kemper-club forum

[PirinVania]

Впечатляващо! Много хубав пътепис. Започвам да се чудя коя е добрата причина да се отиде до Мароко?

[loveforever]

Лелееееее, направо ми скрихте топката!
С нетърпение чакам продължението.
_________________
Магия в лилаво

[plamen2908]

Здравейте,
Радваме се че имаме с кой да споделим преживяното. За повечето ни приятели, да не кажем всички, това което правим ( опитваме се да пътуваме по всяко време)е лудост и не е готино. За тях по- добрият избор е да спиш в хотел и да те хранят с черпак. Но въпрос на избор....

Така тръгваме си от къмпинг Зебра, Разделяме се с хомотата , таксуват ни още 2 евра защото видяли Ямболийката да си рови Фейса от телефона, а тва не било безплатно! Разказахме им и на тях за мамата и си тръгваме...
За пътя нямам достатъчно силни епитети и с риск да се повторя бих казал че път ЩЕ ИМА!
Целия ден минава в път, много хора , поне 20 килограма мандарини и портокали, много вода от испанската и пот... Вече се смрачава , и сме много близо до Мерзуга ( мисля че града преди това беше Ерфолд)
Започват да се виждат все повече джипове, атв и всякакви такива.
Неусетно започваме да караме зад един , който се движи с нашето темпо (на изморен охлюв защото в Мароко нямат газ, а ние без газ сме мноооого зле). Не след дълго на един светофат джипа спира и аз до него, той ми маха и ми сочи да спра на бензиностанцията. Жената вика недей , ще ни оберат (българска работа) ама аз спирам. Човека много любезно ми се представи и ми каза че има къмпинг в Мерзуга и ако сме натам може да ни заведе. Около 21 часа е и решаваме да ми се доверим все пак. Жена ми стиска мачетето и е готова да се отбранява, но хората излязоха свестни и изкараха късмет
Човека каза че неговия къмпинг е точно до дюните, каза като се събудите сутринта ще се изкефите много. Пак Български манталитет , мислим си тоя се чуди как да ни омае за повече пари. Обаче ние питаме за парите преди още да сме спрели и се оказва че е 7 евро.
Явно има много добри хора и там !
Собственика казва че ще почерпи чай, а ние не отказваме безплатни неща и бързо се съгласяваме.
Носех сунгурларско вино и ракия. Ракията успя да свали Марко от Германия под масата в Барселона след 200 грама на екс. Предопредих го човека, ама не слуша , че и с биричка гасеше.
Та нашите домакини собственика и работника в къмпинга сядат с нас на по чай.
Започвам да ги базикам за забулените им жени , мюсулманството и стигаме до там че те не пият. Не ми е много трудно да ги обедя да опитат виното. Майтап , майтап ама изпиха 2 литра за нула време.
Така продължавам да базикам и стигам до месото. Нося домашни сърми и им казвам че са с заешко месо и те си облизват пръстите.
Стигаме до съществения разговор, относно цените на сафари с джипа в пустинята. Предложиха ни два вариянта, голям кръг и малък 160 и 240 евра. Преседна ми. Обяснявам му че сме от България и ноу моней. Той обаче си знае неговото. Викам на жената ок избираме за 160. Арабина е търговец и ми оферира и камили за разходка и посрещане на залеза в пустинята за 80 евро и пак дойдохме на неговите 240 евро. Да Ви кажа не спах много добре тази ноя.
Разбираме се рано към 8 сутринта да тръгнем.
И така всички сме готови и тръгваме. Нашия човек ме вика и ми казва , че сме много готини и ще ни направи голямата обиколка на цената на малката и ме нарича Сахара Фокс.
Ето ни вече в пустинята

лудият ни домакин

синът ни като истински бербер

дъщерята

Ямболийката

Аз

почти всички

пясъка

За всиюки желаещи на сбирката на Копринка ще донеса пясък и ще Ви дам, напълнил съм 2 литра шишенце.
Разходката продължи около 4 часа. Катерихме се по дюните, закъсвахме няколко пъти, бутахме, подлагахме , ходихме до кариера за фосили ( много модерен бизнес, правят мивки и плотове , уникално), спряхме на най - големия оазис и стигнахме до алжирската граница. Шофъора ме изуми. Каза че кара в Сахара от 30 години и може да я прекоси на длъж и на шир без карта и джи пи ес.
После ни заведе до много странен музей на колите на някакъв шейх от Дубай , който живее в Мароко.

