kemper-club forum

[Beduin]

За четвърто поредно лято обикаляме с караваната в чужбина. Този път разполагаме с по-малко време и избираме по-бърз маршрут – Чехия.
Представлява ли интерес кратка информация за това? Все пак това е по-посещавана дестинация.

[gadnia_metal]

разбира се. След месец-два пак ще има бирен фест :wink:

[jororib]

Посещавана дестинация е, но всеки поглед е различен и за мен вашия представлява голям интерес.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[vladostanimirov]

Как да не представлява бе ,човек ? Особено пък пътуване с каравана в чужбина..... Как можа да си траеш цяла зима ?

[Vic]

Винаги интересно написано и много полезно! Чакаме.
_________________
Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com

[ivo tzankov]

За навръщане ако имаш време има по интересен маршрут.За да нецепиш обратно Прага-Бърно-Братислава на Бърно слизаш от магистралата и цепиш за Микулов.Пътя минава през средата на едни езера, буквално водата е на 1 метър от шосето доста е красиво.Границата с Австрия е малко след града има и хубав замък.После Австрия до Виена е малко скука, пътя е двулентов има и трафик а в полето са начучкани хиляди втрогенератори и от Виена вече е лесно Никелсдорф и в Унгария има пряк път да некараш до Будапеща а изкачаш направо на Кешкемет
_________________
http://www.youtube.com/user/ivo31sf?feature=mhee

[Таня и Севдо]

Всичко прочетено от теб ми е било интересно. Разказите ти са страхотни и очаквам да прочета още един такъв.

[Eli-Niki]

Очакваме с нетърпение!!!

[Beduin]

След обичайната подготовка тръгваме към Сегед. Знаем, че ни предстоят едни 11 часа пътуване и с известна досада потегляме късно - след 9 ч. През Сърбия пътуваме спокойно и почиваме разточително. Ремонтите по магистралата ни забавят. Едно глупаво объркване на пътя ни коства още около 40 минути. Доста отегчени от пътуването, наближаваме сръбско-унгарската граница и виждаме сериозна опашка от коли, която ще ни забави с няколко часа. Оказа се, че такава опашка се извива вечерно време, а през деня я няма. Затова, че се мотахме, сега ще чакаме. След три часа на опашката успяваме да минем границата, но вече е след полунощ. Отбивам се да обменя форинти(не приемат карти) и да си купя винетка – насочвам се към малка постройка с една разплута унгарка на гишето. При обмяната ми дава едра банкнота. Купувам винетка с форинтите(така е по-изгодно) и ми връща ресто с много на брой дребни банкноти. Преброявам ги старателно няколко пъти и резултатът е един и същ – по-малко са. Разочарованата касиерка набързо се коригира. Преглеждам внимателно винетката: номерът на колата е сбъркан – има една цифра повече. Това вече е притеснително. Служителката изнервено задрасква цифрата и слага подпис и печат. От какво пък толкова се изнерви? Потегляме към познатия ни къмпинг с очакването, че след двайсетина километра вече ще отдъхваме. Отново попадаме на ремонти по магистралата и не можем да следваме маршрута от навигацията. Новите отсечки на магистралата, които ги няма на картата, допълват картината и резултатът е: няколко пъти грешим пътя, обикаляме Сегед и накрая успешно пристигаме пред къмпинга(46 16' 18'' N, 20 01' 20'' E). Вратата е заключена, надписите са на унгарски, звънецът не предизвиква реакция. Решаваме да преспим пред къмпинга. Тъкмо нагласяме караваната между дърветата и пристига портиерът, за да ни каже, че няма проблем да влезем в къмпинга. Няма как – преместваме се в къмпинга, а входната врата остава широко отворена през цялата нощ. Най-после свърши този ден!
На сутринта потегляме към Виена. Вечерта се разхождаме из града. За пръв път ползваме градския транспорт, а не колата. За малко да изпуснем последните автобуси.
На следващия ден – преход до Братислава. Градът се оказа голям и добре уреден. Настаняваме се в много приятен къмпинг на брега на езеро(48° 11' 18"N, 17° 11' 08"E).


В Братислава съм идвал преди повече от 20 години и спомените ми са за безличен град. Сега е съвсем различно – модерна и голяма столица с магистрали, мостове... Над града има много странен дворец. Архитектурата му е някаква странна смесица от приумиците на всички, които са го стопанисвали. Забележителен е асиметричният мост над Дунав – Нови мост. Един носещ стълб, на единия бряг и опънати въжета към цялата дължина на моста. Разбира се носещият стълб е наклонен и отгоре има ресторант. Съкращаваме разходката из Братислава. В къмпинга също е приятно, тъй като е част от добре поддържано място за спорт, почивка и плаж край езерото.
На другия ден пътуваме по магистралата към Прага. Знаех, че тази магистрала „друса”. Основата е от бетонни блокове, които вече създават проблеми с фугите. Мислех, че друсането ще е само в някакъв участък, но се оказа почти през целия път. Не е приятно когато сме с каравана, дори е притеснително, имайки предвид възрастта на караваната. Прага ни посреща с летен дъжд. Насочваме се към поредицата малки семейни къмпинги в квартал Troja. На улицата е забранено спирането. Не можем да огледаме предварително къмпингите и влизаме в един произволен - Campsite Fremunt(50° 07' 02" N, 14° 25' 39" E). Заемаме последното място за каравана. В къмпинга е малко тесничко. Струва ми се, че в съседния къмпинг е по-добре. Както и да е. Кварталът е много приятен. На 5 минути пеша е трамвайната спирка, откъдето за 15 минути можем да стигнем до най-важните места в центъра. На сутринта купуваме билети от собственичката на къмпинга и тръгваме на обиколка из Прага. Бях чул мнение, че разглеждането на Храдчани – парка и президентския комплекс, е загуба на време. Не се съобразяваме с това и отиваме там.


Досега сме разглеждали Шьонбрун, Хофбург и Белведере във Виена; Мелк; Хелбрун, Мирабел и Хоен Залцбург в Залцбург; Херенхимзе, Нойшванщайн и Линдерхоф във Германия; Лувъра, Версай, Фонтенбло край Париж; Виландри, Шенонсо и Шамбор по Лоара; Дворецът на Дожите във Венеция; Дворецът в Монако; Бран, Пелеш и Пелишор в Румъния; Дворецът в Балчик и още толкова забележителни църкви и катедрали; няколко ботанически градини. Оказа се, че сме се преситили. Тук нищо не може да ни впечатли. Освен това на всяка вратичка има входна такса. Цените са западноевропейски. Набутваме се в туристопотока към „Златната уличка” – малка уличка със занаятчийски работилнички.



Честно казано занаятчийската улица в Златоград е по-хубава, защото е по-истинска и е безплатно. Ориентираме се към Карловия мост.



С наближаването на края на деня тук става все по-интересно. Това е мястото на уличното изкуство, на приятните разходки и на незабравимите гледки към залеза над двореца.



Взимаме си дозата вечерна разходка и се прибираме в къмпинга. Къмпингът се заключва вечерно време и това може да е предимство, тъй като имаме ключ от пешеходната врата. Ако сме с колата обаче, ще бъде недостатък.
На сутринта потегляме с колата на 80км. към Кутна Хора. В превод означава „прокопана планина”. Мястото е с множество сребърни рудници и около тях се е създало селище, дворец и голяма църква. Преди двайсетина години съм разглеждал този дворец и единственият ми спомен е от инвентара за мъчения. Всъщност в Чехия темата за мъченията е сериозно застъпена в музейните експозиции. Църквата е с много интересна архитектура – вместо кубета има нещо като шатри.



Не влизаме вътре – вече сме се нагледали на църкви. Тук в Кутна Хора има и една църква, чийто интериор е от човешки черепи и кости. Това е уникално, но съзнанието ни не го приема като нещо, което трябва непременно да видим. Сигурно си заслужава да се влезе в сребърните рудници, но по стечение на обстоятелствата ги пропускаме. Не пропускаме, обаче наливната чешка бира. Избираме една кръчмичка в туристическата част и се настаняваме под сянката на дърветата.



Карта на Кутна Хора


На другия ден разглеждаме останалите забележителности в старата част на Прага, всъщност – мотаем се. „Градът на 100-те кули” – така е известна Прага. Гледайки отвисоко, не бих я нарекъл така. Попреситили сме се от градове. Стигнахме до такова заключение.










А това ни впечатли: кошче за боклук на пазара




"Танцуващата къща"


Замъкът Troja

[vladostanimirov]

Екстра, до тук- два непознати за мен къмпинга ,които ги включвам в тазгодишното ми пътуване.....
Очаквам продължението с нетърпение

[Beduin]

На сутринта закачваме караваната и потегляме към Карлови Вари. Настаняваме се в много спокоен и зелен къмпинг на десетина километра от курорта - Autocamping Na Špici (50 16' 13'' N, 12 59' 40'' E). Имаме достатъчно време и отиваме с колата в Карлови Вари. Правим една панорамна обиколка по високото и слизаме в центъра.


Пешеходната част е много приятна. На различни места има течащи чешми с минерална вода. Интересното е, че всички са с различен вкус на водата. Почиващите си купуват сувенирни чаши и си пият водата докато се разхождат. Вечерната разходка е релаксираща -чувства се хладният полъх от Татрите. В класацията на приятните вечерни разходки я нареждаме след Кан и Верона. Курортът е на високо ниво. Безкрайно много хотели – все нови и с подобаваща архитектура за региона. Огромната част от почиващите са руснаци.








