kemper-club forum

[loveforever]

Гибралтар е една огромна скала на брега на морето в най-южната част на Пиринейския полуостров. Обществено-политически това е съвсем отделна държава влизаща в кралство Великобритания, а чисто туристически е едно забележително място с красива природа, много малка територия на която са скупчени множество и най-разнообразни неща за гледане, като не мога да не спомена и маймуните - забележителните макаци, които по мое скромно мнение са най-вълнуващата атракция на това уникално място. Там има много интересни неща, които да се видят и на които мислим да отдадем внимание, но както може да се сетите онова което още от преди пътуването свързваме с Гибралтар и за което непрекъснато говори един от членовете на нашият екипаж са именно маймуните. И така с мисълта за тях, от време на време и с по някоя приказка на тая тема пътуваме натам, а в ранния следобяд и пристигаме.



Жоро е много подготвен тактически за това място, а и как иначе нали е най-големия му фен за моманта. И без да сме питали пояснява, че там не е добре да отиваме с кемпера, защото местата за паркираане изобщо за много кът, а и безразсъдно скъпи, особено за кемпер, но ... добрите и предвидливи испанци много хубаво за помислили и са обособили чудесен кемпер-стоп на близката марина. Правим едно опознавателно кръгче докато разучим къде и как се виза и ... воала - там сме!



Оправяме се набързо и хукваме да видим ще ни пускат ли в тая държава, няма ли ...
Малко пешеходна разходка и ей ни на пред британските полицаи. Те почти го дават като на уволнение. Погледната бегло паспортите и сме вътре. Никой не иска маски, ограничения, абе ... свобода и ... кеф. Още не сме леко като отвързани , снимаме какви и не глупости щото нали вече крачим по английска земя, населфихме здраво някаква телефинна будка



и нещеш ли се оказа, че преди да се усети и сме на летището, ама буквално- крачим по пистата. Е, такова нещо до сега не ни се беше случвало. Както си ходиш и в един момент гледаш в ляво от теб кацнали 2-3 птички от тези по-големите,



погледнеш на дясно - досами теб се е ширнала онази ми ти писта



още малко напред - светофа. Така както си ходиш по нещо като нарисуван тротоар и до теб си минава целия автомобилен трафик от и до Гибралтар и хоп полисмена пуска червено, вади една верига с шипове



и докато се чудиш какво точно се случва и ей го на поредния самальот тръгнал да отлита.



Голям кеф е да наблюдаваш всичко това на една ръка разстояние.
Продължаваме така ние с разходката из градчето-държава. Много приятна атмосфера има макар и да се усеша че мястото е кът.





И така движим си ние, по едно време мисля да питам Жоро като главна водеща фигура накъде точно ходим, но се въздържам. То ясно е че е към маймуните, ама хич няма изгледи да са наблизо. Сигурно са някъде по високото на скалата, я тя не е никак ниска. Мълча си, защото хич не искам да изляза виновна а това че съм прекарала грандиозния му план с някой глупав въпрос. Така за около час прекосихме почти цялата територия. Сигнахме в подножието на по-ниската част на скалата и за почнахме да я изкачваме. Зяпахме някакви карти дето уж ни показват че сме на правия път но целта ни от никъде не се вижда. По едно време сме на входа на природен парк. Много любезна служителна учтиво ни обясни, че на седващия ден Гибралтар чества своя национален празник. Тва обясни и всичката украса по улиците. По този повод работното време на парка, където се подвизават и маймуните приключва след по-малко от час и ... няма проблем да влезем, но атракционните места ще са затворени и хич и няма да имаме време да стигнем до средата на туристическия маршрут камо ли да обиколим всикчко. Цената на билета е 16 паунда на човек. Отстъпки няма. При това положение разума надделява, подвиваме си опашчиците и кръгом в посока кемепр. Утре пак ще дойдем. Гледката от високото обаче е уникална:




Не мога разбира се да не си помисля, колко по-разумно би било да сибяхме почивали пред кемпи пък утре от сутринта и на по-хладно да подхванем разглеждането ,но ... мълча. Има моменти в които не разума, а толерантността трябва да има превес и това е точно такъв момент. За цяло пътуване Жоро е поискал едно нещо и най-малкото което можем да направим е да му ходим по акъла колкото и ***** да ни води.
Със сетни сили се добираме до кемпера и буквално се разтичаме кой къде свари,



а като за награда може би за усилията които положихме подари прекрасен залез.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Въпреки, че напоследък доста ми забоксува писането ... продължавам, че това не е основание макар и по-бавно да довърша разказа.

И така - за втори ден сме в най-южната част на континентална Европа. Казвам го така, защото дефакто най-южната част на Европа се намира на гръцки остров.
Хич и не се раазмотаваме както предния ден, а бързо и експедитивно се оправяме и поемаме за втори път към маймуните.
Още на излизане от кемперстопа минаваме край едни пъстри "лодки-бунгала" . Не разбрах дали се отдават под наем като хотел или хората си живеят там за постоянно, но определено се наслаждаваха на пребиваването си.



После отново минаваме гранична проверка, кацане и излитане на самолет и ... този път сме мъдри. Не си отлепваме подметките от ходене като вчера, а срещу две евро и половина на човек си хващаме автобуса от близката спирка. Въпреки, че сме на британска територия и платежната единица е лирата то навсякъде са добре ориентирани към туристите и без проблем вземат и евро на съвсем приличен курс. 10-15 минути пътуване, малко изкачване и сме отново на входа на парка. Служителката от вчера е същата, позна и въпреки, че ни даде карта със забележителностите много подробно обясни къде да минем и какво да гледаме. Олекнхме с почти 70 евро за билети, но пък в замяна ще видим много неща. Най-напред се насочваме към пещерата Сейнт Микаел ( моля да ме извините ако го пиша неправилно). Точно сме там когато са пръв път виждаме и така желаните маймуни - голям кеф.





То не са снимки, селфита и каквото още му дойде наум на човек. След това в един момент Жоро набира смелост и се сеща, че в раницата си е мушнал ей така небрежно едни бисквити. Боби усещайки какво става веднага казва строго "Баща ми, това е забранено, глобата е 50евро!" , но страстта към направата на уникално клипче замъглява всичко, дори и слуховите функции и ефекта е нулев. Малко странно е децата да са по-прилежни и отговорни от родителите - но факт! Да обаче никой не предполага, че това че ние ( Жоро) ги мислим едни такива нарушителни ... е много леко действие сравнено с настървението и нападателността на макаците предприемащи нападателни действия само при чуването на лекото шумкане на станиол във още неотворената раничка. Всчико за части от секундата коренно се промени и спокойните и лениви маймуни се превърнаха в агресивни нападатели. Жоро ошашкан брани раницата си с документите, а макаците се опитват да се докопат до заветното лакомство. Само Боби запазва самообладание и заснема забавния момент:



След още няколко набега животинките сепоуспокояват и ни оставят на мира. Плюем в пазвите против уплах и влизаме да разгледаме пещерта. Тя не е голяма но е много красива, а за по-хубави впечатлени и изживявания от парка са се погрижили и през няколко минути пускат светлинно-музикална програма.









След пещерата поемаме нагоре към военната база използвана дълги години за наблюдение и отбрана. Любителите на подобни места има какво да видят. Аз с ръка на сърцето си признавам ,че не съм от тях, затова поразгледах като за обща култура огромните машинарии и съоръжения.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Там горе обаче се открива невероятна панорама и уникални гледки в околовъст. Само заради това си заслужава качването.







На "една ръка" да видиш Африка





и да си направиш чудни снимки за спомен



Нататък продължаваме към една точка обозначена като мястото на маймуните. Те не че има специално място където се намираат защото свободно обикалят из целия парк, но това е площадка на която им се оставя храна и където е най-вероятно да бъдат видени. Отивваме там и за маймуните може да не е сигурно, че са там, но за туристите е. Всички бусчета пълни с туристи, прежалили скромните 40 евро, събрани от градчето се докарват именно тук. И започва една забава ии представление ... с доста дейно участие на публиката за което мога да кажа, че си заслужава отвсякъде. То не бяха номера на маймуните, влизане по бусовете, опити да бъдат изгонени от там, снимки във всевъзможни пози и места, хранене, пощене и сприятеляване и още много вълнуващи моменти направо не усеихме как отлетяха почти два часа.















Голяма игра и забавления падна. Посближихме се, поопознахме се, хванахме цаката на храненето - не трябва да се показва директно скривалището на храната или да се провокира любопитството на макаците. Когато порцията за даване ( бисквитка) е предварително тихо и тайно приготвена само се подаваа с ръка и маймунката много нежно и внимателно я взема. Най-много някой по-бърз и по-лаком да се стрелне и да и я вземе без това да засяга даващия. Така на няколко пъти изкусно оползотворихме взетите бисквити. За в бъдеще ако ни се отвори случей пак да идем там ще знаем, че не трябва да носим сладко, защото много ги превъзбужда. Макаронените изделия са чудесни за целта - хем не им вредят хем ги хрупкат с удоволствие.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Цялата тази игра, а и силно напичащото обедно слънце доста ни поизтощи и решихме да пропуснем някои от останалите забележителности маркирани на картата. Нали вече сме били с маймуните - какво повече ни трябва а и Жоро каза че другото не било интересно. Само попътно на слизане се отбиваме да разгледаме висящия мост.





Слизайки по пътеката измежду дървета на моменти започвам да чувам някакъв странен бръмчаащ шум, който е доста дразнещ ако се слуша по-дълго време. Таман да открием на какво се дължи и той изненадващо изчезва. Да обаче след поредното забръмчаване успяваме да локализираме и причинителя му



Ако не бъркам това трябва да е цикада дето веднъж на 17 години изпълзява от земята за да се размножи. Може и да бъркам насекомото, но така си го припознах.
В градчето се оказваме буквално сред множество от празнуващи. Местните по случей националния празник на Гибралтар, който се оказва че е точно в този ден да облечени в бяло и червено - цветовете на знамето им и всичко е в някаква празнично -приповдигната атмосфера.











Още малко обикаляне из сувенирните магазинчета, които все още не са затворили, защото това да не си купиш магнитче от такова място си е направо грях и с последни силици допълзяваме до кемпера. Релакс и почивка.
Така съм се омързеливила, ноо едно дяволче не ми дава мира - щяло да е голям пропуск ако не отпукам някоя и друга нощна снимка на мястото - то това, яхти, то вода, то кемпери ... И кво да се прави - кандисвам. Надигам уморени нозе, грабвам фото и стратив аи воала:




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Точно след втория кадър се чува пукот и за голяма моя изненада ставам звител на уникално светлнно шоу. Ще рече човек че само са ме чакали да извадя статива за да започнат. Като се поопомних освен да зяпам в захас започнах и да снимам. Ето да видите и вие малко от бляскавата феерия:



















Пробвах да снимам и клипче, но нещо хич не ми се получи добре, ама да го покажа все пак:



Това беше един разкошен завършек на този вълнуващ и изпълнен с много незабравими моменти ден.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Странно за мен, но на следващата сутрин се будя доста рано. Обикновено за мен това е крайно нелогично ама ей на с- случва се. Зачудвам се какво ли може да е провокирало подобна странност ... поглеждм навъм и ... отговора сам идва - Изгрева! Това вълшебно време на деня предстои да се разлее в цялата му прелест и някой трябва да му се наслади. Хич и не се помайвам. Има достатъчно скучни моменти, които човек може да проспи, но вълнуващите трябва да ги поема без колебание - жадно и до насита. След по малко от минута вече съм навън и със всичките си сетива и фибри попивам магията и очароваието на красотата, която се разлива наоколо.

















Знам, че попракалих със снимките в златисто-жълто, но се надявам да ме извините. Макар да знам че колкото и снимки да сложа това няма да пресъздаде реаалното изживяване, все пак ми се иска да покажа и малко повече от тази красота.

Докато се наслаждавам на слънчевия спектакъл останалите са се наспали и един по един започват да се размърдват. Възползваме се от това и още преди да е станало жега потегляме. Ще посетим още едно малко градче стоящо още малко по-южно спрамо скалата - Тарифа. Голям късмет вадим с ранното потегляне защото както в последствие видяхме сме успели да изпреварим едно огромно задръстване в този участък на пътя, благодарение на което спестяваме едни два часа време и неясно количество гориво и мъки за кемпера.





Тарифа е малко градче известно най-вече с това че се намира в най-тясната част на Гибралтарския пролив, която е смо 14км и с това че от там потеглят фериботите за Африка. Бързо се оказваме там.





Градчето е малко и доста спокойно, но въпреки това свободни места за паркиране няма, още повече пък за кемпер. Правим няколко обиколки но нищо. Някакви коли освобождават места на които за жалост не можем да се сместим. Накрая Жоро спира в един по-широк завой на паркинга където не е много ок да оставаме. Затова на който не му се гледа камънак може да остане да дежури на шофьорското място, а останалите може да се разходят.







С това нашето придвижване на юг приключи и поемаме в обратна посока.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

Изобщо не си прекалила Дани, страхотни снимки, направо ме пренесоха там.

[bigimot]

Супер снимки! Благодаря!

[loveforever]

Благодаря! Радвам се, че снимките ви харесват.

Тръгваме си ние от Тарифа с едно такова леко посърнало настроение не понеже нещо лошо се е случило, а защото след като вече сме минали най-отдалечената точка на пътуването и вече се води че сме във фазата на връщането. То има още неща за гледане, че даже и повече от колкото време ни е останало, но толкова ни хареса из тея земи че хич и не ни се иска да да ходим. При цялото това нещо мен са ме обзели някакви странни мисли и едно такова усещане, че нещо пропускам. Хич и не ги обичам тея неща. Обикновено подобни настроения ме обземат точно преди тръгване на някъде, когато въпреки списъка който имам съм с усещането, че нещо забравям и много скоро след като вече сме тръгнали обикновено се сещам какво точно съм забравила, но вече няма как да се вземе забравеното. Точно заради това съм особено съсредоточена в това този път да се сетя за нещото преди работата да е отървана. Тук иде реч за забележителност, не за някаква вещ и идеята е да я видим, а не да остане за някой неясен следващ път. И така след 10764160 премисляния и преговаряния на разни места ми просветва - Ронда! Това е едно прекрасно местенце, което мисля, че категорично не трябва да се пропуска и по незнайни за мен причини щерката го е отървала и го нямаме в програмата. Веднага вадя малко инфо и снимки от нета показвам на благоверния и ... имаме сделка. Хареса му и каза, че ще минем да го видим. Това съвсем ми оправя настроението, защото какво по-хубаво от това няколкото спестени сутрешни часа да се оползотворят за виждане на нещо красиво.
Пътя до там не е много бърз, но е спокоен и доста живописен. Някъде в околността има гомян горски пожар, който не може да се види, но се надушва и всичко наоколо е като в лека и на места не чак толкова лека мъгла.





На няколко пъти минаваме през китни и много симпатични селца и се заричам за кой ли път - да се върнем един ден за по-дълго.





Някъде към обяд стигаме и желаната цел. Неусетно се оказва, че вече движим из градчето.



Минаваме край внушителна крепостна стена с огромна порта





и след пресичането на нещо, което прилича на оживена централна градска част



си намираме и паркинг за кемпи.



Само след минути и вече се носим по самобитните калдъръмени улички към онази част с туристите. Градчето както и очаквам се оказва много приятно, с красива визия и жива атмосфера. Има разкошна градина с вековни дървета



в единия край на която алеята е оформена като тераса и открива невероятна гледка над цялата околна шир.



В едно уширение е издигнат изящен многоъгълен павилион в който изкусна арфистка за грижи за това минаващите наоколо да изпитат наслада не само с очите, но и с ушите си.





Така с много приятна разходка неусетно стигаме до моста - онзи красив и забележителен мост, който пръв се вижда когато човек напише името Ронда в Гугъл и благодарение на чиято визия и ние решихме да посетим мястото.







Следват много снимки от най-различни ъгли и гледни точки, като до поредната туристическа площадка се натъкваме и на бадеми - хубави бадемо дръвчета с плодове по тях при това и зрели.



Жоро веднага използва възможността да покаже знания - разказва ни интересна изтория от юношеските му години как е брал бадем, като подкрепа разказа с натурални ядки извадени пред очите ни от току що откъснати и счукани плодове. Супер е така сме въодушевени, че си събираме и една шепа ядки за по-нататък.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

По обратния път към кемпера съм решила да се отбием и да разгледаме местната Арена за корида, която видях малко по-рано но беше затворена.





Речено - сторено! Така или иначе планувахме да разгледаме подобно съоръжение, но не бяхме решили точно кое. Ей тука нещата се самонаместиха. Билета е само 8евро на човек и я отварят точно като пристигаме. МОже да се видят помешенията в които са се подготвяли тореадорите, местата, където са били държани биковете, коридорите по които са били отвеждани до арената:







Макар от много отдавна тук вече да няма животни присътвието им преди това така се е просмукало във всичко, че човек има усещането само до преди минути там е имало някое животно или че ей сега ще видим някой бик на арената, а тя е внушителна и колоритна.





Освен това в приземната част има обособен много интересен музей с историята на региона, с любопитни факти свързани с бикоборството и с интересни експонати, облекла и вещи на тореадори.













С това разглеждането ни на Ронда приключва. Беше много интересна и вълнуваща отбивка, която определено си заслужаваше. Още малко из града





докато стигнем до кемпера и продължаваме нататък ктм следващата точка от плана ни - Севиля.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След Родна яхваме кемпи и газ към Севиля. Това е уникален град с много интересни и колоритни неща за гледане, но времето ни е съвсем малко и ще трябва да го вместим някак в половин ден. Това е направо обидно за място с толкова много архитектура, история, култура и какво ли още не за гледане , но това е положнието. Ше видим каквото успеем пък което не се получи - друг път, надявам се. Докато си разсъждавам така пътя се ниже много живописно и в типичните за този район пясъчно-златисти багри.









Точно по залез стигаме Севиля и започваме да си търсим мястото за нощувка, което ще ползваме и на следващия ден като отправна точка за разглеждане на града. Преписала съм координати от пътеписа на Дафи и от още един два други. Дала съм ги на Жоро, а той на свой ред е оглеждал и преценял кое и как и в крайна сметка ни води към място което според него ставало. Незнам дали е така но ми е все тая. Щом той го одобрява значи ще свърши работа. Само дето се въртим като обрани евреи покрай реката в нещо като промишлена зона. След поредния затворен портал и помощ от някакви улични полицаи нацелваме правилната улица и воала намираме го ( накъде тук 37.365054047546195, -5.994306629010508 ). Това е нещо като огромен плац на предприятие, където освен другото са обособили нещо като кемпер-стоп. Цената е 12 евро на вече като уж имало вода и тоалетна, но така и не схванах как може да ги ползваме. Записаха ни, платохме си и се подредихме до другите кемпери, които не бяха никак малко.



Повечето като че ли вече са си легнали или си кротуват вътре, но при цялата дневна жега няма земна сила която да ни задържи вътре. Опъваме столчетата, вирваме краците и се наслаждаваме на прохладата край реката, на красивите златни цветове на отиващото си слънце





и на прекрасното звездно небе, което след това се открива над главите ни. Мераклиите допълват романтиката и с по един аперитив, а на мен ми иде да запея от кеф, но се въздържам. Все пак съседите нищо лошо не са ми направили, че да им го причинявам.
На сутринта ставаме рано и с щерката много експедитивно поемаме да разглеждаме града. Мъжете не са по тая част. Те ще спят, ще пият кафе и може би някъде към обяд ако не ги намързава много ще видят все пак нещо. Таман е разпукнала зората, когато се измъкваме от кемпи. И утрото е много красиво край реката.







Нямаме проблем с измъкването от паркинга, но предвид, че сме в промишлената част на града, а и заради доста запуснати имоти наоколо не е особено приятно човек да се мотае из околността. Затова по най бързия начин гледаме да се доберем до някоя по-цивилизована част , като не обръщаме внимание на разните там клошари, бандюги и други местни отрепки правещи кой знае какво. След десетина минути вече сме се измъкнали и с кеф снимаме реката от моста Puente de las Delicias. Нататък околността е съвсем нормална. Движим към парка Мария Луиза, който ще пресечем за да видим площад Испания. Минаваме първо през площад Америка.





и любувайки се на околните красоти







Алеите на парка са много хубаво направени и добре поддържани



с интересни растителни видове, много от които непознати за нас, като например това:



Така неусетно достигаме до впечатляващия площад Испания.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Площад Испания е впечатляващ архитектурен комплекс построен през 1029г за Иберо-Американското изложение чиято цел е била да сближи Испания с многобройните и колонии. Всяка една страна построила свой павилион, като за разлика от повечето изложения на които павилионите се превли временни тук са били замислени като постоянни.
Площада има полукръгла форма като в същата форма е издигната и изящна тухлена сграда в ренесансово нео-мавритански стил. В същата форма пред нея има изграден 500 метров канал с четири моста, край който са обособени 48 лоджии с пейки. Комплексът е много пищно украсен с пъстрите керамичните плочки традиционни за Севиля.













Нататък продължаваме разходката си из града, която се оказа много приятна.





Така стигаме до монумента в памет на Колумб разположен в парка в близост до двореца Алказар. Двете колони, съединени най-отгоре с фигурата на лъв, символизират флагмана на мореплавателя „Санта Мария“. Паметника увековечава фрегатата на Колумб и от двете й страни са изписани имената на кралица Исабела и съпруга и крал Фердинанд, които са подпомогнали финансово мореплавателя в неговите пътувания.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След Колумбовия монумент се повъртяхме малко из парка чудейки се на къде да хванем. То не че не беше ясно кое ще е следващото което ще гледаме - Двореца Алказар, но имахме неяснота от къде точно се влиза защото на картата петното с комплекса беше доста голямо, а табелка или врата не се вижда от никъде. И таман докато се пулим и чудим край нас мина една групичка от някакви туристи дето мязаха на футболна агитка. Вихаги съм се чудела защо човек се включва в група с екскурзовод, като хич и не го интересува онова дето говори и обяснява ама ей на до сега не съм открила. Та веднага лекичко се присламчваме и ние към групичката. Не защото много ни е интересна историята на екскурзоводката - без специалните случалки почти не се чуваше освен някоя откъслечна дума, но така се добрахме до търсения вход или по-точно до касата за билети която беше буквално зачуката на място дет слънце не огрява. Сдобиваме се с пропуск за влизане и отново ползваме жокер "група с туристи" за да ни заведат до баш входа. Не че е сложно човек да си го намери и сам но ако трябва да го търсим обикаляйки ще изгубим повече време и сили. За разлика от групите за нас има опашка, но не е голяма и скоро влизаме.



Двореца определено е интересен и си заслужава да се види. Той и до сега е официална резиденция на испанското кралско семейство. Тук също присъстват традиционните пъстри керамични плочки, има много елементи от мавърската архитектура и изкуство.











Двореца разполага с два двора - на девойките и на куклите около които е обособено вътрешното пространство. Дворът куклите е особено изящен и основно е бил ползвам за семейни тържества.



а дворът на девойките се е ползвал основно за обществени мероприятя.



Там има и неголямо езерце с декоративни рибки или по-точно рибища, които се радват на много внимание и хрна от страна на туристите. Може би затова и са достигнали до тези внушителни размери.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Вътрешността на двореца е доста изящна и преливаща от злато и колорит, като най забележителна е тронната зала, използвана за публични и държавни дела. Има великолепна арка, на която все още стоят оригиналните дървени врати и великолепен купол от кедрово дърво.









Освен с другото Алказар впечатлява и с разкошния си парк.





Всичко е много красиво, пищно и оставящо в захлас наблюдателя. Двореца е уникален и много впечатляващ. Зачудих се сравнявайки го с Аламбра кой от двата бих определила като по-впечатляващ и не можах да си определя. Дали ако го бяхме видели пръв впечатленията ми щяха да са по-различни ... Не можах да си отговоря, но попритиснати леко от времето оставям тази делема за по-нататък и поемаме към Севилската катедрала, която е съвсем наблизо. Огромна и внушителна тя почти не става за заснемане в цял ръст и в някои моменти човек направо го заболява врата опитвайки се да види и огледа пищните и форми и украси.









Катедралата на Севиля, Санта Мария де ла Седе, е най-голямата готическа катедрала в света и е обявена за световно наследство от ЮНЕСКО през 1987г. През 12 век на мястото и е имало джамия, която по-късно е преустроена в църква и минарето е направено на камбанария известна като Кулата Хиралда.
Друго забележително нещо свързано с катедралата е че в нея се намира гробницата на Хростофор Колумб. След външния оглед тъкмо сме се засилили и за вътрешен такъв, когато се оказва, че почти удряме на камък. Денят е неделя. Има някаква специална литургия и тази така интересна забележителност е почти затворена. Казвам почти защото все пак можахме да влезем и да погледнем оттук-оттам, но нямахме достъп до най-интересното.





За останалото трябваше да чакаме няколко часа с които не разполагахме към момента. Пробвахме всички тарикатлъци, които ми хрумнаха - но уви. Не се получи. Зарекохме се пак да дойдем но в по-добър ден и час.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Продължаваме през центъра да видим Златната кула издигаща се на брега на река Гуадалкивир.



Кулата е издигната през 13 век като отбранително съоръжение, като е била свързана със Сребърната кула от другата страна на реката. Помежду тях е опъвана верига, която спирала пътя на корабите. Тя е изградена на две нива, като долното има 12 стени. Те първоначално са били декорирани с златни плочки от където идва и името на кулата. Горната част е добавена доста по-късно - през 18 век и бива наречена "Малката кула".

Докато си зяпаме наоколо и попиваме от местния дух, архитектура и стил правим контролна връзка с мъжете в кемпера. Те таман са се наспали и оправили и се чудят какво да правят. Веднага ги заливам с порой от информация колко много и интересни неща има за виждане да всемат поне нещо да закачат. Имаме сделка. Жоро ще иде с кемпера някъде наблизо до площад Испания, където видях край улицата свободни места за паркиране. Така ще може да се поразходят наоколо и да разгледат. Те за дворци и катедрали не искат и да чуват още повече след като са влизали в Аламбра. Това би трябвало да им е достатъчно за цялото пътуване, че иначе не биха понесли бремето на впечтленията и отегчението от "камъняка". Като приключат ще ни вземат попътно да доогледаме града с кемпи и ще продължаваме нататък.

Междувременно ние ще се поразходим още малко чудесната градска част







и нещеш ли най-случайно попадаме на поредната испанска атракция - фламенко.







Беше У-НИ-КАЛ-НО!!!
Няма такъв кеф. Имаш чувството, че времето спира и стойш в захлас, потънал в очарованието на музиката и гледащ изящните стъпки и движения на танцьорката.

Телефона ни извади от унеса. Мъжете се нагледали. Било хубаво, доволни са и то даже много, защото и там имало танцуващи фламенко. След 5 минути вече сме всички заедно и се насочваме към последната точка от плана на щерката - модерния футуристичен монумент. Е те тук съвсем ударихме на камък. Оказа се на практика, че тая архитектурна красота ( снимка от нета)



се намира баш в центъра на площад, който е в пешеходна зона до която трудно може да се добере човек с кола, камо ли с кемпер. Ние това го установихме по трудния начин.



Няма да казвам за всичко, което се изсипа като думи и упреци по наш адрес, но не бе никак малко. Почти заглавихме кемпи под едни балкони и е цяло чудо, че успяхме да се измъкнем без да връщаме назад, което не мога да си представя как би се получило предвид количеството коли след нас. В момента в който стъпихме на нещо по-широчко Жоро успя да си поеме въздух и само рече - повече такива неща НЕ!

Толкова от Севиля. Останалото за друг път.
_________________
Магия в лилаво