kemper-club forum

[jororib]

[Trifonov]

[kvp155]

Трифонов, в офертата към Владо задължително включи ратрак, лифт, шерпи и всичко с което можеш да го пренесеш до самия връх. Щото в ланшното ходене до Кончето, след Вихрен като побегна по нанадолното, и го видяхме чак на Бъндерица.

Иначе, щом темата е за Митикас и щом Жоро ще идва, аз също се включвам. Няма по-сигурен начин да се откажем.

[ogromnii]

А за кога се уговаряте? Или само по принцип?

[jororib]

За сега по-принцип.
Аз прява ежеседмични тренировки на Витоша.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[jororib]

[loveforever]

[kvp155]

[Trifonov]

[loveforever]

Заинтересувах се по ред причини за планината Олимп и Митикас. Има много мистика и величие в този връх ...

Това е не просто природа, това е едно специално и магическо място!
Не някакъв си връх, това е Домът на боговете, техния храм. В това природно светилище човек отива не просто на разходка, отива на мероприятие с мисия и намерение. Там горе се качва за да се преклони, да се докосне до магията на боговете, да поеме от силата и енергията им, надявайки се тяхната милост и благосклонност.

Казват, че успешно изкачилите върха хора ставали по-можещи и уверени, по-смели и отговорни, по-мъдри и прозорливи, придобивали една необичайна сила и късмет, помагайки им във всичко, както в борбата с ежедневните предизвикателства, така и в духовното израстване на личността. Вярвам го!

При всичко това просто няма как да не отидем там. Въпросът изобщо не е дали, а само "Кога?".
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Сега вече знам защо Жоро толкова много иска да изкачи този връх. За Даниела обаче всичко ще е напразно. Тя вече е взела от всичко това.

[kvp155]

Той успя! И малчуганите му успяха … и тя успя, но за това заслугата е на Той. Не знам дали е така, но много ми се ще да е точно така. Ако не е така, то всичко представено по-нататък ще го считам за лъжа.

[loveforever]

Митикас, Олимп - едно поето и доведено до успешен край предизвикателство.

Една постигната цел, една сбъдната мечта ... и едни думи "ако знаех какво и колко е това нямаше да тръгна".
Един митичен връх, една красива и величествена планина ... много незабравими мигове и емоции, много вълнуващи и спиращи дъха изживявания, великолепни гледки и късчета от магията и мъдростта на живота.

Равносметката - 18 часов преход, 36 изминати километра, 2х2000м денивелация и натоварване на ръба на възможностите.

А накрая - удовлетворение и благодарност за всичко. За това, че бяхме там горе всички заедно, че можахме да преминем през всичко живи и здрави, че съдбата ни позволи да осъществим това свое намерение, че планината ни допусна до себе си, че времето въпреки хапливия си нрав бе щадящо към нас.
Благодарност и към онези неведоми сили които бяха с нас и които ни помагаха да се справим с всичко това!


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

И понеже с времето човек забравя е хубаво някак да съхрани преживяното, да може да се върне към него, да види отново какви ги е вършил, та ще се опитам да разкажа и малко по-подробно за самото ни мероприятие. А пък и нали трябва да си покажа снимките. То като съм нащракала цяла торба от тях та ще си е жива разсипия да си останат така непоказани.

Всичко както вече е добре известно започва от големия мерак на Жоро да се качи на Митикас. Лично аз, признавам си честно така и не разбрах от какво точно бе породен този мерак, но въпреки неяснотата идеята ми допадна. И така - мерака е налице, целта е поставена и остава само да бъде осъществена.
В хода на обсъжданията се установи, че и на останалите членове на семейството ни това им допада и някак от само себе си изплува идеята, че би било чудесно да се съвмести едно подобно начинание с малко морски отдих на някой гръцки плаж. Речено сторено. Тъкмо ще можем гъвкаво да отреагираме съобразно прогнозата за времето, защото хич не би ни се искало от упор да изпитаме капризите и настроенията на гръмовержеца Зевс.

Малко организация в работата, багаж туй-онуй и хоп ето ни на Паралия Катерини. Таман се будя мислейки си как ще ходим на плаж, а то докато спим минал Зевс и направил наоколо ни едно малко езерце.



Преджапваме го на две на три, бърза справка с времето навън и става ясно, че тази с плажа точно на това място няма много-много да я бъде.





Ще се задоволим само с лека разходка по крайбрежната улица и градския плаж.





Както се вижда хората там не са претенциозни като нас и си плажуват независимо от настроенията на времето. Още малко сянката и шезлонгите съвсем ще свършат. Ние пък ще местим на юг, където се надяваме времето да е по-преобладаващо във властта на Аполон.

Пообиколихме така близката околност, изкарахме няколко дни помежду слънцето и дъжда. Е, ако трябва да съм точна слънцето беше много повече, а и ни подари невероятни залези.







Порадвахме се на хубавите природни дадености в околността, на красивото крайбрежие и примамливо синята вода,





поплажувахме, отпочинахме хубаво, след което съобразно с метеорологичната прогноза в късния петъчен следобед на 19 юли се насочихме и към нашата основна цел - връх Митикас.

Оставихме прекрасните морски брегове да се кипрят под златните лъчи на залязващото слънце,



изминахме десетината километра по планинския път, които на места бяха доста симпатични





и малко преди съвсем да се стъмни се настанихме на заветния паркинг от който трябваше да започне нашето предизвикателство.




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Телефоните са настроени за 3,00ч. Няколкото часа до тогава са минали буквално като секунди. Не обичам да ставам преди да съм се наспала хубав, но в случея това изобщо няма значение. Няколко минути още в леглото малко да ми се дигне кръвното че хич го няма и започваме с оправянето за тръгане. Уж си бахме оправили багажа от вечерта, а мина цял час докато тръгнем. И така в 4,00ч с бодра крачка и устрем поемаме нагоре по пътеката. Всичко наоколо спи, ако това изобщо е удачен израз за напакиралите коли, тъмно е почти като в рог, но ние сме снабдени с челници и това изобщо не ни смущава. Така лека полека минаха два часа при което малко по малко започна да се развиделява. Изгрева беше вълшебен.





Изкачвайки се нагоре вече плавно излизахме от гористата част на планината и започна да се вижда красотата наоколо.







Имах усещането че се движа в някаква приказка - красива природа, пеят птички, аромат на дъхави цветя ... романтика ...













Имаше и интересно изрисувани камъни



и сняг останал сгушен в най-усойните места



а след още два часа катерене стигнахме хижата намираща се на около половината от разстоянието.




_________________
Магия в лилаво