kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Сеп 10, 2011 2:33 pm Заглавие: На море в Турция
Все така се случваше, че всяка година се разминавахме с Турция. Нашето море сме го отписали от четири години, а пък и Гърция започна да ни омръзва. За това решихме, тази година да сме на море в Турция. Какво ли не четохме, за тероризъм, ислямизъм, каменисти плажове, че освен в големите курорти в Турция по морето няма нищо интересно. Но нали българинът е инат и ляво хоро и като му кажат, да не прави нещо, той непременно ще го направи, та така и ние. Точка на колебанията ни сложи пътеписът на andreisto от Асеновград за Егейско море. Решихме да отидем до двата турски острова Гьокчеада и Бозчеада. Убеждаваха ни, че там непрекъснато духа силен вятър и ако не караш сърф, няма каво да правиш и трябва да седиш само в кемпъра. Голяма работа: оно нека си духа, я пък нарочно че лежим да пречим. Тук трябва да поясня, че аз от няколко години не карам сърф, защото докторите изхабиха доста ножове, докато няколко пъти ме рязаха като зелка.
Естественно в деня на заминаването се появи неотложна работа, та затова потеглихме чак вечерта в 19 часа. Оказа се, че късното тръгване е удачно, защото пътувахме по хлад и без да бързаме. В 23 часа бяхме на Капитан Андреево. Паркирахме между няколко тира и легнахме да поспим. Границата минахме сутринта в 3,30 часа. Противно на показваното по телевизията, че има големи опашки от заминаващи и пристигащи гастарбайтери, на границата нямаше абсолютно никой. Турчина без да ни погледне удари печатитие и точно в този момент от мощни високоговорители се провикна ходжата. Започваше нов ден от свещенният месец Рамазан, та ходжата събщаваше, че през нощта кой каквото ял и пил край. През деня нищо не се слага в устата, даже и цигара. Също така и никакво мърсуване през деня. Така ни посрещна мюсюлманският свят.
Оказа се, че в Турция и кьорав да си не можеш, да се загубиш. Навсякъде указателни табели и знаци те упътват така, че няма начин да се заблудиш. Много интересно, толкоз много метални табели и не се намира кой да ги открадне. В Турция изминах около 1000 километра, но не попаднах на нито една дупка. Турците строят пътища като луди. За тях криза няма. След като построят пътя, последният слой асфалт не се полага. Може би изчакват известно време, асфалта да улегне и чак тогава го довършват. Затова се среща и този знак.
Изгревът посрещнахме на Мраморно море – проливът Чанак кале.
Бързахме да се класираме за ферибота в 10 часа. На Кабатепе пристигнахме в 9 часа, но изгледахме как феритът заминава. Заради Рамазана имало промяна в разписанието. Следващият бил в 13 часа. Нали пътуваме с къщата си, легнах и поспах два часа. Имаше време и да се разходим по пристанището. Само две рибарски корабчена и няколко лодки дремеха на кея. Навсякъде цари тихо и мързеливо ориенталско спокойствие. В съседство кръчмето вече беше пълно с чакащите ферибота.
Ето пристига и нашето фери. Цената за кемпър е 50 лири, около 40 лв.
С излизането от пристанището ни обкръжиха десетки гларуси, които чакаха, да им хвърлим нещо за ядене.
Пътят е около час и половина, в зависимост от вятъра и вълнението.
След около час и половина Гьочкеада е пред нас.
На няколко километра от пристанището е главният град Гьочкеада, но за него по-нататък. Бързахме, да се топнем в морето.
По криволичещ планиски път, на места с много стръмни склонове, след 10 километра стигнахме до село Ешелек. На около километър се намира уейф спота. Това е един подковообразен залив. На плажът, дълъг около 2 километра, се баха разположили около стотина кемпъри, каравани и палатки, а имаше място за още толкова.
От тесният излаз към открито море откъм Дарданелите нахлува силен вятър. Наистина духа яко и затова тук се бяха събрали всички сърфисти маниаци. Гледката е страхотна. Десетки разноцветни кайт платна, като големи цветя се люлеят в небето, а по водата се носят също десеки сърф платна. Имаше “прогноза”, с други думи очаква се много силен вятър. Наистина вятърът беше толкова силен, че трябва да си доста откачен, с отлична физика и техника, за да караш при такова време. Вятърът носи песъчинки, които направо те ослепяват. Зотова и не посмях, да извадя фотоапарата си. Щеше да се задръсти с пясък.
Зоната е фрии. Има душове и тоалетни, но не плащаш нищо. Ние останахме там два дни. Ходихме да се къпем в западният край на плажа. Там е по-завет и вълните са по-малки. Водата е жълта и мирише на сяра, защото на дъното имало подводни извори. Водата е мътна, а дъното е каменисто и има опасност, да се набодеш на морски таралеж.
След това се преместихме на „гладкото”. Това е на около два километра от селото на севрозапад. Морето е открито, но вятърът духа откъм сушата и е много по-слаб, а вълни няма. За това го наричат „гладкото”. Там има три къмпинга, разположени един до друг Челик, Шен и Посула.
Настанихме се на крайният Посула.
Имахме ток, вода, баня, тоалетни и душове. Полагаше ни се чадър и две лежанки на плажа. За всичко това плащахме по пет лири за човек на ден. Общо 10 лири равни на 8,00 български лева!!! Има и кръчме с турски вкусотии.
Тук всички са българи и тук-там някой румънец, италианец или германец за цвят. Дори управителя на къмпига беше българин. Приказките се въртят все около сърфа и времето. Прогнозата за ужас на сърфистите взе че се разпадна. Не че нямаше вятър и всички караха до скапване, а съседа до нас и с рани по краката, но все си мърмореха. Вятър за откачалки нямаше. Нищо друго не ни оставаше, освен да се кефим на плажа, който беше точно на 5 метра от кемпъра.
Можеш, да си поръчаш кафе, чай, бира или сандвич и Туран баба ще ти го донесе от ресторанта.
На плажа няма концесионери, няма мутри, от никъде не се носи чалга, никой не се мъчи, да те прекара с цените. Джетове няма никакви, само от пристанището може да излизат. До колкото разбрах плавателните съдове могат, да акостират само в пристанищата. Оставаш с чувството, че си се върнал с много години назад по нашето черноморие. На всякъде цари спокойствие и ориенталско безхаберие.
След обяд на по ментичка под сянката на маркизата, а после до тъмно местехме пуловете на таблата.
Да не мислите, че Теменужка чете книжката? Използва я само за да се приспи.
А после сладка дрямка на прохладния морски бриз.
На близо е и Соленото езеро, известно с лечебната си кал. Почти всеки ден ходехме, да се цапотим с някава черна гадост. Оказа се, че калта наистина оказва поразителен ефект за лечение на най-различни болежки. Даже и по косата.
Може и целият, да се наплескаш
Да не мислите, че само сме лежали на плажа и сме се мазали с черната гадост. Естественно, че по цял ден киснехме в морето.
Всеки ден обличахме неопрените и отивахме, да търсим „потънали съкровища” или поне да ударим някоя риба за вечеря.
Съкровище не намерихме, нито пък риба уцелихме. Охтоподите пък като ни усетиха съвсем се изпокриха. Там дъното е съвсем различно от черноморското. Водорасли почти няма, само тук там туфички от сивкава трева на ленти. Камъните са покрити с нещо като сифкав мъх и целите осеяни с бели цветя. Мисля, че това са анемонии. По скалите има страхотно много морски таралежи. Убождането им е много болезнено. Също така имаше и много морски краставици, които под водата изглеждат доста страшно. Много различен подводен свят, много интересен и красив.
Бреговете се състоят от пясъчник, примесен с камъни. Островът е пустинен, но това си има своята прелест.
В долините се срещат дребни маслинови дръвчета и зокум.
В реда на нещата беше, да се случи и някакъв екшън. Преживяхме голям пожар. През ноща се запали възвишението над къмпинзите. Огънят обхвана голяма площ и вятърът го носеше към нас.
Само за 5 минути приготвихме кемпъра и бяхме готови веднага да се изнесем, защото огънят наближаваше и имаше опасност, да ни отреже пътя за излизане от къмпинга.
Пристигнаха 4 пожарни и с много мъка за щастие успяха, да загасят огъня. През нощта пък жандармерията остана, да ни пази.
Островът е голям,предимно планински, с много плажове със ситен пясък. Има две градчета и няколко села, но от мързел така и не се наканихме, да ги обиколим. Бяхме само в централното градче Гьокчеада. Джамията и християнската църква мирно съжителстват една до друга.
Тази сграда, до цъквата не разбрахме какво представлява.
Навсякъде в кривите улички-сокаци има много живописни магазинчета, които предлагат разнообразни стоки. Такива вкусни домати, дини, пъпеши, истинско сирене и кашкавал отдавна не бяхме яли. А пък за хляба да не говорим, невероятен е. Няма нищо общо с боклука, който ядем у нас.
14 безгрижни дни преминаха неусетно. Не ни се тръгваше, но трябваше, да се връщаме на работа. Обещахме си, пак да се завърнем и по за дълго.
На връщане минахме през Гърция. Александропулис не ни хареса. Плажът е превърват в бунище. Никъде няма кофи за боклук и навсякъде са разхвърляни боклуци. Пък и като влизаш в морето, първите два метра газиш по камъни. Преспахме на плажа и на другият ден побързахме, да се махнем. За това пък на Керамоти беше съвсем различно.
Чисти и спокойни плажове
И пясъчни лилии.
Фериботите, като градски транспорт непрекъснато сноват от и към Тасос.
На близо имаше един интересен полски кемпер 4х4. От начало помислихме, че е самоделка, но се оказа, че е спеециално изпълнение. Обърнете внимание на надписа в горния, ляв ъгъл на кемпера.
Тук останахме два дни, без никой да ни безпокои.
В къмпинга се натъкнахме на кемпера на Пепър. Любезните домакини ни почерпиха с вкусна торта, по случай годишнина от свадбата им.
На сладки приказки времето неусетно минаваше, а крайно време беше , да си тръгваме за България. _________________ Пазете и обичайте нашата България
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Сеп 10, 2011 5:50 pm Заглавие:
Толкова ми хареса! Направо имах усещането че съм била с вас.
Беше ми много интересно да видя отварящия се ферибот. Не бях виждала до сега подобно нещо.
Сетих се, че имахте идея да пътувате с кола и после да се размените с щерката, но доколкото разбрах сте си пътували изцяло с кемпера. Какво е положението по тоя въпрос? _________________ Магия в лилаво
Много хубаво!
Аз също съм се замислил за западното крайбрежие на Турция. Информацията е доста оскъдна, но това е чара. Проблема е, че като нямаш много време ти трябва максимално много информация.
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Сеп 12, 2011 8:57 am Заглавие:
loveforever написа:
Толкова ми хареса! Направо имах усещането че съм била с вас.
Беше ми много интересно да видя отварящия се ферибот. Не бях виждала до сега подобно нещо.
Сетих се, че имахте идея да пътувате с кола и после да се размените с щерката, но доколкото разбрах сте си пътували изцяло с кемпера. Какво е положението по тоя въпрос?
Наистина имахме такава идея. Дъщерята със семейството си беше преди нас на острова. Мислехме, да отидем до там с нашата кола и да се разменим. Добре, че не го направихме, щеше да бъде голяма грешка. Благодарен съм на Владо Станимиров, който ме светна, че това е невъзможно. На влизане в Турция в паспорта ти записват и колата с която влизаш. На излизане трябва, да излезеш със същата кола. Това е мярка, за да се осуети вносът на крадени коли. _________________ Пазете и обичайте нашата България
Нещо спомена по-нагоре Бозкаада..... Но после не стана дума за него? Живо ме интересува ,ако сте стигнали до него, като как е? Чувам много различни отзиви, предимно положителни ,но все пак......
Нещо спомена по-нагоре Бозкаада..... Но после не стана дума за него? Живо ме интересува ,ако сте стигнали до него, като как е? Чувам много различни отзиви, предимно положителни ,но все пак......
Тази година трябваше да закараме сърф оборудване на тамошното сърф училище,та прекарах един ден на Бозчеада.
Островът също като Гьокчеада е гол.Туристите там са богати европейски турци,не видях никой забулен.Пълно е с ресторанти,които по обяд се пръскат от народ.Претъпкани плажове,вятър НЯМА.Ако те интересува нещо по-конкретно питай.
Знам за острова ,че е посетен предимно от турци, че чужденци почти няма, че има много хубави плажове ,че няма вятър, което мен ме устройва Знам за етнографските празници там ,свързани и с някои от църковните празници, знам ,че има гърци ,които отиват на острова на определена дата, но не знам дали мога да ида с караваната за 2-3-4 дена някъде на удобно за плаж място.
..... но не знам дали мога да ида с караваната за 2-3-4 дена някъде на удобно за плаж място....
Както писах, минах само за ден през този остров и не съм го обиколил подробно,но няма начин да не се намери подходящо за къмпингуване местенце.За свободно къмпингуване няма кой да ти направи проблем.
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Сеп 12, 2011 5:16 pm Заглавие:
Наистина имахме планове, да отидем и на Бозчеада, но на Гьока така се заплеснахме, че не остана време. Оставихме го за следващия път. _________________ Пазете и обичайте нашата България
Евгени, благодарим за това, че сподели пътуването което сте направили с нас. Радваме се за вас, защото сте прекрасни хора и за авантюристичния дух, който носите в себе си. За в бъдеще не ни спестявайте и следващите си преживявания. _________________ Ицо и Маги, Алекс и Цвети
Регистриран на: 24 Фев 2009 Мнения: 516 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Сеп 14, 2011 10:42 am Заглавие:
Съжалявам, че не се познаваме. Миналата седмица бяхме в троянско.
Чифлика, Черни искър до ВЕЦ-а, Троянския манастир, Голяма желязна. Можехме, да се видим на по биричка. Поздрави. _________________ Пазете и обичайте нашата България
Запознавали сме се с вас на пролетната клубна среща в Г.Трапе, но вие много пътувате и срещате много хора- нормално е да не си спомняте. Тогава само ние(със семейството ми) и Владо бяхме с каравани. Надявам се да се срещнем пак, а когато идвате по нашия край задължително се обадете. 0888243485 - Ицо. _________________ Ицо и Маги, Алекс и Цвети
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Знам за етнографските празници там ,свързани и с някои от църковните празници, знам ,че има гърци ,които отиват на острова на определена дата, но не знам дали мога да ида с караваната за 2-3-4 дена някъде на удобно за плаж място.
