kemper-club forum

[kvp155]

[kvp155]

Таормина е един от градовете, който присъства във всеки списък на човек дошъл да разгледа Сицилия. Нещо като вулканът Етна, който също присъства във всеки списък, но аз го изключих от нашия. Стори ми се скучен и много времеизяждащ, макар да е съвсем близо до нас. Не така обаче стои въпросът с красивата Таормина, която също е някъде пред нас и също, като повечето градчета тук е изградена на върха на един хълм. Там без съмнение ще ходим, защото както се казва в една известна фраза: „жената каза и ние решихме“… Та захождаме ние към въпросния хълм и още в основата му срещам указателен знак, подканящ хората с кемпери да ги оставят на нещо като буферен паркинг, а от там да продължат с шатъл. Знам, че така е редно за големите кемпери, особено на тесни места, като това което предстои, знам и наши съфорумци, които са направили точно така, когато са били тук, но както обикновено ми се прииска да сме по-близо до мястото. Все пак е доста стръмно и 5-6 километра пеша до върха, където ще има поне още толкова в огледи под жарещото слънце ми се сториха много. Набелязал съм за всеки случай и два паркинга за автомобили, които са в непосредствена близост до старата част на града и дори карам нататък, с надежда, че все ще се намери някое по-голямко местeнце за нас. На място обаче се оказа, че всичко е пълно и колите дори са започнали да спират по банката, като са толкова много, че човек с право може да си помисли, че това на банкета също е паркинг. Подминах ги в търсене на свободно място, но такова така и не се появи, докато накрая влязохме в горната част на градчето. Там виси някакъв забранителен знак за влизане на кемпери и тежки превозни средства, но пък място за маневра назад няма. Наложи се да наруша забраната и да покарам още малко, докато намеря подходящо обръщало и поехме отново надолу. Карабинери или полиция локале няма, така че се отървах само с женски мърморене. На първия почти обратен завои и точно до още дузина коли ни излезе късмета. Място колкото за два кемпера като нашия в дъгата на един почти обратен завой. Страхотен късмет си казах и паркирахме точно тук: 37.854067, 15.275155.

В нарушение сме отвсякъде, но пък има толкова много италианци, които са направили същото, че това ми се стори напълно обичайна практика. Заключихме возилото и поехме по нашите си туристически задачи. Трябва да се качим чак ей там горе, че всичко тръгвало именно от върха, както никога.





А после ще се прехвърлим на другия хълм, който е пак нагоре, но първо надолу. Въобще днес ни предстои едно лутане нагоре-надолу, надолу-нагоре и чак накрая нагоре-надолу. Направо луд да станеш, но поне ще е на приятно място и в приятно като температура време.



До мястото може да се стигне по виещите се нагоре асфалтови серпентини, но може и на пряко по някакви си стълби, които само допуснах, че ги има, като вече много вещ в посещението на подобни места. Не съм сигурен, че е така, но тук живеещите едва ли ходят навсякъде с кола или поне не всички. Точно за тези другите би трябвало да има пряк път. Нашата водачка обаче не подозира за такъв, а и видимо не ѝ трябва, като напористо припка като козле нагоре. Така е винаги, когато предстои нещо, което знае, че ще е хубаво и го е чакала дълго. Да де, но на нас с момчетата това катерене ни е досадно и спрях да питам една лелка, няма ли нещо като за възрастни по тези земи или всичко е само по пътя.



Ами оказа се, че има. Даже се движи покрай едни приятни дворчета, целите отрупани с пролетни цветя и някакви много странни мандарини. Леко издължени с формата на слива и напращяли от сок. Първоначално с малкия ги помислихме за декоративни, че растат на нисички дървета, но след като си набрахме се оказаха много вкусни. Малкият даже ги изяде с кората, че трудно се белеха, но каза, че и така са страхотни.









Хубавото на катеренето е, че колкото по-нагоре се качва човек, толкова по-красиви стават гледките надолу. А и като си помисли, откъде е тръгнал някак драго му става. Е, ако знае, че като стигне долу трябва пак да се качи горе и после пак да слезе не е точно така, но за това се мисли после, сега се наслаждаваме на красотата.









Разгеле, качихме се най-накрая и на върха се оказа, че освен нереалните гледки има и една прекрасна скална църква. Съвсем малка е и като такава носи името „Малката църква на Мадона дела Рока“. Наречена така, защото освен, че е малка е построена директно в скалата, която е послужила за свод и основа на по-голямата ѝ част. Няма данни, кога точно е изградена, но предположенията са за някъде около 12-и век. Доста по-късно един тукашен архиепископ помогнал позападналата с годините църква да се възстанови, като дори изградил малък манастир в близост до нея. Случило се в лето 1640-о, че дори има данни за няколко отшелника, които дочакали дните си на това място, молейки се за божие спасение.



Аз също се молих за божие спасение, да не се качваме на Кастелтаормина, замъкът, който е точно над главите и Бог ме чу. Оказа се, че е затворен за посещения и ще му се любуваме отдолу. Това наистина е една добра новина, защото катеренето иначе трябваше да стане само по алпийски способ.



Средновековната сграда датира от 11-12 век на арабско-норманския период и по времето на гърците и римляните е била Акрополът на града. Издигната е на 400 метра над морето, които в последната си част са почти отвесни.

От това идеално за наблюдение място се вижда и амфитеатъра на Таормина. Построен е от гърци, но в типично римска архитектура и е един от най-добре запазените театри в света. Огромен е и е събирал 10 000 души. Колко ли гладиатори са намерили смъртта си там не е ясно, а и не мога да прочета от такова разстояние.





Алеята водеща към театъра, а и към по-долната част на града тръгва стремглаво надолу от самата наблюдателна площадка до църквата. Вие се на множество серпентини обрасли с много зеленина, тематични скулптури и огромни кактуси, които стават за ядене.

[kvp155]

Стръмната алея ни изсипа някъде в ниското, от където започна туристическата част на градчето. Зоната разбира се е пешеходна и като такава е пълна с магазинчета за сувенири, кафенета, ресторантчета, галерии и всичко характерно за такива места. Само уличките не са толкова характерни, че някои от тях са широки едва петдесетина сантиметра.













Приятна атмосфера е създадена в тази Таормина с всичко което ни заобикаля. И въпреки, че е някак малко нищо не липсва. И без съмнение хората си живеят някъде наоколо, нищо, че присъствието им е невидимо. Може да ги дразним с присъствието си, а може и да сме им жизнено важни, не знам, но изглежда, че никой на никого не пречи.















Известният в цял свят италиански герой от детската приказка за Пинокио е на особена почит не само тук, но и навсякъде в Италия. Разбираемо е, защото татко Карло се е родил тук в Италия и сега неговите наследници разнасят славата му и навсякъде е пълно с магазинчета предлагащи детски фигурки от дърво с подобна тематика. И по-интересното е, че не деца се лепят на тези витрини, а възрастни. Сигурно са от онези като мен израсли с тези приказки и сега им е мило, като разпознаят любимия си герой, че днешните деца едва ли знаят кой е. Не знам, но по мое време Батман не беше измислен още, а пък Робин съвсем. Виж Робинзон Крузо е други бира. Там мога да се пренеса завинаги.



Едни други витрини привличат децата от всички възрасти и живели във всички времена, и това е неизменно. Е, някога не са били толкова лъскави и едва ли вкусното лакомство се е стичало толкова апетитно, като сега, но шоколадът винаги е бил най-значимото изкушение за децата. Така е и сега.

За малките

https://youtu.be/o6ZhOX_4x84

И за по-големите



Има и едни сбръчкани лимони, които съм виждал само в Италия. Грозни са, но затова пък размерите им често достигат тези на пъпеш. Много са известни тук, заради прочутия италиански ликьор Лимончело, произвеждащ се от корите именно на този сорт цитруси. Купих си разбира се. Не лимони, а Лимончело, да си имам за лятото, че много върви с лед на плажа.



Едва април е, а вече е пълно с хора. Предимно италианци са, а вероятно и местни, но внимание към мястото въобще не липсва. И въпреки, че е още прохладно слънцето напомня за себе си, което кара всички да търсят тукашната напитка против жегите. Казва се гранита и е нещо като скрежина, но направена по специална рецепта, която се пази в тайна. Сервира ли я в някакво известно за града заведение, което едвам намерихме из теснотията.



Кръсти ли са го Бам-бар и разбира се е пълно до козирката. Хлапетата много я харесват тази напитка и щом разбраха, че тук имало някаква специална веднага се съгласиха да изчакаме, докато се освободи маса. Не се наложи да го правим дълго, защото за наш късмет след 4-5 минути се освободи едно и веднага заехме местата. Изненадата дойде заедно със сервитьора, който с пристигането си ни поиска резервация и щом разбра, че нямаме ни помоли да освободим масата. Направихме го, но се намъкнах вътре на шубера, да грабнем по нещо в ръка и да си го консумираме в движение.



Три пъти ми обясняваше някакъв младеж от персонала, че не можело, докато накрая стана ясно защо. Техните продукти се сервирали само в заведението и не се предлагат за консумация извън него! Е в такова заведение за първи път влизам, а и явно няма влезна повече. Каквото и да предлагат ме изгубиха завинаги. Нищо, поне намерихме добра пицария, предлагаща пици на парче от над 15-20 вида. Харесвам ги тези заведения, защото може да се опита от всичко само с една покупка. Иначе докато изям 15 пици може да мине половината екскурзия и по-важното е, че ще съм забравил вкуса на първата.







Следобедно е прието да се подремне малко или поне да се отпочине. Не всички имат тази необходимост, на за тези които е важно това тук в Таормина има много подходящо място за целта. При това е на много близко разстояние от търговската част на града. Тихо, спокойно и с много зеленина е, но не е гробище. Стана даже като гатанка, но не е. Това си е градината на Таормина или паркът Trevelyan, Villa Comunale. Малък обществен парк с приятна сенчеста атмосфера и прекрасна гледка към брега на морето и Етна.







Първоначално това била малка градината към вилата на една английска благородничка лейди Флорънс Тревелян, която в началото на 19-и век дошла да живее в Таормина, или по-точно била изгонена от Англия. Да но идвайки тук тя се омъжила за кмета на града и заедно започнали да изкупуват земите наоколо, докато превърнали всичко в една по-обширна и озеленена площ.



Засадили различни видове дървета, като маслини, борове, кипариси и палми, пренесли от някъде тропически растения и храсти, изградили фонтани, езерца, алеи с пейки, и всичко характерно за едно истинско място за почивка. След смъртта на фамилията парка е дарен на общината за да му се радват всички жители и гости на красивата Таормина.

Една сграда почти на входа на парка прави впечатление с интересните архитектурни елементи. Те са с характерна конструкция и са проектирани и построени от въпросната англичанка, който е била и роднина на кралица Виктория. Сигурно за това по-късно са станали известни като „Викторианските глупости“. Собственичката им ги използвала, като станция за наблюдение на птици.









Приятна е разходката в този парк, но ни чака и отсрещния хълм, а денят отива към късен следобед. Тръгваме си от тук, колкото и да не ѝ се иска на жената до мен. Само няколко крачки напред и попадаме на кръстопът с много указателни стрелки, указващи само една посока. Пътят ни сигурно е натам, но незнайно защо мисълта ми е само в указанията на последната стрелка. Дали и жената до мен мисли същото или там ще раздават други жени, не знам.

[kvp155]

Оказа се обаче, че нито една стрелка от горните не сочи мястото към което сме се запътили – античното селце Кастелмола. Намира се на съседния хълм срещу Таормина и на само 500 метра надморска височина, от която поне половината е изкачена така или иначе. Ей там е кацнало отгоре и по една пешеходна алея изградена специално за него се втурваме напред.





Захванахме втората половина на деня, а времето за началото на април е страхотно или както се казва – преобладаващо. Преобладаващо в смисъл, че преобладава хубавото време, но пък и някакви облаци се мяркат над морето, които може да ни изненадат с някой дъждец, че у нас като тръгнахме ни удави от порои.

Изкачването е доста неприятно, макар и да не е в средата на тукашните жеги, но наклоните са такива, че честите почивки и пиенето на вода са си направо задължителни. Гледките назад обаче са приказни.



И път също има, но от Таормина се слиза някъде край морето и се подхваща ново изкачване, което хич не ми се правеше, при все, че едвам си намерихме място за спиране. Иначе сигурно точно това пред нас ще да е пътя, не знам.



Знам обаче, че дори 40-тте минути, които телефонът ни даде като навигация ми се сториха ужасно много и почти съжалих, че не започнахме с най-трудните места, а ги оставихме за накрая. Стръмно е та свят да ти се завие.



Добре поне, че алеята е аранжирана с много цветя и странна за мен растителност, но някак е по-приятно да се изморяваш сред нея, отколкото сред нагорещен асфалт и сметище покрай него.



Накрая се добрахме до първата къща и стълби залепени за нея, водещи до някаква уличка. Тръгнахме инстинктивно и постепенно се озовахме на Централния площад. И как гръмко звучи само това „Централен Площад“. А истината е, че сигурно няма друг, макар този да е кръстен така. Не знам, но дори и да има той вероятно ще е голям 2, 3 или 4 квадратни метра. Щото то тук всички улички са толкова малки, че няма как да е иначе. Просто някога като са си строили къщите не е имало коли и всички сгради са плътно прилепени една за друга, разделени тук-там от малки и тесни стълби и нещо като улички.





За разлика от красивата Таормина, селцето Кастелмола е по-непознато за туристите и тук липсват тълпи от хора, поне съдейки по най-голямото и равно място в него - Piazza Sant’Antonio. Така се казва централния им площад, на който между впрочем са и останките от античния замък Castello di Mola.

Това е мястото, до което ако бяхме дошли с автобус от Таормина или от другаде щяхме да слезем, защото е единственото на което автобусът може да направи маневра и да тръгне наобратно.

Почти отвсякъде се откриват невероятни гледки към вулкана Етна, морето и приказната Таормина. Човек може да си седи на подобно място и нищо друго да не прави, стига да не е турист, че и за тях има по нещо.





