kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Ние и Витоша 100. Приключение през всичките 100 километра
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
s_s1



Регистриран на: 03 Май 2016
Мнения: 237
Местожителство: с. Стража до Търговище

МнениеПуснато на: Сря Май 12, 2021 10:34 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Я, каква готина тема съм отървал през последните 2 години?

От 29.04 до 09.05 се разнасяме с кемпера от един на друг минерален басейн и щеше да бъде доста интересно за мен да посетя и Асеновградските баири.

Естествено, че няма да се състезавам, защото тази 2021 г. само един път излязох да покарам велосипед със сина ми и един негов приятел по почти равен терен покрай село и за 1 час и 6 мин изминах само 8 км. ... трагедия съм от всякъде ... и после 3 дни имах мускулна треска и 4 ме боляха меките задни части от още по-меката гелова седалка на велосипеда.
Но щеше да бъде много приятно да присъстваме и да даваме кураж на състезателите-кемперисти.

Аз и за Витоша 100 разбрах онзи ден, когато отново отворих пътеписите във форума, че след дългата почивка изобщо не ми се работи.

Там освен да се наредя на старта и да очаквам, че след първите 10 км. ще има подкрепителен пункт със студена бира и топли мезета. И понеже не очаквам да има мога да си го организирам, като пратя съпругата ми с барбекю на трасето.
Но да не спамя повече хубавата тема.

Благодаря за готиния разказ и качествените снимки.
Очаквам следващото вело приключение.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Май 12, 2021 10:58 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Надали ще издам накаква голяма тайна ако споделя, че подкрепителни пунктове по трасето си има само дето не да с бира и скара, а с малко по-еко-био и рекламни храни, защо все пак нали мероприятието е спортно и да не се уронва имиджа. В същност като се замисля в Стара Загора си имаше и скара-бира, само дето беше малко след финала. Very Happy

Освен това смея да твърдя, че никак не е нужно човек да тренира или пък да се подготвя преди да се запише. Дори може направо да отиде на състезанието без да се е качвал на колело повече от година. То въртенето на педали не се забравя. Така или иначе не се губи нищо, а само може да се спечелят положителни емоции и незабравими спомени.
Доказали сме го опитно, нееднократно при това!
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1358
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юни 18, 2021 4:33 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Утре е старта в тазгодишната "Обиколка на Витоша". Състезанието както каза един старозагорски кемперист и веломаниак щяло да бъде „Епично“. Прогнозите са за много дъжд и много кал, което със сигурност ще го направи доста по-различно от досегашните. Не знам, но ще пробвам да разбера.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 1358
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юни 22, 2021 5:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Разбрах. Тази година Обиколката на Витоша не беше състезание, беше нещо средно между наказание и изтезание. Няма да казвам защо, но поздравявам всички, които не се отказаха и успяха да я завършат.



Хубаво и свежо утро, обещаващо прохладно каране и истинско забавление



Участниците не са никак малко, макар голяма част да са се отказали заради неспиращите през седмицата дъждове и лошата прогноза за деня на старта



Началото е лесно, както всяко начало - леко хладно, леко влажно и почти равно.



Но това винаги е само привидно



Дъждът започна заедно със старта и продължи чак до Чуйпетлово





Нататък спря да вали малко преди Ярлово, но пък щетите по трасето си останаха много забавни





Преди Ярема нещата с нищо не се промениха, като изключим, че калта беше една идея по-лепкава и по трасето си течеше река, която друг път я няма



Повечето механизми непрекъснато отказваха да работят коректно



Човешките също



Много трудно и доста бавно, но успях да стигна до финала



Беше наистина много тежко и ако изключим асфалтовите участъци, които са 10-на километра всичко друго беше кал, кал и само кал. Брутална хлъзгава и лепкава кал. Много кал. Много.

