kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Разказват, че в село Влахи над Кресненското дефиле живяла чудна девойка със златни коси. Синаница й казвали заради сините й очи. Надалеч се носела славата и, цяло село с нея се гордеело. А по турско време било кърваво време, еничарско... По върховете на омайния Пирин мома Синаница пасяла своето стадо чудно. Знаела всички потайни пътеки,любувала се на гледките на островърхите карпи, оглеждала се в сините, като очите й езера.
Една вечер в селото влезли еничари начело с жестокия Мурат бей. Тръгнали били в планината да гонят комити и спрели да пренощуват. Избрали си Влахи, защото Мурат нещо все го теглело към това село. Малък го били взели еничарин, от всичко познато го откъснали, майка и род не помнел, нищо не му останало освен един амулет със синьо мънисто. Само в сънищата му понякога една руса жена го навестявала и люлчени песни му пеела. А на врата й нещо синьо проблясвало. Седнал Мурат на мегдана селските хора да гледа. Между момите мярнал Синаница. Поискал с нея да говори, но русата й коса в миг се изгубила в тълпата. Тръгнал на следващия ден Мурат с дарове към дома й. Щом го видяла Синаница в миг хукнала в планината. Викал я Мурат, молил я да спре -- забрадката й все по-нависоко се белеела. Стигнала Синаница върха, нямало веч накъде да бяга... За да опази себе си и вярата си и да не попадне в еничарските ръцете се метнала от отвесните скали.
Коленичил до бездиханното и тяло Мурат. Взел я в ръце да види вярно ли е тъй хубава, колкото бил слушал. Щом я зърнал с изумление разпознал амулета със синьо мънисто на шията й. Другата част висяла на неговия врат. В този миг Мурат всичко си спомнил. И за майка си Гергийца, и за сестра си Синаница, де мъртва лежала в дланите му. Проклел и себе си, и съдбата си. Хукнал на де му видят очите. От мъка се вкаменил.
Тъй и сега там горе в Пирин се издигат суровия Муратов връх и нежният Синаница, а помежду им седи тяхната майка Гергийца. И днес върховете при всеки повей на вятъра нашепват таз легенда, пеят за своята мъка...
От доста време ми е мерак да ида в Пирин, да видя тези красоти. Така стана, че напоследък все трябваше да сме си в София по работа. И ето онзи ден се получи пролука в работния график от един ден. Не му мислихме много. Синаница ни зовеше.
Бяхме обещали на децата да идем някой път на палатка. Решихме че сега е момента, стегнахме на две на три багажа и тръгнахме. Колко му е нали е само за една вечер. По тъмно вече бяхма в Банско и не след дълго вече опивахме палатките на Бъндеришка поляна. Като изключим разправиите на местните кучета и незнайното по какви причини задействане на алармата на колата. Нощта мина леко и спокойно. Въпреки надморската височина температурата падна само до 10 градуса, беше ясно и тихо. На следващата сутрин станахме още час преди изгрев. Нямаше за къде да се помайваме. Много път имаше и когато се развиделяваше вече катерехме по пътеката към Муратово езеро. И така след кратка почивка там продължавахме нагоре. Децата все повече се отегчаваха, а аз все по-сериозно си мислех, че на следващото място на което мисля да ида задължително ще сме с кемпера, а те ще са вътре докато аз бъхтя по камънаците. След 3 часа най-после изкачихме Бъндеришката порта и продължихме по платото. Не след дълго по-голямата част от нашия тим (един възрастен и две деца) тотално се отегчи и умори. И така те тръгнаха наобратно, а аз продължих към Синаница. Времето полека лека започваше да се влошава и бързах да стигна това приказно място преди планината съвсем да се е разсърдила. След около час от Синанишката порта за пръв път зърнах и самата Синаница. Изживяването не може да се опише с думи. Трябва да се почувства.
Слизане до езерото и хижата, кратка почивка и обратно назад, че сивите облаци вече прегърмяваха. Връщането от там до х.Вихрен го дават 4 часа. Бягайки от дъжда се оказа че съм го взела за три, а сега трудно се движа, но определено си заслужаваше.
Онази магия, която там почувствах я няма другаде. Магията на Синаница!
И за да е малко по-шарен разказа ето и няколко снимки:
Регистриран на: 08 Юни 2011 Мнения: 67 Местожителство: BG
Пуснато на: Чет Сеп 08, 2011 7:43 am Заглавие:
Прекрасни места сте посетили! Браво та теб Дани - продължила си сама! Много майсторски разказан пътепис! _________________ Щастието е начин на пътуване-не крайна спирка
Два пъти съм се качвал там и пак имам мерак, само дето децата пораснаха и не искат да чуят за тежки преходи. Та имайте в предвид, че там се ходи с деца до 10-12 г. После да ли захитряват или измързеляват не знам.От опит имам една рецепта за покоряване на Вихрен. Трябват една седмица, започва се през ден кратък преход после басейн най добре на Римска баня. Петия ден сериозен преход от поне 6 ч. -почивка един ден и на 7мия си горе без да го усетиш. Поне за мене е голяма тръпка, а най ме кефи Без бог.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 24, 2012 3:08 pm Заглавие:
При мен май тая работа с децата вече е изтървана. Тая година щерката беше на 11, а сина на 8 и определено мога да кажа че вече са достатъчно нахитрели и умързеливили се. Максимума който можах да изкопча от тях беше до малко след Бъндеришката порта. Като цяло им харесва в планината и им се ходи, но вървенето повече от два часа силно ги отегчава. И понеже в тази насока имат подкрепа и от другото родителско тяло за по-сериозните ми мераци (не чак толкова сериозни - само в рамките на един ден) оставам на принципа "и сам войнът е войн". _________________ Магия в лилаво
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
