kemper-club forum

[svstoychev]

Преди последните почивни дни успяхме да откраднем и работния петък и потеглихме на кратко семейно пътешествие из Родопите. Тъй като времето (за разлика от мнобройните желания на екипажа) беше малко, реших да посетим сравнително популярни места вместо да се завираме из по-дивите и трудно достъпни кътчета на вълшебната планина. Тръгнахме към 18:30 от Стара Загора и около 21 часа се озовахме ето тук:



Собствениците на фабриката за минерална вода са направили приятен жест към обществото, изграждайки тази красива чешма в непосредствена близост до портала на завода. Водата не е така силно газирана, както се получава след автоматизираното й обогатяване с въглероден диоксид. Тъй като не остана време да заредя с чиста вода преди да потеглим, стана така, че се къпахме със сода. Както винаги става след пристигането ни, тишината моментално освободи заетата от нас територия, та се стигна до там охраната да ни посети след като заплющяха шамарите по дупето на големия синковец, който изля пълна чаша газирана вода в гърба на малкия, защото онзи го бил излъгал, че водата е нормална и много добра за пиене. Най-вероятно заради тези среднощни изстъпления рано сутринта ни застигна отмъщението на шофьора на паркирания в близост тир, който реши да припалва двигателя на камиона много преди да стане време за влизане във фабриката и товарене на готовата продукция. Та накратко, ако не сме наоколо, мястото е спокойно и подходящо за междинна спирка.
На следващия ден бяхме на термалния аквапарк в центъра на Девин. Съпругата ми работеше от кемпера, а ние по мъжки изкарахме почти цял ден във водата. На децата им хареса, на мен също.



Ето координати на подходящо място за паркиране в непосредствена близост до аквапарка: 41.740915, 24.400927 . Мислех да нощуваме на същото място, но се оказа че в близост има някаква шахта, която дрънчи при всяко преминаване на автомобил по близката улица и затова по тъмно се изнесохме към паркинга на Струилица преди басейна и екопътеката. На сутринта тръгнахме към водопада с идеята после да обходим и екопътеката, но се оказа, че в това сухо време водопадът е излязал в отпуск. Качихме се и до останките от някаква средновековна крепост и поехме надолу, но междувременно пътешествениците се бяха уморили и оставихме разглеждането на екопътеката за друг път. Тук показвам колко на високо мога да скоча:



Потеглихме към Смолянски езера. Без колебание мога да кажа, че препоръчаната от г-жа Рибарска полянка, е най-приказното място, на което съм спирал за нощувка до сега.





Рано сутринта отскочих до Снежанка по просеката на неработещия лифт. Изглежда много стръмно, но се преминава без проблем, тъй като има пътечка, която прави денивелацията преодолима, на моменти с нос докосващ баира и на четири крака. С добро темпо се взема тридесетина минути. Надолу има маркирана пътека, която минава в близост до така наречените Орфееви скали, откриващи чудна гледка към околността.
Към обяд потеглихме за Смолян. Реших да нощуваме на препоръчания от chicken паркинг зад сградата на Община Смолян. Наистина е много удобно и докато населението в кемпера се беше отдало на следобеден сън, аз реших да изпробвам новия си олекотен хамак в градинката над паркинга и започнах да кроя планове накъде да потеглим в оставащия един ден.



Ненадейно осъзнах, че смолянските общинари леко са се престарали с подобренията, инсталирайки в близост някакъв доста странен часовник, който на всеки кръгъл час започва да издава звуци, подобни на сирените на гражданска защита и лично мен това доста ме смути, защото спя леко и ще ме дразни през нощта.

То остана малко за разказване, но засега трябва да привършвам. Ще продължа когато ми остане време

[loveforever]

Цял ден се боря едни ремонтни небивалици в къщи и така хубаво ми дойде в края на деня този разказ - хем ме усмихна, хем ме размечта.
Благодаря!
Ще чакам и продължението.
_________________
Магия в лилаво

[svstoychev]

Привечер поехме на пешеходна разходка из Смолян. Незнам каква е вероятността да видиш в непознат град единствения местен човек, когото бегло познаваш, но ето - вървим по една от главните улици, а насреща се задава кемпер. Заглеждам шофьора и разпознавам една печена кемпер дама, с която се запознахме в Павел Баня през пролетта на миналата година. Спогледахме се за един кратък миг, но нямаше достатъчно време за реакция и продължихме кой за където е тръгнал. Потърсихме място където да вечеряме, но се оказа, че заради удължените почивни дни в града има много гости и никъде не намерихме свободни места. Успяхме все пак да поръчаме храна "за вкъщи" и към 21 часа се завърнахме в базовия лагер - тъкмо навреме, за да може странния звуков сигнал на общинския часовник да напомни за очакващото ме събуждане на всеки кръгъл час до сутринта. Решихме да се преместим. Тъй като планът ми за последния ден беше да разгледаме района на с. Смилян потеглихме в тази посока с идеята ако намерим подходящо място в предното с. Чокманово да останем там. В тъмнината на нощта ми се видя, че единственото нормално проходимо и що годе равно място в цялото село е главният път, по който се движехме и затова продължихме към Смилян. В това време екипажът се бе вдигнал на бунт заради непредвидното нощно пътуване и твърдия отказ на съпругата ми да разреши вечеря по време на движение. Така след доста напрегнат слалом по завоите най-накрая пристигнахме. Интуицията и този път не ме подведе, след като без да познавам селото, без предварителна информация и най-важното без никакво лутане паркирах на идеално тихо местенце в непосредствена близост до центъра точно тук: 41.505239, 24.731747. Уталожихме страстите. Гладните се наядоха, жадните се напиха, стана време за сън. Нощта премина тихо и спокойно. Точно в 7:30 ме събуди звук от моторна косачка за трева. Анализирайки ситуацията в просъница изчислих, че тъй като дворчето в непосредствена близост беше около тридесетина квадрата, на ранобудния градинар щяха да са му необходими не повече от четири-пет минути, за да приключи с шумното си занимание. Така се и оказа. После видях, че това било къща за гости. Бедният й стопанин явно беше решил да разбуди цялата махала, давайки израз на недоволството си, че някакви натрапници гостуват в селото без да си плащат, докато къщата му е останала без гости по време на ранно-септемврийския урожай.
Без много да се бавим закусихме и потеглихме към крепостта Калето, отстояща на 3-4 км от Смилян в посока с. Кошница. Можете да разберете много неща за мястото от интернет, но ако не сте го посещавали, според мен си струва да се види.



Тази снимка е от върха. На нея едва забележим в ниското е кемперът ни, а в ляво се вижда с. Кошница, за което момчетата правилно отблеязаха, че гледано от високо прилича на пандела (или по-точно на папионка).



Естествения скален свод на снимката представлява предверието към крепостта. Докато навремето външните посетители са били отпращани с оръжие от защитниците на калето, сега от двете страни на входа са изградени пейки, на които можете да отдъхнете от стръмното изкачване.

Експедицията ни продължи към следващата забележителност в близост – каньонът Горло. Той се намира по поречието на р. Арда, на няколкостотин метра от Калето, в посока Смилян. За ориентир може да ви послужи Славеевата чешма с беседка вляво от пътя. Ние спряхме в отбивка срещу нея. Представителите на младежкото крило отказаха да излязат от кемпера и ги оставихме да охраняват докато ни няма. От мястото на пътя срещу чешмата можете слезете в ниското към реката, откъдето ще видите западния край (началото) на каньона. Превдвижването по брега не е много лесно, затова ако продължите стотина метра в посока Смилян, като стигнете източния край на малката нивичка, намираща се между шосето и брега, ще видите пътека надолу към реката. Там е източният край на каньона.





Видяно на живо, мястото е много по-красиво, отколкото снимките могат да покажат. На още няколкостотин метра в посока с. Смилян се намира т.нар. къмпинг Трошачката, който представлява една поляна в близост до реката и ми се видя идеално място за къмпингуване на по-големи компании.

Без да се бавим се върнахме в кемпера и потеглихме за последната спирка на нашето пътуване – Златоград. Преди две години бяхме ходили натам и открихме, че на центъра има доста голям надуваем гумен дворец, на който децата могат да играят срещу три лева, забележете, без ограничение във времето, докато в нашия град, както другаде където сме виждали, това струва по-скъпо отколкото да се возиш в такси. Всички дружно изпитахме разочарование, когато пристигайки на паркинга до общината, окрихме че мястото е празно.
Намерихме приятно ресторантче, където да обядваме и си тръгнахме за вкъщи.

[loveforever]

Харесах го този каньон и задължително ще го посетим някой път.
Красотата на Родопа-планина е уникална, а изживяванетопо тея места е ... неописуемо. За някои неща думите са безсилни и просто трябва да се почувстват!
_________________
Магия в лилаво

[dusiko]

Заслужава си да се посети! Благодаря за хубавия пътепис, живот и здраве догодина ще ги посетим.

[Pol]

В Родопите има толкова кемпер стопове, че Европейските бледнеят пред тях.

[kvp155]

Чудесни места сте посетили и чудесно разказвате. На някой сме били, на други не, но пък със сигурност ще бъдем. По-важното е, че един достоен разказвач се е спотайвал толкова време и най-накрая е събрал смелост да разкаже за местата на които е бил. Дай Боже повече такива люде в този форум.

Благодаря ви колега Стойчев

пп А защо този разказ не е в специалния раздел за пътувания, като си отговаря на всички критерии за това, не знам?!

[svstoychev]

Привет,
Написах този малък разказ най-вече от благодарност към хората, които обичайно споделят своите близки и далчени пътешествия с останалите.Отначало смятах само да дам координати с малко снимки, но накрая се получи нещо като мини-пътепис. В кой раздел да бъде нека да прецени администратора.
По предположението на колегата kvp155, защо не съм писал досега.. Не сте прав, Колега.. Тъжната истина е, че не пиша поради липса на материал. Тези кратки 3-4 дни бяха, а и вероятно ще останат, най-дългото ни пътуване от началото на годината. Затова не ми пожелавайте повече смелост, пожелайте ми повече пътешествия

[loveforever]

Администратора нич и няма да чака подканяне, а ведна премества чудесния разказ в раздела който повече би му прилягал.

А сега от сърце и с вяра в успеха най-искрено ви пожелавам не просто повече пътешествия, а нескончаем низ от възможности за нови и прекрасни пътувания на близо и далеч, с много и все вълнуващи моменти и незабравими преживявания!
След това дай боже и ние макар и виртуално да може да се докоснем до всичко това.

_________________
Магия в лилаво

[Тангра 2]

Били сте до две прекрасни пещери, Ухловица и Голубовица. Те са на няколко километра след Кошница в посока Могилица. В Могилица са Агушевите конаци. След с. Горна Арда на самата граница са два красиви комплекса Гераница и Узунов камък. От тях на няма и два часа път е извора на р. Арда. Може би вече сте били по тези места и затова сега не сте ги посетили.