kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
На сутринта се разделяме със съкровището ни набързичко. Тя да се стяга за училище, а ние потегляме за България.
Връщането ни трябва да е по-кратко, защото Госпожата трябва да е на време в детската градина и да посрещне навреме нейните малки възпитаници. Нямам служебни ангажименти и няма нужда да въртим през Бодензее. Не искам да се преуморявам с много километри в ден /а и да остане някой час за разглеждане/. Решаваме да се приберем на 3 нощувки. Разделяме пътя на 4 и се пада горе долу в градовете Пасау, Будапеща и в Румъния на Дунав /близо до Оршова/. Прогонен маршрут и от други служебни пътувания / които се пътуват на един дъх, но в случая средно 500 км. на ден/.
Пасау.
Град, в който се срещат 3 реки
Град, който в GPS-а ми е отбелязан с метан-станцията си. Зареждал съм това гориво много пъти тук, но винаги бързайки за поредния обект е бил пренебрегван /оказа се доста неоснователно/.
Намираме безплатният кемпер-стоп /който освен паркинг и табло с туристически брошури не включва нищо друго/, нагласяме се между другите кемпери и поемаме бързо към центъра с идеята да успеем да разгледаме и се приберем по светло.
Стопа е на лесно място до една от рекичките
На центъра сме и не виждаме никакви забранителни знаци /относно домашните любимци/
Попаднахме на пътуващ италиански панаир с техни деликатеси, вина и др. лакомства.
Колкото и да е малко градчето, не ни стигна времето да го обходим по светло.
Останахме много приятно изненадани от атмосферата в града /аз за пореден път се изумих от невежеството си /
Попаднахме на супер магазинче за "мъжки" играчки
Добре, че не работеше. Бая неща набелязах "за внучето"
И Госпожата си хареса една четчица "за градината" /но и нея не я огря /
За всеки случай снимахме магазина /ей така да го запомним ако минаваме "друг път"/
Прибрахме се съвсем по тъмно /физически уморени и емоционално заредени/.
На сутринта с разходката за сутрешния тоалет на Макс, успях да щракна няколко кадъра из къмпинга, докато другите още спяха.
Това армейско чудовище го бях пропуснал на предния ден
Возеше млада двойка /сигурно на годините на по-голямата ми дъщеря - около 25-26/.
Имаше и смели дизайнерски "решения" /в пълна противоположност на грубата военна техника/.
Отново на път в посока Будапеща.
Това дали не е изоставено? Как ми трябва едно такова !
Последно кафе нейде из Австрия
Скучния аутобан
Пристигаме в Будапеща
Тук ще кача няколко снимки от къмпинга, в който отседнахме /бях обещал на PirinVania да отбележа/.
Бяхме прекрасно обслужени, но може би заради липсата на простор, може би заради многото глъчка и шум, не ни допадна.
От самият къмпинг тръгваше лифт
При вечерната разходка на кучо, установихме, че метри след този къмпинг има друг, значително по-спокоен и също така уютен къмпинг.
Разговаряхме със собственичката и бяхме очаровани, но вече беше късно да се местим /както и неудобно в нейно присъствие да го снимаме/.
Тук един местен "спортист", за малко да си "ареса" жената. Добре, че домашния любимец внася респект с усмивката си /визирам зъбите/
Единствената свободна позиция, на която ни настаниха беше до баните и тоалетните. Всички, които не бяха чували за България я научиха, а всяко дете, което имаше "чиш", задължително се вреше под буса да погали Макс.
Кратка разходка из квартала
Последно селфи в Будапеща
На другата сутрин след закуска в къмпинга /влизаща в цената на престоя ни/ и сутрешно кафе /чай/, поехме към Оршова.
Там пристигнахме прекалено рано /а и нямахме желание за разглеждане/ и продължихме за България без ясна идея къде ще нощуваме /ама то в Б-я има ли значение, нали сме си у нас/.
След границата, съпругата включи нашенския си нет и започна да рови за удовлетворяващо ни место за нощувка. Попадна на къмпинг, който не бяхме посещавали /и в последствие се оказа отправна точка на пещера, за която не бяхме чували/.
Неведоми са пътищата Божии
_________________ Търсиш път! За какво ти е?
Последната промяна е направена от North wind на Вто Яну 31, 2017 11:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Специално се зачетох в историята на Вормс, за да потърся обяснение за невероятно красивата му архитектура /Германците хич не ги бива в това/. Много ми хареса от вашите снимки.
Радвам се, че има хора, на които им харесва моето споделяне /нали това е идеята/. Снимките са много повече, но се опитвам да ги отсея, за да не ставам банален с тривиалния маршрут. Почти зад всяка една снимка се крие някаква случка /дори и лична/, история или основание да бъде направена. Нямам дар слово и време за да разкажа за всичко /пък и предполагам, че ще стане доста отегчително/.
Само да се навиe щерката да учи по чужбинско и одма сме стегнали кемпера за някое подобно приключение.
