kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Решихме, че е по добре да се спи там където ще се снима изгрева. Това беше езерото Lago di San Vito. Разстоянието от 25 км изминахме за 40 мин. Спряхме до самото езеро. Имаше паркинг който ни хареса за нощувка. Беше много тихо и спокойно. Наспахме се и малко преди изгрева станахме за снимки. Пихме кафе на спокойствие, без да бързаме, че ще изпуснем изгрева. Започна да се развиделява и вече видяхме кое и как е направено. До самото езеро имаше заведение.Малко преди него от другата страна на езерото имаше детски кът и място за излети. Беше оборудвано със всички екстри. До парка имаше и река. Решихме да видим как е положението и ако можем да изкараме някой кадър. Пробвахме се, мисля, че се получи.
Вече сме 23.10.2016. , след изгрева решихме да започнем обиколка на проходите. Бяхме чели, че са много живописни. Започнахме с прохода Passo Giau. Най високата точка беше на 2236 метра.Пътя до Кортина си беше прав, без много завои, но след Кортина завоите станаха много. Но нали е проход, това е нормално. Разстоянието от 60 км, изминахме за около 80 минути. Спирахме на доста места. Изкачихме се на най високото място и паркирахме. Нямаше хора, което си беше супер. Времето беше доста динамично, сменяше се всяка минута. Без да губим и минута паркирахме и веднага изкарахме фото-техниката. Снимахме много бързо от различни позиции. Виждахме как времето се влошаваше. Заваля сняг и мъглата обхвана всичко. Прибрахме се в кемпера. Времето беше трагедия. Нямаше за къде да бързаме и решихме да обядваме. Като се замисля, хранихме се само когато времето беше лошо
Следващият проход който беше набелязан беше Passo Rolle. Разстоянието беше 60 км. Тръгнахме за там, пътя както се очакваше беше с много завои. По пътя времето беше много динамично. Идеята ни беше да спрем на най високото място на прохода и там да снимаме изгрева. Да, ама не. Мъглата се спусна и забрави да се вдигне, заваля и дъжд и мечтите за залез угаснаха. Намерихме място на прохода Passo Rolle за паркиране и спане. Ясно беше че снимки няма да има. Кой каквото снимал-снимал. Денят 24.10.2016г. започна нормално с кафе и закуска, но и с онази лоша мъгла от снощи. Първото нещо след отваряне на очите е веднага да се види как е времето. Мъглата се движеше бързо, имаше шанс да се вдигне. Идеята за деня ни беше да видим езерото Lago di Carezza. Разстоянието беше 50 км. Тръгнахме за езерото като не бързахме, снимахме по пътя и спирахме на доста места. Имаше интересни гледки и мъгли. Спряхме и на един водопад на който се заиграхме със фотоапаратите. След водопада следвахме пътя за езерото Lago di Carezza. Малко снимки от пътя.
Около 12.30ч. стигнахме самото езеро. Изненадващо имаше много хора, автобусите идваха постоянно и слизаха много хора. Очаквахме уникална гледка. Паркирахме и без да губим време тръгнахме към езерото. От паркинга до самото езеро се минава през тунел, който минава под пътя за автомобилите. Стигнахме езерото, не беше кой знае какво. Имахме около 1 минута да направим снимка, мъглата се движеше много бързо. След минута нямаше и помен от езерото. На 1 метър нищо не се виждаше. Обиколихме самото езеро с надеждата мъглата да си замине, но нямаше такава опасност. Тук греда. 13.30ч. и решихме да тръгнем за прохода Passo Falzarego. Разстоянието беше около 100 км, идеята ни беше по пътя да направим снимки с мъгла, която е в подножието, а ние да сме колкото може по високо. Стигнахме най високото място на прохода 2117 МЕТРА, където имаше една църква. Беше много малка, влязохме вътре. Имаше място за палене на свещи, икони,магнити и картички. В църквата нямаше никой. Имаше само табелка с цена на магнита 5 евро и касичка с катинарче в която да се пускат парите. Избрахме си магнит и пуснахме еврото. Замислих се дали, ако това е в България нещата ще се получат по този начин ??!! Малко снимки...
Решихме след прохода да караме за Sankt Maddalena, там бяхме набелязали една църква и едни поля за снимане. Разстоянието от 64 километра изминахме за 2 часа. Пътя беше от филм на ужасите. Широк не повече от 2,50 метра. Асфалтиран беше перфектно. На места не знам как уцелвах пътя. Хубавото си беше, че вече беше тъмно. Питате се как се разминаваме с отсрещната кола ли ? Ами, никак ...ние сме големи и другите ни правеха път. Хубавото беше, че имаше отбивки за автобусите. След като стигнахме градчето акостирахме на един паркинг, хапнахме и заспахме. 25.10.2016 г. Станахме както обикновено за снимане на изгрева. Пихме кафе и тръгнахме за снимане. Набелязахме си едни много хубави склонове и зачакахме да се появи слънцето. Нямаше почти никакво оцветяване, имаше много мъгла. Но снимахме и останахме доволни. Веднага след снимките отидохме да снимаме една църква в самото градче с името St.Johann. Направихме по някой кадър. Мъглата си стоеше.
Поснимахме малко и решихме да караме към езерото Lago Di Braies с цел да снимаме залеза на това място. Колкото повече наближавахме, толкова повече валеше по силно и мъглата ставаше по-гъста. Спряхме и след обстойно гледане на прогнозата за следващите няколко дни решихме да се връщаме, като за изгрева да сме на езерото Блед в Словения. След доста каране наближихме Блед. Там ни завари уникален дъжд и мъгла. Спряхме, видяхме какво ни очаква за изгрева. Нищо различно-дъжд и мъгла. Нямаше смисъл да губим време. Тръгваме си за България. По живо по здраво стигнахме във Варна и като отворихме вратата ни очакваше ЛЕО.
Това беше нашият първи пътепис. Надявам се да не е последен. Дано ви е харесал. До нови срещи !!!
Равносметката е: Изминати 4150 километра. Гориво 512 литра. Равни на 1117 лева. Такси по пътищата + 40 евро вход за Трите Чими = 343 лева. Или общо 1460 лева. Сувенирите не се броят, там сумата е 280 евро около 550 лева В крайна сметка ето това няма цена:
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети