kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Мисля, че неможе да делиш обема на резервоара на продължителност на работа. Никъде не дават разход на гориво.
Тоест колега , казваш,че тези данни изнесени за продължителността на работа означават , че това всъщност е препоръчителено мксимално работно време и няма нищо общо със самият разход на гориво Несъм се замислял във тази насока - мислех , че става въпрос за еди колко си време работа със 1 резервоар. Иначе за режима на работа съм съгласен , разхода варира зависимост от натоварването. Но все пак трява режимите да са със някакви средни стоиности.
Аз така мисля, понеже така са ми казали. След работа 4-6 часа генераторът за който изрично не е упоменато, че може да работи непрекъснато, трябвало да "почине" малко - колко малко също незнам, но не било препоръчително да работи 24-48-72 часа и повече без прекъсване. (защо - също незнам - сигурно има връзка с охлаждането!!!)
!!!!! МОЖЕ И ДА ГРЕША !!!!
При избора на електроагрегат трябва да се съобразите с няколко основни въпроса:
- много точно трябва да се определи нуждата ви от определена мощност. Трябва да се вземат в предвид и показателите на агрегата за номинална мощност (kW) и максимална (пикова) мощност (kVA).
- Трябва да се вземе в предвид и това, че генератора трябва да бъде с около 25-30% по-голяма мощност от вашите нужди, за да работи стабилно, устойчиво и да има дълъг живот.
- Трябва да се вземе в предвид работата за която се подбира генератора – дали става въпрос за инцидентна работа, за работа на открито, за по-продължителна работа и мн.др.
-При покупка на бензинов или ДГ следва да се обърне специално внимание на броя на фазите. Логично е при малък брой еднофазни консуматори да се избере еднофазен модел ДГ. В случай на поддържане на голям брой трифазни консуматори е естествено да се предпочете трифазен ДГ с 20 - 30% по-висока мощност. Възможно е да се използват еднофазни (монофазни) консуматори, захранени от трифазен ДГ, но те трябва да са разпределени така, че отделните фази на ДГ да са равномерно натоварени. Допустимо е неравномерно натоварване на фазите (при повечето ДГ е 25%).
Добре е при избора на ДГ да се зададат следните въпроси:
- В качеството на какъв източник ще бъде използван агрегатът – основен или резервен?
- Каква е мощността и характера на товара – cos j, пускови токове?
- В какъв режим ще работи агрегатът – кратковременен до два часа или продължителен?
При пресмятане на необходимата мощност се сумират всички потребители, като се отчита техният cos j и пусковите им токове. Това е необходимо, за да се осигури стабилна работа и запас от мощност, както и за да се избегне включване и изключване на товари при проиграване на напрежението на ДГ и оборотите на ДВГ. При малка интензивност на експлоатация (400 - 600 моточаса годишно) се избира ДГ с 3000 min-1. Ако експлоатацията е интензивна, е по-добре да се избере ДГ с ниски обороти 1500, 750 min-1 и др. Такива нискооборотни ДГ са по-тихи и се отличават с повишен ресурс. Възможно е те да са изпълнени с шумозаглушително устройство.
Избор на ДГ по мощност
Зависи от предполагаемия товар. Производителите на дизелгенератори предлагат предполагаемата мощност на електроагрегата да се пресметне като сумарната активна и реактивна мощност, плюс определен запас от мощност. Известно е, че пълната мощност е равна на S = Ц(P2 + Q2), където S е пълната (привидна) мощност, Р е активната й съставка, а Q – реактивната. Активна е мощността на всички консуматори, при които цялата мощност се оползотворява за нагряване, например електронагреватели. Реактивната е мощността, която се използва за образуване на магнитно поле (трансформатори, електромотори и др.). Мярка за използването на реактивната енергия спрямо пълната енергия е cos j.
Например, ако двигател е с мощност 600 W и cos j = 0,7, това означава, че той реално използва 600/0,7 = 857 VA. Отделно дизелгенераторът има собствен cos j, който обикновено е равен на 0,8 и е нужно също да бъде отчетен. Освен това, трябва да се вземат под внимание големите пускови токове. Всеки електродвигател в момента на включване в мрежата консумира няколко пъти по-голям ток от работния му режим. Най-често пусковият ток на електродвигателите е от 6 до 6,5 по-голям от номиналния. Стартовото претоварване на дизелгенератора е кратковременно, затова е важно той да има способността да го издържи без промяна в качеството на електроенергията, получавана от него, както и да не излезе от строя. На практика това зависи от характеристиките на ДВГ. Счита се за оптимален вариантът, при който активната мощност на дизелгенератора превишава мощността на всички консуматори с 20 – 30%. Логично е, че в подобни случаи дизелгенераторът ще работи със 70% от номиналната си мощност.
Отличителна черта между ДГ и моделите, захранвани с бензин, е, че първите са предназначени за продължителна работа. Бензиновите генератори имат характеристики, правещи ги подходящи за кратковременна експлоатация, както и в серийното производство. Те се произвеждат с мощности до 10 kW.
Избор на ДГ по тип охлаждане
Маломощните модели дизелгенератори са с въздушно охлаждане. Пускът им е ръчен или автоматизиран. Както вече бе споменато, въздушното охлаждане не е подходящо за продължителна работа без прекъсване. ДГ с въздушно охлаждане са около три пъти по-леки от аналозите си с течно охлаждане (вода или антифриз). Добре е да се знае, че почти всички ДГ за продължителна работа са с мощност по-висока от 10 kW, а под тази мощност агрегатите лесно се транспортират.
Дизелгенераторите с въздушно охлаждане изискват голямо количество въздух и са доста шумни. Съществуват известни затруднения и при монтирането на шумозаглушители, тъй като се нарушава топлинният режим.
Някои потребители се притесняват от трудности при пуска на ДГ в зимни условия. В интерес на обективността следва да се отбележи, че се произвеждат модели ДГ с надежден пуск до -60 °C. Много от компаниите- производителки монтират агрегати на антивибрационни тампони към рамата. Като правило към рамата се монтира и резервоарът с гориво, който обикновено може да осигури минимум 10 часа непрекъсната работа под максимален товар.
Сега се загледах по сериозно във темата и установих , че за хондата времетраенето на работата важи за един резервоар - а за зеленият генератор, маи е за препоръчителен режим на работа . Иначе разликата във разхода на гориво е почти двоина което ми звучи несериозно. Но поне разбрах , не е без значение и колко време ше ползваш машината Така че тук си прав за времетраенето на работа :wink: Стана ми интересна тази тема , предстои ми закупуване на генератор (инверторен) :| Обаждах се за този зеленият които е до 2 кв и ми казаха ,че ще има пролетта в наличност . Фирмата е Габровска .
Генератор ХONDA 900 вата на газ!!!!!!!!!! Могат да се свързват последователно и общата мощност да става 1800 волт-ампера!!!!
Генераторът е инверторен - цена неизвестна!
Може ли генератора да се включи с кабел директно към куплунга на 220 волта с който се захранва кемпера/караваната от външно захранване. Вътре в кемпера/караваната да се подключат няколко различни консуматора на 220 волта.
Не става дума за ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ а само за реални верни отговори. Най-добре да каже някой който реално е включвал генератор по този начин. Стандартно е както пише в книжките - да се включва по един консуматор!!!!!!!!!
Питам защото:
1. Всички контакти по малките генератори са за единични консуматори, а не за свързване към сградни инсталации.
2. В генераторите ми казаха, че се ползва "плаваща" фаза. Ако има заземени включени уреди какво става?
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 09, 2011 2:19 pm Заглавие:
Преди да сложим солара сме "пускали" ток на кемпера от генератор през щепсела за 220V. Няма проблеми с такова включване.
Колкото до включване на консуматори вътре в кемпера - при външно захранване през 220V съм пускала прахосмукачка 1600W и печка 2000W, включени във контакт вътре в кемпера който е за 220V( но ел. мрежа, а не генератор). Няма проблем вътре да се пуснат няколко консуматора важно е колко е общата им мощност и тя трябва да се съобрази с мощността за която е предвидена инсталациятана кемпера( не е универсална величина, може да е различно за различните кемпери). Ориентир за това може да дадат бушоните на ел. таблото. Трябва да се има предвид и факта че някои уреди имат сравнително ниска консумация при работа, но в пъту по-висока пускова и това трябва д асе отчете при определяне на сумарното натоварване.
Написаното от мен е само споделяне на това какво сме правили на практика и какво трябва да се има предвид по отношение на мощността. За заземлението и плаващата фаза не мога да взема отношение. _________________ Магия в лилаво
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Несъм се замислял във тази насока - мислех , че става въпрос за еди колко си време работа със 1 резервоар. Иначе за режима на работа съм съгласен , разхода варира зависимост от натоварването. Но все пак трява режимите да са със някакви средни стоиности.