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юни 23, 2021 2:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

За тазгодишната обиколка на Витоша мисля че беше много по-малко състезание в класическия му вид и много повече борба за оцеляване чрез прилагане нетрадиционен лечебно-оздравителен комплекс от процедури с масово прилагане на дъждовно-калните бани в хода на трасето.

Адмирации за всички, които въпреки лошата метеорологична прогноза и дъждовното време не се разколебаха и участваха, за всички, които въпреки трудните и тежки условия успяха да мобилизират физическите и психическите си сили и да завършат състезанието! Респект!!!
Респект и към онези, които макар да не успяха да финишират са въртяли педалите с хъс и се борили достойно, до предела на силите си, а когато нещата са станали критични са послушали разума си, отказвайки се от състезанието.
Браво! Поздравления!

bikers bbravo Bravos The best
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
svstoychev



Регистриран на: 25 Фев 2019
Мнения: 24

МнениеПуснато на: Чет Юни 24, 2021 4:38 pm    Заглавие: В100 2021: Гъчопис Отговорете с цитат

Тази тема очевидно се приема с почти нулев интерес, но след известно подканяне от нейния създател, ще взема и аз да напиша нещо, пък ако ще да се окаже, че другарят К. Попов е единственият ми читател. За третия жив участник в тазгодишната Обиколка, който знам, че има нещо общо с форума, разбрах, че веднъж за винаги е решил да не влиза и да не чете.

Впрочем именно тази форумна тема беше повод преди време да отправя към състезателя К. Попов покана за съвместни велоприключения, впоследствие - да се запознаем, а в крайна сметка и да победстваме из калните акватории на обилно напоената с дъжд планина в последното издание на единствената и неповторима Обиколка В100.

Нямам почти никакви снимки, с които да илюстрирам настоящия гърчопис (по аналогия с жанра пътепис, напоследък споделянето на истории от подобни надпревари придоби собствена жанрова форма), но ще се постарая доколкото ми стигат силите да опиша преживяванията си по трасето, пък нека всеки си представя действието според собственото си въображение.

Ще започна с това, че участието ми във В100 беше много повече от дебют на тази най-престижна сцена за родното планинско колоездене. За мен състезанието се явяваше и нещо като квалификация за участие в една друга, много по-дълга и тежка шестдневна надпревара по цялото протежение на Стара Планина от вр. Ком до Черноморския бряг при нос Емине. Поставената цел бе преминаване на В100 за под шест часа, което предполага що годе добра подготовка, стегнато темпо и кратки почивки.

Знаех си, че имам сили да завърша в близост до тази времева цел. Въпросът беше от коя страна. Като човек, наближаващ средата на четиридесетте, работещ в статична работна среда, без особена практика в карането на колело през последните 18-20 години (в най-общ план поради други приоритети, поради мързел, а през последните месеци и заради лек, но постоянен дискомофорт в областта на коленете, който все се надявах да отшуми), изглеждаше, че май доста надценявам колоездачния си талант.

От друга страна обаче силните ми страни – добра обща физическа форма; ниско лично тегло от 63-64 килограма; елитен велопартньор в лицето на наскоро закупения премиум модел на Cube Stereo 140 2014 – втора ръка от Германия, оборудван с гуми, предназначени за много кално трасе; джобове, пълни с енергийни гелове за подхранване по време на състезанието и не на последно място спортната ми злоба, която ме изстрелва напред докато изцедя последната капчица енергия от тялото си и която съм носил през годините без дори да предполагам (първото състезание, в което някога съм участвал беше миналата есен), ми даваха самочувствие, че мога да се справя.

Косьо съвсем на място заключи, че и да направя нещо на състезанието, личната ми заслуга ще е нулева, понеже каквото не съм купил с пари (скъпото колело, геловете), дошло от Господ (генът, малкото килограми...). Точно така си е. Нямам с какво да възразя.

Да продължа нататък... Ясно беше, че ще е кално, ама колко точно едва ли някой си е представял. Пристигнах с кемпера на паркинга срещу НИМ в петък вечерта. Направихме лека вечеря на ресторантче някъде в Бояна заедно с Попови и Рибарски (Жоро е гореспоменатият трети, даже по-правилно да се каже първи представител на кемпер форума в Обиколката... а вероятно е имало и други, които не познавам), след което се приготвих за ранно заспиване. За нещастие сънят ми скоропостижно бе прогонен от мощния рев на форсиран двигател и каруцарските разправии между няколко развълнувани младежи.

Не заспах до три и нещо, а алармата звънна в четири и петнадесет. Закусих със задължителните бавни въглехидрати под формата на овесени ядки, хапнах банани, мед, локум, енергийна вафла. Хидратирах се добре с изотонична напитка. Натъпках джобовете с гелове. Смукалката в малката раница, която носих, беше заредена с 1,5 литра Изостар, а шишето, което стои на рамката на колелото бе пълно с вода, с която да отмивам от време – навреме калта от веригата, ако се наложи.

Докато привърша с тези процедури навън вече се бе посъбрал доста народ. Ръмеше лек дъждец. Сглобих велосипеда, смазах обилно веригата и се отправих към старта.

Подреждането в стартовата решетка става на база самопреценката на състезателите за колко време очакват да завършат. Най-отпред естествено се нареждат елитните карачи с очаквано време под пет часа. Следващата категория е от пет до седем часа, където аз се курдисах почти най-отпред. Вече оттам – нататък колоната с велоентусиасти продължава много назад и кой как се подрежда незнам и не ме интересува.

Времето до старта мина доста бързо, обратното броене приключи, гръмна пищов, зазвучаха вувузели и колоната потегли. Знаех, че добрият старт е много важен, за да се позиционирам сред бърза група десетина километра по-нататък, където трасето доста се стеснява и няма много опции за изпреварване. Вече бях доста мокър и дъждът не ме притесняваше особено, даже бих казал, че в някаква степен ми действаше ободряващо.

Темпото ми в първите един - два километра бе отлично, но нещеш ли, едва няколко минути след старта, започнах да усещам, че не ми е добре. Краката тежат, въздухът не достига, скоростта пада, буквално ми причернява пред очите, а през това време сума ти народ ме изпреварва все едно съм спрял. Почвам да си мисля: „Браво, Феномен, Браво! Така се кара В100 за под шест часа... Неизкарал три - четири километра и фалирал. И това пред очите на всички. Срам и позор.“ И за да не е всичко чак толкова отвратително, си казвам: „Криси и децата ще продължат да ме обичат, нищо че съм слабак с големи претенции, без грам покритие“.

Зададе се някое не кой знае какво стръмно и си казвам: „Ще сляза да бутам“. Въпреки това продължавам някак без да слизам от колелото. Много колеги са по-бързи от мен и ме изпреварват. Намирах се в най-трудния момент, а състезанието едва започваше.

В такова състояние додрапах до Тихия кът. Самочувствието ми определено беше пострадало сериозно. Заради натрупаната умора и големия мокреж, зарязах предварително набелязаната стратегия да изпреварвам наред в последвалия равен участък с лек наклон надолу. Колегите пред мен се движеха с по-бавно темпо, но това е обичайният ефект от каране в колона. Всяко изпреварване с по-висока скорост създава някакъв допълнителен риск и вероятно леко дразни хората. Въпреки това отвреме-навреме, на места, където виждах безопасна възможност, се шмугвах напред. Постепенно овладях пулса и стабилизирах дишането. Започнах да усещам, че се връщам в играта. Така дойде първата контрола, през която съм минал сто двадесет и първи по ред.

Ако не бъркам после следваше участъкът, в който пътеката прави стръмно изкачване и се преминава с бутане. Там играта с пулса пак загрубя, но хванах някакъв що годе приличен ритъм и издрапах качването. Следваше продължителен сингъл трак, където липсват големи възможности за безрисково изпреварване и тъй като още бях с подвита опашка, си карах в колона без да се напъвам особено. Давах си сметка, че излизам от кризата, макар и с цената на пропиляно време. Другото, което ми мина през ума бе, че на практика вече бях хвърлил доста енергия, а срещите с голямата кал тепърва се задаваха.

