kemper-club forum

[loveforever]

Този последния мост много ми напомня на един, който ние видяхме в относително ранна фаза на строеж. Колоните много прилича да са същите и ако е той наистина норвежците хич не си поплюват в строителството.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

[Slavcho Hristov]

Свилене,
Давай нататък, че няма време..

[svilen1212]

Влязохме в Нарвик, но за да стигнем бензиностанцията ESSO трябваше да се премине през целия град.




В 13.00 бяхме на бензиностанцията.



Там ни обясниха, че има газостанция много близо, дори се виждала от тук. Отваряла утре в 07.30 часа. Ами супер. Сега да видя има ли блесни, че тази риба нещо все излиза победител. Мдааа, взех каквото си харесах плюс една голяма пица за да си я пекнем на фурната. Времето все още беше боза. От бензиностанцията ни предложиха ако имаме нужда от ток да се вържем към тях за 50 крони. Нямахме нужда от това.


Докато ме чакат моите хора не си губят времето. Всеки със интересите си, но като видяха пицата, всички станаха.



Никой нищо не каза за блесните...Всички се зарадваха на пицата. Хм, ще я видим тази работа...Те не знаят, че вечерята зависи от мен Хапнахме си доволно на обяд, но е време Свилен да налови риба за вечеря. В 15.00 нарамих въдиците и примамките и си харесах място под моста. Навън продължаваше да вали, но сухо "нещо" риба не яде Беше доста дълбоко. Заметнах няколко пъти и след 4,5 замятане нещо опъна кордата. Опъна до скъсване и взе доста аванс. Адреналина ми ме удари в петите Чак се разтреперах. Взех се в ръце и започнах да правя това което трябва. След 6-7 минути битка с рибата излезе това.




Веднага пратих снимка на моите хора и им казах да донесат кепа, защото не бях го взел. Пристигнаха след 20 минути. Хванах още една риба.


Направих още една въдица за Веси. Вече бяха дошли с Вики. Още след няколко замятания и Веси я споходи слуката. Вече имахме кеп и беше по лесно изваждането на рибата. Веси и тя като мен потреперваше от адреналин. Извадихме още две риби които върнахме обратно.





Запазихме си 5 риби и решихме да се прибираме към кемпера. Бяхме супер доволни от това, че газта свършваше В кемпера всичко си беше точно, никой не беше мръднал. Марти на таблета имаше нет от бензиностанцията, а Лео каза да не го занимаваме докато не стане рибата за ядене

Качих снимки във Фейсбук, да се похваля и от там разбрах, че уловената риба е треска. Не бях хващал треска, не че съм хващал много Само заргани и сафрид по морето. Изкарах навън барбекюто за да изпека рибата и да видим тази риба става ли за ядене. Казват, че хубавата и прясна риба се пръска като се пече. Тази така стана.



На вечеря децата казаха, че по вкусна риба не са яли Така измина един уникален ден. Изминахме само 70км за деня.
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Точно сте намерили бензиностанцията и явно местните прималки работят много добре защото сте хванали чудесни трески. Браво!
_________________
Магия в лилаво

[Slavcho Hristov]

Като чета и гледам ми се иска и аз да мога да ловя риба. За съжаление нямам никъкъв опит в това.

[svilen1212]

[svilen1212]

[svilen1212]

На 13.08 станахме доста рано. Бяхме настроили часовника за 07.15 часа. Зададох координатите на газстанцията и след около 5-6 км бяхме там.



Координатите са 68.423149 / 17.432235

Хората вече си работиха. Извиках един от тях да види дали може и как да заредим газ. Погледна и каза, че му трябва преходник. Потърси и след 5 минути пристигна, взе бутилките и ги зареди. 1 кг. газ е 25 крони, което е около 5 лева. Заплатихме 225 крони. Скъпо, но кое е евтино в Норвегия???!!! Вече бяхме доволни от този град напълно Тръгваме за Лофотен. Времето превалява и е мъгливо. Имахме още около 170 км за изминаване. Около 10.30 спряхме на една отбивка за кафе и закуска.То си беше цял комплекс. Имаше всичко. Бани, перални, ресторанти, бензиностанция и магазини. Имаше дори летище Решихме, че е време да се възползваме от пералнята. Събрахме всичко което искахме да изперем в един чувал и Веси отиде да види кое и как става. Като се прибра каза, че може да се изпере и веднага след това има сушилня където да се изсуши прането. Супер, за всичко са помислили хората. Пералнята е 20 крони/4 лева/ и сушилнята е 20 крони/4 лева/. За всичко отделихме 90 минути. Като през това време пихме кафе и закусихме. Лео също се беше наредил с нас

Ето и снимка от комплекса.


Координатите са 68.495034 / 16.699593

Взехме си прането от пералнята и в кемпера замириса на пролет Всичко хубаво но ще ни трябва някъде да сервизираме кемпи. Тук нямаше такава екстра и се наложи да видим на програмата по пътя къде има. Имахме още 100 км. докато започнат Лофотенските острови. След още малко, трябваше да отбием от централния път за да отидем в едно селце, където имаше място за сервизиране на кемпи. Бяхме в шок, как е възможно в едно село с 200 човека да направят място за обслужване на кемпери. Тук си имаше всичко и беше безплатно.





Координатите са 68.583508 / 16.564726

Решихме да покараме още малко и да търсим по пътя място за да спрем да обядваме. Трудно е да се каже кое е обяд, закуска или вечеря. Храним се около 2-3 пъти на ден за коремчо, но храната за очите и сърцето е ежеминутна. Малко снимки от пътя.




В 13.30ч спраяхме на една отбивка. Тук имаше и някакъв паметник който е направен за загиналите пилоти от авиацията. По точно на паднал самолет от войната. Имаше и кът за сядане и хранене.

Координатите са 68.445717 / 16.007775

Починахме си малко и обядвахме. Разходихме Лео и бяхме готови за път.






Около 15.30 часа вече бяхме на Лофотенските острови. Не знам, но още като навлизахме в тези ширини, ми стана едно весело на сърцето
Беше мъгливо, ръмеше, но сърцето се радваше. Спряхме и за някоя снимка.




Да не видят нещо и другите се дойдоха да се снимат

Малко по малко започнаха да се показват и мостовете с които са свързани земните площи. Тук в Лофотен са супер много.


По пътя се натъкнахме на музей. Музеят на викингите или по точно Lofotr Viking museum. Марти като разбра, веднага скокна и искаше да се разходи и да види какво има. Нямахме много време за губене и тръгнахме двамата с него. 17.20 часа. Други желаещи нямаше

Координатите на музея са 68.245206 / 13.756488

От паркинга се върви около 200 метра до входа на музея. Времето беше мрачно и всеки момент се канеше да завали. ТРябваше да побързаме. Пред нас имаше група която влизаше и ние влязохме с нея, като си мислехме, че някъде трябва и да заплатим вход. Да ама не...Вече бяхме вътре и така не разбрахме къде се продаваха билетите. Спокойно, Норвегия няма да фалира от два билета. Започна нашата разходка. Снимки отвън на музея.


Като отвън хората си отглеждаха и животинки. Имаше коне, прасенца и кокошки.


Музеят на викингите разполага с най-голямата къща от епохата на викингите. Впечатляващата 83-метрова конструкция е реконструирана в пълен размер, точно до оригиналния обект. Ние с Марти разгледахме всичко и останахме приятно изненадани от видяното.










Нямаше как да не се снима и Марти със нещо автентично. Малко се притесняваше дали ще ни дадат, но Свилен нямаше кой да пита и се наложи да се самообслужим






След фотосесията на Марти разбрахме, че има и други неща за разглеждане. Просто бяха на около 20 минути или 1500 метра пеша от музея. Повървяхме си на чист въздух и започнаха да се показват лодки и езерце. Лодките бяха афтентични както в миналото. Това са били лодките на викингите. Направихме си снимки за спомен.









Почти всичко беше затворено поради лошото време. За късмет на Марти имаше една атракция отворена, хвърляне на томаховка или брадвичка. Трябваше да изчакаме няколко човека за да дойде нашият ред. В началото Марти не улучваше, но след всяко следващо хвърляне ставаше все по добър. Притесних се, че ще задобрее много и прекратих хвърлянето. Да не вземе да ме уцели с нещо след време




_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[svilen1212]

Започна да вали дъжд и бързахме да се прибираме в кемпера. Трябваше да се тръгва към първата ни набелязана цел - Утаклиев плаж. Имахме да изминем само 16 км и карахме бавно. Със самото наближаване небето се отвори. Слънцето се показа, имаше и мъгла и изпарения. Просто идеалното време. Това много ни зарадва. Точно до самия плаж имаше малък паркинг за около 6-7 коли. До него имаше автомат на който се заплаща престоя. Плащането ставаше с карта. Платихме си 40 крони/8 лева/ за 3 часа и без да губим време взехме раниците и излязохме навън да хванем последните минути на залеза. Около самия плаж има обособено място за палатки. Беше уникално всичко. Не мога да опиша как се почувствахме, как адреналина ни се качи на макс. Бяхме много щастливи от уникалното място. Ето малка част от това което видяхме.










И още малко с фотоапаратите.












_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[jororib]

Невероятно приключение. Лъха позитивизъм. Посетели сте мечтани места. Имате фотографски талант, според мен голяма част от снимките магат да се използват за картички. Впечатлихте ме.

Много съжалявам за дрона. Доста мислих. Дали има вероятност да е намесена граблива птица?
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[svilen1212]

[svilen1212]

Доволни и щастливи се прибрахме в кемпера при децата и Лео. Направихме си вечеря и хапнахме на фона на залязващото слънце. Лека разходка за Лео и потеглихме към другия набелязан плаж с името Хаукланд. Той беше на само 2 километра от Утаклиев. Бяхме си набелязали паркинга за нощуване, който беше безплатен. Стискахме палци да има места. След около 5 минути каране се паркирахме на паркинга. Имаше доста хора, някои бяха насядали по пясъка, други си правеха за хапване. А часа беше 23.30. За деня изминахме 370км. Времето се развали, започна да вали и така цяла нощ. Не станахме за изгрева, защото слънцето не се показа. Денят ни 14.08.2018г. се събудихме около 09.00 часа..По точно се излежавахме, защото времето е мрачно навън. Закусихме, кафенца и беше време все пак да се разходим навън. Дъжда спря, но небето беше много запушено и за снимки не ставаше. Въпреки това нямаше как да не се отбележим, че сме били тук.














Тръгнахме си от плажа в посока селцето Vareid. От там бяхме гледали снимки които ни допаднаха. Времето не беше добре, но ще се разходим до там, а и маршрута ни е начертан като преминем по този път. По пътя гледките бяха супер. Снимахме в движение.



Около 13.30ч бяхме в селцето Vareid. Не се отличаваше по нищо от другите, китно с няколко къщи като тази.

Ние търсихме едни набелязани от нас скали. Паркирахме се и по данните които имахме ги намерихме бързо.


Нямаше много вълни, небето беше се запушило, но все пак изкарахме фотоапаратите и направихме няколко кадъра.



Вече се движихме към сърцето на Лофотенските острови. По план си набелязахме едни завойчета, които прави река Sandelva. Тази река се влива в Норвежко море. Дотам се стига посредством много завойчета и мостове.






Всичко е много хубаво и добре, че са децата за да ни напомнят, че трябва и да се яде от време на време Паркирахме се на една супер отбивка малко преди Fredvang.


Веси се зае с "лесната" задача да направи обяд, а Свилен със "трудната" задача да разходи Лео и да обиколи дали става за снимки


Лео остана доволен и вече беше време да хапнем. Разбира се, че първо се дава на Лео храна и после на нас Следващото набелязано място както по рано казах е завойчетата които прави река Sandelva. Зададохме координатите и след около 15 минути бяхме на набелязаното място. От самият път по нищо не си личи, че има нещо интересно за снимане. Бяхме гледали доста снимки от които взехме координатите. Като видим дадено място и го намерим къде е винаги го проверяваме поне от трима фотографи които са го задали с координати. Така сме сигурни, че няма да бием път на вятъра. Паркирахме кемпи на една малка отбивка и реших да разгледам къде са завойчетата. След има няма 2-3 минути се намериха. Беше ясно, че без гумени ботуши ще се намокрим много. Обухме се подобаващо и започнахме да правим снимки. Тревата беше много дълга и със наситен зелен цвят.




И разбира се с фото.




_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Въпреки неблагоприятното време снимките са станали хубави, а най-много ми хареса онази със сърчицето. Краднах си я.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

Красота... там зад всеки ъгъл те чака нова гледка...
Уникални снимки, направо ни оставяш без думи...