kemper-club forum

[Роси и Стоян]

хубава есенна разходка

[loveforever]

В ранния следобяд навлизаме в Триградското ждрело. Идвали сме тук преди години с лека кола, но с кемпер кефа е къде-къде по-голям. Друго си е да минаваш на места на по една боя растояние и да тръпнеш в очакване ще изкочили някоя кола насреща и как ще успеем да се разминем.











И така навлизаме в Триградското ждрело, което е изключително живописен пролом на Триградска река. То е най-величественото от всички ждрела в България, а по големина се нарежда на трето място след Буйновското и Трънското. Дължината му е 7км, като същинското ждрело е 2-3км. На места височината на страните му достига до 350м.
По едно време нещата стават съвсем забавни, но не се даваме.









Справихме и благополучно и акостираме на паркинга пред пещера Дяволското гърло.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Там не е особено просторно, да не кажа хич, още повече за туристи с кемпер, но нашия нали е относително къс успяваме да го сместим на едно кьоше.



Влизането в пещерата става е график на всеки кръгъл час с екскурсовод. Ние ще трябва да изчакаме около половин час до следващата група, но пък хубавото е че пещерата все пак работи, защото миналия път като идвахме беше затворено. Купуваме си билети от близкото гише ( 18лв за двама възрастни и две поотраснали деца) и почваме да се оглеждаме дали някой няма да си тръгва от паркинга, че така на завоя не ни се ще да оставяме кемпера. Скоро късмета ни се усмихва. Аз разбира се веднага скачам от кемпи с намерението да давам акъл на Жоро как точно да маневрира и добре че го правя, защото докато той успее за запали кемпера и да заходи една чевръста кола с варненска регистрация се засилва към освободеното преди малко място. Да ама не е познала. Аз съм се изтипосала най-отпреде и единствения вариант да заеме мястото е да ме прегази. Шофьора светка, свирка, но аз не мърдам. Накрая му писна, и сви навътре в паркинга, а ние успяхме да наместим кемпи и вече спокойно да чакаме за влизане в пещерата.



Дяволското гърло е пропастна пещера, формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Предвид младата и възраст - 175000г. в нея липсват образувания като сталагтити, сталагмити или сталактони. Основната и част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. В нея се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение



Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“.



Дължината на тази зала е 110 m, ширината – 40 m, а височината и достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. След нея водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера, наричана "задникът на дявола".
На една от стените на галерията може да се видят релефи изобразяващи дявола



и антична фигура на мъж в цял ръст, вероятно Орфей



В дъното на залата една от скалите хвърля сянка, която повечето хора оприличават на дяволския профил.



В дясно от нея заглеждайки се в релефа на съседната скалата разпознахме нов образ – фугура наподобяваща котешка глава



Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.

Освен като природен феномен Дяволското гърло има и митологична връзка с легендата за Орфей. След сватбата му с Евридика, змия я ухапала по крака, вляла отровата си в крехкото й тяло и тя се пренесла с света на мъртвите. Изгаряйки от мъка по нея, Орфей слязъл в подземния свят при бог Хадес, за да го моли да му я върне. Според легендата това се случило именно в Дяволското гърло. Там Орфей със своята музика и песни успял да разчувства и бога на мъртвите и той му разрешил да вземе обратно със себе си своята любима Евридика, но при условие, че няма да се обръща и да поглежда назад по пътя към горната земя. Малко преди да достигнат до нея, шума наоколо станал толкова силен, че Орфей не чувал стъпките на Евридика и се обърнал назад за да се увери, че тя го следва. Това се е случило именно в Бучащата зала. Така той нарушил обещаното и само видял как любимата му отново потънала в дън земя. Така той я изгубил за втори път. Четири години след това Орфей бил все така безутешен и верен на любимата си докато един ден вакханките започнали да го замерят с камъни. Душата му отлетяла, а те разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и станало чудо, тя свирела сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар. Душата на Орфей слязла в царството на Хадес, отново минала по същите места, но този път Харон с ладията си доброволно я пренесъл на отсрещния бряг, където го чакала Евридика и от този момент те останали неразделни.

Освен легенди и мистика пещерата дава и дом на 4 вида прилепи.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След Бучащата зала трасето в пещерата продължава нагоре по 280 стръмни стълби водещи към естествения вход на пещерата, който гледан от долу той наподобява две мълниеносни очи.







Излизайки от него се оказваме на импровизирана тераса, обгърнати в очарование и зеленина, непосредствено до нежния ромон на реката.



Недалеч от там може да се види паметната плоча на единствените две съвременни жертви на пещерата - 21-годишната Сияна Люцканова и колегата й Евстати Йовчев, на 29 години. На 18 септември 1970 г. двама начинаещи водолази от Варна, непосредствено след завършването на курс за водолаз в открити води, правят опит за проникване в пещерата, влизайки през сифона на "задника" на дявола. Повече не се появяват живи.



Намираме се непосредствено до пътя , а два завоя по-долу е и паркинга на който ни чака кемпи.



Мятаме се на него и бързо към Триград, че трябва да има време и за другата пещера.
_________________
Магия в лилаво

[Eli-Niki]

Едно уточнение само: Двете снимки след табелата на Смолян са от Чепеларе, а третата от Пампорово. След тях вече са от Смолян, както си писала.

[loveforever]

Верно съм оплескала мястото на снимките. Веднага отивам да се поправя.
_________________
Магия в лилаво

[Eli-Niki]

Трябва пак да дойдете, че и енергията не сте я усетили вярно

[North wind]

Ако Дани разреши /нейният пътепис направо ми е някакво дежавю/, да добавя и аз някоя снимчица до нейните /не мога да се меря с майсторството на нейното перо и фото за да правя подобен/.
Буквално сме вървели по едни и същи стъпки в ждрелото



Правихме кратка почивка с хапване под този навес с камина

Господ да поживи сръчните ръце на добрите хора, които са направили това обществено добро дело!

Галещо очите водопадче

Късметът ни на паркинга е бил значително по-добър!

Докато изчакваме кръглия час, прочитаме къде, какво има изписано




Ти не се сърди, но оставаш вътре. Не пускат кучета, пък било то и красиви

Вътре и на нас ни направиха впечатление процепите приличащи на очи!

Пропускам местата, които Дани вече е показала и се спирам на лековитата чешмичка.

Нещо отвътре.

Нещо отвън.


И отпрашваме нататък.
На къде ?
Дани да каже !!!

Ако продължи със снимка на това мостче,

значи и шарките на гумите ни са съвпадали една в друга
Жоро, майстор си !


П.с. Дани извинявам се за вмешателството в пътеписа ти. Ако решиш, че е нарушение на личното ти пространство или правилата във форума, спокойно можеш да изтриеш поста ми.
_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

А, разбира се че енергията на Смолян не е лоша. Това са си Жорови фобии. Той ги проявява към почти всяко ново място, което съм казала, че искам да видя. Хубавото е че след няколко посещения му минава.
Затова със сигурносттрябва да дойдем пак и за повече време, че сигурно има и доста интересни неща дето сме отървали.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Ванка, приятно ми е когато се споделят и други гледни точки. Никак не ми нарушаваш пространството, даже напротив - радвам се на подобни неща.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

И така продължаваме към Триград. Пътят до там, макар и съвсем кратък е изключително живописен и колоритен.







Минаваме с кемпи да огледаме градчето. На фона на следобедното слънце всичко изглежда някак топло и загърнато в очарование.









На много места има наслагани табели за Шарения мост. Следвайки указанията отиваме да видим що за чудо е това.



Оказва се симпатично хотелче с кръчма, която за жалост поради липса на време няма как да проверим в детайли. Кръгом и по обратния път.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Отново ще трябва да минем през ждрелото с всичките му екстри.









Този път обаче не се впечатлявам много от тях, а предимно се наслаждавам на прекрасните есенни багри.









Накрая при ВЕЦ Тешел отбиваме в ляво в посока Ягодина




_________________
Магия в лилаво

[North wind]

Мдааа ...
До тук бяхме по общите пътеки със семейство Рибарски. Щеше да е прекалено съмнително ако съвпаденията продължаваха
Приятно селце е Триград, но най-впечатлителното /поне за мен/ беше хотела с конна база Аркан хан. Много любезни стопани, прекрасна кухня и добре гледани красавци



След кратка почивка се отправяме да търсим нашето място с позитивно излъчвана енергия за нощувка. Движим се успоредно на реката, която е съвсем спокойна тук.

На Макс много му се удава бързо да намира места с позитивна енергия и се закотвяме. където той каза

Последва традиционна вечеря на огън на открито.

На другата сутрин след кафето и закуската /под звуците на ромолящата река/ се отправяме към Девин или по-точно към екопътека Струилица-Калето-Лъката.


Крайпътно барбекю, което ни впечатли, но нямахме време да спираме.


Пътуваме не повече от 40-50 км, оставяме кемпера на паркинга и яхваме маратонките. Последва няколкочасова пешеходна разходка в очакване да срещнем хобити в земите на Орфей































Хобити не видяхме, но при една доста комична и срамна ситуация фотоапаратът ми полетя от върха надолу по скалите
Това беше последната снимка от това фото, която за нас има много сантиментална стойност!

Започна се едно спускане, скачане, катерене като кози и какво ли още не в продължение на часове почти до здрач, докато се доберем до нашата потрошена техника с надеждата, че поне картата ще е оцеляла /вътре имаше над 500 снимки/. В крайна сметка картата се озова в джоба ми на цената на изкълчен глезен.
Вольо-невольо, Дани, аз бях до тук със снимките


_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

Страхотни са местата на които сте били. Като цяло Родопите са уникална планина и има много прекрасни места на които си заслужава да иде човек. Ще ми се да имам повече време за подобни разходки, но кой зне може някой ден късмета да ми се усмихне.
Това с фотото е доста неприятна случка, но надявам се да е била от типа - всяко зло за добро и вече да сте с по-готин апарат.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Обърках се...за първи път виждам два пътеписа в едно