Така стигнах до асфалта при Кладница. Вече нямаше пречки да настъпя по-сериозно педалите, изпреварвайки състезатели с по-лежерно темпо. Тук някъде изгълтах втория гел за деня (първия взех преди старта) и това ми даде моментален прилив на свежа енергия. Стараех се да пийвам често от смукалката, чийто мундщук все още бе сравнително неоплескан с мръсотия. Въпросния асфалтов участък е идеален за поддържане на добро темпо, съчетано с почивка за краката и успокояване на пулса.

Следваше отбивката по черно към язовир Студена. Е там наистина имаше супер много кал и сякаш беше мястото на пречупване, където сливайки се с тежкия лепкаво-кален пейзаж, човек престава да прави сметка за дълбочината на локвите и избора на най-подходяща следа. На няколко места пренасях колелото на ръце, на други бутах. Отвреме-навреме изпреварвах някой колега, случваше се и мен да ме изпреварват, но като цяло се чувствах отлично и усещах, че съм се върнал в играта.

След доста драпане най-накрая пред мен се показаха шатрите на контролен пункт Студена. Оказва се, че оттам съм преминал сто и тридесети по ред. Нямах намерение да спирам за почивка, но трябваше да обърна внимание на велосипеда и спрях за една-две минути, колкото да поизмия веригата с водата, която си носих, след което и да я смажа със специалната смазка за мокро.

Потеглихме заедно с мой съотборник от велоклуб Зарата, който през годините бе записвал редица престижни класирания на В100, но според самопризнанията му вече не тренирал както преди и бил станал „курбанджия“, давайки път на 13-14 годишния си син да се бори за призови места и за честта на фамилията. Момчето вече се беше откъснало напред с други по-бързи състезатели.

Валеше дъждец и беше хладно, но това не създаваше кой знае какви проблеми по асфалтовия път към с. Боснек. Опитвахме се да се закачим за някой бързак и да ползваме намалението от въздушната струя, но такива кандидат - носители нямаше много. Щом някой усетеше опашката зад гърба си веднага сваляше темпото и продължавахме напред сами. Така почнахме двамата да си даваме смени и даже по едно време зад нас май се бяха закачили един-двама гратисджии, които с що годе прилично темпо изръсихме и продължихме към нагоре сами. Това изкачване наистина е много протяжно и отегчително. Искаше ми се вече да свършва, но наклонът ставаше все по-голям, а селото все така не се виждаше. Отвреме-навреме изпреварвахме някой задъхан колега. Малко преди селото пък нас ни изпревари ето този бодряк с екстравагантен спортен екип, каращ колело с твърда вилка, силно наподобяващо сити байк:



Стигнахме до пункта на Чуйпетлово, където моят спътник спря за малко, а аз продължих напред поглъщайки третия гел за деня в движение. По черното нагоре се чувствах добре и отвреме – навреме изпреварвах по-бавните от мен. Междувременно градският ме настигна и позадмина, демонстрирайки, че формата му не е чак толкова пострадала, но пък и той, за разлика от мен, излизаше да тренира доста често преди състезанието. Превалихме изкачването. Последва спускане през открито било, където по всяка вероятност обичайно се развиват сериозни скорости от 50 + км/ч. Не и този път. Трябваше да се внимава повече с коловозите и локвите. Все пак минах оттам сравнително бързо, спрямо дотогавашното костенурско темпо. Там някъде настигнах градския и неговото момче. Синът имаше повтарящ се проблем с блокиране на веригата и се оказа, че са прекратили участието си някъде там.

В последващия тежък участък се почувствах доста неуверен чисто технически за пръв път от началото на надпреварата. Няколко пъти гумите приплъзваха коварно в наклона на калните коловози, принуждавайки ме да скачам от велосипеда в движение. Направих две - три леки падания. Без да го обмислям сякаш инстинктивно превключих от състезателен режим към режим на оцеляване. Слизах и бутах доста по-често, залагайки на сигурното, но доста по-бавно придвижване. Тези, с които карах в близост от доста време изчезнаха напред. Няколко колеги ме настигнаха и изпревариха.

Постепенно теренът се промени от супер тежък към тежък и започнах да настъпвам педалите малко по-сериозно. Някъде там съм преминал през контролата на петдесет и девети километър (сто и шести по ред според статистиката). Наближавайки Ярлово започнах да настигам и задминавам доста колеги. Точно преди селото догоних един надъхан младеж с афинитет към екстремните спускания, който драпаше в калта със своя Санта Круз, мечтаейки за момента, в който денивелацията ще се обърне в правилната за него посока. Запознахме се на последното ми каране в Стара Планина преди месец и нещо, когато заедно стигнахме от Узана до х. Тъжа и оттам се спуснахме към кв. Острец на гр.Априлци.



Надолу ме прекараха през супер стръмно и осеяно с много камънак Даунхил трасе, където с невероятен късмет и чести слизания от колелото успях да не се претрепя, оттървавайки се само с едно сравнително леко падане и няколко драскотини по каплите на моя хубавец. Там, където аз едва оцелявах, въпросният Николайчо летеше като изтребител. Подвикнах зад гърба му: „Спускането към Острец май беше много по-приятно от това тука“. Видя ме и почнахме да се смеем. Продължихме заедно към селото.

Ники разправя: „Виках Пешо да дойде, ама не щя“. Пешо е общият ни приятел, с който карахме заедно и който ми се явява нещо като кръстник в планинското колоездене отпреди много години. Аз му отговарям: „И аз го виках, ама той, за разлика от нас двамата има акъл в главата да не се впуска в такива безумни велоначинания“. Така влязохме в Ярлово и стигнахме до пункта. Беше дошло време за ново почистване и смазване на веригата. Тъй като нямах вече вода в бидона се наредих на два пъти да ми сипят от минералната. Един ме видя за какво ползвам хубавата питейна вода и ми предложи да стигна до някаква чешма на двадесет-тридесет метра, но нямах време да се занимавам. Омазах веригата със смазка и изпих на екс една чашка с нещо разтворено вътре, с което черпят на пункта. Храната нямаше как да докосна с калните си ръце, затова изгълтах един гел и тръгнах. Там има пункт за поправка на велосипеди и спрях да ми регулират командите, които се бяха разместили при едно от паданията. Цялото мотане да е било четири - пет минути.

Знаех, че предстои нов труден участък с доста изкачване, но гелът и кратката почивка ме бяха освежили и поех с бодро темпо нататък. Междувременно взе да изпича слънце и наоколо стана леко задушно. Подкарах с темпото на едни набори. Имаше доста места на които да се слиза и бута. Това постоянно качване и слизане от колелото доста уморява. Отделно, закачането на обувките за автоматичните педали в тези условия също понякога създава проблеми и води до излишно пилеене на енергия.

Настигнах един агент, който на състезанието на вр. Ботев миналата седмица, се опитваше да ме гони, но не му оставих никакъв шанс. Впоследствие рязкото влошаване на времето го принуди да слезе обратно, докато мен ме настигна на по-високо при заслон Маринка и с доста усилия стигнах до върха, премръзнал като шушулка, и където се оказах арестуван от ураганния вятър, мъглата и неспирния дъжд. Вместо да запиша първи подиум, при това рамо до рамо не с кой да е, а с Габровския велотерминатор Д. Михайлов и царя на шосето Ц. Иванов, заради капризите на времето се сдобих с първи DNF (Did not finish - незвършил). Това обаче е друга история.

Нагоре по баирите след Ярлово бих казал, че поддържах някакво средно темпо. Знаех, че все по някое време ще додрапам до Брезите, а съм чувал, че който стигне дотам и са му останали крачка, може и да се посъстезава с другите и с времето... Преминах през няколко скачалки. Следваше спускане по доста разкалян черен път, където колелцето сякаш ми казваше – „Не бой се, можеш да разчиташ на мен“. Ускорих темпото и не след дълго подминах новата локация на пункт Брезите без да спирам. Там някъде настигнах съотборник, който беше направил няколко падания и нормално беше понамалил скоростта. Продължихме заедно до асфалта, където се е намирал пункта предните години. Някъде след това май имаше още един асфалтов участък с изкачване нагоре. Там неправилно реших, че е време за финалното захранване и глътнах предпоследния гел. Беше ми останал още един, но мислех да не го ползвам. Малко след като слязохме на черния път продължих напред оставяйки зад себе си Борката и не след дълго се залепих за друг съотборник от Зарата, който караше с по-бързо темпо.

Някъде по това време усетих силен прилив на енергия и настроение. След прешляпването на една рекичка и краткото лутане за правилната посока, излязох най-съобразителен и влязох пръв по пътечката, която се качваше стръмно нагоре. Хванах прилично темпо, което не ме изтощаваше, а в същото време ми позволяваше да трупам преднина пред преследвачите. Отвреме-навреме изпреварвах по бавни участници. Настигнах трима – единият от тях отличен и много опитен състезател, който по някаква причина беше решил да кара като на разходка и двама съотборници на невръстната шампионка от Олимп Разлог (която впрочем сложи мен и почти всички останали участници в малкия си джоб). Последният от тримата супер колегиално ме пропусна и постепенно изостана назад, а аз продължих да карам с темпото на Пиринските левенти.

Знаех, че там някъде трябва много да се внимава за правилната посока, защото не е трудно да се улисаш от скоростта и да се отклониш от трасето по грешна пътека. Помислих си обаче, че тези двамата пред мен, така добре стоейки на трасето с хубавите си екипи, няма начин да не го познават. Вътрешно ликувах, че ме дърпат с добрата си скорост към финала и даже си представях как в момента акумулирам енергия, с помощта на която ще избухна в мощен финален спринт.

На един стръмен и остър десен завой единият Олимпиец загуби баланс и спря, а аз се изстрелях след водача. Следваше стръмен и доста ръбат участък и пак почувствах как байкът ми нашепва „Не бой се, дай ми ги тези камънаци, ще ги сгазя без да ги усетиш“. Велосипедът сякаш бе решил да даде всичко най-добро от себе си, за да ме впечатли. Полетяхме бясно надолу с по-бързия от двамата състезатели на Олимп и вече мислех, че е крайно време да го изпреваря, когато жена, стояща в страни от пътеката извика „СПРЕТЕ, СПРЕТЕ, СБЪРКАЛИ СТЕ ПЪТЯ!!!“. В първия момент не исках да повярвам. Естествено че нямаше на кой да се сърдя, но спирайки изпуснах една псувня от лекия спектър. Пак късмет, че беше тази женица да ни спре. Иначе малко по-надолу щяхме да стигнем до някаква местност, известна като „Плажът - Бистрица“. Обърнахме велосипедите и забутахме по стръмната пътека нагоре. Настроението, енергията, плановете за финален спринт – всичко изчезна за един миг.

По някое време се върнахме на трасето. Аз тръгнах напред, но не след дълго дадох път на колегата, който изглеждаше по-свеж и сякаш се справяше с разочарованието по-добре от мен. Постепенно се окопитих и си казах, че все още има за какво да натискам. Започнах да настигам сътезатели, които бях изпреварил преди време. Закачих се за една такава група от двама – трима. Почувствали близкия край на състезанието всички караха на макс без желание да отстъпват позиции. Изхлузихме се по стръмното спускане надолу, по което е почти невъзможно да се кара, като през това време всеки от нас пуфтеше и влачеше надолу колелото колкото може по-бързо, без миг почивка.

