Среща 12-14 април 2019г - яз.Копринка

И тази пролет , традиционно и неформално, малко като на шега най-запалените членове на форума се събрахме отново край язовир Копринка. Може би понеже месец март беше топъл и слънчев за април остана да бъде по студен и дъждовен. Това отказа някои, а други като че ли ги мотивира още по-силно да се включат в мероприятието.

Шегуваме се, че на сбирките винаги вали, а този път на някои им тръгна доста проливно и по вода още от самото начало.

Уж бързахме и искахме да избегнем следобедното задръстване, а се оказахме точно в кулминацията му

И понеже не може нещата да са само негативни небосклона ни зарадва с една великолепна дъга,

в същмост с две дъги.

Бяха така красиви и изглеждаха толково наблизо, че сякаш само още малко напред и ще успеем да минем отдолу. Аха да се случи чудото, но коли много и ни пропаднаха намеренията. Нищо другия път може да имаме повече късмет.

После имаше още много дъжд

и слънце

и пленяващи гледки

и след още няколко повтаряния на процедурата и съвсем по тъмно стигаме на поляните на които обикновено се събираме. В тъмното естествено си харесваме най-голямата кал и успешно успяваме да се посадим в центъра и. Това не е особен успех, защото вече има кемпер, който доста по-сериозно от нас се е окопал. Отлагаме за сутринта евентуалното ни донаместване. Все пак много по-удачно би било да изчакаме и нощния дъжд да си свърши работта и вече на поомекналата ливада да правим пируети и да се декорираме заедно с кемпера с едни хармонични кафяви пръски.

Докато се суетим край кемпера някой направи чудесна заря, но аз успях да хвана само това:

После следваха много сладки приказки, интересни разкази увлекателни истории до много късно през нощта. На следващата сутрин докато някои още спят други вече се сягаха да отидат на кемперското изложение.

С някои макар да се видяхме само за малко, беше с радост и удоволствие.

Язовира тихо и спокойно се бе разлял в цялата си прелест.

а на поляната се заформи операция по изваждане на окопания кемпер.

Добре, че на място беше Данчо Данов от Казанлък с неговия джип, който откликна на отправената молба и помогна. Иначе нещата вероятно биха били обречени на провал.

Някои само даваха акъл, други помагаха и в бутането,

но най-важното е че в крайна сметка кемпера бе изваден и кротичко се настани на асфалта. Сърдечни благодарности към Данчо и всички оказали помощ в ситуацията!

Жоро бе планувал вело-поход до Павел баня, но не по пътя, че трафика там бил много натоварен , а по някакъв специален трак, който имал на телефона си. Отначало имаше доста мераклии за това мероприятие. Някои даже специално си смениха гумите, но когато прозряха плана в целия му блясък, водени от своя разум и проявявайки грижа към своя велосипед предпочетоха обстановката на базовия лагер.

Независимо от това благодарение на най-смелите и мотивирани байкъри

похода все пак се състоя, макар и не по точно замислената идея. Причината за което разбира се е някаква случайна, непредвидима и нямаща нищо общо с нашия водач Виновников.

Имаше страхотни гледки

и забавни предизвикателства

Запознахме се с част от бита и живота в с. Горно Черковище,

черпиха ни вкусна скара

и успяхме да вкараме кал по всички възможни места на велосипедите, включително и там където никой никога не е предполагал, че такова нещо може да се случи.

Опитвайки се да вместим мероприятието в уж най-благоприятното време ни валя само три пъти, изминахме общо 25км и в крайна сметка успяхме да се доберем без липси и особени щети в кемперите. Е, не можаха да ни нахапят кучета, не стигнахме точно до Павел баня, но пък покорихме една разкошна кална нива, благодарение на която си донесохме доста от този уникален природен материал чак у дома.

Нататък мероприятието продължи в доста по-чист и спокоен дух. Имахме и международно участие в лицето на двама чужденци, - италиянец и португалец, които освен че идваха за пръв път в България, бяха за пръв път и на къмпинг на нашата сбирка и споделиха, че много им харесва.

Следобеда не просто спря да вали, а огря слънце и се почувствахме наистина пролетно.

Старозагорската група приготвяше специално чевеме

Водеха се интересни дискусии, някои от които особено философски и задълбочени.

Въпреки по-студеното време вечерта отлетя неусетно бързо и приятно както предишната.

В неделния ден малко по малко всички се стягаха за прибиране.

Малко по малко поляната се опразни,

взехме си за пореден път довиждане с язовира

и красивата розова долина

и обещавайки си още много сбирки и интересни пътувания се прибрахме по домовете си. Този път не броих кемперите. Бяха някъде между 30 и 40 екипажа, като видях само една каравана. Това което мога да обобщя за срещата е че беше много приятна и вълнуваща, някак спокойна и хармонична, ненатрапчива и с положителен заряд. Върна ме доста назад в годините като емоция и настроение, което много ми хареса. Накрая искам да благодаря на всички, които със своето участие и стил, със своя дух и съпричастност допринесоха всичко това да стане реалност.

До нови срещи приятели!