kemper-club forum

[loveforever]

След като посетихме Рила планина и бяхме очаровани от нейните прелести решихме, че ще е много нечестно да пренебрегнем Пирин. Без да се кумим много в петък следобед потегляме към Банско. Целта ни е да се разположим в близост до хижа Бъндерица, откъдето да направим няколко еднодневни разходки. Тъкмо се свечерява когато пристигаме горе на мястото, което преди години е било къмпинг и палатков лагер, а днес макар и с малко по-различен облик продължава да изпълнява същите функции. Приятно сме изненадани от намиращите се там чужденци с палатки и каравани. Разполагаме се и се отдаваме на приятна отмора сред планинското очарование. Едва в малките часове се сещам да направя снимка на окъпания в лунна светлина лагер



На следващия ден сме мобилизирани да се приготвим рано и да поемаме нагоре в планината. Първото, което посещаваме само на минути от къмпинга е Байкушевата мура.



Това забележително дърво е на повече от 1300 години. Смята се за най-старото иглолистно дърво в България и е едно от най-старите в света. Най-старото дърво у нас е Гранитския дъб.
От там полека-лека поемаме нагоре към хижа Вихрен. Тя е отправна точка за няколко маршрута в района - към едноименния връх, към Бъндеришките езера и към още 3-4 хижи. Ние няма да качваме Вихрен, защото сме го правили преди, но ще се ориентираме към езерата, които не сме посещавали.
Докато някои драпат с кракомобил по пътеката,



други усилено въртят педали



Така след около 40 мин сме на хижата



и правим снимка за спомен( все пак нося и статив трябва да влезе в употреба )



Нататък пътеката става по-камениста, което определено радва децата



Не след дълго минаваме по малко мостче над Бъндеришката река



Любуваме се на величествения Вихрен красиво издигаш се зад нас



и след минути се оказваме на брега на най-близкото езеро - "Окото"





Правим малка почивка под палещите слънчеви лъчи, гладните хапват и ... групата се разделя на две. По-ентусиазираните ще продължим към Рибното езеро, а другите ще се отдадат на релакс и почивка. Поглед назад



и поемаме нагоре



И тук както в Рила всичко наоколо е обсипано с цъфнали красиви планински цветя.







Не след дълго пред нас се вижда и самото Рибно езеро



Отдаваме заслуженото внимание на цепнатия камък през който минава рекичката



и се оказваме на брега на езерото



Вихрен вече е в далечината



а езерото предразполага към едни такива неща свързани с полягане и релакс.



Освен нас там има и други хора запалено отдадени на своята страст.



Доколкото знам там е природен парк и не би трябвало да се лови, но само минути след моите разсъждения край нас минава горския и факта че не закача риболовците говори, че явно не е много забранено. Не след дълго има и улов



Вече е ранния следобед и плъзват мисли за сенки и почивки. Децата също казват че не им се върви и се взема решение за връщане обратно. Чудесно, но аз не съм доволна. Искам да видя още неща от района и продължавам напред към Дългото езеро.



"И сам войнът е войн " Поглед към Рибното езеро от високо



и след около половин час( а може и повечко да е било) вече съм пред Дългото езеро



Малко снимки на околната красота с Вихрен в далечината







и решавам да вървя нагоре. Някак така спонтанно пред цялата камара от грамадни камъни не знам защо точно реших, че това е най-правилният избор, но без много да му мисля след минути вече драпах нагоре по морените. Така скоро вече можех да видя Дългото и близките му езерца в ниското



а най-отгоре вече се виждаше и Жабешкото езеро - наречено така заради многото попови лъжички в него



Продължавайки още малко нагоре се оказах в полите на хребета



Снимка за спомен - все пак тоя статив дето го мъкна няма само да ми тежи, а трябва и някаква работа да свърши.



Там горе, почти на покрива на планината вместо разумно да реша да се върна по обратния път някак така спонтанно ме осени идеята, че трябва да вървя към Муратовото езеро( напреки по морените). Колко му е от камък на камък все ще го мина. И се започна едно скачане и балансиране, а тези камъни край нямат. Не случайно никой не минава от там, ама нали съм вироглаво - трябва да пробвам. След доста време така по камънака почти стигнах пак Рибното езеро само че този път отгоре



И се започна едно сякаш безкрайно обикаляне на неговия циркус, защото хем камънака е много и недружелюбен, хем планината така го е подредила, че всичко е нацепено от големи скали и пропасти през които не може да се мине, а се виждат едва когато ги стигнеш. В цялата тази картинка позитовното беше прекрасната гледка наоколо. Ето как изглеждаше Рибното езеро отгоре,



врховете Муратов, Хвойнати и Вихрен и някъде там в нискито трябва да бъде и Муратовото езеро



