kemper-club forum

[Другаря]

След като се върнах от прекрасната среща в Шумен, където се видяхме със стари приятели и се запознахме с нови мили хора, започнах да се стягам за вечерната сватба, заради която бързах да се прибера. Другарката отвори гардероба и извади костюма "Армани", който не бях обличал от две години. Панталонът малко ме стягаше на корема, ама си помислих, че е от дългото стояне и ще се отпусне. Бръкнах в джоба и намерих бележка със записан регистрационен номер на автомобил. Веднага ми светна, че преди две години посетихме Истанбул заради панаир на рекламата, попаднахме с Другарката в трафик, задръстване и на всичкото отгоре и катастрофа. Тя постоянно ме притесняваше, че й се пишка. Повече от час стояхме на място в трилентовото движение в центъра на града. Отляво отдясно коли, никой не помръдва.
Обръщам се и гледам до мен кемпер,и то български, нищо че изглеждаше доста възрастен, и в него мъж и жена, приличащи на холивудски звезди. До този момент само бях слушал, че в кемперите има тоалетна. Реших, че Другарката може да се облекчи в кемпера. Накарах я да отвори прозореца и да попита шофьора дали може да ползва тоалетната по малка нужда. Той категорично отказа. След като размахах 100-доларова банкнота за услугата, каза, че можем да я ползваме, даже и по голяма нужда. Другарката ми се похвали, че тоалетната била парфюмирана и се върна облекчена и възхитена. Аз пък се замислих, че това е най-скъпото пикане на света и си казах, че ще ми излезе много по-евтино да си купя кемпер, отколкото да плащам по 100 долара всеки път.

Малко след това движението беше възстановено и по живо по здраво си тръгнахме. Така и не попитах шофьора как се казва. Успях само да запиша регистрационния номер, за да му благодаря по-късно за услугата, която ни направи. След като се прибрахме в България и свалих костюма, забравих за случилото се.

Тази сутрин звъннах на един приятел от КАТ да провери на кого е регистриран кемпера с този номер, който съм записал. Преди малко ми се обади и ми каза, че собственикът е от София и се казва Иван Стоянофф. Молбата ми е, ако някой го познава, нека ми се обади незабавно, за да му благодаря лично за услугата, която ми направи и за това, че ме вдъхнови да си купя и аз такава скъпа мобилна тоалетна. Само че така, като тегля чертата, не съм много на далавера, защото Другарката е непиеща и градусът от преварката е много слаб.

Отварям тази нова тема, за да може всеки да разкаже каква е личната му история и причина, за да си купи кемпер.
_________________
Кучетата си лаят, кемперите си пътуват!

[jororib]

Май съм чувал това име някъде, ама къде точно?
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[MITKO70]

Интересна история Аз познавам един другар с тези инициали,то и ти го знаеш,ама дали е същия,тука го знаят като Кмета :wink:

[марци]

Има един където прилича на мен да нее той кемпера му е модел Кнаус -Фиат Дукато

[jororib]

Нашата история е също доста смешна.
Караме си пасата с караваната, посока Созопол и спирам на магазина за лодки при база Атия.
Влизам вътре да гледам за лодка, разгледах.
Излизам с брошури да обработвам Дани за лодка.
Това добре, ама с брошурите за лодки ми дали на кемпери и каравани Кнаус.
Дани прегледа набързо тези за лодките и се спря на кемперите.
Замисли се и вика такова искам ама не съвсем.
Последва сверка с интернет, мобиле.де и се спряхме на 2 модела.
Аз се замислих и рекох защо не, бях продал един имот и се чудех къде да вложа парите.
Гледам го моя кемпер се продава в Бохот и го намерих благодарение на това че аз и германеца дето го продава пишем неграмотно и двамата му бяхме объркали името, та продава си го той от 6 месеца, сваля цената и никакъв интерес.
Появявам се аз, но не говоря Немски.
Звъни му майка ми, приятеля ми Краси и приятеля ми Еберт.
Спазаряваме цената, и почвам да мисля как да правим сделка.
Оказва се че единствения възможен начин е парите в джоба.
От там сухоземния транспорт отпадна.
Звъня на Еберт с молба да ми помогне, той вика Жорж идвай в Амстердам и останалото остави на мен.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[jororib]

Аз взимам самолета и в Амстердам.
Отдавна не бях летял със самолет, голяма забава.
Който си мисли че самолетите не друсат е в голяма заблуда.
Кацна все едно изпусна пиано от 2 метра.
Летището колкото Младост, с тази разлика че хората бяха в пъти в повече.
Как се намерих с Еберт аз си знам.
Отиваме при немеца, хахо хихи, спазарихме се и ме пита: как ще платиш?
Аз вадя парите и ги слагам на масата.
Иначе рядко срещания готин и забавен немец, се втрещи гледа една минута парите, пребледня погледна ме и вика " Утре в Банката"
Отиваме утре в Банката и там 2 часа гледане, накрая взе парите и картата и отиде да ги преведе.
Няма я 30 мин аз ставам да се поразтъпча и какво да видя, завалийката оставила около 4000 евро в машината, посочвам ги на Еберт и той смях" айде сега при червените фенери".
През това време влиза служителката дава картата с треперещи ръце и ме гледа кръвнишки, в тоя момент аз и соча парите в машината и всички се смеем, тя като нададе един рев.
Взе ги после се върна и почнаха едни извинения...........
Успях да разстроя немски банков служител, какво да правя такъв съм си.
После минахме през общината точно 10 минути трая прехвърлянето и немеца се изнерви че било бавно.
Даде ми кемпера посочи и вика България.
От там аз както бях карал най-много пасат на 3,4 тона машина падна голяма забава.

Надявам се да ви е харесала моята история.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[vladostanimirov]

И аз си помислих за Кмета- верно ,изглежда като от Холивуд, ама при него нямаше да минеш със 100 долара, не е той- друг ще да е.

[Христо]

И двете истории са страхотни!

[Kmeta]

Да така е! Платиха ми 100 долара. Ама като видях мацката какво голямо лайно е изсрала се замислих, че все пак са нужни още около 50 долара.
Много моля да ми бъдат изпратени по банков път!

[ppopow]

Имахме Рено Еспейс и отидохме в Атина.Намерихме си място за спане на Пирея,до пристанището,на тротоара,нооооо....дойде сутинта и с нея съответните зорове.....Аз го свърших зад РЕП-а,ама жената.....не можа!
Е,намерихме,като всички хипита,които срещнах,мястото, наречено Метро станция и приключих с дерта.В този момент,реших,мче няма да се кланям на този и онзи за едно пикаене и даже акане ище купя съответното возило.
Така, след, като се прибрахме,си купихме караваната.
А иначе,си бяхме палаткаджии,спяхме и по бунгала и на тревата и къде ли не.....А сега,о Боже,май нашето семейство/разбирай жена ми/вече мисли за кемпер,защото имало повече възможности и повече това, и повече онова и.......... помогни ми Господи , да го платя!

[милев-пз]

Чудни историйки , но се чудя за първата,... дали да не посегна под масата за звънчето?

[zup1]

Много хубави и забавни истории
На мен пък къщичка на колела ми беше детската мечта,която успях да осъществя тази година.
И сега продължавам да се радвам на хлапета,които ми махат по пътя...
_________________
За проблеми,винаги има лесно решение!

[KFOR-Carp]

За съжаление е далеч над възможностите ни да върнем Другаря, но считам, че в негова чест бихме могли да посъживим прекрасната му тема
И такааааа, защо аз си купих кемер?
Основната причина е може би същата като колегите по-горе - тоалетната за нежната половинка
По принцип съм риболовец - Шаранджия, което предразполага към по-дълъг престой край гьола. Сам и с приятелска компания съм изкарвал по седмица на палатка, но няколкото семейни риболовни излета показаха нуждата от удобна тоалетна за жената. И така към края на 2013г. и началото на 2014г. силно се замислих какво мога да направя по въпроса за удобствата нужни на жената. Започнах да чета, включително и тук във форума за предимствата и недостатъците на кемперите и караваните, но и това не ми помогна напълно сам да реша. Регистрирах се във форума и започнах да питам като новобранец. Колеги от форума ме насочиха да се отбия при градския Марчони, който имаше хем кемпер, хем каравана за продаване и така и направих. Отидохме с намерението да огледаме единствено караваната, понеже само за нея имахме нужните средства, но след огледа бяхме най-любезно поканени или може би подмамени да се качим да разгледаме и кемпера. Останахме очаровани от комфорта, който може да предложи едно непознато за нас до тогава превозно средство и от този момент нататък везните значително се наклониха на страната на кемпера. За наше голямо съжаление не разполагахме със сумата, а и нямаше изгледи да я осигурим до лятото. Така стана, че изтървахме този красавец, както и няколко други след това - за добро или зло. Нашият кемпер се появи на пазара малко преди да получа парите, отидох, видях капарирах и купих.
От тогава сме си неразделни, а и променихме до голяма степен начина си на живот. От тогава не сме и пропускали традиционните пролетни и есенни срещи на форума. Запознахме се и с нови приятели с кемпери и каравани, а риболова неусетно мина на заден план. Не че не ходим и за риба с кемпера, но срещите с готина компания сред природата стана нашия основен приоритет.
Те така тръгнаха нещата - от една тоалетна

[Adrian]

....Аз винаги съм искал кемпер! В делечните времена, когато нямаше интернет, а имаше съботни базари за коли, продавани от собствениците си (обикновено на автокиното в града), купувах коли . Веднъж ми попадна един Т2, но с извадени хладилник и газов котлон. НО всичко останало си беше на място. ЦЕната - 1200 марки. Естествено моментално го взех, защото бусовете тогава много се търсеха. Назад към България, и още на Калотина ме налазиха - дай, колко му искаш на буса ...и т.н. Продадох само буса, оставих си оригиналните Вестфалия мебели ( с идеята някога да си направя VW Westfalia), и така много харесах марката. След няколко години, когато вече бяхме двама (със скъпата) тръгнах за Вестфалия кемпер кастенваген към Германия. Много обиколки, и т.н., просто не откривах нищо по автокъщите във Франкфурт. Тогава мобилето прохождаше, и търговците ги мързеше да пускат снимки на колите, които продават. И така, в разходки пеша и с метро се позагубих в някакъв индустриален квартал на града. Гледам един типичен ариец си върви, и на го попитах къде съм, и как да стигна до гарата, той любезно ми каза че е в същата посока , и да вървим заедно. След това - какво мислите? На една пряка се появява паркиран Форд Вестфалия Нугет - с вдигащ покрив, и т.н. ....точно това , което търсех. И си говорим вече с пича, че си търся кемпер като ТОЗИ.........и той вика, А, това е моя, и се чудя как да го закарам до моргата, изтича тюфа и трябва да го махна от улицата. Просто попитах колко ще му дадат от моргата. Той вика....надявам се 500 евро. Аз просто му ги подадох , ....и стана весело. Годината беше около 2000, а буса беше поръждясал, с първа регистрация 1986, но чудесен като двигател и всичко друго. Това ми беше първия истински кемпер. После се появиха две кемперски деца, и сменихме един Химер Пежо, Мицубиши Франкия, Още един Форд, после Дукато Детлефс, и т.н. Междувременно попаднах на този чудесен форум, и излязох от нелегалност.......

[mulenceto]