Пожелавам и на вас още много подобни прекрасни пътувания!
От все сърце ви желая и подобен род приключение
Колкото до нас, едва ли ще имаме друго подобно приключение /имам предвид училищно/. Децата пораснаха
Малката покрай ученето и в Германия за една година успя със самолет да "отскочи" до братовчеди в Ирландия, до приятелка в Чехия, да разгледа Париж и части от Холандия. В момента е на 10 дневно гостуване на съученик във Финландия с проучвателна цел /за магистратура там/.
Глобални деца, какво да правиш ... Такъв е светът!
Дай Боже живот и здраве, такова образователно приключение да ни се случи след години с внучето
Нашите по-нататъшни приключения се очертава да са си чисто туристически с верния ни приятел
Вече сме на родна земя.
Съвсем по тъмно бродим из абсолютно непознати за нас пътища, с единствената цел да се доберем до /намерения случайно в нета/ къмпинг хан МАДОНА Фалковец. Тогава се питахме, защо ли ни трябваше. Сега вече знаем, че Господ си знае работата
Малко преди полунощ GPS-a ни отвежда до 2 големи дървени порти.
Натискаме клаксона и от вътре дружелюбен домакин ги отваря. Нищо не виждаме в тъмното. Любезният човек ни насочва към осветена част, където са баните и тоалетните. Оправяме се с последни сили и въобще не мислим за оглеждане и разходки.
На сутринта вече на светло ставам да разходя кучо.
Хм.
Разтърквам очи
Къде сме?
Проверявам и покрива
Цял си е, не сме катастрофирали
ами къде сме, не сме в рая ?
Макс и той полудява от превъзбуда
Къде сме, къде сме - в България сме си /обажда се женичката от леглото/
Трябваше да обиколим половин Европа, да преспим в десетина къмпинга, за да ни светне, че раят е в България !
Прекрасен къмпинг, който ни върна бързо българското след едномесечното ни обикаляне по чуждоземско.
http://www.hanmadona.com/content/BG/id-29/%D0%9A%D1%8A%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3.htm
Не съм рекламен агент на този къмпинг, просто наистина заслужава адмирации!
Красота, красота ама нас път до Пловдив ни чака. Благодарим на гостоприемния стопанин, извиняваме се за среднощното ни безпокойство и се готвим да потегляме, а той ни пита:
-Вие няма ли да разгледате пещерата?
-Каква пещера /подскачаме и двамата/. Влизали сме в една дузина пещери в Б-я, а за тази не сме чували.
- Пещера "Венеца". Отдавна е открита, но от скоро е отворена за туристи.
Този разговор беше достатъчен за да промени намеренията ни за деня
Пещерата е на няколко километра от къмпинга
Стига се по асфалтов път до широко място за паркиране, после следват 300 до 500 м. пешеходна зона.
Има си и търговска къща
Входът беше в груб строеж, но се надявам с приходите от билети или по европрограма да успеят да си го завършат.
задължително се слага каска
От тук на сетне светкавицата ми беше заключена /поради забрана/ и снимките са с не добро качество /за което се извинявам/.
"Венеца", един прекрасен завършек на нашето едномесечно пътуване.
Пещера, която ни напомни, че живеем в едно малко парченце от рая, че Господ ни е дал от всичко по малко и от нас се иска само да го ценим и опазваме за нашите наследници ...
Пещера, която за сетен път доказва, че няма по-добър архитект от великата природа и ,че сме богоизбран народ /остава само да го осъзнаем/.
На другата сутрин Госпожата, леко подпухнала /от недоспиване/ и с широка, искрена усмивка посрещаше своите любимци пред входа на детската градина
А аз ...? Аз се захванах с приготовленията на поредното служебно пътуване
Регистриран на: 09 Юни 2010 Мнения: 551 Местожителство: BG Стара Загора
Пуснато на: Сря Фев 01, 2017 8:26 am Заглавие:
Благодарим за прекрасния пътепис ! _________________ Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 01, 2017 10:20 am Заглавие:
Страхотен. Завършек!
Наистина имаме чудни. Пещери дето хич не отстъпват по качества на онея чуждите само дето не трябва една торба с пари за да ги посетиш. _________________ Магия в лилаво
Регистриран на: 13 Сеп 2016 Мнения: 182 Местожителство: UK
Пуснато на: Сря Фев 01, 2017 12:53 pm Заглавие:
Интересно и обширно, направо забравих да си пия кафето тази сутрин, така си остана на масата и изстина, увлякох се по пътуването Особено интересна ми беше пространната обиколка на Будапеща, редки са пътеписите натам, а е забележително място.
Благодаря за прекрасния пътепис, адаш! Ние сме били по тези места, но удоволствието,което изпитахме при четенето на твоя разказ беше голямо! А още повече, че винаги си пътуваш с кучето!
И така всеки път по различни маршрути _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4
Страница 4 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети