kemper-club forum

[Hobos - Тошо и Ели]

[jororib]

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.


Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам —
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

[North wind]

Imagine

Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today...

Imagine there's no countries
It isn't hard to do


Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace...

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world...

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one


_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[vladostanimirov]

-5 кюфтета, 3 салати,
но от розови домати
-Мойта супа без застройка,
и кюфтетата са тройка !

Всеки вика и поръчва,
се едно е в долна кръчма
Няма вече пътеписи,
аз ще пиша, после - ти си !

Ще обсъждаме ебати,
само друсани кебапи,
кой ще пие, кой ще клати
кой ще драйфа без да плати.

Кръчма "Кемпер-клуб" за вас
ще направи реверанс
В чалгаджийската държава
Всичко вече стана плява....

[grema]

Един с тъга в сърцето е,
друг със своя слабост,
трети перчи се с необуздана храброст.
Размахват с пръст различни хора,
но именно в това се крие смисъла,
в спора.

Събират се по язовири и поляни,
разпускат, и цвърчат тигани.
Надуват музика, и пеят, плачат,
намират свой събрат, забравят мъката и скачат.
Изливат си душите тези хора,
показват на света , че са свободни, могат.

И тук читателю, внимавай, поучи се.
Току виж и ти си тръгнал с каравана,
кемпер, спри се. Не може само да се купи,
трябва и да спориш. Но лесно ли е туй,
не знам, съдба е, ще се бориш.


От тоя спор що вино и ракия се изпиха,
що нещо каза се и се извика,
що слово в тоя форум се излива,
що хора се раздразниха и после се сдобриха,
що приказни неща се изживяха, описаха се,
запаметиха и прибраха.

Прибраха се, но не за веки.
Живота на колела е дар,
дай боже всеки!

Андрей Дуницов

[kvp155]

Аз не съм поет велик,
нито отявлен все критик.
Просто тук се забавлявам,
но взе да има много плява.

Градинарите обаче все ги няма,
няма и за плевелите те нехаят.
Ще ми се да няма простотия,
но туй простак го не разбира.
Мисли се той за ум велик,
но не разбира, че е само вик.

Тук е място хубаво и леко,
тъй приятно за човека.
Где е то сега, не зная,
сигурно е само в Рая.
Ний го търсиме в гората,
по полята, по селата,
щото щем си свободата.
Нашата, вековна свобода,
дето си е само в нашата душа.

А душата на човека,
туй е бездна необятна.
Бурна, тъжна, необхватна.
Палава и дръзка, непохватна.
Все те тласка да грешиш и да грешиш,
докато не изгориш.

kvp155

[asentm]

Чета, чета и се смея,
То си стана епопея.
От сюжети уж лежерни
СтанАха драми много темни.
Докато едните търсят падишаха
Другите фАнаха влака.
Таз’ история е позната
Дет’ за гуши хващат брат със брата.
За това в родината ни мила
Национален спорт е прескочи кобила.
Всички тук са великани и на мисълта титани,
Но щом се засечем се по морета и океани
Тъпо гледаме се кат’ насрани.
Егото ни е голямо
И там заровен е капана.