Поехме пак по караемите участъци на парка и там някъде пак успях да се шмугна пред групата. Здраво натиснах педалите на голямата плоча отпред и успях да се откъсна. Това, за което се оказах неподготвен бяха няколкото изкачвания в горската част на парка преди спускането в града. От доста време бях превключил на режим “ALL IN” и ми беше трудно да запазя доброто си темпо. Естествено и тези зад мен бяха в подобно положение и само един успя да се възползва от тази моя слабост при изкачванията и успя да ме изпревари с малко. Приет навреме, последният гел щеше да свърши безценна работа в стомаха ми, вместо да се тъпче в джоба с омазаните опаковки на изпразнените си събратя, но вече бе късно.

Изкачванията най-накрая свършиха и стана време за спускане към квартал Бояна. Бях решил да не дам шанс на никой зад мен да си мисли, че може да ме изпревари. Исках най-накрая да го видя този финал. Засилих сериозно по паважа след отбивката за Боянската църква.

В този момент видях човек, който стоеше на асфалтираната улица по-надолу ръкомахаше усилено срещу мен с черно-бяло флагче в ръка. Прецених, че е налице някаква критично важна причина рязко да намаля скоростта си, което и опитах да направя, вместо да продължа направо по трасето без да намалям. Движението на МПС-та беше спряно от патрулна кола и съм убеден, че нямаше каквато и да е причина за подобно ръкомахане с флага.

Та, да продължа натам, опитвайки се да намаля скоростта върху мокрия паваж, не успях да овладея велосипеда и бързо се оказах на земята. Дори за момента не разбрах защо се получи така. Помислих, че трасето завива надясно по асфалтовата улица и вината е моя, че не съм съобразил скоростта си, за да мога да завия без проблем. Докато още се опитвах да осъзная случилото се, обърканият човечец ми заобяснява нещо, от което аз чух само последното "надясно" и тръгнах надясно по асфалта.

Как можех да предположа, че някой би ръкомахал толкова усърдно, само за да ми покаже, че трябва да продължа по пътя, по който така и така си карах без проблем?!?

Завивайки надясно по асфалтираната улица стигнах до някаква оградена детска площадка. Направих една обиколка около нея. После спрях, изчаквайки известно време някой да се появи и когато това не се случи, тръгнах обратно към мястото на произшествието. Там ме чакаше нещастният регулировчик със счупената ми тубичка за смазване в ръка, която явно беше изхърчала при падането. За мое успокоение ми обясни, че тези ситуации се случват, когато човек е уморен в края на такова дълго каране и ми показа правилния път надолу по улицата. Бях доста изнервен, но изобщо не се разправях с него. Впоследствие се оказа, че малко след мен двама са паднали на същото място по подобен начин и единият от тях не е бил толкова тих във възмущението си. За късмет се оттървах само с голямо индигово-синьо на цвят натъртване на лявото си бедро и малко охлузване на премишницата. За колелото го отнесе основно дръжката на задната ос и единия грип.

Изкарах последните няколкостотин метра до финала в минорно настроение. Там вече си почиваха състезатели, които бях оставял зад себе си на два пъти. Получих си медала и полегнах на тревата.



След малко приятелката на съотборника ми Борето Динков ни направи ето тази снимка за спомен.



Закачих медала при останалите си скромни отличия без да го почиствам, с малко калчица за спомен. Чета, че така са направли и доста други клети участници във В100 2021.



Равносметката

Завърших 97-ми в генералното при мъжете и на 30-то място в категорията над 40 години. Освен новата 13-годишна шампионка ме победиха още две жени. Техният успех, разбира се, заслужава големи овации и признание. Двата инцидента в края на състезанието добавиха петнадесетина минути към времето ми. Без тях може би щях да се наредя някъде в Топ 80, което вероятно само за мен щеше да означава доста по-успешен дебют на това непознато и тежко трасе. Несполуките, разбира се, често са част от играта и дават подходящ урок по приемане, смирение и озаптяване на егото.

