kemper-club forum

[loveforever]

Пътувайки към Рейне минаваме край страхотни плажове, край интересни мостове и тунели, а когато най-наквая влизаме в залива просто ахваме, защото красотата е спираща дъха. Зареждаме си кемпера с вода, наместваме кемпи на кемпер-стопа с дневната такса и поемаме на разходка с цел да се качим на върха на Рейнебринген. След преодоляването на над 2000 стъпала сме горе и гледката е зашеметяваща. Времето с чудесно и наоколовръст се е ширнала великолепна панорама. Думите не могат да опишат преживяното. Слизайки отново по стъпалата се прибираме в кемпи и се отдаваме на релакс и почивка, а за завършек на деня се наслаждаваме на прекрасният залез и вдигаме наздравица с пожелание някой ден да се върнем отново тук.



Започваме деня с обиколка на Рейне и околността. След като обхождаме почти целият залив се връщаме и подкарваме кемпера към последното населено място на Лофотен - А. Там успяваме да се наместим на паркинга само защото сме с бус. Виждаме няколко кемпера, които идват и си тръгват просто защото няма място което да ги събере. След като хапваме пица тръгваме на разходка до края на скалите от където се открива чудесна гледка към последните острови и Атлантическият океан. След това продължаваме и с разглеждане на самото селце А.



Продължавайки разходката ни из А оглеждаме местните хижи, минаваме край музеят на рибата и местния магазин от който се сдобивам със сувенирче. Тръгваме си с чуденка ще ни се получи ли намерението да стигнем с ферибот до Бодо. След като изчакваме опашката да се поизниже най-накрая след 1ч и ние се натоварваме на третия пореден ферибот и поемаме към Бодо. По изгрев гледките от палубата са убийствени. Рано-рано акостираме на на Бодо, оглеждаме градаот кемпера докато още спи и отиваме да се настаним под моста на Салтстраумен.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Заради нощното пътуване с ферибота започваме дена по обяд. Тръгвам на обиколка за разглеждане на моста и най-големият водовъртеж в света - Салтстраумен. Минавайки под моста се намираме с Жоро и след като оглеждам и от долу този природен феномен се отдаваме на риболов. По случайност се хващат и патета като няма риби. След няколко часа съ тръгваме и с изненада разбираме че пътя е затворен заради арктическата велообиколка. Присъединяваме се към публиката и много скоро край нас минават и велосипедистите. Това ни е неочакван бонус.



След като си тръгваме от Салтстраумен се оказва, че движим след велосипедистите. До едно време добре - интересно и забавно ни е, но в един момент полицията ни спира без възможност за продължаване защото там ще бъде финала. Пробваме да се измъкнем, но не ни се получава, затова докато Жоро се разходи до близкият магазин правя хапване и докато хапнем ей на и финала се случва. Продължаваме нататък по пътя и скоро стигаме до полярната окръжност. Там спираме за почивка и разходка из посетителският център. Разглеждаме близкият монумент и паметника на приятелите Мо и Рама - геройски загинали по време на втората световна война.



Започваме 33-ия ден на случайно намерен предният ден паркинг. Продължаваме да пътуваме сред уникални гледки. Виждаме детайлно как се строят пътища, спираме за почивка и готвя бързи пълнени чушки. След като хапваме, минаваме транзитно през Трондхайм и изненадвам Жоро с прясно опечен хляб. Пътуваме с ферибот на който не виждаме персонал. Минаваме през голям и красив висящ мост и вече по тъмно пътуваме към Атлантик роуд. Стигаме паркинга непосредствено до най-известният мост от шпътя и се настаняваме там за да прекараме там нощта.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Започваме деня с разглеждане и снимки на Атлантик роуд. Жоро уж лови риба без въдица - икономислвал си примамките щото риба нямало. Минаваме двупосочно по пътя, зареждаме си гориво и продължаваме нататък посока Гейрангер. Времето в един момент силно се разваля - облаци, дъжд и мъгла. Решаваме да спрем в Алесунд да го разгледаме. Испяваме да населим промеждутък когато не вали така силно и поемаме по улиците на града. Харесва ни. Успяваме да разгледаме центъра и пристанището с интересния монумент в памет на загиналите норвежци по време на немската окупация. Тръгваме си от града заредени с много хубави и незабвавими емоции и впечатления.



Тръгваме към Гейрангер, качвайки се на ферибота към Айсдал. Попътно на няколко пъти спираме за снимки на страхотни гледки. Стигайки Гейрангер първо го отснемаме порядъчно от наблюдателната площадка в единият му край, след което минавайки през ниското се качваме от срещуположната страна и там повтаряме процедурата със снимането. Нататък продължаваме с катерене на прохода , като попътно спираме за снимки на красив водопад и с малко дъждец стигаме най0високата част на прохода. Там на брега на езерото спираме за снимки и обяд, след което продължаваме спускайки се край красиви езера и впечатляващи гледки. В ниското хващаме левият път защото по десният сме минавали.



Движим сред разкошна гора пълна с буйни реки и красиви водопади. Жоро е видял интересна дървена църква и спираме да я разгледам. След това продължаваме сред дъжд и красива природа към планински проход. След поредната красива долина изкачваме и прохода на 1428. Там с студено, около 7градуса и продължаваме със спускане. След много завои, наклони и впечатляващи гледки успяваме да се спуснем в ниското. Минаваме през ремонтиран участък от пътя, в който движението се регулира от пилотна кола. Накрая вечерта стигаме в Согндал .


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След като започваме деня в студено и дъждовно време, минаваме през един тунел с разклон вътре и непосредствено след него чрез ферибот отиваме в областта Одда. Минаваме изненадващо за мен и през най-дългият норвежки тунел - 24,5км. Интересен е като пътно съоръжение. След това минаваме през няколко тунела и ... изненада - разкошен водопад пред който разбира се отбиваме за снимки и разглеждане. Дъжда не е много на наша страна, но все пак успяваме да позаснемем някой и друг кадър. Нямаме много време за чакане и продължаваме напред, след което търсим да видим и друг интересен водопад, но се задоволяваме само с поглед и снимки от далеч.



Докато търсим едн водопад - намерихме друг. Качваме се и по-на високо, защото според Жоро има нещо интересно и там. Паркираме в горната част на водопада и тръгваме на оглед и снимки, а след това продължаваме със същото и в долната му част. След това изненадващо минаваме през кръгово в тунел, а малко по-късно както свършва тунела директно преминава в мост. Следва нов тунел с кръгово и разклон с космическа визия и тъкмо излизаме и .... дъга, впечатляващи градини с овошки. Май това ни е деня с изненадващите неща за гледане и впечатляване. Продължаваме със пътуването и отдаването на внимание на много и най-различни, но все красиви и внушителни водопади. След пореден тунел най-накрая стигаме Одда. Оглеждаме на две на три и продължаваме в търсене на място за нощувка.



37-ия ден започваме в лошо време пред водопада Furebergsfossen. Чакаме времето уж да се оправи, но това не се случва и продължаваме нататък в дъжда. Спираме за малко в Одда за снимки край буйната река изливаща се от езерото и Продължаваме нататък с разглеждането на водопадите които са край пътя. Движим край река която е на границата на преливане. Стигаме водопадите Латефос и въпреки дъжда успявам да направя малко снимки. Нататък минаваме през ски-курорта Ролдал, през Хорда-тунел - с 360 градусов завой и се наслаждаваме на красотите навън въпреки неспирният дъжд. Накрая за малко се возим на ферибот преди за спрем за нощувка.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Започваме деня на бившият фериботен паркинг и след кратък и неуспешен риболов поемаме към Ставангер. Влизаме праз дългият 15 км тунел под морето и разглеждаме покрайнините от кемпера като търсим място за риболов. След няколко неуспешни опита накрая намираме чудесен паркинг. Докато аз се оправям в кемпера Жоро отива да лови. Лови, лови, но не хваща, а и не ме слуша. Накрая отивайки да ми направи напук и да покаже колко не съм права и .... хоп рибка. Има след това и още няколко рибки. Накрая доволни от улова и преживяното си тръгваме като ще минем праз центъра на града да го разгледаме. След доста въртене в търсене на удачно място за паркиране най-накрая се настаняваме на паркинга на местната Рема и се юрваме да разглеждаме. Няма много за гледане така, че за по-малко от час вече сме готови и продължаваме нататък. Попътно спираме на чудесен паркинг който според Жоро е много риболовен, но риба няма. Само една морска звезда. Аз пък обикаляйки успявам да разгледам местната сауна.



Започваме 39-ия ден на импровизиран паркинг в компанията на местни овчици, след което поемаме към Кйерагболтен. След известно спускане по пътя хващаме нерегламентирана пътека за да спестим катерене. Не много след това успяваме да се включим в пътеката на официалният маршрут. След известно катерене стигаме планинска хижа - заслон за подслоняване при нужда. Нататък маршрута продължава с доста камъни и катерене, но и с много красота и гледки наоколо. В един момент достигаме Кйераг и малко след това разкошна гледка към Лисефиорд, а скоро след това и най-накрая стигаме камъка Кйерагболтен. Оставаме известно време за почивка и снимане преди да поемем на обратно. Стигайки до кемпера преди окончателно да си тръгнем от това магнетично място вече на светло оглеждаме по-интересното наоколо след което тръгвайки си пътуваме и се наслаждаваме на гледки и природа през платото и природната красота сред която ни води пътя. Накрая спираме за нощувка в курортно селище впечтлило ме с това че всички покриви на сградите са затревени.



Тръгваме от Бесокет където спахме и започваме да пътуваме из южна Норвегия посока Осло. Попътно спираме на отбивки край интересни места с красиви гледки на реки и водопади. По едно време започваме спускане по път с 12% наклон и имаме забавна случка с ТИР на който Жоро се дразни как кара. Пейзажа наоколо е много красив и даже на места много ни прилича на австрийската природа, а на много места пътя е в ремонт и така можем да огледаме и как точно по тези места правят строежите и ремонтите. В еин момент изненадващо се оказваме до най-голямата дървена църква в Норвегия и спираме за почивка. За мое съжаление докато се титкам и суетя в кемпера се оказва, че църквата затваря и не мога да я разгледам от вътре, но поне отвън правя хубави снимки. След това продължаваме към Швеция, минаваме по пореден тунел под морето, зареждаме си последните останали крони в дизел и по мръкнало минаваме границата влизайки в Швеция.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Деня започваме там където спахме - под моста на Норвежко-Шведската граница. Пред деня преди да стигнем Трелеборг ще ходим до Марщадт, където Жоро е набелязал с корабче да стигнем до остров Астол, който иска да разгледа. След малко пътуване по шведска магистрала и минаваме по път между много острови много приличащ на Атлантик роуд най-накрая стигаме Марщад. Паркираме кемпера на един от градските паркинзи и след солидна борба с местния паркинг автомат най-накрая успяваме да си платим и се насочваме към мястото за купуване на билети. Да обаче се оказва, че там вече не върви корабче към Астол. Пращад ни на друг кей. След пътуване на няколко спирки с автобус най-сетне стигаме кея, но корабчетата са само два пъти дневно и работата както я мисли Жоро хич няма да стане. Връщаме се се пеш до кемпера и след леко разглеждане наоколо си тръгваме. Попътно решаваме да се отбием на един плаж на който сме идвали преди години, но и там греда - достъпа е забранен. Ами като не става , не става. Ще си ловим ферибота и ще си ходим. След солидно обикаляне из трелебиргското пристанище успяваме да си намерим мястото и кораба и след доста чакане най-накрая и нас ни натоварват.



Започваме 42-ият ден на ферибота. Това че са ни натоварили последни си има и своето предимство, а именно - от първите сме които слизат на полска земя. Веднага след това си намираме бензиностанция на която зареждаме дизел на добра цена и се насочваме към Германия, където ще ходим до магазин ОБИ за да си подменим газовата бутилка. Чудесно ни се получават нещата със замяната. Сменяме си и двете бутилки и отново поемаме към Полша. Там пътуваме по магистрала, като нищо по-интересно не се случва и по някое време вечерта когато се уморяваме спираме на паркинг за нощувка, на който виждаме и военни машини превизвани към Украйна.



Предпоследния ден от голямото ни тазгодишно пътуване започваме в Полша, след което минаваме за малко през Чехия, после през Словакия и накрая сме в Унгария. Няма нещо по-специфично освен тривиалното пътуване, зареждане на гориво, ремонти по пътя и тук-таме спиране за почивка или за да видим някой магазин.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Последният ден започваме в Унгария на някакво място на което сме спрели за нощувка. Оправяме се и продължаваме по пътя към БГ. След известно пътуване по унгарската безплатна пътна мрежа комбинирано с недоволството на Жоро от определени пътни участъци все пак в един момент стигаме румънската граница.Нататък пътя продължава по-добре, но на места има ремонти и задръствания, а най-неприятното е жегата. Температурата навън драстично се е повишила и не пада под 37-38 градуса. Независимо от това стигаме Дунав край Оршова и когато спираме на една бензиностанция за обяд Жоро излизайки от кемпера е шокиран от външната жега, че бързо-бързо се връща вътре и на затворено хапваме набързо и продължаваме нататък на климатик. Привечерно стигаме Дунав мост и българската граница. Влизаме без проблем на родна земя и си зареждаме най-евтиното гориво до момента. Продължавайки към къщи се кефим въпреки не особено приветливата околна обставновка, а по тъмно минавайки през Петрохан се дивим на нашенски автоджамбази транспортиращи коли против всички правила и изисквания.



Ами ... това беше нашето голямо скандинавско пътуване. Благодаря за интереса и затова че споделихте нашите преживявания!
Беше страхотно, уникално незабравимо!
Пожелавам го и на вас!
_________________
Магия в лилаво