ние сме живяли 4 години в америка и си мислехме че сме видели големи коли, но тази е огромна. Кръстена е на него.
половин кола

Сдвоена такава

много коли и все нестандартни, беше безплатно и много интерестно.
Нашият човек ни изненадва с новината че ни е таксувал и обяд.
Хапваме си мнооого добре този път.

Води ни по магазини и Бербер базар с ръчно изработени стоки. Не си купуваме нищо защото не ни допадат а и са мноооого скъпи.
В къмпинга се връщаме към 3 часа и ни съобщават че в 4 камилите ще ни чакат пред кемпера. Много сме изморени и дори се опитваме да ги откажем , но не става. Бизнеса си е бизнес. Забравих да ви кажа , че като се събудихме сутринта не можахме да повярваме на гледката пред кемпера. Все едно бяхме спали насред пустинята. Уникално.
И така тръгваме с камилите по двойки.

имахме водач на камилите , който беше с традиционни дрехи , но с маратонки и със айфон 6 и то онлайн в пустинята. Бербер гьзар както каза Ямболийката.
Качи ни на една дюна , свали ни от камилите и легна в пясъка и не мръдна. Децата се забавляваха много. Пързалъха се, голям смях , голям кеф.
След около час видача ни качи по миризливите шивотни и ни поведе за да видим това

Няма такава гледка, поне на нас много ни хареса. Прибрахме се в къмпинга и последва душ и заслужена почивка.
Значи споменавам душа за пръв път, но не си мислете че сме нечистоплътни хипита, моля не странете от нас като се видим по сбирките.
Тази вечер правим равносметка на преживяното и решаваме някой ден да се върнем пак в лудницата. За последно нощуваме на Континента Африка. Утре рано сутринта тръгваме към Фес и после ферибота от Танжер.
Домакина казва че това е много път , но ние му напомняме че сме Българи и рано сутринта потегляме като се прегръщаме с него, като със стар приятел.
предстоят ни 800 км по Марокански първокласни пътища. Този път сме късметлии и имаме страхотен асфалт. Последния ферибот е в 22 часа , а ние пристигаме на пристанището в 21.40. Но успяваме да преминем.
След два часа пак сме на Европейска земя.
Забравих да кава , че минахме през много красиви планини и добре уредени градчета. Мога да кажа едно , изкарахме си много добре и не съжаляваме за нито една стотинка отделена за пътуването.
Спим на паркинга пред Лидл в Алджазира и сме готови да поемем право към Валенсия, но затова утре.
Благодарим Ви за вниманието и отделеното време.
До утре

[PirinVania]

Прекрасни снимки от пустинята! Много хубаво разказвате.

[AlbenaAlex]

Още повече респект за авантюризма и непукизма ви! Страхотно разказвате, може ли да поствате по-големи снимки .

[zlato]

Ей, благодаря за споделеното. Струвало си е чакането. Големи смелчаци сте.....с новозакупен кемпер и две малки дечица на толкова далечно пътуване......трябва много смелост. Много интересен разказ, чакаме с нетърпение продължението.....Във Виена така и не се видяхме, но края на май се прибираме във Варна, предполагам ще намерим време за едно камчийско кемперуване или някъде край Варна.

[asentm]

[ivan]

Браво! Страхотни сте!

[СандрЕли]

Смелостта и решителността са присъщи на младите хора. Аз сега на тази възраст не бих тръгнал с тези малки дечица по пустините, но явно всичко с времето си. Трябва да има и такива хора за да видят другите по-вече свят . Дерзайте!!

[AlbenaAlex]

Чакам продължението, доста се проточи това "до утре" .

[danbog]

Браво на пионерите! Няма писано от БГ-кемперист по този маршрут преди вас, особено с малки деца. Много лично и много индивидуално изложение, което ни прави съпричасни на вашите преживявания по тези непознати до сега за българина места. Желаем ви нови дестинации и чакаме още пътеписи, а на първо време да довършите този.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Гого]

Пламене, шапка ви свалям