kemper-club forum

[kvp155]

Така оставяме тъжната съдба и на тези малки прасенца в ръцете на ресторантьорите и гостите им, а ние продължаваме към замъка.

Алкасар де Сеговия пък се появи сякаш из невиделица, заради странното усещане което създава разхождането по тесни улички. Просто в един момент всички улички в тази посока свършват на нещо като малко площадче и точно пред нас се изпъчи този добре сложен хубавец.

Ето го.





Алкасар де Сеговия или Алказар де Сеговия, че не знам кое е правилно е построен на ръба на една огромна скала, а в подножието му текат спокойните води на реката Ересма.

Маврите или ислямските войни са първите, които построяват точно на това място замък, но то тогава е било по-скоро нещо като дървена крепост, а не толкова величествен замък като този сега.



Крал Филип II и неговата династия са причината за построяването на тази кралска резиденция, която е служела по-скоро за дворец отколкото за укрепително съоръжение.

Само аз и дъщеря ми проявихме интерес да разгледаме някогашните кралски покои и отвътре, и определено не съжалихме за избора си.



Навсякъде са подредени много колекции от гоблен, картини и старинно обзавеждане. Интересно изрисувани тавани с множество орнаменти и портрети на някогашните испански владетели.









В нещо като оръжейница е подреден целият войнски арсенал заедно с рицарски доспехи, като само в тази зала незнайно защо стои охрана и чинно съблюдава никой да не се докосва до старовремските оръжия.







Ето два аналога на едно и също нещо, но от различни епохи.





Някога като дете исках да имам истински арбалет. Този ми се струва, че би отговорил на тогавашните ми мечти.





Шпага обаче никога не ми е харесвали. Нещо прекалено безопасни ми се струват. Не е като да изстреляш една стрела с арбалета и да пронижеш в сърцето триглав змей хвърлящ огън от ноздрите си.



Една от най-забележителните зали е тази с над 50-те портрета на различни испански монарси. Казва се Залата на царете.



От замъкът пък се открива една великолепна панорама към отсрещния хълм и изгорелите от слънцето ниви.







Още малко разходки из древната част на града не ни дойдоха никак зле, да се потопим в една наистина средновековна атмосфера с малко по-осъвременен оттенък.









Надвечер е и почти не остана време да опънем платовете. Затова стига толкова с разходките ид Сеговия и на бегом се омитаме към къмпинга. Той е в края на града и разбира се казва El Acueducto. И как ли другояче да се казва след като тук е най-известният акведукт в света.

Регистрирахме се бързо и уморени се намятахме на дивана в хола с чаша питие пред телевизора. Хубаво е.

[kvp155]

На сутринта сгъваме къщите и газ до Мадрид.

Малко разходки из него …









… е не много малко, че полетът ни е чак довечера.









Малко и от един ключов площад в Мадрид …



Малко и на ретро вълна …





Малко и хамон от ресторант-музея …









Малко сангрия …



И накрая, ето ни пак там откъдето тръгнахме …





Това беше, Каминото свърши!

Избягахме за малко от реалността, поживяхме в един съвсем друг свят,
опознахме малко или повече от себе си, покарахме малко велосипеди по крайбрежието, опитахме от вкусните специалитети тук-там и … краят дойде. Тъжно ми е, но така става винаги.

Все пак да си на Пътя е нещо истинско и хубаво. Едно невероятно усещане докосващо всички сетива. Дори на това португалско Камино, което ми се стори някак по-кулинарно и туристическо, много далеч от духовният френски път, но пък си заслужава да се ходи, защото португалското Камино е изключително красиво. Въобще на Каминото е едно истинско предизвикателство по който и маршрут да се измине и странно, но започвам да усещам някакво пристрастяване.

Каминото е свобода, истинска свобода!

Buen Camino!

[nelim]

имаше и
Страхотно преживяване, ще си го препрочитаме и в бъдеще, до нови срещи

[svstoychev]

Браво, kvp155,

За пореден път доказа, че си майстор в споделянето. Класен разказвач от най-последвателните и разбира се, от най-упоритите. Не е лесно да се пише в днешните безрадостни времена..
Много ми харесва идеята за Пътя като метафора на човешкия живот..Веднъж съм изпитвал и аз нещо такова, изминавайки родната пътека Ком - Емине.. Епично преживяване - съкровено, завладяващо, вдъхновяващо..От доста време си мечтая да се върна там, но този път с колело..Дано намеря сили да се отскубна от мощния захват на ежедневнието и рутината.
Благодаря за разказа, Буен Камино

[loveforever]

[Роси и Стоян]

Благодарим за положения труд, за да ни направиш съпричастни с вашите преживявания и емоции. Прав си и ние четейки тук поне за малко избягваме от реалността, и се пренасяме в един съвсем различен свят.
Благородно завиждам за изживените емоции по Пътя, смятам че преживяването си заслужава на 100%.
Buen Camino!

[s_s1]

Благодаря, много, много БЛАГОДАРЯ!
Разбрах, че разказа свърши. Много ще ми липсва в бъдеще.
Очаквам да ни запознаете с новите Ви пътешествия..
Надявам се скоро да излезе нещо... написано от Вас.

И да открия новата тема с баналния въпрос: Какви са следващите Ви творчески планове?

[Женени с Деца]

Благодаря за споделеното. Беше истинско удоволствие да ви следваме по Пътя.
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[zlato]

Благодаря за труда , да ни направите съучастни в това изключително преживяване, така добре поднесено, че имам чувството, че и аз бях там. Попътен вятър и с още много такива хубави пътеписи да ни радвате.

[petkovic]

Благодаря

[ivan]

Благодарим за споделеното! Преживяхме пътуването заедно с вас!
Очакваме и други ваши пътеписи!

[Слав]

Благодаря за споделеното. Много увлекателно разказваш.
Направи ни съпричастни с приключението

[kvp155]

Благодаря на всички ви за коментарите и отзивите по този разказ. Чак съм учуден колко много са и да си призная в началото имах известни колебания, дали изобщо да го започвам след като в него няма нищо свързано с кемпери и каравани, но виждам, че не съм сгрешил. Както и да е разказано обаче това преживяване, усещането да си там е много по-силно, затова на всички които идеята за Камино им допада, ще им пожелая не да четат за него, а да го направят.

[s_s1]

Мечта ми е да измина пътя, но нещата около мен се стекоха в доста неблагоприятна светлина /не само ковид пандемията/, здрав съм, но за дълъг срок ще трябва да се лиша от екскурзии, кемпера не съм го поглеждал от края на март месец, последната ми разходка беше в Родопите и с доста обиколки се прибрахме заради ИП.
Така, че само Вашите пътеписи ме сгряват и продължавам да мечтая.