В крайна сметка едва 15 състезатели постигнаха време под шест часа. Предвид необичайните условия, организаторите на състезанието от Ком до Емине преосмислиха първоначално определените критерии за допускане до надпреварата и вероятно давайки малко кредит от себе си, одобриха мен и съотборникът ми до участие на тази толкова престижна сцена. Състезанието започва точно след два месеца. Все още има някои неизвестни пред участието ни.


Накрая, за да покажа малка част от всичко, през което минахме с колегите К. Попов и Г. Рибарски (искрено и голямо браво и на двамата, че се раздадоха до край), давам линк към видеорепортажа на моя идол и учител Боби Първанов. Без тези толкова досадни технически проблеми, които обикновено съпътстват феноменалните му карания, той щеше да намери заслужено място в лигата на първите 5-6 извънземни.


https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g&t=1747s


Дали нещата ще се получат по-добре за него догодина незнам, но съм сигурен, че пак ще е на старта, по-бърз и по-подготвен от всякога. Това е големият майсторлък! БРАВО, БОБИ!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Женени с Деца



Регистриран на: 18 Апр 2009
Мнения: 550
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: Пет Юни 25, 2021 8:46 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря за хубавия разказ.
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме! Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
svstoychev



Регистриран на: 25 Фев 2019
Мнения: 24

МнениеПуснато на: Пет Юни 25, 2021 1:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря и аз за вниманието Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 9444
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юни 25, 2021 3:10 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Бавно, спокойно и с кеф се насладих на удоволствието да чета и съпреживявам споделеното. Въпреки, че докато течеше самото мероприятие в реално време следях до колкото е възможно случващото се то впечатленията които се добиват от разказа, са някак много по-натурални и истински. Чудесно четиво, благодаря!
Снимките може да са малко, но носят в себе си емоцията и духа на състезанието, а там където греят усмивките буквално зареждат с положителна енегия. С две думи - малко, но качествено.
Зарко, поздравления за успеха и постигнатото! Респект!!!
Всеки може да говори каквото си иска и да интерпретира фактите по своему, но това което си постигнал е недвусмислена твоя заслуга и никой не може да го промени или да ти го отнеме. Браво и за одобрението за Ком-Емине. Стискам палци времето там да е много по-благосклонно и състезанието да е преди всичко удоволствие и успех.
Бъди здрав и благословен, все така с хъс и устрем яхвай таланта си и с много дръзновение и успех се носи на крилете на своите мечти. Преследвай ги и ги постигай!
Поздравления и за Боби Първанов както за резултата така и за репортажа - уникално е пресъздал изживяването. Браво!!!

bbravo super Bravos The best
_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
svstoychev



Регистриран на: 25 Фев 2019
Мнения: 24

МнениеПуснато на: Съб Юни 26, 2021 11:20 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Дани, Благодаря за хубавите думи, но нека все пак отчетем, че това е Обиколката на Витоша, не Тур дьо Франс. Успехите и провалите се мерят единствено със собствен аршин. Та това моето в крайна сметка не е нещо кой знае какво. Емоцията си я биваше. И за да не стават недоразумения, струва ми се, че излишно поставяш под въпрос чувството на хумор на Коцето и моето едновременно, а не бива.
Подочух, че състезателят Рибарски обмисля смяна на велосипеда за следващото издание на Обиколката. Ако го направи, грабвай неговото сегашно колело и догодина ще ви чакам и двамата на старта 😉
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
MMK



Регистриран на: 21 Юни 2021
Мнения: 6

МнениеПуснато на: Съб Авг 21, 2021 10:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Участвах последните няколко години на В100, понякога с тичане, напоследък с колело или дуатлон иии мога да кажа, че това не е просто състезание,а подарък, съветвам всеки, който може да си подари, не е задължително да си в супер форма или да се бориш за класиране, просто емоцията и атмосферата трябва да се усетят.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
Страница 6 от 6

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov