kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Сря Окт 11, 2017 5:46 pm Заглавие: Ранно Септемврийската ни Гърция
Здравейте приятели. Срам-несрам, реших и аз да се пробвам на това литературно поприще, наречено „Пътеписи”. Пътуването, което скромно ще се пробвам да опиша за сефте е кратко, от 05.09. до 10.09., но пък за сметка на това целта беше сериозна,за толкова малко дни.
Тъй-като децата бяха от няколко дни при баба и дядо и имахме уговорка да останат там до към 12.09, с благоверната ми решихме да си подарим малко романтика на Йонийското крайбрежие Кратките ваканции в чужбина, без децата, са си ни нещо като традиция, веднъж годишно. Добре, че малките все още ходят с огромен кеф при бабите та засега нямаме проблем с това. След бърза справка с ПиринВаня и Дафи, кемпер стопове и Къмпингите в района бяха записани.
Денят беше Събота, 02.09.2017 година, всичко, планирано и подредено в папка /по примера на корифеите РосииСтоян/, само трябваше да дойде денят „Х” и газ към византийско.
Ето го и планът: Вторник след работа, се придвижваме до Сандански. На другата сутрин рано, рано, към изходната йонийска точка- небезизвестната Парга. Там трябваше да разгледаме околността придвижвайки се към Лефакада. Планът продължаваше с Петъчно акостиране в Нидри, където да се уверим, че наистина става голям купон нощем. Жена ми все повтаря, че сме остаряли без да поживеем и т.н. и т.н. /без деца ли сме, все барове и танци са и в главата/. Съботата беше предвидена за почивка на някой от известните им плажове, а Неделя рано, газ към Враца – 850 км.
И тогава, точно в тази събота, както може би се сещате започнаха знаците, че планът може и да си остане само в папката. Първо на жена ми и казаха от работа, че някакъв много важен чиляк за проект, по който работят повече от година, щял да идва във Враца да се срещнат точно в този Четвъртък, в който по моите сметки щяхме да лежим на онзи хубавия плаж от пътеписа на Дафи. Това добре, но не било сигурно на сто процента и окончателно щяло да се разбере във Вторник. Ами сега- греда. Багаж ли да оправям, маса ли да стягам за този субект? Решавам аз, че ще се придържам към плана, пък майната му, каквото стане. Ако тоя тумбак реши да дойде ще си направим кратка ваканция някъде в Бг за уикенда. Ще нарушим цитирана вече по-горе традиция, но …… нищо. Пък и има още малко време до края на годината.
До тук добре. В Неделя обаче, звънна моята мама. Нейна братовчедка, която от 40 години живее в Щатите, идвала другата седмица в България и щяла да остане няколко дни при нашите. Ми кво, много се радвам, ще се видят, ще си говорят, първородната /това е голямата ми дъщеря/ ще си упражнява английския, на който цяло лято ходи на курс без да научи нищо и т.н. и т.н. Да, ама усещам аз, че нещо мама увърта и ми говори колкото да не прекъсна разговора. Светна ми. Иска да си обера инвентара от там. Питам аз, „децата ще ти пречат ли”, а отговора е бърз и успешен колкото северно-корейска балистична ракета „Нееее, как, те толкова ме слушат”, " Сигурна ли си?", "Да, разбира се", но ако имали все пак избор, предпочитали да си ги вземем, но нали ни обещали, тинтили, минтили, ясна е работата. Романтичното пътешествие приключи преди да е започнало . Малко ни е яд, но какво пък. Ще си бъдем с децата, с тях е толкова хубаво, весело, ……, говорим си ние, ама нещо не си вярваме. Е, то в крайна сметка не знаем дали въобще ще пътуваме, така че преглъщаме и това. Някакси свикваме с мисълта и наистина почваме да се радваме, че ще сме с децата. Само милото помрънква, че танците пак ще и се разминат, а аз честно казано го оценявам като плюс, наум разбира се. Почвам даже да кроя нови планове за Халкидики, ако Онзи дойде.
Така почнах, утре ще продължа. Моля ако много съм се изложил Модератора да изтрие темата. Обещавам, че няма да се сърдя!
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1614 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Окт 12, 2017 1:17 pm Заглавие:
Браво бе, видя ли че никак не е страшно, че даже е лесно. За другите, хич не им се притеснявай как ще им се стори, който иска да не го чете, само не знам кой ще е тоя, щото разказа си е супер. Давай смело нататък, че ми стана интересно, каква е тази майка с две деца, дето още ѝ се ходи на дискотека? Аз като бях на 12 също много ми се ходеше и го практикувах чак до 15. Та веднага се замислих, дали пък жена ти не е от четвъртия ти брак и още е едва на 16?! Кво се замислих, направо те съжалих, че ако сега трябва да ходя на дискотека не знам как ще издържа и 5 минути. А някои казват, че младата жена било хубаво нещо?!
Благодаря на всички за окуражаващите думи.
Така си дойде и понеделника. Аз почвам да усещам онзи гъдел в корема, който всички вие добре познавате и още рано, рано паля кемпи, включвам му хладилника /нали Дани някъде ни беше посъветвала да го правим предишния ден/ и отивам в Кауфланд да напазарувам. Вилнея си с количката из магазина и изведнъж ми звънна телефона. Гледам, непознат номер. Бодро натискам зелената слушалка „Да, моля” и .... .
Тук кратко ще се отклоня за да стане малко по-ясно, като ще се опитам да не дотегна. Аз се занимавам със земеделие и животновъдство, като основно отговарям за Проекти, програми, документи и т.н. Заедно с още няколко човека сме си направили нещо като консорциум, но не официално и моята задача е основно да се оправям с институциите.
Та въпросното позвъняване беше от Инспектората към Държавен Фонд Земеделие, че ще идват на кръстосана проверка /това е възможно най-тежката/ на фирмата, която е с най-много земя и животни в т.н. ни Консорциум. Проверката е предвидена да е в този заформящ се като черен Четвъртък. Приятният гъдел в корема моментално отиде по дяволите, а на негово място се настани един огромен камък, като тези речните, с които затискаме зелето. Обезкървен, пребледнял, аз продължавам да се мотам като простинал кон из магазина изгубил всякаква представа за пространство и време. Погледнах количката, в нея нямаше нищо бързо развалящо се, зарязах я , където си беше и изфирясах с мръсна газ от магазина.
Ще продължа утре, че сега трябва да ходя на родителска.
Тук няма да се спирам подробно на кошмара, който преживях за ден и половина, защото предполагам, че само Доктора би ме разбрал, но някак си криво-ляво се оправих, като уговорих единия уртак да присъства на проверката вместо мен. Добре, че миналата година, когото проверяваха неговия ресор, той беше на море и аз денонощно бръмчах с трактора, та сега си му го върнах така да се каже. Вече е вторник към 18,00 часа, а ние още нищо не знаем за онази персона, която възлюбената ми чакат. Като прибавим към това всичко останало, си мисля, че към онзи момент не можеше обстановката да е по изнервена. Ще се пътува ли, няма ли, нищо не сме напазарували, не ни е останало време за багаж, въобще веселба. Най-накрая някъде към 20,00 часа пристига НОВИНАТА, Онзи ще дойде другата седмица, а ние нямаме вече душа дори да се зарадваме. Все пак адреналина си свърши работата и към 21,00 вече сме в кемпера, с някакъв набързо събран багаж за нас и децата. Знаем, че ще има много изненади, но какво пък. Дните са малко, кредитните карти са погасени, паспортите и документите са в нас, тръгваме, пък „майната му”, каквото ще да става. Бърза уговорка с нашите да ни доставят домочадието към 22,30 на околовръстното, качваме ме ги почти в движение и продължаваме на Юг. Радостта от срещата между поколенията е кратка и след двайсетина минути всички освен мен спят блаженно. А в моята глава бушува буря. Минават ми мисли като: с тези деца на толкова много километри, за толкова малко дни; няма да се ходи на барове; дали да не си спестим малко път; до остров Самотраки ще ни излезе пак толкова пари, заради ферито, но като път е много по малко и т.н. и т.н. И така се усещам, че вече съм на стръмното преди Сандански. Остър ляв, след което почти веднага още по остър десен завой и съм на паркинга на небезизвестния на всички почиващи в Гърция, Кауфланд. Докато се хоризонтирам и вече се будя от идващи да пазаруват коли. Станало е сутрин. Добре. Децата още спят, ние заключваме и влизаме на понакупин туй-онуй набързо. Набързо, набързо, колко да е набързо. Скъпото ми вилнее в магазина сякаш за първи път вижда хипермаркет. Аз, разбира се, не издържах вътре с нея, излязох навън, направих закуска, пих кафе, смених една крушка на мигач, почнах вече да лепя със секундно лепило една малка спукана част от прозореца в банята, когато ТЯ се появи след час и половина, бавно, бавно, с пълна количка и усмивка като на Краля Слънце. Май-въобще не и пука, че има няма някакви си 600 км до Парга. А има и граница да се минава, за която предишните дни дават репортажи, че се чака по два, три часа. Питам плахо има ли шанс да променим плана, заради новите обстоятелства, но последвалия бърз и категоричен отговор ме отказва до продължа с преговорите. Благородството в мен надделя и реших да премълча всичко, което ми се върти в главата, пъргаво се качвам, паля и тръгваме. В кемпера е пълна лудница, пликове, дрехи, деца, ама тя да се оправя. Аз съм се изключил и карам. Така стигаме границата, там колоната е вече е огромна. Тук идва ред да похваля граничните полицаи. Създаваха много добра организация и дори аз не разбрах, къде ни насочваха, къде ни набутваха, но за 10-на минути се озовахме на КПП-то. След още 15-на вече бяхме в Ромейско.
