kemper-club forum

[liliimiro]

Здравейте,
Пътуваме из България отдавна, с лек автомобил и така постепенно назря идеята за покупка на кемпер. Но откакто се сдобихме с него не сме посетили много интересни места, та да ви разкажа за тях. Затова искам да споделя нашите минали пътувания в които посетихме прекрасни, райски кътчета природа, култура, бит и духовно богатство, и всичко това - само на територия от 110 994 квадратни километра!
Дългогодишна наша мечта беше да побродим из Родопите и в началото на м. август 2007 година ни се отвори възможност да го направим.
Въоръжени с дузина куфари, раници, хладилна чанта, кутии с обувки и дете бяхме натъпкани в сравнително новия ни лек автомобил - Даеу Ланос и захождахме Родопа планина откъм най-западната й точка.
Първа наша спирка беше църквата в с. Добърско( все още в пределите на Пирин), за която разказват, че изворчето в двора й лекувало оцелелите Самуилови войници през 1014 г. след битката при с Ключ.



Не подминахме и град Банско – родното място на Неофит Рилски, Паисий Хилендарски, Никола Вапцаров.



Веляновата къща - построена и изрисувана от зографа Велян





Но програмата ни беше натоварена и много скоро след разходката из Банко, пътувахме в посока Гоце Делчев, където посетихме останките от могъщия някога римси град Никополис ад Нестум – построен от император Траян през II в в чест на победата му над даките.



И стария чинар, станал известен наскоро от снимкитe на едно дете, участвало в интернет конкурс..

Заветна ни цел като край на този ден беше с. Ковачевица, което имахме желание да разгледаме и където беше резервирана нашата първа нощувка в бай Марковата къща (все още нямахме и идея за кемпер).
с.Ковачевица е исторически, архитектурен резерват, възникнал в периода 1623-1665 г. Благодарение на избягалото от помохамеданчване българско население. В наши дни, много от тези улици и стари къщи са запечатани върху лентите на българска кинематография.













Ден втори. Бързо събиране на багажа, закуска и вече сме в исторически, архитектурен резерват с Долен.





Отново на път и няколко бързи снимки край язовир Доспат.



Стар римски мост с. Борино

И дългоочакваното Буйновско ждрело-едно от красивите кътчета в Родопите. Скалите се извисяват над реката, а на едно място почти се допират, затова мястото е наречено от местния фолклор – Вълчият скок.









Пътят през Буйновското ждрело отвежда до пещерата Ягодинска. Това е най-дългата пещера в Родопите – 10 км. тунели, 3 подземни нива. Целогодишно в пещерата температурата е 12 градуса. В миналото пещерата е обитавана на най-високо й ниво.



2 км. бързо ходене от най-високото ниво на пещерата до колата и вече сме на път към пещерата Дяволското гърло и Триград, където е резервина втората ни нощувка в хотел Крушата.
На входа на пещерата един гайдар свири и разревава мало и голямо с трептенията на звуците!





Дяволското гърло е пропастна пещера с 42 метров подземен водопад.
Легенда разказва, че от пещерата Орфей е проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.







Днес в пещерата живеят 7 вида прилепи. А на изворчето, където капят сълзите на Орфей, всеки посетител може да откупи греховете си!

На изхода си купихме Мурсалски чай – против настинка, умора и други работи и пак в колата на път.





Цанков камък – в строеж

Бързи снимки край язовир Въча.







И понеже подрастващите трябваше да бъдат запознати с българската история – се отбихме към Перущица – „Гнездо на герои”, както я нарича Вазов.











Червената църква или по-скоро останки от нея.





И отново на път към хижа Върховръх, където беше поредната ни нощувка.







Четвърти ден и Пловдив. Много съфорумци са от Пловдив и затова няма да разказвам, а само ще покажа снимки.















































Отново по позната схема - към колата и вече сме в палеонтологическия музей в Асеновград, където се съхранява най-голяма в България сбирка от неогенски гръбначни животни. А „черешката на тортата” се явява 4.5 метровия скелет на древният динотериум.





В околностите на Асеновград се намира и крепостта Есенемас, Станимака или известна като Асенова крепост. Съществуването й датира от 5-4 в. пр.Хр. като тракийско селище. След Клокотнишката битка 1230 г. крепостта преминава в пределите на Българската държава. Свидетелство за това е каменна стела на входа, надписана от Цар Иван Асен.













Най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата „Св. Богородица Петричка”, която датира 13 в.









Разходихме се на крепостта, хапнахме сладолед и отново на път, към с. Червен, Асеновградско, където е нашата поредна нощувка в един много кокетен хотел, наречен „Еверест”.

Следва продължение!

А ето и продължението на впечетланията от пътуването ни из Родопите.
Ден пети и първа спирка Бачковски манастир.
Оказа се, че когато сме планирали пътуването си сме отредили точно 15 август за посещение на манастира - голям църковен празник и в манастира има курбан, много хора и т.н. Та не можахме да се разходим из него на спокойствие и след две години се върнахме отново. Тук са снимките и от двете ни посещения.







Манастирът е построен от грузинеца Григорий Бакуриани, а единствената запазена сграда от построяването на манастира до сега е църквата-костница. Там се намира и единствения портрет на цар Иван Александър.





Красива легенда свързва една от иконите в манастира „Чудотворната Св.Богороодица” с малка пещера, намираща се в близките околности.













Бързо се измъкваме от тълпите хора, автомобили и сергии и вече пътуваме към уникалната природна забележителност „Еркюприя” или популярните в днешно време „Чудни мостове”.
Разположени в централните Родопи на 1450 м. надморска височина тези мраморни арки се извисяват и свързват бреговете на река Дълбок дол.





















Посетихме и „градът на бесите” – Чепеларе, с голямата надежда, че ще видим единствения на Балканите и Югоизточна Европа - Музей по спелеология, представящ експонати от обитателите им, но точно тогава го ремонтираха.



Затова след бърза разходка се отправихме към Широка лъка – родното място на легендарния български хайдутин Капитан Петко войвода.
Някъде около Гела мисля!?



И вече Широка Лъка





Църквата „Успение Богородично”, построена през 1834 г. само за 38 дни, върху разрушената от турците стара.

Трите моста, които водят към църквата са запазени още от римско време.





Сградата на конака, сега превърната в музей.









През месец март се провежда традиционно кукерски шествие.



А това е къщата, в която за кратко е живял Петко войвода.

Сбогуваме се със Широка Лъка и пътуваме към петата си нощувка в с. Солища и къща за гости Пищалови.

Ден шести – град Смолян. Планетариумът, езерата, музея, в който се съхранява единствения за сега намерен по българските земи египетски скарабей и красивите паркове, и градинки.











По обяд вече пътуваме към пещера Ухловица – малък подземен дворец с единствения в страната бисерен водопад, разположена на 1040 м. надморска височина, а целогодишната температура в нея е 10-11 градуса.





















Пътят до пещерата е голямо предизвикателство, но си заслужава!



Уморени, но опиянени от красотите в пещерата бързо намираме колата и след няколко часа сме в Златоград. Най-южната точка на Родопите.
Тук си направихме едно страхотно пътешествие в миналото. По малките калдъръмени улички са накацали безброй занаятчийски работилници и дюкянчета, А купчийниците са изпълнили рафтовете си с писани грънци, медни чанове и везани гайтани.
Златоград е тишина, беломорски въздух, легенди, предания и безвремие.





























В Златоград беше резервирана поредната ни нощувка, в хотел Здравец.

Седмият ден от нашето малко пътешествие продължи с Татул. Смята се, че светилището е използвано още през 12 в. пр. н. ера от траките, както за принасяне на жертви от боговете, така и за наблюдение на Слънцето в определени дни от годината, това го свързва с пещерата Утроба и Перперикон.
Археологически предположения твърдят, че тук се намира гроба на легендарния тракийски цар и певец Орфей.













Проф. Овчаров твърди, че местността Кая башъ е култов център значим за цялото Източно Средиземноморие. А в открития мавзолей най-вероятно е погребан праотец на прочутата принцеса Анастасия от рода Романови.









Тук ще кача и снимките, направени при следващото ни посещение на Татул-тази пролет. Местността около светилището е вече облагородена.Оформени се градинки и паркче, но навеса, който съхранява обекта от дъжд и вятър е счупен, зидовете се рушат, та това е съдбата на историческото ни наследство. В България и това да не си...........културно-исторически паметник от национално значение под закрила на държавата.











Вратата.........



Оставяме Татул и бързаме към Вишеград – славянска крепост, която се намира на р. Арда, над язовир Студен кладенец.









След това си правим бърза разходка из гр. Кърджали и музея, който впечатлява с богата колекция експонати.





















Тук ще кача снимки и от следващи нащи разходки из Кърджали.
Този часовник свири български революционни маршове на всеки кръгъл час.

А тази пейка се намира точно срещу часовника.





И отново на път към поредното определено за нощуване място – хижа Боровица, разположена на брега на язовир Кърджали.













Ден осми. Ставаме рано, защото определената за деня дестинация е пещерата Утроба, която се намира на около час път от хижа Боровица.
Вечерта на хижата се запознахме с едно приятно семейство от Шумен-Ксения и Таньо. Те решиха да останат още един ден, за да видят пещерата и така компанията ни се умножи.











Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп, дълбок 22 м., който е бил допълнително изсечен и дооформен от човешка ръка, живяла преди 5-6 хиляди години. Намира се на 4 м. от земята и най-вероятно е използвана за извършване на обредни орфически ритуали, свързани с култа към Богинята-майка и Бога-Слънце.



Ето по тази череша с помоща на скалите успяхме да се изкачим до пещерата.











Разходка в околностите на хижата.





















Втора нощувка там. И ден девети – последен от нашето пътуване се насочваме към Перперикон. Местността върху която е построен древния град е известна още с названието Джин тепеси – Планина на духовете. Комплексът включва дворец-светилище, датирано от 6-5 в. пр. Хр., тракийска крепост, селище и кръгъл храм-прорицалище. Дворецът е бил на 4 етажа и е имал 40 стаи, а днес от него е останало това…..тук съм събрала снимки от всичките ни пътувания до Перперикон.



Прохода...







Стените на двореца





Стаята на принцесата















Тронната зала. И понеже у нас всеки е цар............























прорицалището













селището





църквата и копие на намерения полузапазен олтар



цитаделата отблизо

една от портите на крепостта-мисля, че беше южната!?

жертвения олтар



улица



Лагерът на археолозите.

Това беше нашето пътуване из Родопите през 2007 година.
_________________
Щастието е начин на пътуване-не крайна спирка

[mariqnm]

Браво колега много хубави места сте обиколили

[Валя и Боян]

Хубава си ни е Българията!!!...за кой има очи да гледа и сърце да милее за нея.
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[loveforever]

Чудно пътуване сте направили!
На доста от местата които сте посетили сме били, но като чета и гледам сега пак ми се ходи, а на тези на които не съм била - още повече.
_________________
Магия в лилаво

[jororib]

Мислено се пренесох на местата които сте посетили, почуствах се страхотно, благодаря.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[motomaina]

БРАВО

[setikoki]

БЛАГОДАРЯ