Най-накрая се видя входа на Босфора и новият мост който строят.
Да ни изпратят се появиха пак делфини, този път доста по-едри и светли на цвят.
Босфора ме изуми с организираният хаос.
Страхотно движение! Яхти, водни таксита, плаващи дискотеки, танкери, военни, катери.. всеки се движи на някъде с колкото скорост има.
Но някакси всичко се подредено..
Да ме има и мен на някоя снимка.
Ето го и Кептъна.
Знаех, че Истамбул е огромен град, но това не го очаквах.
Пазим мачтата .
Купона беше на първа линия.
Кашу, биричка, уиски.. а Минчо бачка(автопилота).
Течението е доста сериозно. На двигател правим около 4.7 - 5.0 възела. А тук 7.4
Президентската яхта.
Този град няма край...
За около 3 часа го преминахме Босфора.
Стана късно да спираме на Принцовите острови, пък и не знаем има ли пристанища и т.н.
Затова поехме към остров Мармара. Появи се и приличен вятър.
Аз ще карам, така че.. го играя въздържател .
Нощните вахти не помня как минаха.
Ту имаше малко вятър, ту пълно затишие.
Доста побръмчахме де.
По някое време острова се видя.
Отправихме се към Saraylar.
Малко селце, заобиколено от мраморни кариери.
За пръв път бях в Турция и първото ми впечатление е колко са организирани.
Село с не повече от 1000 - 1500 човека, а полиция, военни, граничари.
Линейката обикаляше по улиците почти денонощно. Заведенията седяха отключени, автомобилите с ключове на таблата...
Местна арт инсталация
След малко повече от 40 часа плаване, нямахме търпение да се разходим из градчето.
Оказа се много приятно. Кафенета, заведения за хранене, супермаркети.
Крис с новата си приятелка.
Като си имаш мрамор в изобилие.. си го редиш и по брега.
Намерихме кебаб-ите и заседнахме. За съжаление не намирам снимки от там
След като се "напуках" яко, по традиция отидох и си легнах
.
По-късно привечер се разходих по крайбрежната улица и близката крепост.
Като се качих на баир-а, се откри гледка към едната кариера.
Имахме план да потеглим привечер, но лошата прогноза ни принуди да останем още един ден.
Оползотворихме го по кафетата, спане и преправяне на стойката на гпс-а.
Привечер към 20:00 потеглихме от Мармарас и на сутринта бяхме на входа на Дарданелите.
Изглеждаше много приятно. Зелени баири, селца тук там, някоя друга казарма
Даже малко скучно. Не беше лудницата като Босфора.
Калитбахир, точно срещу Чанаккале.
По обяд излязохме от канала. Отне ни около 5 часа.
Заради течението по едно време се движехме с 9 възела.
Посоката беше остров Лимнос.
Привечер се показа и Лимнос.
Ясно беше, че ще акостираме посреднощ.
С едно такова плаване и натрупваш "изгреви и залези" за години напред
Около 02:00 пристигнахме на Лимнос. Хвърлихме котва и застанахме в западният край на кея.
ГОЛЯМА ГРЕШКА!!!!! - за нея, по-надолу.
Разходихме се из градчето, ударихме по една биричка в единственното работещо заведение в 02:00.
И почивка.
На следващият ден част от екипажа, начело с Кептъна се разходиха до крепостта над града.
Аз му връчих фотото и заседнах в една таверна
Мирина от високо.
Прогнозата за времето не беше добра, затова отложихме отплаването за по-късно.
Това не помрачи настроението. Имахме възможност да се запознаем с комичните индивиди по пристанището.
За съжаление съм забравил да снимам един луд швейцарец. Пълна карикатура
Плава сам с двумачтова 47 фута яхта. Плава силно казано, абсолютно не знаеше какво прави.
Насмете половината яхти.
Бяхме решили да отплаваме към 02:00, но си останахме със желанието.
Котвата се омота във стари въжета по дъното, а силно притискащият вятър ни попрчи за каквито и да било маневри.
Отново пристанахме и беше ясно, че ще трябва помощ.
На сутринта потърсих помощ в Портполис-а, дадоха ми телефоните на някакви водолази. Единият дойде да види.
Каза 70 евра. Сториха ми се много, обаче като видях в каква гнус трябва да влезе...
Уж премести и отвърза котвата, тръгнахме.. но пак запецна ваденето.
Водолаза отново нарами бутилката и вече в движение разкачи, и газ.
Поехме курс към п-о Касандра и нашата крайна точка.
Атон се вижда от много далеч, и понеже се подминава бавно, ти се струва цяла вечност.
Последна вечеря и да поопразним хладилника
На залез минахме и покрай Ситониа.
Отново около 02:00 пристанахме в пристанището на Неа Скиони.
Тук се разделихме с групата.
Така завърши едно дълго чакано и мечтано пътешествие.
Все още не мога да сметна какво изхарчихме повече - нафта или бира
Благодаря на Капитана и екипажа за страхотните моменти.
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
така добре си го написал 
)