А на това му се казва истинско дърво без корени. Чувал съм го този израз, но тук го видях на живо. Уж е изкуство някакво, а на какво може да заприлича едно най-обикновено дърво без корени или пък с изсъхнали такива.



Една забележителност в Кастелмола обаче се е прочула много над средновековната църква, катедралата, останките от замъка и нам още какво си, и тя безспорно е най-ексцентричната забележителност в селцето - бар Туризи. На пръв поглед не е нищо особено. Ето го.



И няма как, тук сме и вече прекрачваме входа му.



Признавам си въобще не бях чувал нищо за този бар преди Стоян и Роси да публикуват и разкажат за него. Сигурно е така, защото за първи път сме в Сицилия, или за друго, не знам, но е факт, че всеки, който дойде в този район неминуемо отсяда и в този малко по-различен бар. А защо е по-различен? Ами световната му слава се дължи на много специалния декор - всичко вътре е оформено като или наподобява фалос.











Предвидливо оставихме децата долу на малкия и нецентрален площад до катедралата. Не че нещо, но не ми се ще да ми задават въпроси, на които още нямам конкретен отговор. Но пък си избрахме маса на панорамния, четвърти етаж, от където хем ще са ни под око, хем ще се наслаждаваме на пак онези спиращи дъха гледки.





До нас са седнали две италиански семейства, които съдейки по усмивките на лицата им и леко притеснителното поведение на жените в тях, ми се стори, че са тук за първи път. Кискаха се на всяка картинка в менюто, а мъжете им се забавляваха на това.



Аз пък наблюдавах освен италианките и моята българка. Ами сериозна е както всяка българска жена, и с присъщата в тези случаи вещина и усет пое информацията от добре оформените менюта. Поръчахме си.



Отидох и до тоалетната. Но не защото имах нужда от такава, а защото знам, че всяко подобно място се използва невинаги по предназначение, а и е повече от логично точно там да има нещо интересно. И имаше, при това почти навсякъде.



В преддверието пък кротко се спотайваше мивка на чийто смесител се беше вирнал един … чучур. Дълго време не разбрах как се пуска водата, въпреки, че едни млади дами се скъсаха да го милват. Оказа се доста просто – под мивката имало крачен бутон…

[kvp155]

Интересен бар и историята му също е интересна, като на почти всяка ексцентрична и просъществувала с оригиналността си идея. Тук е нещо подобно.

Салваторе Туризи е млад мъж, който се връща след Втората световна война в родното си място и въпреки призивите на баща си да се занимава със земеделие той решава да направи нещо различно. Отваря малък магазин с нещо като барче, точно да катедралата Сан Никола. Някъде през 1947 година се е случило всичко това, като първоначално продавал всичко от което селяните имали нужда и черпел с по някое питие. Селска пивница със смесен магазин един вид, с каквито е пълно по нашите земи. С годините мястото все повече придобивало облика на истински бар, вероятно защото Салваторе започнал да сервира и прочутото за региона бадемово вино. Славата му обаче не се дължи на тази странна напитка, а именно на много специалния декор, с който собственика решава буквално да залее бара си. Човекът е имал две големи страсти: жените и гръцката митология, и вдъхновен от тях, или по-точно на плодородието в тях той започва да украсява мястото с множество фалически символи. И станали наистина много, и буквално навсякъде.











След Салваторе управлението на бара преминава към неговия син Джузепе, който продължава да допълва колекцията от мъжки атрибути и така до ден днешен, когато барът успешно се ръководи от внукът на фамилията – Масимо. И има защо този бар да попада в Топ седем на класациите за най-странни заведения. Или иначе казано, ето как само един пенис може да достигне епохални висини и да достави наслада на толкова много хора.









А ако трябва обаче да се отнесем по-сериозно към кръчмарския занаят на фамилията Туризи, то безспорно трябва да се отчете факта, че най-ценното нещо в този бар е именно Бадемовото вино. Още от древността то се приготвя по стара сицилианска рецепта, като за основа служи сухото бяло вино, комбинирано с попарени бадеми, ароматни билки и цитрусови есенции. Фамилията основно предлага тази напитка в бара си и никой няма да издаде точната рецепта по която се приготвя, но дори и тази по-горе е достатъчна повече да не пробвам от това вино. И не защото задължително се сервира в тематична бутилчица с тестиси, а защото вкусът му наподобява по-скоро на нещо като ликьор, отколкото на истинско вино. От друга страна пък точно тази напитка е известна, като еликсирът на любовта и нямаше начин да не си отнесем поне една за спомен.

[kvp155]

Денят клони към логичния си завършек, за което спомогна и времето, което се смръщи и за секунди заваля ситен дъждец. Доволни от туристическия си тур се понасяме по влажната настилка и на всеки завой от серпентината на тази спускаща се в нищото алея се наслаждаваме на спиращите дъха гледки.



Накрая пристигаме на мястото и за капак от цялото ни бързане се наслаждавам на поредната, този път наистина спираща дъха гледка: кемперът ни го няма!



Има обаче някакъв полицай, който умело пише глоби на останалите няколко автомобила, лепи им ги по стъклата и вика репатриращ автомобил, да ги извози от мястото.

С леко подозрение, че е възможно някой да ни репатрира кемпера се доближавам до него и на чист български го питам, къде по дяволите е къщата ни? Той разбира се нищо не схвана, но пък нали знаят няколко думи на английски, та стана ясно, че не знае къде е, но пък знае, че съм бил спрял неправилно и трябвало да платя глоба в местното полицейско управление. А не можели на теб, казвам и да си ми връщаш кемпера? Не може, отговаря. Трябвало в управлението, а и той не знаел къде е кемпера, докато там знаели. Управлението пък било в идеалния център на Таормина, точно след арката към стария град, и да побързаме казва, че щели да заварят скоро, та после трябвало да дойдем на следващия ден.

Е, сега я втасахме я си викам, та остава и да затворят. Обръщаме се кръгом и цап-цап през локвите, та право в центъра. Не затвориха, но се оказа, че кемпера ни го няма там. А и как ли да е иначе, като в този тесен град не може да се побере нещо повече от пикап. Старата част е като стария Несебър. Калдъръмени улички, магазинчета за сувенири, заведения, ресторанти и пр. туристически атракции. Къде може да са ми дянали кемпера не ми е ясно, но само се моля да не са го увредили нещо при транспортирането, прекрачвам прага на районното. Там стои мъж на средна възраст и дори не ми обръща внимание. Наложи се да извикам по-големия ми син, да му обясни, колко е напечена ситуацията и да му каже да ни връща къщата при това по-бързо. Онзи схвана най-накрая и отиде до компютъра, където разпечати някаква бележка. Поиска ми документите, разгледа ги бегло и ми подаде бележката. Обясни, че съм бил паркирал неправилно и за нарушението трябва да платя глоба от 58.10 евро. Как са я изчислили с такава точност не знам, но се зарадвах на малката сума. Имат и терминал за безкасово плащане, което съвсем улесни процедурата.

Мина транзакцията и на свой ред го питам полицая къде е кемпера? Онзи се обърна учудено и ми отговори: Не знам! Е, аз пък откъде да знам, му отговарям, като му давам знак да разбере, че сме на над 2000 километра от дома, и колко ни е важно да си намерим къщата. Човекът прие присърце проблема и почна да звъни на разни телефони, като накрая извади едно листче и ми написа някакъв адрес. Там бил. Усмихна се и ни пожела приятно изкарване в Сицилия, но да сме спазвали правилата. Обещах му и ухилен до уши се изнесох от помещението.
Навън дъждът се е усилил чувствително и нямам никакво намерение да търся адреса сам. Пред арката и без това стоят няколко таксита, мятаме се в едно и подавам мокрото на шофьора листче с адреса. Онзи въобще не погледна адреса, а направи една недоволна физиономия, че сме четирима и взе да обяснява нещо, че нямал право да вози толкова много хора. Примолихме се на свой ред и човекът склони, като чак след това погледна листчето. Адресът бил в някакво градче по-надолу, че тук из тази теснотия нямало толкова големи паркинги. Километрите обаче били около десетина и щял да ни вози не на апарат, а на твърда цена от 20 евро! Съгласих се. Малко българска работа ми се стори, ама какъв ли друг избор имаме. Важното е да си намерим къщата.

Слизайки надолу шофьорът ми показва един доста голям плац с няколко кемпера и по-големи автомобили. Това било мястото, където гостите на града с по-големи превозни средства трябвало да си ги оставят, а от там с шатъл продължават нагоре. Кимнах с глава в знак на съгласие, без да споделям, че аз това много добре го знам, но за началото на април ми се стори прекалено рано и излишно да го правя, като все се надявах, че ще си намеря по-близко място за паркиране. И си намерих…

Накрая пристигаме на едно по-широко място пълно с репатриращи коли, които чевръсто свалят товара си и поемат за следващия нарушител. Толкова бързо го правеха, че си помислих да не би да са механици от Формула 1. Само нашият кемпер стои качен на платформата и аха-аха да се изхлузи от нея, но не, вързан е с някакви пранги и не пада.



Този „паяк“ видимо беше най-големия и макар да не ми е ясно, как са ни натоварили колата, като я бях спрял точно в кривата на един завой и друга дълга кола не би се побрала отпред, първо я разгледах за щети. Не открих такива, но не открих и шофьора на този отвратителен „паяк“. Наложи се да изчакаме в дъжда да дойде някой от натоварените с други коли „паяци“ и в един от тях се оказа той. Подавам му квитанцията за платена глоба и го подканям да ми сваля машината, че дъждът ни намокри целите. Човекът взе квитанцията от ръцете ми и ме покани в кабината. Там отвори някакви бумаги, поиска ми шофьорската книжка и личната карта, и заедно с бележката от полицията взе да описва нещо в тях. Накрая съвсем спокойно ми каза, че платената от мен глобата нямала нищо общо с репатрирането и ми показа графата с таксите за моето превозно средство – 400 евро! Опулих се на числото и веднага си помислих, че е някаква измама. Звъннах на мой роднина, живеещ отдавна в Италия и той потвърди, че цената е напълно реална. Изчислявала се не само на пробег, а и на тегло, като се завишавала ако е в работно или извънработно време.
Амиии … плащам си като поп и накрая сме си у дома. Качвам се и газ към първото спокойно място за нощувка, че емоциите от днешния ден ни дойдоха в повече.

Намерихме го само на няколко километра от прекрасната Таормина, точно на брега на морето – 37.82239 15.27601. Чудесно е за нощувка в района.

Събудих се чак когато хола ни се изпълни с оранжевите багри на изгряващото слънце и уханието на морския бриз. Уникално е.



Е, очаква ни един прекрасен ден! По-хубав от вчерашния и по-хубав от утрешния! Трябва да се живее сега!

[Pol]

И ние сме фенове на секс музеите Вашия леко соленко се е вързал, ама нейсе. Ние в Амстердам и Прага не ги пропуснахме.

[Роси и Стоян]

Благодаря за удоволствието, как ме върна в прекрасна и любима Таормина. Прекарали сте си чудесно и вие, видели всичко интересно.

Още като прочетох къде си паркирал, веднага копнах в гугъл мапса координатите, и мислех да ти напиша, че ако не отнесете глоба ще сте големи късметлии.
Познаваш начина ни на пътуване, в къмпинг отсядаме само в краен случай. Също предпочитаме да сме близо до мястото където ще разглеждаме, но понякога колко и да ми се иска, не става. Специално за Таормина и Катания, исках да ги разгледаме спокойно, знаех че там е лудница по всяко време, и че трябва да се примирим... къмпинг...автобус.
Като цяло на всякъде започва да става тегаво за кемпери, знаци за забрани, иска се повече проучване.

Пресен пример сега в Англия, преди да тръгнем провеждам аз обучение, как трябва да спазва стриктно скоростта, направила съм му табелка с техните знаци за ограничения, на колко км отговарят. Има ли табела забранено за кемпери и особено за нощувка, не паркираме и задължително не трябва да настъпва лентите при паркиране. Спазва си той всичко, въпреки че мърмори, докато паркира го карам да прави напред-назад по 100 пъти само и само да не настъпи дори и с милиметър чертите.
Минали сме вече почти цяла Англия и отиваме в едно селце, на паркинга един паркирал на криво и настъпил лентата, съответно другите до него 4 - 5 коли и те. Аз пак напомням да не си посмял като тях, отнесох хиляди майни, че само съм дуднела, ако глобявали всички тези англичани луди ли са да паркират така. Решихме, че е време за кафе и докато се мотаме, идва един с жълта жилетка, наснима си ги всички и им залепи жълти глоби на стъклото.
И тук беше моята част да се надувам… колко ли паунда глоби съм спестила на семейния бюджет. Хубаво, че Стоян ме слуша...
Така, че жените винаги са прави, трябва да се слушат.

Очакваме с нетърпение продължението, читатели има много...

[kvp155]

[kvp155]

[Катя и Ники]

Виж сега, ако си беше с дългата машита, тоз кратък репатрак нямаше да те побере....Щеш да отнесеш само някоя глоба, но машината щеше да ти е на завоя.
/ Катя /

[kvp155]

[kvp155]

Сутрин е и трябва да се омитаме от мястото за нощувка. Все пак не сме със стационарна каравана на къмпинг Китен например, а на едно приятно пътуване, което предполага ежедневно пътуване. Така ни харесва, а и времето да почиваме на едно място ни мина отдавна. Докато дойде отново ще мине доста време, надявам се в приятни спомени. Назад и точно нагоре е вчерашната Таормина.



Тук долу пък е мястото за нощувка



А напред е път и в далечината му нещо, което няма да посетим





Вероятно е красив и отблизо, но за една пролетна ваканция времето хич не е достатъчно. Да не говорим колко студено се очаква да бъде. Сега ще сме в по-ниската част и то предимно сред хора. Например, що пък не някъде из Катания.

В града сме вече и търсим произволно място за паркиране, някъде по-близо до центъра. Навсякъде паркирането е платено, така че е най-добре, хем да сме по-близо, хем да е на по-оживена улица. Намерихме една подходяща и паркирахме по правилата. Плащането е с карта на терминали, които обикновено са на 100-на метра един от друг. Още със спирането ми се стори, че района не изглежда съвсем безопасен, но то това май е за всички градове в Сицилия. И не знам дали е свързано с опасност от взлом или подобно, но някак много неприветливо ми се струва, особено извън центъра. Мърсотията е присъща тук, но не това е проблема, а че повечето от приземните етажи на сградите са необитаеми. Често от такива места изкачат някакви странни субекти, надничат негри, монтански цигани и всякаква съмнителна сган. Все пак вече крачим към душата на Катания - Пиаца дел Дуомо. Това е главният площад на града, където са разположени много исторически сгради с интересна архитектура, прочутата катедрала Sant'Agata и разбира се фонтана със слона - Liotru. Точно той се е превърнал в символа на града и е недопустимо да дойдем тук само за да ни оберат колата. Разбира се, че е по-добре да видим и него.



Статуята на слончето е изсечена от вулканичен камък, донесен от Етна, поставена е върху бял мраморен фонтан, а на гърба си слонът носи египетски обелиск.
Много истории и легенди има за връзката на Катания със слоновете, но те са за по-любопитните от нас туристи и дори ми стана леко скучно, докато ги четях. Все пак запомних една и тя е, че освен символ на Катания слонът е и пазител на града, който преди да бъде поставен там е бил заливан седем пъти от лавата на Етна и напълно разрушен от земетресение.









В катедралите не знам защо, но ми е леко скучно. Всичко е изящно изпипано до съвършенство, на места натруфено и някаква странна хлад ме обзема всеки път, когато влизам в тези храмове. В църквите например, ми е много по-уютно и това май не е само при мен.







Все пак се разхождаме из този мраморен студ и на пръв поглед не виждам нищо необичайно. Група туристи обаче са се скупчили около нещо и не може да се види какво. Някаква лелка-гид обяснява на италиански нещо, но това хич не дава яснота, какво и защо го гледат. Добре, че си имам любознателна съпруга, който знае хиляди езици, та дочула от водещата, че в този храм е погребана мумията на някакъв важен кардинал – Джузепе Бенедето. Човекът бил защитник на всички бедняци по онова време и се грижел за болните от холера.



Като знак, че това е истинска мумия едната ѝ ръка не е покрита и ясно се вижда, че е истинска. Снимането разбира се е забранено.



Няколко интересни места има в центъра на Катания, където разстоянията не са големи, въпреки, че след Палермо това е вторият по големина град в Сицилия. Точно затова продължаваме пеша към друга интересна забележителност – рибния пазар. Съвсем близо е и предлага внушително разнообрази е от всякакви видове прясна риба. Миди и ракообразни, също.











И по-важното е, че на няколко места има възможност за приготвяне на рибата на място, тук на пазара. Прекалено рано ни е, а и традиционно не закусваме с риба, но все пак за първи път попадам на място, където можеш да си купиш прясна риба и да ти я приготвят веднага.





Малкия дори беше готов да пробва риба-меч, и то след като се зарече, че може да изяде само меча. Горкият не знае още, какво има в него и е готов на всякакви облози. Докато разбере, че не всичко което лети се яде ще мине още мнооого време. Дотогава ще продължавам да го провокирам с всякакви безумици, като тази и да измислям нови.

Вулканът Етна е на особена почит тук, макар да е заливал града толкова пъти с лавата си. В негова чест е кръстена и една от главните улици - Via Etnea. Типична търговска улица с множество магазини, кафенета и ресторанти.





А има ли градски парк, обществена градина или нещо с много зеленина в него, ние сме там. И няма как, за всеки трябва да има по нещо.





Това е градската градина Белини, най-голямата и най-старата градина в града. Посветена е на композитора Винченцо Белини, чиято скулптура е разположена тук, наред с десетки тропически дървета, фонтани, статуи, алеи и пейки за почивка.



Интересно аранжирани цветя показват, годината, месеца и денят. Явно грижите са ежедневни тук и някой всеки ден идва и ги присажда за следващия.



В един друг пазар, но за зеленчуци попаднахме съвсем случайно. Е, няма пазар на който посетителите да се разминават с движещи се мотори и скутери. Един такъв за малко да ни сгази.





За цените пък да не говорим. По-ниски са от при нас.



Толкоз май му стига на този град, не знам, ама ни чака и друг.

[kvp155]

Напред е Сиракуза. До нея се пътува кратко и удобно. Паркираме буквално в сърцето ѝ на ето този платен паркинг: 37.06654, 15.29212. От другата му страна е градския плаж, пълен плажуващи и то още през април.



Мястото е на остров Ортигия, известен още като историческият център на града. В него са повечето от забележителностите на Сиракуза и ние започваме с една - фонтана на Диана. Красив фонтан в центъра на площад Архимед. Фонтанът е построен през 1907 година от архитекта Джулио Москети, и оттогава радва жителите и гостите на града. Диана е богинята на лова и дивите животни, често изобразявана с лък и стрела, по-известна с гръцкото име Артемида.



Макар и едва късен април слънцето е достатъчно силно и пощада има само на място с много сянка. Такова е обществения парк с градината Aретуза, разположена близо до плажа и крайбрежната алея, специална градина. Високи и огромни дървета с усукани стволове и висящи корени, пейки и места за почивка.

Приятно е.





Изворът на Аретуза е малко по-нататък и представлява дълбок и заграден източник на прясна вода, точно до морето. Името на извора идва от нимфата Аретуза, която според на легендата се превърнала в този извор, бягайки от нежелана любов.



И не знам защо му казват фонтан, като никакъв фонтан няма и не изглежда да е имало. Затова пък навсякъде е пълно с патици, гъски и много папирус. Растение, което е диворастящо и като такова е единственото на територията на Европа.
Без катедралата в Сиракуза не би било редно да си тръгнем и затова поемаме право към централния площад Дуомо.

Ето я.



Построена е през VII век на мястото на гръцки храм и за нея казват, че е един шедьовър на бароковата архитектура.

Нататък са останките на храмът на Аполон, от които не е останало много, но все пак може да се добие представа за мащаба. Строен е някъде около VI век пр.н.е. и е най-старият храм в Сицилия.



В пълен контраст е един друг грандиозен храм, приличащ по-скоро на космически кораб, отколкото на молитвен храм.





Огромната сграда, до която трябваше да подходим малко повече е с впечатляващи размери и архитектура. Вътре е разделена на 16 сектора, всеки обособен като отделно светилище. Има 18 входа, 6000 места за сядане и 11000 за правостоящи. Други интересни цифри са: височина над 100 метра и диаметър 72. Изграждането на храма е продължило 28 години и е бил доста модерен за 60-тте години, в които е започнало строителството.









Връщаме се към паркинга по ето тази тясна част, свързваща островът със сушата. Общо два подобни моста има и за да си вземем кемпера все по някой трябва да минем, че хич не ни се спи тук. Не е невъзможно, но е много шумно, а и е едва 18:00 часа.



Напред е един доста интересен град, до който ни делят само 40 километра. Там е по-спокойно и със сигурност ще става за нощувка.

Градът е Ното. Пристигаме на едно от малкото места, ставащо за паркиране на по-големи превозни средства и разбира се най-близо до забележителностите на града - 36.894944, 15.067917. Чудесен безплатен паркинг, на който по всичко личи, че ще останем за нощувка, че даже едни германци вече го правят.



В Ното сме само заради бароковата архитектура на повечето от постройките в старата му част. Заради тях градът е част от ЮНЕСКО и безспорно е един от най-впечатляващите барокови градове в Италия. Не случайно през 2002 година Ното става "Столицата на барока".

Интересна е историята му. През 1693 г. градът е разрушен от земетресението, което засяга цялата Югозападна Сицилия и това дава поле за изява на няколко архитекта. Поетапно започва пълното възстановяване на града, като доминиращите тогава стилове силно се преплитат в новите сгради. Получило се е нещо наистина запомнящо се и след малка разходка из задните улички вече сме в центъра.







Главната катедрала на Ното, Сан Николо е кацнала на върха на монументално стълбище, на което е почти невъзможно да няма хора.





Вътре е отворена за посетители и входът е безплатен, като само за качване в една от кулите има малка такса.



Работното място на общинарите или иначе казано кметството е точно срещу катедралата, в ей тази елегантна и величествена сграда, приличаща на дворец.



Пълно е с кафенета, ресторантчета и магазини, но някак непринудено са вписани в градската среда на един вековен град. Няма нищо кичозно и нищо излишно, и за всяко нещо е помислено. А колко църкви изброих, не знам, но сигурно са поне дузина и на не повече от 100-на метра една от друга. Коя от коя по-изящни.









Накрая на главната пешеходна улица е Триумфалната арка. Тази красива арката, носеща името Porta Reale или Ferdinandea, всъщност е разположена на входа на града. Построена е през 1838 година в чест на крал Фердинанд II и не е в края, а в началото на града. Ние обаче заходихме от другата му страна и затова за нас се падна последна.



Това пък ни даде възможност да се разходим още веднъж из този приказен град, но вече на свечеряване. И да, Ното се оказа едно място без толкова много туристи, красиво, тихо, с прекрасни пейзажи и много приятелски настроени хора.











Доволни от приятната атмосфера и със солидна доза емоции през деня, поемаме към вкъщи. Утре пак.

[loveforever]

Ех ... Сицилия ....
Красива, пленяваща, незабравима ...
Така хубаво ме върна към едни прекрасни спомени и изживявания ...
Любимо място на което пак искам да се върна, да видя и да се докосна отново да всяко едно кътче и забележителност, отново да изживея магията на южна Италия.
_________________
Магия в лилаво