Чешки кристал



Прибираме се късно в къмпинга.
Следващият ден е отреден за пътуване до Чешки Крумлов. По пътя виждаме много замъци. Чехия е страната в Европа с най-много замъци на единица площ. Голяма част от тях изискват влагане на много средства за реставрация. Издръжката на един замък при такава гъстота е мисия невъзможна(все пак трябва да стане туристически обект). По средата на пътя се отбиваме в Пилзен. Знаем, че тук има музей на бирата. Почивен ден е и паркираме на един служебен паркинг пред полицията. Оказва се, че освен музея, можем да разгледаме старата пивоварна от другата страна на реката. По-интересно е в пивоварната и отиваме там. Влизането е на групи в определени часове. Ще се наложи доста да почакаме, но си заслужава.



В уречения час започваме обиколката на бирената фабрика. Разкарват ни с автобусче из новата фабрика и влизаме в цеха за бутилиране. За съжаление в този ден има профилактика и почистване на машините. Гледаме бездействащ цех. След това ни завеждат в старата фабрика, където има музейна част. Тук ни запознават с технологичните процеси при производството на пиво и виждаме оборудването на старата фабрика. Накрая слизаме в подземието, където отлежава пивото. Това е най-интересната част. Попадаме в мрежа от прокопани на ръка тунели с голяма височина и ширина, за да могат да се транспортират бъчвите. Температурата е около 15 градуса. Общата дължина на тунелите е около 19 км. Има релси за транспорта, има канали за оттичане на водата, има вентилационни отвори, има охлаждаща система – огромни зали, които се пълнят със сняг и лед през зимата и поддържат температурата през цялата година. Накрая ни наточват прясна бира от бъчвата – без стабилизиращи вещества. Леко е мътна, но е вкусна.


Излизаме доволни от разглеждането. Заслужаваше си чакането.
Продължаваме пътуването към Чешки Крумлов. Сметките показват, че ще стигнем в предвидения къмпинг не по-рано от 22 часа. Пътуването в тази част на страната е приятно. Южна Чехия има особен чар. Пътищата са добре поддържани, полетата са зелени, навсякъде има замъци. Малко са странни пътищата – гладко поле със съвсем лек наклон, а пътят се вие змиевидно с поредица от остри завои. Не го разбираме, но изглежда интересно, като на картичка. По късна доба влизаме в къмпинг Petráškův dvůr camp - няма врата или бариера(48° 49' 07"N, 14° 15' 59"E). Настаняваме се, на сутринта ще се регистрираме. Основният бизнес на собствениците е друг – това всъщност е соларен парк, като соларите са разположени на високи дървени конструкции, а под тях се паркират коли, каравани, опъват се палатки.
На сутринта отиваме в замъка Хлубока. Това е много добре изглеждащ замък с поддържани градини. Възстановяването е извършено така, че изгрежда като новопостроен. Това не ме грабва. Имам усещането, че разглеждам нова сграда. Обхождаме го отвътре с усещането за „пресищането”, за което говорех.




Това е селището под замъка:


Това е в новата част:


Продължаваме с разглеждането на Чешки Крумлов. Оказа се забележителен град. Старата част е добре запазена и много романтична – каменни улички, площадчета, дюкянчета, мостчета. Над всичко това се извисява замък с непристъпни стени. С основание това е една от дестинациите на туристическите агенции.


Свърши батерията на "цъкалката", останалите снимки от това страхотно място са на лентовия. В Интернет можете доста да видите, но най-добре "на живо".
Южна Чехия е много интересна. Релефът е приятно нагънат, зеленината е навсякъде, а селищата по нещо приличат на австрийските. Свикнали сме да отъждествяваме Чехия с Прага, но Чехия не е Прага. Разхождаме се до късно. Купуваме си trdelnik – кейк, характерен за Чехия, Словакия, Унгария и Трансилвания. Тук го правят по-хубав от унгарския, но най-вкусен сме яли в Синая-Румъния.

[Eli-Niki]

Чудесен маршрут, отбеляваме си го и него.

[jororib]

Страхотно разказвате, много ми е увлекателен пътеписа.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[danbog]

Минете и през Босковице - намира се на 40-тина километра северно от Бърно, Има очарователно каубойско градче - " Вестернове местечко" Почти автентично с банки, барове, локали, индианци и коне. Уреждат на специални арени родео и нападение на форт. За децата е незабравима атракция. Дават и костюми за да се включите в шоуто.

Източно от Бърно се намира Славков до Брна - Аустерлиц . Знаете за какво иде реч. Замъка от терасата на който Наполеон е приветствал войските си е много красив, добре поддържан и с прекрасна градина.

Въобще Чехия е пример как от Прехода може да има и полза. .
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[dimo]

Браво на вас.1 година работих в прага ,много красив град.Всеки ден от престоя ми в Чехия намирах нещо по красиво от предното.Страхотна страна.
_________________
ABI ACE DIPLOMAT

ЯМБОЛ