Още на границата цъкнах в Гарминката координати някъде в Парга и вече пътуваме по-спокойно.
Сега се сещам за един дебат отпреди няколко дни: кемпер или каравана. Пиле направи си сам изводите. Виж как се пътува с деца в кемпер, когато Шакира ни запее на уше.
Точно тогава се сетих за първото нещо, което е забравено- Фотоапарата! За това качеството на снимките, които ще покажа ще е такова
Така с песни и танци пътуването минаваше неусетно.
Браво бе, видя ли че никак не е страшно, че даже е лесно. За другите, хич не им се притеснявай как ще им се стори, който иска да не го чете, само не знам кой ще е тоя, щото разказа си е супер. Давай смело нататък, че ми стана интересно, каква е тази майка с две деца, дето още ѝ се ходи на дискотека? Аз като бях на 12 също много ми се ходеше и го практикувах чак до 15. Та веднага се замислих, дали пък жена ти не е от четвъртия ти брак и още е едва на 16?! Кво се замислих, направо те съжалих, че ако сега трябва да ходя на дискотека не знам как ще издържа и 5 минути. А някои казват, че младата жена било хубаво нещо?!
Вярно не е страшно. Даже е готино, защото го преживяваш отново. А относно жената, моята си ми е от първи, вече 12 годишен брак. Иначе сме заедно от 17 години . Явно съм привикнал и вече съм доказан мазохист. Заради тази пуста любофф се преместих от София във Враца . Истина казват хората, че човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи
Регистриран на: 21 Юли 2015 Мнения: 1312 Местожителство: Хасково / с. Узунджово
Пуснато на: Пет Окт 13, 2017 4:49 pm Заглавие:
При последната обиколка на Балканите ме чакаха 4 инспектора от Разплащателна агенция. Ама чакат щото на непознати не вдигам когато не трябва ... А без моя подпис не можеха да си приключат проверката.
При последната обиколка на Балканите ме чакаха 4 инспектора от Разплащателна агенция. Ама чакат щото на непознати не вдигам когато не трябва ... А без моя подпис не можеха да си приключат проверката.
при тебе минава. А без моя подпис си ме проверяват, глобяват т.н. Нашата позиция е само равнис, мирно и при команда се навеждаме Тия бързаха, защото срока за задържане изтича, а какъв "Чек лист" са им дали тази година, направо ги съжалих. За едно липсващо животно ми изпратиха протокол от около 500 страници, без да преувеличавам . За непознатите номера и аз не вдигам, когато почивам, но това беше в Понеделник, но и за това ще спомена малко по нататък .
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Кратките ваканции в чужбина, без децата, са си ни нещо като традиция, веднъж годишно. Добре, че малките все още ходят с огромен кеф при бабите та засега нямаме проблем с това. След бърза справка с ПиринВаня и Дафи, кемпер стопове и Къмпингите в района бяха записани.
. Малко ни е яд, но какво пък. Ще си бъдем с децата, с тях е толкова хубаво, весело, ……, говорим си ние, ама нещо не си вярваме. Е, то в крайна сметка не знаем дали въобще ще пътуваме, така че преглъщаме и това. Някакси свикваме с мисълта и наистина почваме да се радваме, че ще сме с децата. Само милото помрънква, че танците пак ще и се разминат, а аз честно казано го оценявам като плюс, наум разбира се. Почвам даже да кроя нови планове за Халкидики, ако Онзи дойде.
започва интересно , чакаме продължението .
, че моята за там е празна 
Давай да видим какво ще излезе! 
.
, където си беше и изфирясах с мръсна газ от магазина.
. Явно съм привикнал и вече съм доказан мазохист. Заради тази пуста любофф се преместих от София във Враца 
. Истина казват хората, че човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи 
