kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
За достойните хора, за човеците с главно Ч

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Поздравления, похвали, празници
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Мар 20, 2020 11:09 pm    Заглавие: За достойните хора, за човеците с главно Ч Отговорете с цитат

Провокирана от някои публикации в нета реших да събера обобщено тук прочетеното, а се надявам и в бъдеще да има още забележителни личности и техните истории, които си заслужава да бъдат споделени и които ще ни връщат вярата в човещината и в доброто.

И така започвам с една статия която прочетох преди малко повече от година и за която се сетих днес, покрай публикации свързани със същата снимка:

Цитат:


Случайно попаднах на тази снимка и я загледах, защото обичам да се заглеждам в снимки, а и защото любимото ми професионално съсловие са лекарите... И на нея виждам как двама лекари седят на мозайката и май пушат, един е прав, а двама са върху някакво медицинско легло, макар че се вижда само единият, с подгънати крака, а на другия се вижда само единият крак и един паднал син чехъл...

Тая снимка е правена в 6 ч. сутринта, когато някои от нас още са спели, други са били сложили вече кафеварката, трети са се разсънвали под душа, четвърти са приготвяли закуска на децата си, пети са се прибирали от дискотека, а шести, примерно казано, са се чекирали на Терминал 2, за да отлетят нанякъде по белия свят по кефове...

А на 16 септември 2009 година 24 – годишен студент по медицина след упражнение по хирургия се качва на мотора си, но бус го пресреща челно и за да избегне удара, момчето се изтресква директно в някакъв стълб.

„Спешна помощ“ го откарва в най – близката болница, където установяват, че има кръвоизлив в белия дроб и корема, счупена на 30 места бедрена кост, счупени прешлени, скъсан таз (не знам какво означава това) и лезия (увреденост) на долната куха вена.

Лекарите започват борба за живота му, а към полунощ молят за помощ проф. Цачев – началник на катедра "Ортопедия и т.н." във Военна болница. Този човек какво е правил в този момент, кой да каже, но той на свой ред вдига на крак десетина свои колеги, а кой знае и те в този момент какво са правели – дали са си били легнали, дали са гледали тв, но все тая... И тия всичките хукват към Военна болница, а оттам реанимобил и двама анестезиолози вече летят да вземат момчето от другата болница...

Когато го докарват във Военна болница, след 3-4 часа реанимация в другата болница, тук вече са се събрали лекарите и минава полунощ... По всеобщо мнение "състоянието на момчето е несъвместимо с живота при тези тежки травми", но за тях това няма значение и те се захващат... Цяла нощ му правят поредица от операции и часовете си вървят, а някъде след 6 призори приключват... Тогава е и направена тази снимка, която обаче аз я виждам след близо 10 години...

И фактически след 9 операции и 9 месеца възстановяване момчето е върнато към живота, а днес вече и то е дипломиран лекар...

И пак поглеждам снимката...И се замислям какво ли съм правила лично аз през нощта на 16 срещу 17 септември 2009 година? Естествено, че никога няма да се сетя... Но пък се замислям, че докато аз чаткам клавиатурата и пия второ кафе в момента, някъде на някого от нас Съдбата е станала много по – рано, но и че истинските мъже в България не са се свършили, затова докато тях ги има, и нас ще ни има....


флагман.бг




В този динамичен и свят в който живеем, свят красив и вълнуващ, но в също така и често изпъстрен с негативни краски ми се иска да има повече доброта. И не просто да я има някъде кротко скътана, непретендираща, скромна и само помагаща. Иска ми се да бъде на преден план, да се вижда, да учи и дава пример, да изгражда личности и авторитети.
Иска ми се и вярвам, че така подкрепяйки доброто всъщност ние ще спомагаме за това света и заобикалящата ни действителност да стават по-хубави, по-добри, по-истински!
_________________
Магия в лилаво


Последната промяна е направена от loveforever на Съб Мар 21, 2020 12:14 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Мар 20, 2020 11:37 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

А ето и подробен разказ за събитията на злополучния 19 септември 2009:


Лекари върнаха към живот студент по медицина след тежка катастрофа

Преди 9 години, след жестока катастрофа, екип от лекари във ВМА връща към живота 24-годишен моторист, бъдещ медик. Заради тежките травми, борбата да бъде спасен продължава близо 12 часа.



„Благодарен съм, че съм останал жив”, каза д-р Борис Коцев.
– По-специален ли е всеки един ден след 16 септември 2009 г.?
"Да, по-специален е. Оценяваш доста неща. Пример ще дам, когато излезнах за първи път от Реанимацията, аз бях изключително радостен на това, че виждам слънчевата светлина не през прозорец. Започваш да оценяваш доста неща, които не са ти правили впечатление преди това".

16 септември 2009 г.. На голямо кръстовище в София бус отнема предимството на мотор. Следва сблъсък. „Момента на самия удар не го помня, помня на практика момента, в който виждам буса и как се опитвам да избегна всячески удара. За съжаление, не успях”, разказа офталмологът д-р Борис Коцев. „Вследствие тези стълбчета, черно-белите, ги удрям с таз, успявам да ги поваля, но впоследствие се удрям в големия стълб".



Резултатът – кръвоизливи в белия дроб и корема, натрошена на повече от 30 места бедрена кост, скъсан таз.



В момента на катастрофата Борис е студент по медицина в 4 курс:



„На практика след като приключих упражения по хирургия, на които имах удоволствието да асистирам на операция, 6 часа по-късно на това място аз станах пациент”.



Откаран е в най-близката болница, където лекарите започват борба за живота му. Заради тежестта на травмите, търсят помощ от колегите си във ВМА. Там на работа по спешност е извикан хирургът-травматолог професор Цачев.

„Получихме разрешение и отидохме с реанимобил с двама анестезиолози и направихме един мирен десант в тази болница. Реанимацията на Борис продължи около 3, да не кажа и 4 часа. Аз и друг път, и на Борис съм го казвал тогава, няма да ги забравя никога – както на професор Йотов, когато му се обадих към 12 ч. през нощта и му казах, че състоянието му е изключително нестабилно на пациента и, че рискуваме страшно много. И той каза: Какъв му е шансът, ако остане, казах – Няма шанс, ще загине. Тогава казва Неделчо стискай палци, качвайте го на колата и да го докарате във ВМА”, разказа проф. Неделчо Цачев – началник на катедра "Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия", ВМА.



През сълзи той допълни: „Аз тук, емоционално ми стана, и другото изречение, което тогава съм запомнил беше на доктор Младенов - реаниматорът, който каза на шофьора: Оттук ни закарваш до ВМА само по асфалт, в една дупка да не си паднал. Наистина Борис го докарахме до Шокова зала след 3-4 часа реанимация и оттук започнаха новите премеждия. Минаваше полунощ”.

Събира се екип от десетима лекари, които започват борба за живота на Борис.
– Доколко състоянието му е било съвместимо с живота при тези тежки травми и то няколко?
– Реално погледнато, не беше съвместимо.
Но лекарите не се отказват. Минутите след полунощ се превръщат в часове.



„Това е вече на сутринта, към края от поредицата спешни операции на нашия пациент, тук си позволих в коридора в 6 ч. сутринта да снимам част от екипа, който участваше в това нощно лечение. Първият на земята - д-р Венцислав Мутафчийски, който последен се приъедини, до него е Бъдаров от гръдна хирургия, д-р Магаев, съдов хирург, д-р Младенов, анестзиолог, и до него д-р Балтов, сега директор на „Пирогов”. 

Изкарахме си едно нощно дежурство, но пък удовлетворени. Към 7 ч. пациентът ни, тогава Борис, беше настанен в Реанимация в едно стабилно състояние", допълни проф. Цачев.

"Първата мисъл след операцията, когато се събудих от упойката, директно погледнах апаратите, които бяха позиционирани от лявата ми страна, видях си кръвното и си видях сатурацията, бяха доста стабилни показателите и после започнах да се разглеждам себе си, за да разбера какво точно се е случило, на пръв поглед беше доста зле ситуацията – бяха вкарани – на прост български език доста тръби от всяка една страна на тялото ми”, спомня си Борис.



Следват мъчителни седмици и месеци на възстановяване. Болката е верен спътник на Борис през всички часове от денонощието.



„Болката беше неизменна част от всекидневнието ми, бях на коктейл от различни болкоуспокояващи и приспивателни, които нямаха ефект и трябваше да се науча просто да стикам зъби, нямах друг вариант, а и трябваше да се показвам, че не е чак толкова сериозно това, което се е случило с мен, да помагам на хората, които бяха около мене. Първоначално бях изключително агресивно настроен към човека, който ме удари и не толкова заради самия инцидент да кажем, а заради това, че аз не съм го виждал нито веднъж в болницата, въпреки че той ми осигури дълготрайно престояване в болницата, в което имаше възможност да дойде. След което видях, че това нещо не ми носи никакви позитивни емоции, а напротив”.

– Вие простил ли сте му на човека, предизвикал инцидента?

"Да, нямам никакви чувства към този човек. На практика, както казах, то ще прозвучи извратено, ама малко съм му благодарен, защото наистина този инцидент ме промени не само мен, а и хората, чието мнение е важно за мен".



След 9 операции и 9 месеца на възстановяване, Борис се връща към обичайния си ритъм на живот. И въпреки че обича високите скорости, дава едно специално обещание. „Обещах всъщност да не се качвам повече на мотор до 60-годишна възраст с тая забележка не само на екипа на ВМА, които бяха операторите, а също така по време на ПТП-то съм изключително благодарен, тъй като мои приятели и роднини, включително и непознати, допринесоха да направят един своеобразен рекорд по кръводаряване на територията на ВМА, събраха се 150 човека, които ми помогнаха, някои от които не ме познаваха. И съм казал, че няма да се кача на мотор до 60 г. на тези хора”.

Днес Борис и професор Цачев се срещат за пореден път след инцидента. Вече са приятели.



„Това, което аз си извадих като препратка за този инцдиент всъщност е като лозунг - Живей всеки ден като за последен, само че недей да съжаляваш, ако се събудиш на следващия ден, наслаждавай се на живота без да пречиш на другите, напротив – помагай им”, каза Борис.

„Тези случаи са разтърсващи и те се помнят цял живот. Наградата не е материална във всеки случай, ако приемем, че всяка награда е материална, в медицината и за хора, които си обичат професията на медик, наградите не са материални, наградите са да те срещнат на улицата, да те срещнат в мола и да кажат – Ей, това е докторът, дето ме оперира, дето ме спаси – да си покажат семействата, децата и те те приемат много близък, това остава за медика хирург”, сподели проф. Цачев. 





Ето и цялото предаване:







източник
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб Мар 21, 2020 12:04 am    Заглавие: Отговорете с цитат

И още за един от лекарите на тази снимка:



Първият седнал в дясно, е настоящ шеф на ВМА - генерал-майор, професор Венцислав Мутафчийски, д.м.н.



По това време той вече е професионално подготвен коремен хирург с много обещаващо бъдещо кариерно развитие, главен асистент в КСХ.
Същата година се е завърнал от специализация в Master Class – „Лапароскопска чернодробна хирургия" в Париж,Франция.
През изминалите десет години участва във военните мисии в Македония – Бежански лагер Радуша.
Медицинска евакуация на пострадали при терористичния акт в гр. Кербала – Ирак.
Медицинска евакуация на пострадалите при терористичния акт в гр. Кербала от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София.
Медицинска евакуация на военнослужещи от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София
Хирург в Испанската военно-полева болница, База „Арена”, Херат – Афганистан .
Един от първите хирурзи, които се отзовават като доброволци в Бургас, след атентата на летището в Сарафово през 2012 г.


Впечатлявща е професионалната биография на началника на Националния оперативен щаб за борба със заразата от коронавируса. Генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS е роден на 20 август 1964 г..

Медицинско образование и специализации

1984 – 1990 г. - Завършва Медицински университет – София, специалност „Медицина”
1989 г. - Офицер в БА
1990 – 1991 г. - Интернатура в КОХ – ВМА – София
1991 – 1993 г. - Началник в медицинска служба в поделение ІV-ти километър - ГЩ
1993 – 1996 г. - Клиничен ординатор КОХ – ВМА – София
1996 г. - Придобита специалност „Обща хирургия”
1996 – 1997 г. - Лекар ординатор във ВБ - Бургас
1997 – 2002 г. - Асистент в КСХ – ВМА - София
1998 – 2000 г. - Изпълняващ длъжност Началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина
2001 г. - Старши асистент
2000 – 2003 г. - Старши асистент в КОХ – ВМА - София
2003 – 2008 г. - Главен асистент в „Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” – ВМА – София
2005 г. - Придобита специалност „Военна хирургия”
2005 г. - Докторант на тема „Взривни травми”
2011 г. - Придобива образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „ Взривна травма”
2012 г. - Придобива академичната длъжност „доцент“ към клиника „Чернодробнo-панкреатична хирургия и трансплантология”
2013 г. - Началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” - ВМА
2014 г. - Началник катедра „Хирургия” – ВМА
2014 г. - Заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност
2014 г. - Придобива образователна и научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Съвременна концепция за отворения корем”
2014 г. - Стратегически курс Военна Академия "Г. С. Раковски"
2014 г. - Дипломиран магистър по мениджмънт на здравеопазването-ФОЗ –МУ-София
2015 г. - Професор по хирургия
2012-2015 г. - Републикански консултант по хирургия
2015-2017 г. - Национален консултант по хирургия
2017 г. - ВРИД Началник на ВМА
2018 г. – Началник на ВМА
С указ № 27 от 07.02.2018 г. на президента на Република България и заповед № КВ-65/12.02.2018 г. на министъра на отбраната е назначен за началник на ВМА и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като е удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал".
2019 г. - Удостоен е с висше офицерско звание "генерал-майор" с указ на президента и заповед на министъра на отбраната, считано от 6 май 2019 г.

Участие във военни мисии

2000 г. - Македония – Бежански лагер Радуша
2003 г. - Медицинска евакуация на пострадали при терористичния акт в гр. Кербала – Ирак
2004 г. (януари) - Медицинска евакуация на пострадалите при терористичния акт в гр. Кербала от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София
2004 г. (май) - Медицинска евакуация на военнослужещи от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София
2006 – 2007 г. - Хирург в Испанската военно-полева болница, База „Арена”, Херат – Афганистан

Специални умения – коремна хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография.

Учебно-научна дейност

Преподавателска дейност към Катедра по хирургия и Хоноруван преподавател в СУ - с общо 790 часа годишно
Реални публикации в наши и чужди списания – 279
Общ импакт фактор - 35.74
Авторство и съавторство с монографии и учебници – 26
Участия в конгреси в България и чужбина - 127

Езикова подготовка

Английски, Руски език

Членство в съсловни организации

БХД-Българско хирургическо дружество
БАГХО-Българска асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози
ESTES (European Society of Trauma and Emergency Surgery)
AMSUS (Association of Military Surgeons of United States)IASGO (International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists)
EDS (European Digestive Surgery)
WSACS (World Society of Abdominal Compartment Syndrome)
FACS – Дипломиран член на Американското дружество на хирурзите

Членства в редакционни колегии

„Миниинвазивна хирургия и ендоурология” – България
„Физикална медицина, рехабилитация, здраве” – България
„Спешна медицина” – България
„Военна медицина” – България„Balkan Military Medical Review” – Турция, Гърция
„Военна медицина“ – Република Беларус
„Military Medical Research” – Китай
„International Journal of Surgery& Medicine-България
Членства в ръководни органи на съсловни организации
Президент на българския борд на Балканския военномедицински комитет;
Президент на Балканския военномедицински комитет;
Президент на Българско научно дружество по военна медицина;
Член на управителния съвет на Научното дружество по спешна медицина;
Заместник-председател на Българското хирургическо дружество

Специализации в чужбина

2008 г. - Regiоnal Medical Center-Landstuhl – “Критични състояния при военна травма”
2008 – 2009 г. - Мадрид – Болница „12-ти Октомври” – „Новости в коремната хирургия и трансплантация на черен дроб“
2009 г. - Париж – Master Class – „Лапароскопска чернодробна хирургия”
2011 г. - Милано – „SILS“
2012 г. - RMC Landshtul – „Авиомедицинска евакуация”
2013 г. - Страсбург – „Лапароскопски курс по чернодробна хирургия и хирургия на жлъчните пътища”

Поощрения и награди

2011 г. - Награден знак „За отлична служба”, втора степен – от министъра на отбраната;
2012 г. - Грамота за проявен висок професионализъм при оказване на медицинска помощ; на пострадалите от терористичен акт в Бургас – министър на здравеопазването;
2012 г. - Почетен знак на българския лекарски съюз (сребърен) – за проява на висок морал и професионализъм в особено тежка ситуация с национално значение;
2013 г. - Благодарствена грамота от посланика на държавата Израел – за оказаната помощ и съдействие на израелските граждани, пострадали при атентата в Бургас
2011 г. - Награден знак „За отлична служба”, първа степен – от министъра на отбраната;
2016 г. - Почетен знак на Министъра на здравеопазването (сребърен)
_________________
Магия в лилаво


Последната промяна е направена от loveforever на Съб Мар 21, 2020 12:17 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб Мар 21, 2020 12:08 am    Заглавие: Отговорете с цитат

И едно емоционалното изказване на един син, чиято майка е част от първия екип на ВМА, изправил се лице в лице с COVID-19:



„Това е моята майка. Повечето хора я познават като д-р Гинка Делиева. В момента тя се изправя лице в лице срещу опасността, наречена COVID 19. Докато всички хора се запасяват и междувременно с това пишат какви ли не глупости по социалните мрежи - тя рискува живота на собственото си семейство и приятели. Няма избор, такава й е работата. Аз съм изключително горд с нея, защото тя освен добър инфекционист, смея да твърдя, че е един от най-добрите детски специалисти. /Тя е скромна, няма да си го каже/. Освен това, работи на две места 24/7, за да може да поддържа един, нека го наречем "среден стандарт" на живот. Но това е друга тема. Въпреки, че се е отдала на това да спасява детски (и не само) животи, тя винаги се е грижила и за своето семейство. Както е добър лекар, така е и домакиня, съпруга и майка. И докато е всичко това - тя не сваля усмивката от лицето си, дори и с този предпазен костюм срещу този вирус. Горд съм с теб, мамо, и много те обичам!”
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Мар 25, 2020 1:49 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Едно момче, което просто помага.


Аз нямам пари, но това не ми пречи да дам всичко от себе си за да съм полезен на обществото - споделя Кирил Балдев.



Това е ученикът, който организираше благотворителни акции за набиране на храна за Коледа за бедни и самотни пенсионери; раздаваше козунаци за Великден на възрастни хора по селата; събираше стари и нови издания за библиотеките на читалищата; раздаваше книги на пътуващите във влаковете; организира кампании за почистване на столицата...

Сега, в днешната обстановка на пандемия, единадесетокласникът е един от доброволците към столичната болница УМБАЛСМ „Н.Й Пирогов". Този понеделник му бе първият ден като дезинфектор.

„Искам да кажа, че е страхотно да помагаш и като се прибереш да знаеш, че денят ти е бил ползотворен".

Кирчо се е записал като доброволец и към Столична община и ВМА.

„Младите хора в такива моменти трябва да са обединени, да помагат. Реших да оползотворя свободното си време с нещо полезно за околните. Аз нямам пари, но това не ми пречи да дам всичко от себе си за да съм полезен на обществото".





източник
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 29, 2021 1:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

"Когато запях "Излел е Дельо хайдутин" на първата олимпиада на изкуствата в залата на Лос Анджелис, американците настръхнаха и станаха на крака. А аз си викам: А така. Прави ще стоите пред малката България!"


_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб Авг 14, 2021 3:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Браво Ивет! Браво Момиче!



Това наше юначе Ивет, е само на 21 години. Никой никога нищо не и е подарявал - нито салон за красота, нито къща за гости, нито място на митницата, нито хотел, нито пост в държавен борд на директорите, нито избираемо място в партийна листа, нито купена диплома от мама и тати,всичко сама, от люлка, през дете, та до днешния и златен ден в Япония.

Всяка сутрин е ставала в 5 часа, тренирала двуразово и триразово, лишавала се е от почивка на море, планина, скъпи СПА процедури, фучене с Брабус, АМГ, Лоринсър и цялата гама тунинговани модели по 550-800 к.с, хвърчащи до Влас и Слънчев бряг.

Тя няма по 10 статуса в Инстраграм със снимки от Дубай, Малдивите, Бахамите и Санторини, няма корекции по устни, гърди и бедра. Два пъти бе на път да се откаже по пътя към златото. Последно във финала с украинката Анжелика Терлюга,когато получи серия от тежки удари.

Тя е от този малък процент млади девойки, които не са си правили планове да тегли някой ден кредит, за да се превърне в Андрея или Златка и намери някой улечен бияч с 60 000 гледания на турнир по ММА или набеден фолк идол.

Не, тя е наследник на невероятната Райна Княгиня, на смелите болярки от конните отряди на Хан Крум, успели да разбият византийските тагми на Никифор в проходите на Стара планина , тя трябва да е пример за моята дъщеря, за твоята дъщеря, за всички малки и големи спортистки, от залата, през пистата, та до ринга и тепиха.

Тя е събрала нашата България в себе си, минута по минута, час по час и ден по ден, тя е във всеки от нас, независимо как се казваме, къде живеем, какво работим, какъв социално-икономически статус имаме и от какъв етнос сме. Ивет ни напомни, че само с труд се покорява златния връх. Връх като Шипка в спорта.

Севда Михайлова.



източник
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
mr_petroff



Регистриран на: 22 Юли 2020
Мнения: 15

МнениеПуснато на: Нед Авг 15, 2021 7:15 am    Заглавие: Отговорете с цитат

bow Bravos bow Bravos bow Bravos
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Поздравления, похвали, празници Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov