kemper-club forum

[Роси и Стоян]

Завърнахме се от едно приказно пътуване. Иран надмина очакванията ни, все едно бяхме попаднали на друга планета, а хората… те са най-голямото богатство на тази страна. Ще разкажем подробно, сигурно ще ни е трудно да опишем цялата емоция от пътуването, но ще опитаме. Само имайте малко тъпрение.

За тези, които са пропуснали подготовката, може да прочетете тук: https://kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=9446

[loveforever]

Добре дошли на родна земя и добре завърнали се от това невероятно пътешествие!
Подреждам се веднага най-отпред с готовност за попиване на всичко красиво и невероятно което сте преживели и в очакване на вълнуващия разказ и страхотните снимките от тези приказни земи.

_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

Очаквам с нетърпение.

[Георги Геков]

Добре дошли, от седмица ви очаквах да пишете че сте пристигнали. Търпеливо ще изчакам пътеписа.

[Роси и Стоян]

Ами май е време да го подкарваме тоя пътепис защото като се казваше в един виц : ....." тая работа нас чака...." и няма да ни се размине
Такаааа.... визите са в джоба, там уж вече няма какво да се обърка, сменени масло и филтри на кемпи....технически и той уж е готов за път.
Направихме му и "подобаваща татуировка" ....за нас тематични тениски ... абе дето се казва "барут" сме и само кибрита ни трябва.
Няколко дена преди старта и багажа е натоварен, остава само да отброяваме предстартово ....3....2....1.....





Най - накрая идва така чакания 11 септември и към 15:30 късаме синджира към Малко Търново. Защо чак в 15:30 ли....ами защото Роси е на работа до 15 и трябва да я изчакам...без нея за къде съм
Последен оглед да не забравим нещо....ние сме на линия...кемпи и той....взимаме голямата торба с късмет....апарати...камерката.....дрончо....
Еееей като казах дрочо не знам изобщо дали е добра идея да го взимаме, че там почти на всякъде е забранено за него, но пък като знам какво ни предстои да видим.....как да се откажем от неговата компания. С уговорка, че ще слуша го оставяме "скрит" в кемпи и мнооооого се надяваме да не ни го "приберaт" на границата.
Така....всички сме на лице, кучето и то е с нас .... чакай , че се увлякох...ние всъщност нямаме куче...
Зареждаме нафта и гааааааз.....
След около час сме на границата няма хора ,минаваме за отрицателно време и черта към Кирк....Кирклал....Кир..... абе към Лозенград.
Не можаха ли да му сложат по изкилифенчено има на тоя град ...Киркларели...пууу .....успях да го кажа правилно ,направо да ти се върже езика на възел. Там допълваме резервоара с нафта, че уж по- хубава и маааалко по-ефтинка от нашата и отново по конете.
На "качванката" на магистралата след ......Лозенград зареждаме 150 лири в стикера, защото плана ни е възможно най - бързо да стигнем до границата с Иран и няма да слизаме от магистралите. Маршрута до там ще е през Анкара (околовръст) - Кайсери - Малатия - Елязъг - Бингьол - Ван и Есендере.
Задали сме междинна точка на Гарминката на новия мост над Босфора - Yavuz Sultan Selim за да избегнем "лудницата" в Истанбул.
Пътя е нов....хубав...почти няма коли. Минаваме моста, дърпат ни 84лири и продължаваме.
Крайната точка за днес е почивалище малко след Истанбул, но поради новостроящи се участъци по пътя пропускаме слизането от магистралата и тъй като вече е 22ч. решаваме да импровизираме и да нощуваме на следващото изпречило ни се на пътя удобно място. За наш късмет то се оказа съвсем близко и без да му мислим много кривваме на огромен паркинг към някаква бензиностанция и финишираме с 500км. за днес, лепим щорите иииии.... " do not disturb us"

[s_s1]

Добре, стартирахте.
Очаквам продължение с нетърпение.

[svilen1212]

"Така....всички сме на лице, кучето и то е с нас .... чакай , че се увлякох...ние всъщност нямаме куче... "
Ами само кажете, може да се уреди всичко
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[ganev78]

[Баи Добри]

[loveforever]

Знаех си аз, че е намесена и лампата на Аладин! Поне джина сговорчив ли беше?
_________________
Магия в лилаво

[disco дядо Петьо]

Ехаа,значи се върнахте!Браво на вас.Щом почвате да пишете значи всичко е наред.
Давайте с пътеписа да имат какво да четат някои хора ,че ме побъркаха, че нищо не пиша.
Кога да пиша бе хора? 19 и 20 октомври ни бяха първите дни да сме си в къщи.След Русия,Финландия,малко Рила и давай Турция ,прибрахме се за Копринка,след това раздяла с нашето море и сега малко профилактика на кемпи/накладки,амортисьори,масла и т.н./ че гледам мойта много усилено чете нещо за Мароко и ми говори че там зимували пенсионерите на Европа.
Роси,давай момиче ! Много ми е интересно всичко за този Иран.

[Роси и Стоян]

На сутринта кафета мафета и газ към иранската граница само дето тя е доооста далече и няма как днес да сме там Задали сме координати на паркинг на около 900км и това ще е за днес, утре пак
На слизането от магистралата при Анкара автоматите нещо не работеха и не ни таксуваха така,че от качването след Лозенград до Анкара плюс третия мост ни взеха 129 лири.
Пътя продължава да хубав (с тая ралика, че вече се появиха едни 6-10% изкачвания и спускания ) , нафтата и тя хубава ,кемпи фърка и пее и изведнъж на около 150км преди крайната точка както си фъркаше и си пееше и хоп....... подкара "тоталния хит" - Шушана... или по-точно момента в който се пее, че лампичката и светела.
Както си катерим поредния баир и нашата лампичка също светна ...и ако на Шушана и дреме на задника за нейната ламБа нашата "chek engine" лееeeко ме притесни.
Единствения път когато я видяхме да светвасе наложи пътна помощ дърпа кемпи до сервиз Фиат в Одрин.
Сега обаче освен светлинната индикация за грешка нищо друго не се усети да се е променило, кемпи продължава да си фърка .... по нищо не се издава, че е болен.
Брееее.... толкова рано ли ще се налага да прибягваме до помоща на джина от лампата на Аладин.....тя стане ли тъъъъййй.......
По някое време спираме да хапнем след което палейки го се надявам да е изчезнала индикацията обаче неееее..., но пък в крайна сметка добрата "новина" е, че си пали и си върви без да го е еня за "грешката".
Пристигаме в Malatya където ще нощуваме и преди да си легнем откачам акумулатора (удавника и за сламка се хваща)...... знам ли пък ....на сутринта може да не дава грешка.
Да, да ...ама не. Сутринта докато пием кафе закачам клемата и "Шушана" си е "онлайн" ....еми не ни остава друго освен да потърсим сервиз Фиат и ако трябва нещо да се ремонтира то нека е в Турция - тук всеки втори бус е такъв....части бол...сервизи също.
След кратка справка с Гугъл се оказва, че сервиза е на има...няма 10км. и още преди да са отворили ние вече сме там. Десетина минути след нас идват и служителите. Приемчика иска да запаля колата за да погледнел - никви грижи аркадаш, гел бурда....
Въртя контакт...паля и тъкмо да ударя показалец в таблото и ....ха....нищо не свети......бреееее изложихме се пред чужденците
Смях и от двамата, но все пак го вкарваме в бокса за една бърза диагностика да видим какво е било и дали е "страшно"
Аркадаша прави жест, че няма какво да ни притеснява, посочва педала на газта и с пак жестове ми показва, че май множко газ съм му давал по баирите
Сега като се замисля май наистина така беше ...
Следва бърза проверка на течностите и накладките през което време ни предлагат чай и след като се увериха, че си имаме всичко ни изпращат по живо, по здраво без да ни искат пари.
Задаваме на Гарминката Есендере което е последното населено място преди границата и си бием камшика. Разстоянието до там е почти 800км, но по Гугъл показва,че ще отнеме почти 10 часа шофиране. Явно днес няма да се минава граница и затова се свързваме с Хюсеин, помните го нали, нашия "приятел" с който трябва да се срещнем след като влезем в Иран за да се уточним, че ще се видим утре сутрин. Имахме уговорка когато наближим да му се обадим ( пишем на WhatsApp ) така, че..... и това е свършено. Изпращаме му снимка на кемпи за да може да се познаем и сме готови
Пътя продължава да е хубав и с по две ленти в платно, спокойно се кара със 100-110 да кажем, а гледките настрани са страхотни. Голи планини в цвят охра напомнящи Атласките в Мароко. Красива пустош
Освен, че гледките са готини и, че все пак успях да светна още веднъж "Шушана" друго интересно през деня няма....каране...кафе.....каране...
Лампата изгасна сама след 5-6 стартирания на двигателя, но явно тва с мноооооогото газ трябва да се промени.
Емоцията от предстоящия Иран ни е грабнала яко и май се поувличаме в бързането
И този път направи впечатление, че светна когато изкачваме баир с включен темпомат. Явно когато колата сама си даде газ до дупка и задържи повечко време така и хоп ......
Добреееее .... разбрахмееее.....по баирите няма да сме на 100 или 110 на всяка цена
Последно след Başkale катерим един проход (2700м.н.в. ) и към 22ч. благополучно сме на крайна точка около 4-5км. преди границата.
Спираме съвсем до пътя и по леглата. Имаме леки съмнения, че може да е шумно,но пък колко народ ще се юрне към Иран посред нощ, че да ни "притеснява". И тук пак мога да кажа...."да, да....ама неее..." Още от 5сутринта се юрнаха камиони...микробусиии... и карат като изтървани....
В 07ч. вече сме изпили кафето и се "пускаме" към границата.



Ехааааааа....ма то верно метални врати...решетки......
Прави впечатление, че микробуси стоварват пешаци и се връщат, а автомобили няма никви сами сме пред портала.
Тук "лейдито" трябва да мине по коридор за пешеходци, а на шофьора му отварят първата желязна врата за да вкара кемпера. След което и аз отивам на паспортния контрол, слагат печати, че напускаме Турция и вече заедно се качваме в кемпера. Отварят втора желязна врата ,минаваме и след нас резето хлопва



Оставяме кемпи и влизаме в сградата на иранския граничен пункт с документи в ръка, поема ни един полицай който ни води до някакво гише където слагат печат на визите ( като ни слага най-отпред на опашката.... ха прередихме всички ) и ни предава на митничар. Водим го да огледа кемпера където той се събува и се качва за огледа. Чакай да повторя пак, че може някой да не е чул....СЪБУВА СЕ и по чорапи влиза вътре. Връщам лентата назад и се опитвам да се сетя през годините някъде някой митничар или граничен полицай да го правил..... мммм.....не.....нямаме такъв спомен. Роси редовно постила встници когато дойде ред да се качват за проверка, защото се е случвало дори и в дъждовно време да се качват с обувките вътре.
Та да се върнем на иранския митничар, събу се и влезе, посочва ( не пипа ) да му отворим някоя друга вратичка да погледне и единственото нещо за което се поинтересува беше дали носим алкохол, зашото тук е забранен. Отговаряме с "не" и се връщаме обратно в сградата където ни оставя при друг служител където има компютър с принтер и казва да чакаме тук.
Оня пише нещо ....чете карнета.....пак чука по клавиатурата, накрая разпечатва една бележка и обяснява, че с нея трябва да отидем в полицията на най-близкия град Urumia за да ни сменят регистрационния номер на кемпера с ирански - ти да видиш



Сещаме се да попитаме за картата с която зареждат гориво тук и служителя обяснява ,че ...no card...no problem... хм... и ко прайм ся..... явно остава варианта за който четохме преди тръгването - ползваме картите на шофьорите на камиони и автобуси и на бензинджиите където имат такава.
Излизаме навън, а до кемпи седи някакъв човек и говори по телефона си. Виждайки ни да излизаме тръгва към мен и ми дава слушалката за да говоря аз
Стъписан в първия момент казвам само едно "ало..."и отсреща се представя Хюсеин. Гледай ти Пита дали всичко е ОК, обяснява, че това е негов приятел и ако имаме нужда от нещо можем да му кажем ,както и че, ще се чуем отново когато сме готови.
Помощта на "приятеля" започва с показването на една бала ирански риали и ако искаме може да ни обмени. Чели сме ,че курса който предлагат на границата не е лош затова сменяме 300Е и без време ставаме милионери....ама истински...с 30 000 000 риала в джоба, кой кЪт нас .....значи вече и от личен опит мога да кажа - парите не променят човека



В този момент от сградата излиза един офицер и скастри нещо нашия човек, който сконфузен се отдалечи. Полицая ни дава знак да продължим напред до следващата бариера. Там отново с всички документи влизаме в една малка сграда където ни канят да седнем и отново проверяват печати...мечати...карнети като междувременно се интересуват къде ще ходим, какво работим в България....
Връщат бумагите и посочват да отида с тях в будката отсреща. Тук се навъртат доста "помагачи" и служителя обяснява, че не трябва да даваме "пари на ръка" на никой. Буквално казаа : .....ако някой иска да ви "помогне" той го прави само защото иска да помогне, не трябва да му давате пари "ей така", пари не давате и натърти ..НА НИКОЙ"
В другата будка служителя проверява отново всички документи, взема бележката с която трябва да сменим номера на кемпи ...гледа я...поглежда номера на кемпера който е отвън и установява някакво разминаване. Връща документите без въпросната бележка и казва, че смяната на регистрационните табели отпада и можем да се наслаждаваме на престоя си в Иран.



Мятаме се на коня и в този момент до прозореца идва помощника на Хюсеин и отново ми подава телефона си да говоря. Разбираме се ние да караме към Urumia, а той ще ни пресрещне по пътя. Последно поглеждам служителя с въпросителен поглед "това ли е всичко" той кима одобрително и казва "Welcome to Iran" и вдига последната бариера.
Цялата "процедура" по преминаването на границите ни отне около 2,5 часа.
Минаваме бариерата иииии......вече сме в 1398 год. ( според иранския календар ) и нека персийската ни приказка започне сегаааааа......

[Роси и Стоян]

[loveforever]

Уау!
Е те това се казва митничар!
В същност няма значение какво работи. Това е просто до човека - култура, уважение, деликатност ... едни такива простички ценности, но ... с много съдържимост.
_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

Благодаря Ви, че продължавате с пътеписа, с нетърпение попивам всичко ново за пътешествието Ви.