kemper-club forum

[Дафи]

Това е сладолед



Зелен, с аромат на пистачио, с 2 зъба забити в него.Kупен от камиончето, зад него.А камиончето е на 300 м. от кемпера, малко по нататък, по тази алея.



Не знам дали разпознахте мястото .Това е кемпер стопа на марината в Триест,



където балканските мъки свършват и идва хубавото.
Координатите са тези 45°40'57.0"N 13°45'05.0"E , но ние сме ги преписали от kvp155 и сме му благодарни, че ни „прати“ на това хем хубаво , хем безплатно място.
Изминали сме вече ония проклети за вас 1000, за нас 1400 км и e време да се успокоя, защото съм изпаднала в меко казано агония.Ще ви разкажа…

Месец, два преди това, ние с Митьо започваме планирането на това пътуване.Очертава се да бъде дълго(около 8-9000 км). Дните , с които разполагаме са 23-25 и моето предложение е следното:Бургас-София, с колата.Оставя се на паркинга на летището.Самолет.Кацане.Рент а кар, спазарен и купен предварително за 20 дни(така цената пада значително) и се тръгва през около 8-10 града, като нощувките са по 2, до 3 в населено място, в зависимост от това колко е голямо и какво има да се гледа в него, които пак предварително съм „букнала“ в малки хотелчета или къщи за гости.Навъртяните километри няма да надхвърлят 1500, но разпръснати за 20, 20 и няколко дни са нищо работа.После се оставя рентваната кола на летището, качваме се на самолета и след 2 часа и малко сме в София.
Така спестяваме бая каране, гориво, магистрални такси и най важното ВРЕМЕ!!!За сметка на това пък разглеждаме качествено, без да бързаме една не малка област в една страна, която е на доста километри от нашата.

Може би рискувам да си навлека гнева на някои от вас ,защото знам че тук има хора, които не признават друг вид транспорт, освен с кемпер.Но аз не съм от тях.Обичам да летя и умирам от кеф, когато поднесат кафетo, позяпам, пощракам някой облак , поскарам се с моя и айде затягаме коланите за кацане.

Туй е моя вариант, му викам-мисли.Мисли, мисли и след няколко дни, една вечер след третата ракия заявява.Ба, аз кемпер си имам, по хотели, ще спа…Айде да се качваме на къщата и да потегляме с нея.Дообре.С къщата.Сега няма да се повтарям, знаете с колко багаж тръгвам, знаете и за скандала за него, при това багажа е умножен по 7, щот нали, за много време…
Как не се разведохме, не знам…
До тук добре, нищо чак кой знае колко агонизиращо.Влизаме в Сърбия,спим в нея, минаваме я, следва Хърватска и нея също.Скуката леко ме напряга, но гледам да не и се отдавам много много.По табелите разбираме че ни делят няколко километра от Словения и виждаме края на една колона от коли.Решаваме, че е катастрофа и търпеливо намаляме, спираме и чакаме да отмине задръстването.Секунди след това обаче се взирам в далечината, може би 2-3 км напред и виждам , че това е границата и колоната коли, всъщност чака за проверка.Ле лееее!!!Тази колона, няколко стотин метра напред се прекроява в двуредова , а оооще напред в 3 реда.Без да преувеличавам, чакащите коли бяха къде 5-600 и нагоре.
Ей тука вече изригвам.Ма изригвам както аз си знам.Етна и Везувий могат да ми завидят.
….Що ли те слушам аз, бе Митьо?!Що ли ти се вързах на „Аз къща си имам, самолет ще хващам…“А ся да те видя тук, на тез 30 градуса жега, на таз километрична колона, дето не помръдва, стой, пържи се, продъни съединителя, умириши си душата от изгорели газове, часове, часовеее ви казвам отвисяхме на таз пуста граница….Смяна ли случихме, не знам.

Седи моя, кат настъпан, тъпо му е, горещо му е като изключи двигателя, включи го, да се разхладим, ядосва се, че 5 литра нафта отидоха ей тъй, за нищо, ма не смее да гъкне.Я е гъкнал, я съм му скочила-„Да бяхме кацнали вече!!!“
Слизах, разхождах се напред назад из безкрайните колони от автомобили, запознах се с разни хора, не по малко ядосани от нас, брей не върви нашата колона и не върви.След няколко часа , вече яко прегрели и хипер изнервени се дотътрихме до граничния пункт, дойде нашия ред за проверка и най накрая минахме проклетата граница.Обаче още съм вкисната и ми е все тая че вече сме в Словения, за колко няма да я избутаме и хоп Италия.Нямах сили да и се зарадвам и бях твърдо убедена, че повече тоз кошмар няма да си го причиня.

Ето така агонизирайки стартира нашия трип.И първото хубаво нещо, което ни се случи и успя да подобри настроението ни беше Триест.Зеленият, шамфъстъков сладолед и малкото камионче ми припомниха колко прекрасно може да се чувства човек, особено когато липсват едни 1400км.След 20 и няколко дни и няколко страници писане, ще приключи точно там.

Аз май забравих да ви кажа за къде сме тръгнали.За Испания сме се понесли, драги мои, и от тук нататък ще ви се налага да търпите нашите хубави и не чак толкова хубави(както видяхте) преживявания.
Дупе да ви яко!

[Daniel]

Давай!
Не ни жали!

[Дафи]

Нощуваме в Триест и на сутринта сме вече италианци, забравили мъките по придвижването, особено след кафето, което обожавам.Ей го.Да ти е песен на душата.



Тръгваме за Венеция.
Има ли някой дето да не е бил там?Едва ли.Нищо де, аз ще споделя нашата Венеция, макар да ви е втръснало от снимки и разкази за нея.Паркираме се тук
45°26'36.9"N 12°18'22.8"E
(копи-пейст от Роси и Стоян).Това е кемпер стоп, на който оставихме 21 евро, за няколко часа, и се качихме на едно влакче, което за 2 спирки и 2 евро на човек, ни стовари баш в центъра на водния град.
Помня, когато за първи път, преди около 20 години отидох във Венеция.Помня как впечатленията ми от там се стовариха върху мен и колко трудно оцелях след изумителните гледки, една след друга , сравнявайки действителността, която ме заобикаля в България и венецианските прелести.Предполагам, че ви се е случвало.Шок!Пълен!
Е, сега не беше точно така, да ви призная.Беше събота.Голяма грешка сторихме!Недейте си го причинявайте и вие!Не-в почивен ден!Народ, народ, народ!!!И то какъв, основно китайски!Със селфи стикоковете, с безумните си тоалети,с арогантния си маниер-ще те бутнат в канала само за да си направи селфито и то от там, точно дето ти си застанал.Викове, крясъци, аууу, уааа, еиий, аааййй.С една дума-навалица!
Не беше това, което ми се щеше да видя и усетя.
Нищо де, във Венеция сме и нямаме право на никакви претенции.Абстрахираме се от азиатската сган и се запътихме към спирката на вапоретото.Канале Гранде ни очакваше.Мятаме се срещу 7,5 евро на вапоретото и то ни понася по канала.Гледките са изумителни и някак си успявам да пренебрегна 150 човека покачили се по гърба ми, за да се докопат до по предна линия, за по добри снимки.Снимах и аз , разбира се.















Не е лошо.После малко наземна разходка.





Гъчканицата




И е време за тръгване.
Чака ни Франция, но преди нея спираме за нощувка тук
45°05'25.8"N 9°56'07.1"E
в малко градче, някъде между Пиаченца и Кремона, на безплатен паркинг(с вода).Тихо и спокойно място за преспиване.

[Djina]

Ехааа, супееер, ще има пътепис
Мислех, че си се отказала от писането му
Има, има такива, които не са виждали Венеция - и не само
Чакам с нетърпение продължението

[loveforever]

Ехaaaaaa! Голям кеф!
Ваше Висиочество много ми е драго отново да се докосна до вашето прелестно перо. Наслада за сетивата!

Няма значение колко пъти си бил ли си на дадено място. Страхотно е да споделиш преживяваното от друг, неговата гледна точка. Колкото и да гледам и чета за Венеция все ми е малко.

Денят започна страхотно днес.
Оставам в очакване на още красоти и преживявания.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Най-накрая, почна се! И добре че стана така, че иначе трябваше да го почвам аз. А не мога като теб, очарователно, обаятелно и чувство за хумор и власт над тоя лош Митьо. И защо сте с еднакви очила? Не знаете ли че, който ходи във Венеция с любимия си, и с еднакви на неговите очила, ще срещне много и брутални китайци, които всячески се мъчат да го избутат в канала? Това е основно правило! Е да, преди двайсет години, китайците бяха по-малко и е възможно тогава да ти е убягнало някак, но нали все пак трябва да сме подготвени и да сме в крак с промените.
А иначе едва ли ще кажа нещо ново, но все пак да го повторя - във Венеция няма почивни и работни дни, както няма и сезони, винаги е лудница. Разбира се, ако не бяхте с еднакви очила, нямаше да я видите. Но тръгвайки към такива места се слагат един друг вид очила, през които самолета, хотела и олинклузива изглеждат най-гадното нещо на света. Митьо ги има, дано ти подари и на теб.

[PirinVania]

Ехееее, чудесно!
Нареждам се на първия ред. Тайно се надявах да се случи този пътепис.
Благодаря, Дафи!

[Дафи]

[Дафи]

[Дафи]

Ставаме рано.Дилемата е следната-дали да не се пуснем лекинко надолу към Флореция, че много ми е на сърце тоз град или да не се разсейваме а да си караме по план график към Франция, че път ни чака доста до Испания.И като си се знам, че няма как за малко да се отклоня, а ще искам още и още от Италия, избираме вариант 2.Черта през Генуа и към обяд пристигаме в Монако.Тук 43°43'35.1"N 7°25'00.8"E
Подземен паркинг, в центъра.Удобен за разглеждане на града, но неудобен за маневриране, с изключително къси и тесни парко места, а ужким е за кемпери.Гледайте как стърчим, при положение че сме 6,20м.За по дългите колеги, беше истинско изпитание наместването, съответно излизането.Тази снимка е при настаняването ни, но после, при тръгването ни всичко беше пълно и малко се узори Митето докат излезем.



Ето я и първата снимка, която направих, приближавайки Монако.Край пътя, преди да влезем още, на една отбивка, гледаме спрели няколко коли, викам си-има нещо тука, спирай да видим.Спираме.Излизаме.Оооо чудна гледка се разкрива, ето за какво било.Всички щракат здраво.И ние.





Харно!
Ето и други кадри от разходката ни там










Шикария, невероятна.
Не знам дали е нужно, но ще ви разкажа на две, на три за там.
Монако е град – държава и е една от най-малките в света. Заема площ от 1,95 кв.км. Намира се на северния бряг на западното Средиземноморие, на 43° северна географска ширина. Княжество Монако е разположено изцяло в пределите на Франция, в непосредствена близост до италианската граница. Попада изцяло в рамките на Френската ривиера, която е считана за един от най-елитните туристически раьони на планетата. Тази миниатюрна страна може да бъде обходена пеш без особени затруднения. В най-дългата си част Монако се простира на около 3,4 километра.
Княжеството компенсира малката си територия с изключително висок жизнен стандарт. Тук живеят много знаменитости освен това е любимо място за туризъм на богатите и известните, тъй като тук те могат да намерят всичко от което се нуждаят.
Да ви кажа-нито съм богата, нито съм известна, но и аз намерих тук всичко, от което се нуждая.Прекрасен субтропичен климат, чисти, подредени лъснати до блясък улици, алеи и паркове, изключително благоприятна данъчна политика, кралски дворец, със завидна история, кеф ти Италия, кеф ти Франция….все едни хубави работи, дето кой не се нуждае от тях?!Завидях им, честно!

Качихме се на това.





И помечтахме, пътувайки, качени на втория етаж.

Митьо плакне поглед в мъжките играчки.







То и аз




А тук в погледа му прочитам-За какво му е толкова голяма яхта на тоя?И по малка ще му свърши работа…




После се разходихме до двореца









Заставам мирно




и отивам да сменям тоз ахмак




Мръднахме и до Казиното.





Отпред беше изпълнено с хора, дори и такива



Направиха ми страхотно впечатление безбройните статуи из парковете,създаваха много артистична атмосфера.











Красиви, добре поддържани фонтани




С плаващи патици, в невероятно чистата вода.



Рай!

Така откарахме няколко часа в Монако, докато накрая каталясахме и се отправихме към паркинга, да си приберем къщата и да видим де ще спим.
Слизаме в подземния паркинг и както казах по горе, паркинга е фул от всякъде и Митьо е категоричен-едва ли ще изляза от тук, ако някой не мръдне…На празното място до нас се е настанил един поне 7,50 м и е заел половината пътека за преминаване.И така ни е заклещил, че аз не мога да си отворя вратата.

Дойдоха двама служители , говорейки ни на френски, да помагат, по скоро да ни гледат сеира с измъкването.Обаче трудна работа.Не спират да говорят, но ние на френски освен жотем, друго не разбираме.Моя се опитва да ги пита, сочейки, дългия до нас-що са го настанали там?Как сега да тръгнем?…Цъ, не мож се разберем!Седях седях, че кат станах….Айде момчета, махнете се, ако обичате, не ни помагате.Разбира се на чист български.Да са ма разбрали!Побутнах го единия леко и му посочих будката на бариерата.
Аре Мите, давай!Леко, леко, спри, завърти малко, сстоп, дай ляв, върни…..виках, махах, бе измъкнахме се криво-ляво.
Соча му после на единия-ей тва се искаше от теб, ма тии….не ги изкара тез ръце от джобовете.
Прибраха ни 13 евро за няколко часа престой и кой кат тях!
Тъй, че ако ще отсядате там, имайте едно наум, особено ако сте над 7 м.
Напускаме Монако, с голямо прискърбие пренебрегваме Ница и Антиб и се паркираме в Кан, за нощувка.Малък паркинг, ето тук 43°32'43.8"N 7°02'11.0"E , за не повече от 5-6 коли, но имаше места и е безплатен.
Намира се на 5 мин., пешеходно от бул. Кроазет.Вечеряме си в къщи и правим кратка разходка из прочутия крайбрежен булевард.Забравих си фотоапарата в кемпера и снимки йок.Ма е много красиво.Вечер е осветен в червено, ходете и го вижте.
Спим бързо, че рано ще ставаме, решили сме на екс да прекосим Франция и малко преди да влезем в Испания, да се отбием в Каркасон.

[Дафи]

Пак се налага да станем рано, защото ни чакат близо 500 км.Това малко взе да ме напряга, защото вече 4-5 дни откакто сме тръгнали имам усещането, че нещо не е както трябва.
Бързаме.
Постоянно бързаме за следващото място.Тъкмо ми хареса някъде нещо-не, не можем да останем повече.Няма време.Изморя се от обикаляне, искам да седнем , да хапнем-пак не, ще изгубим много време, ще ядем в движение.Реша да поспа малко повече(имам впредвид до към 8, най късно), забрави.По добре да станем в 6, за да караме, за да стигнем, за да има време….Искам да вляза в някой музей, непредвиден в програмата ми, но минавайки от там ми харесва, оооо, той ще „изяде“ поне 2-3 часа-абсурд.За шопинг-дума да не става, забранена дума.
Яко препускане.Нямах нужда от това.Нуждаех се и от почивка.Не само физическа, а и психическа.Исках спокойно да асимилирам и да си припомням вечер на чаша вино всички моменти от изминалия ден, а не да бъркам спомените си от Монако и Кан, примерно и гледайки снимките да се чудя това къде беше.Всъщност най ясния и пресен спомен до този момент в мен вечер оставаше един-КА РА НЕ!!!И тук там разглеждане, между карането.

Та, ставайки оная пета сутрин отново в 6, с подути , жадни за сън очи, не осъзнавайки още къде се намирам, къде сме отседнали и за къде сме тръгнали, взех следното решение.На глас.

Мили мой, дай да видим сега какво ще правим с теб, нещо трябва да променим, защото аз повече не издържам на тоя темп.Това за мен е едно маркиране на местата, не е разглеждане.Едно уморително, препускащо търчане, без да мога да се насладя на хубавите места с удоволствие.
Съгласен е с мен, макар на него да не му е нужно толкова време за разглеждане, но пък многото каране го съсипвало.В тираджия се превърнал.
Вмъквам небрежно, ако случайно е забравил за първоначалния ми план, ако бяхме хванали самолета вече пети ден щях да се размазвам в Барселона от кеф, а аз още се тътря по френската магистрала, след което последва катарзис, слава Богу набързо овладян.Остава ми утехата, че тътрейки се поне видяхме и ще видим красиви места, макар и некачествено, поне според моите разбирания.
Решението е следното-зачеркваме някои от набелязаните обекти!И ще се опитаме да намалим темпото.Ма само да ги минем тия 500 км до Каркасон…После като влезем в Испания, ще я караме по яваш.
А дано, ама надали.
Оревоар Монпелие и Авиньон, толкоз ви се канех, ама сори, друг път ще се срещнем.
С 2 кратки фас паузи на бензиностанции, щото бързаме, се дотътряме следобеда в къмпинг Ла Сите в Каркасон. 43°12'01.7"N 2°21'12.4"E

Приличен къмпинг





даже много хубав беше, а най хубавото е че е точно в подножието на замъка, към който сме се отправили.Цената за нощувка е различна, в зависимост от това какво искаш.Ние не искахме ток, достатъчно беше на излизане да напълним резервоара с вода и да изхвърлим онуй гадното. Взеха ни с ACSI карта 19 евро.
Настаняват ни към края, на красива зелена морава, където няма изводи за ток.



За нас не е проблем, даже напротив, защото от прозореца си виждахме замъка






Направи ми впечатление, че е забранено за каравани.Странно ми се стори.Имаше табела отпред със зачеркната каравана.Това си е расизъм.
Катерушките в детския кът бяха тематични.



Времето беше хладно, нищо общо с Монако, дори се канеше да завали и се чудехме да тръгваме ли към замъка или да го оставим за утре, когато уж не трябваше да вали, по прогноза.Да, ама нали нямаме време за губене, надяваме якетата за дъжд и хукваме по баира да превземаме крепостната стена.
Отдолу още ни направи впечатление, че замъка и стената са по много тъп начин нашарени с някаква светлоотразителна боя





Какво ли пък ще е това?
Доближавайки обаче, разбираме идеята на тази арт „декорация“ да я наречем, която от далеч изглежда като некадърна цапаница.






Не че отблизо ми хареса, ама айде…разбираш за какво иде реч.
За тези, които не са били там, ще споделя моята информация, накратко.
Това е една емблематична средновековна френска крепост, считана за най-голямата в Европа.
Историческия център Ла Сите, същински приказен замък върху един хълм, който дълго време е изпълнявал ролята на гранично укрепление между Франция и Арагонското кралство(Испания).Днес влиза безапелационно в списъка на ЮНЕСКО.
Защитен е от две концентрични назъбени крепостни стени, с обща дължина около 3 км, живописно разчупени от 52 островърхи кули-бойни и наблюдателни, укрепени порти, спускащи се масивни решетки и подвижни мостове.

Но аз нямаше как да знам за това място, ако не беше Ваня(Ваня и Пирин), която на последната среща в Димитровград, докато и споделях за предстоящото ни пътуване, ми подшушна-О, Дафи, отбийте се до Каркасон обезателно.Очарователен е, ще ви хареса.
Благодаря ти, Ваня!Каркасон е повече от очарователен!Имах нужда от него, точно в този момент.
Ето го











Разходката из замъка и крепостната стена продължи около 2-3 часа.Почувствах заряда от миналото и това някак ме успокои, защото атмосферата в Каркасон е колкото историческа, толкова и романтична.Прибрахме се почти по тъмно в къмпинга, вечеряхме и уморени се унесохме във френски…сънища!

[PirinVania]

[loveforever]

Замъка е страхотен, но тази боя ... само му разваля цялостния облик. Аз не схвахах каква и е идеята, но я намирам за ужасна
_________________
Магия в лилаво

[ogromnii]

Тежка е съдбата на туриста Съжалявам ви....

Спомените ще си се подредят, бъди спокойна, хубавото ще остане. Монако и Кан няма да ги объркаш, Монако прилича единствено на Монако, Кан причича на Дружба от соц-а (е може и обратното да е). Жалко за музея на Кусто и този със старите коли в Монако. Имахме малшанса да сме там баш на коледа, и както вежлив скучаещ полицай ми обясни - не работели 2 дни в годината. Коледа, разбира се, другия забравих, сигурно великден. Хич не съм по музеите, баш тия двата исках да видя, а ти даже снимки не пусна, язък

Да са ви силни кучета и твърда пъртината!

[Дафи]