kemper-club forum

[loveforever]

Лелеееееее! Голям кеф!
Мостар е място с което са свързани много мои мечти. Случи се така, че преди няколко години бях там до моста за малко в един държд, но времето определено беше недостатъчно и искам пак да се върна за по-пълноцено разглеждане на града и всичко наоколо. Тъкмо сега четеки и попивайки гледки и информация ще си попълня планчето. Благодаря!

Жалко за дъжда. Наистина е много неприятно като стане така, но опитвайки се да видя позитивното и в неприятните неща винаги казвам, че това е чудесен повод човек да си постави за цел да се върне по тези места.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[kvp155]

Дъждът продължава да вали, но пък на около 70 километра от това езеро се намира друго, доста по-голямо на име Бушко езеро. Сега караме натам с надежда, че като пристигнем времето ще е по-благосклонно към нас и ще ни даде възможност да отседнем поне на неговите брегове. Намерил съм чудесно място за нощувка, риболов, плуване и всякакви водни и други забавления. Голямо, равно, до брега, а зад него гора - 43.633294, 17.037788.

Езерото отново не е дело на природата, но пък е заобиколено от борови гори и по нищо не личи, че има човешка намеса. Отделно е едно от най-големите изкуствени езера в Европа и в него освен голямото многообразие на почти всички сладководни риби, сомовете били с дължина по над 2 метра. Има специално състезание по спортен риболов и снимките с подобни гиганти не липсват изобщо.

Почти през цялото време до мястото дъждът отново не спря да вали и с него си отиде и последната ни надеждата, че ще се забавляваме на воля. Че няма да ловим двуметрови сомове е ясно, но пък все се надявах времето да е по-благосклонно към нас. Уви, не се получи.



Поглеждайки прогнозата за района се оказа, че изгледи за хубаво време няма, дори в следващите няколко дни. На всичкото отгоре се появи и вятър, който допълнително издуха и последните ни надежди, като само ни подкани да си тръгваме по-бързо.
Иначе мястото определено заслужава внимание и със сигурност има какво да се прави на него.

Продължаваме по пътя си и някъде доста напред мяркам някаква табела с интересна картинка на нея.



Десен мигач и вече разглеждаме интересностите.

Представляват множество беседки с маси за хранене в тях, които са разположени на малки островчета, свързани с мостчета и пътеки помежду си. Някакво странно заведение или комплекс, на който всичко е изградено буквално върху течащата наоколо вода.









Сенчесто място с много прохлада и зеленина, и същевременно ресторантски уют. Дали заради наскоро спрелият дъжд или заради друго, но за съжаление няма нито един човек и видимо не работи с клиенти.



Съдейки по мащаба изглежда да е доста посещаемо лятото, а в дъното се мотае и някаква табела указваща място за къмпинг. Сигурно не е типичния къмпинг, но тук в Босна всяка затревена поляна, на която може да се спре, често е кръстена Аутокамп, та в случая стрелка ни сочи към точно какъв обект.

Напред е следващото място с концентрация на вода в околностите си и то се казва… Яйце. Да, странно звучи, но градът е бил с особено значение за региона, като през ХIV век дори е бил столица на кралство Босна. По-късно е обсаден от османците, които го превземат и екзекутират последния босненски крал. Доста история има в този град.

Малко преди Яйце и точно на река Плива се намира Пливското езеро. На него именно сме му хвърлили око, че нали акцента ни в тази екскурзия е повече водата и свързаните с нея водни забавления, и по-малко градска среда.
Та пристигаме си ние на набелязаните координати и от пръв поглед става ясно, че мястото е много яко. Има всичко необходимо човек да се чувства добре – голяма тревна площ, дървета със сянка, която още не ни трябва, езеро за къпане с площадка за скачане, тоалетна с външен душ и мивка, красив мост над цялата река и малко заведение, скътано нейде в края, ама така, че да не пречи на никой.













Почти тъмно е, но вече са се настанили два германски кемпера, на които обитателите щъкат някъде по поляните. Слизаме и ние, че скоро съвсем ще се стъмни напълно и няма да разберем, къде точно сме спрели.

Извит с няколко дъги дървен мост, арка за влюбените, малки водопади с процеждаща се през дърветата вода, зеленина, беседки и все такива интересни неща.









Тихо, спокойно и без никакви хора място. Накрая сме възнаградени с един вълшебен залез, каквито рядко се срещат и трудно се снимат. Аз разбира се не успях, но потвърждавам, че беше един от най-красивите.

[kvp155]

На сутринта, какво по-хубаво от това, да закусиш на тревата, докато още има изпарения над водата и влага във въздуха. Нещо, което често ни се случва и винаги е много приятно. Лошото е, че все ще се намери някой да ти развали кефа…



Не стана ясно как и защо, но тукашната полиция бди зорко за реда в района и сигурно затова спахме много спокойно. Лошото е, че сега са тук не за да ни пазят, а за да ни глобяват.
Било забранено да се вкарва кола на това място, а камо ли да се нощува. И не, не минахме само със забележка, а извадиха кочана с глобите и ни отпраха по една на всичките три кемпера. Не помогнаха никакви обяснения, че няма нито един знак забраняващ влизането, нито пък каквато и да било табела. Просто това било място за плаж и дори извън сезона е трябвало да се сетим, че на такива места влизането с автомобили е забранено. Толкова!



Но нищо, това ни даде възможност да се разходим и да се запознаем със стария център на Яйце, че точно там се оказа пощата, в която се плащат глобите.



Малък и компактен старинен град, заобиколен от крепостни стени, на които има поне две входни арки. Не стана ясно, колко са високи, но Гугъл-а ни преведе точно през тях и за малко да се заклещим. Спрях за по-сигурно и се прицелих в средата, като за всеки случай изкарах навигаторката да гледа, да не отнесем люковете набързо, а зад нас се напълни с коли. Връщане назад няма, че улицата се оказа еднопосочна и така докато мина поизнервих малко местните, но така е с туристите.





Спокойно и красиво градче с много уют и очарование е това Яйце. Има си старинна крепост, църква с катакомби, манастир, джамия и един 22-метров Пливски водопад, където река Плива се среща с река Врбас. Ще го гледаме обаче на връщане, че и спирането на кемпери пред джамията се оказа престъпление, та докато не са ни хванали в рецидив, побързахме да се ометем от тук.

Връщаме се отново на езерото, че това място заслужава да бъде разгледано на светло, а и следващата ни цел, така или иначе минава отново покрай него. Разбира се, този път не спряхме на забраненото от никакъв знак или табела място, а си намерихме друго, в непосредствена близост до дъгообразния мост. За по-сигурно, че онези полицаи сигурно пак ще дойдат.













Разходка, снимки и пак разходка, но на малкия му омръзна и попита майка си дали може да се къпе? Отговорът ме прободе за пореден път – Не! Е, защо пък не, заинатих се в подкрепа на малкият разбойник? - Според мен пък е Да! Защото на място за къпане да пропуснем къпането е абсолютно забранено и това го пише във всеки туристически наръчник. Освен това полицаите дебнат и този път ще ни глобят за некъпане, сигурен съм.









На около 5-6 километра от Яйце, точно между Малкото и Голямото Пливско езеро се намира част от гордостта на региона – Mlinčići. Не знам как точно се превежда това име, дали Млинчици или Млинчичи, но тези дървени структури са нещо като малки воденици или мелнички, използвани в древността за мелене на жито и различни зърнени култури.









Общо са 19 на брой и са на възраст около 400 години, като някога почти всяко семейство си е имало собствена мелничка. Изградени от опитни майстори, в последствие използвани и поддържани от цялото родословие, тези мелнички са давали препитание и смисъл на голяма част от населението.







Днес са едно хубаво и прохладно място, което е национален паметник на културата и за посещението му се плаща само дребна сума за паркинг. Почти няма шанс да останете сами на такова място, но ако се дойде извън сезона, вероятността за това нараства чувствително.

[loveforever]

Тая работа с глобата направо ми развали хубавото впечатление от красивата природа. Не ги обичам тези неща - няма ясно иказано че е забранено пък после - глоба. Не искам да ходя на такова място.да си го гледат сами.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[kvp155]

А ето как изглежда всичко и през телефонската ми камера:


https://youtu.be/z1zBjEhLNnw

[kvp155]

На около 150 километра на Запад и точно на границата с Хърватия се намира водопадът Щърбачки бук, претендент за титлата на най-впечатляващия и зрелищен водопад в цяла Босна. Точно към него шпорим сега, но по-полека, че целият път е осеян с камери. Разбрах го чак на третата, но какво да се прави, като тук Waze не работи както трябва и мълча през цялото време докато ме снимат.

Навигацията ни отведе право в националния им парк, като първо ни прекара през едно селце, на което всяка поляна е къмпинг. Собствениците на тези полянки често живеят в къщи от едната стана на пътя, а от другата са въпросните полянки. Пътят е тесен, колкото за една кола и е единственият, който води до водопада Щърбачки бук, като съвсем естествено е местните да се изхранват от преминаващите туристи. И явно тези от тях, които са с кемпери съвсем не са малко, защото преброих поне 7-8 къмпинга, които, както казах са си по-скоро обикновени, голи поляни. На някои може да има тоалетна и баня в нещо като дървен навес, а може и да няма. Общото е, че на всички има табела „Камп“ и на всичките едната им граница е директно в синьо-зелените водите на чистата река Уна.

Още щом ни видяха местните почти се проснаха пред бронята ни в опит да предложат услугите си. Цените средно са около 15 евро за нощ за поляната-къмпинг, но след кратък разговор може да станат и 10. Всеки обаче гледа съседът му да не научи, че са предложили по-ниска цена, и така да изпортят картелното споразумение. Ние обаче бързаме за водопада, а щом приключим с него ще се върнем някъде в района и ще решим, къде точно да спим.

След своеобразната вилна зона с къмпинги и домашно приготвени продукти, пътят продължава около 7-8 километра без настилка и се движи точно до брега на река Уна. Тя в тази си част е гранична, но това не е проблем за търсещите прохлада туристи, като на много места са обособени от т.н. тук купалища. Това както стана ясно са месата за отдих, често с пейка, маса и рампа за скачане във водата. На тях със знак е забранено нощуването на кемпери, но на всички други места, които не са купалища, не е. Това го разбрахме от един горски стражар, който ни посрещна в началото на националния парк „Уна“. Точно той ни каза, че можем да нощуваме, където си искаме, стига да не е в чертите на парка и да не е на тези купалища.

Влизането в парка е платено с дребна такса, която се плаща точно на този чичак, чиято кабинка е до входната арка.
Малко след тази арка, и точно до ресторант Бук е паркинга за водопада (44.656387, 16.012436). На него спряхме и сега летим по дървените стълби към каскадата от падаща вода. Красиво е.







Граничната река Уна и тук продължава да си е гранична, но по-голямата част от водопадите ѝ се падат в територията на Босна. Така достъпът до това природно чудо е именно откъм Босна, макар да има една малка част и откъм Хърватска. Там пък незнайно защо, няма нито един човек. Дали не е някаква секретна зона или поредната простотия на военните, не знам, но туристите са само откъм Босна.







Водопадът е истински красавец. Най-широката и най-зрелищната му част е към 40 метра, които падат от около 25. После продължават каскадно надолу, като падовете стават по-малки и по-малки, докато накрая съвсем се укротят. Покрай тях по дървено стълбище е изградена гъста мрежа от платформи за наблюдение, а на няколко места може дори да се слезе до самата вода. Скалите са със странен варовиков характер и буйната вода е изваяла всякакви форми от тях. На много места водата образува нещо като водовъртежи и така бушува, че ако стъпя в нея сигурно ще ме отнесе.







До една от площадките за наблюдение стои старо воденично колело. До него в малка къщичка е подредена експозиция, показваща в снимки как е изглеждала реката в началото на 20-ти век. Тогава по бреговете около водопада е имало многобройни мелници. Преди тях пък по тези места са живеели древните племена Яподи, които са строели къщите си на дървени пилони, забити в дъното на реката. Било е през последните 1000 години от старата ера.





Хубаво, красиво, но и доста тъжно е това място. Нямаше да бъде така ако на самия заход към водопада не се натъкнахме на тази паметна плоча, напомняща за геноцида, който претърпя този народ, не само на това място.



Над паркинга се намира малък ресторант, в който готвят местни специалитети. Религията не позволява това да се прави с прасешко месо, затова традиционно се спряхме на пастрмка. Не знам за кой път ни е вече, но е много вкусна и никак не омръзва. Мога да я ям всеки ден, поне месец.

Разбира се, пихме и от прословутото босненско кафе, което много прилича на турското, но не е. Не знам по какво се различава, но щом е казала жената, значи е така. Аз се съгласявам, че и без това нищо не разбирам от кафета. Но и да разбирам, кой ти смее да влиза в спор с жена…

Ето така го сервират, за всеки по отделно.



Надвечер е и освен да се нощува някъде по онези поляни отпреди малко, друго не ни остава. Извън границите на парка е пълно с тях. Избираме си една и се мятаме по леглата. Стига толкова за днес.

[loveforever]

Красива е Босна, някак натурална и чаровна с това че все още не е добила онзи съвременен европейски облик или поне според снимките оставам с такова впечатление. За пореден път си казвам, че трябва да идем по ези места , но ... само времето знае дали ще ми се отвори парашута.
_________________
Магия в лилаво

[optimista]

На първия каньон останах с възхита, но след това на втория с този т.нар. "каньонинг" направо останах без думи, изглежда наистина като спомен за цял живот!
Точно миналата есен се бях замислил за подробна обиколка из Албания, но заради негативните отзиви за пътищата им, реших че ще остане за по-натам, да поотраснат малко повече децата
Впечатлен съм от смелостта на баща и син - за първи път и цял ден с тези канута, евала!
Босна също изглежда има какво да покаже, изглежда наистина спокойно и красиво...
Още веднъж - уникално споделяне, за което най-сърдечно благодаря!
_________________
Най-доброто тепърва предстои!

[kvp155]

[kvp155]

Ето и едно нескопосано видео, че аз други не мога да правя, но достатъчно за да даде представа за всичко наоколо:


https://youtu.be/p4ku4qTUj_E

[loveforever]

Клипчето успява да предаде движението и силата на буйните води и в някои насоки чрез него природата изглежда още по-красива и впечатляваща.
_________________
Магия в лилаво

[optimista]

Нямам кой знае какви претенции за настилката на пътищата (макар, че честно казано главен път на чакъл с километри е рядко срещно явление дори у нас а по-скоро визирах многото завои... То при всички планински райони е така, но едно е да караш час-два по завои, друго е 10 часа примерно Но ще ги тестваме някой ден задължително...
А за видеото - идеално е, наистина дава представа за мащабите... най-вече на това, че не е пренаселено, както в други подобни дестинации...
_________________
Най-доброто тепърва предстои!

[kvp155]

Естествено, че спахме много добре. Тихо, спокойно и много прохладно.
Сутрин е и без да губим време поемаме по абсолютно същия път с камерите, та чак до Яйце. И нали вече знаем, къде са хубавите места, спираме пак. Този път не само за къпане, но и за риболов. Пълно е с малки рибки, но има и от тези с мустачките, които казват живеели само в много чисти води.





Някога като дете такава мряна съм ловил и на р. Искър, под езерото в Панчарево и ги имаше доста, но отдавна не съм чул това да се е повторило. Сигурно щото не ходя за риба, не знам.

На връщане към Яйце пътят ни отведе до голям парк с хотели и водни атракции. Точно на брега е, където има и малък пристан за лодки, водни колела и всякакъв хотелски комфорт. Определено това не са нашите места, особено, когато има други. Все пак поспряхме за кратко, преди да продължим към вековното градче. Не знам дали е само в старата му част, но ми се стори спокойно, красиво и с много уют и очарование, особено зад крепостните стени. Има си църква с катакомби, манастир, джамия, старинна крепост и един 22-метров Пливски водопад, където река Плива се среща с река Врбас.







Крепостта, макар и отдалече най-добре се вижда от отсрещния хълм, където се озовахме съвсем случайно. Точно там забелязах, че дворовете на къщите се падат под пътното платно и често единствения им вход е от другата страна на мантинелата. Явно и тук, като в Италия всяко късче земя е оползотворено.





Да те погребат на баира обаче не ми се струва много лесно, при това на слънце. Но пък сигурно е единственото възможно място, след като целият район е хълмист.



Това комай ще е последната ни спирка в Босна и Херцеговина, защото тайно преговарям с водача ни в каньона от Черна гора. Толкова ни хареса на всички, че му взех Вайбъра и при всеки удобен момент пиша за това да ни включи в някоя група, че за по-малко от 5 човека не се правят спусканията. Харесал съм си още два каньона, които са доста екстремни и все се надявам, че поне в единия ще се намерят и други желаещи за дата, в която да можем да се придвижим до мястото. Че те хубавите са или до албанската граница или някъде към Прищина, но все на едни доста сериозни разстояния от нас и не мога да кажа със сигурност, кога точно ще сме там. Затова продължаваме бавно към Дурмитор пък се разбрахме, да държим връзка помежду си и при възможност да се организира нещо, да пише.

Вече е тъмно и придвижването по тесните тукашни пътища става много бавно. Все пак от Яйце към планината са си едни 300 километра, които по завоите наистина се изминават много бавно. Да не говорим за едни други 16 по горски път, ама там аз съм си виновен, че за да спестя други 50 реших, че прекият път през гората няма да е толкова лош. Така твърдеше и моята Гарминската навигация, на която този път съществуваше, но уви, оказа се отвратителен. Лошото е, че го разбрах чак в средата и връщането беше безсмислено. Офроудът не е за тези тежки машини, но понякога няма как. Лошият път свърши точно ето тук 44.30312, 17.49293, малко пред една огромна дървена каца, превърната в магазин за сирене. Ако някой е в този район непременно да си купи от тукашното сирене. Домашно е и е много вкусно. Продават го не само в тази каца, а на много места край пътя.



След това офроуд мъчение съм решил да карам, докато се качим в планината Дурмитор и си намерим някое по-широко и равно място за нощувка. На идване видях, че е пълно с такива и проблема е само докато се качим. Точно затова нощта е най-удачна, че иначе ще се напълни с коли по този тесен път, по който разминаването в по-голямата си част не е възможно. То и това, че няма да има коли не е кой знае колко сигурно, че на отиване се засякохме с два кемпера и единия трябваше да връща назад докато се разминем. Те също търсят спокойствие и се движат през нощта, та в тъмното разминаването тук ще още по-голямо предизвикателство.

Около полунощ сме вече горе и за късмет не срещнахме нито една кола, а за кемпер да не говорим. Спрях на първото по-широко място, на около десетина метра от пътя (43.18886, 18.92645). Дръпнах щорите и се отнесох на момента.