След още не знам колко време по скалите които край нямаха се видя и самото Муратово езеро. Това бе чудесно, но и измамно, защото за пореден път установих, че тази работа с минаването напряко няма да стане и пак ще трябва да се катеря и обикалям по хребета. Времето скоро щеше да започне да се свечерява и въпреки желанието ми да спра да се събуя и да си остана там продължавах напред към заветната цел. След поредната голяма скала и клекова горичка най-после се озовах срещу връх Муратов, а слънцето точно преваляше зад него



Уж беше близо, а си отне време докато се спусна долу и с огромна радост да видя туристическа пътека и маркировка. Бърза снимка назад



И най после пред мен се открива и Муратовото езеро и Тодорка с цялата им прелест



Въпреки нежеланието на краката ми да стъпват продължавам да се спускам надолу, защото се свечерява. Като капак на всичко имаше много и особено кръвожадни комари. Снимам езерото от долу



и връх Тодорка



събувам си обувките и продължавам по тревата да се спускам към хижа Вихрен. Колко е хубаво да няма камъни. С последни сили се добирам до хижата и добре че Владо беше дошъл там с колата, защото иначе нямаше да се прибера в кемпера.
Макар да бях напълно разбита преживяването си заслужаваше.

На другата сутрин щяхме да правим по-лекичка разходка до Тодорка. Тръгваме от Шилигарника нагоре,



а целта ни е да стигнем в подножието на платото откъдето се открива чудесна панорама към Банско и околните върхове. Уж трябваше да е лек маршрута, а се оказа, че не било съвсем така. Всички дружно решихме, че е много по правилно това да се прави зимата когато работят лифтовете и когато след това не слизаш, а се спускаш. След неколкочасово катерене полека лека нагоре по пистите най-после стигаме.



Надолу се вижда Банско



на запад е Вихрен



на изток Стражите



а точно пред нас - Тодорка в цялата и красота



Почиваме, хапваме, правим снимка за спомен



и бързо надолу, защото идващия дъжд не чака и освен да прегърмява започва и да препръсква. Слизането е много по-неприятно от изкачването, а за гарнитура на всичко на няколко пъти ни валя дъжд с примеси на градушка като грахови зърна. Накрая си мислех че няма да успея да стигна до Шилигарника. След ходенето предния ден това определено ми дойде доста, но пък знам ли кога пак ще мога да ида там тъй, че не съжелавам за нищо.
Беше страхотно!
_________________
Магия в лилаво

[gabroveca 2604]

Дани, чудесна разходка. Все едно че бяхме с вас. Отдавна искаме да отидем там и ще го направим, след като знаем вече маршрута.
_________________
M&M - Мими и Милчо

[tosyo]

Отново чудесни снимки и описание. Завиждам ти на хъса!

[pa4nik]

Любимата ми планина е Пирин. Браво за чудната разходка и красивите снимки.
Задължително, за мен поне, е посещението на Тевно езеро и изкачване на връх Каменица.
П.С. Пътя от Бъндерица до хижа Вихрен става ли за кемпер? Преди години беше много тесен и имаше едно-две пропадания?

[loveforever]

[jororib]

Да отбележа, че мястото освен подходящо за туризъм е и много подходящо за каране на велосипед.
Паркинга пред хижа Вихрен през почивните дни буквално се "пука по шевовете", дори да сте там от предната вечер когато има места, ще ви е много тясно там.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[mashbob]

Пирин е според мен най-красивата и най-алпийската планина в Бг.
Установен от мен факт е, че и "най-лекия" по предварителни оценки преход там се оказва не съвсем лек. Спускал съм се със ски/зимата и съм качвал с обувки/лятото големите Бъндеришки улеи на Тодорка. Своебразен кеф е, но си заслужава. Не го препоръчвам на неподготвени. Иначе за големите улеи на Тодорка се тръгва точно от полянката, дето сте били.

[natchobg]

Страхотен пътепис, страхотни снимки!

Не се бях сетил за опцията кемпър стоп до х. Бъндерица. Определено влиза в списъка с планирани дестинации в близко бъдеще.

Поздрави!

[vladostanimirov]

Винаги ми е бил интересен половият живот на боровете Ето как става:


Вятърът носи огромни зелени облаци от нещото ,което при хората знам как се казва ,ама при боровете ? То полепва на осмолените зелени шишарки и се ражда семенце ,което есенните ветрове разнасят по широкия свят.

И една снимка на новите съоръжения на Тодорка ,озаглавена от мене" Кръстопът"



Надявам се Берти (най-младия ни член на форума) вече да е наясно

[KANCHO46]

страхотна си,завиждам на смелостта ти сама да тръгнеш,ние също посетихме това магнетично място,вместо несъстоялия се elevation,паркирахме и спахме на Бъндеришка хижа,отново чужденци,палатки,кемпери,и разхотката до хижа Вихрен и Окото беше великолепна,но ти ме изпълни.ще трябва дасе връщаме.поздравявам те
_________________
Диана и Кънчо:Hymer b544

[Валя и Боян]

Хубава разходка,прекрасни снимки.Благодарим за дето споделихте с нас.Чудни места.Предизвиквате бъдещи планове.....
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!