kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Чет Май 03, 2012 10:27 pm Заглавие: Пътуване до Одеса 2012
ПЪТУВАНЕТО ПО ПРИНЦИП
Нямаше как да пропусна това пътуване , сега знам защо . Защото може би никога няма да се повтори отново и щях да си отида от този свят без да съм видял Одеса.
Знаете как започно всичко, за организацията и всичко останало. Може би ще ви е интересно да прочетете и моят отчет . Та накратко:
Искам да благодаря на нашият приятел Другаря, който бе така добър да ме вземе със себе си и благодарение на него за пръв път се возих на кемпер ,не само возих , ами и карах, и не само карах , ами доста покарах.....Успях да се докосна до техническите характеристики ,скоростните качества и пътно поведение на кемпер с двигател 1,9 ТДИ ,което разби досега наслагваното у мене мнение ,че са слаби. Не ,не са! Напълно достатъчна мощност ,която поне мене ме удоволетворява напълно, което пък разширява възможностите ми за избор на следващата придобивка. Вече се заглеждам и в модели под 116 к.с – доста са.
Първа спирка : Руската църква в Шипка. Спряхме за настройка и да се помолим на руските светии за здраве и успех.
На следващият ден потеглихме от „Зоната на Гената”- едно много добро място с гостоприемни домакини и условия за средно статистически къмпинг , почти на изхода на България при Дунав мост. Преминахме моста и стъпихме на румънска земя.
Малко след това седнах да покарам. Няма да пускам гласуване, от снимката ясно се вижда ,че кемпера много ми ходи .
Румънските пътища за моя гордост, не са това от което се страхувах, след нас са хората . По- назад са ,но се стараят да ни стигнат, навсякъде се работеше или поне се симулираше работа.
Така неусетно и с приповдигнат боен дух стигнахме изхода на Румъния с Молдова след Галац,където пред нас имаше десетина коли.
И след нас имаше толкова. Забележета наглеца с Пасата,който се мъчи да засече някой от опашката . Не знаехме какво ни чака......
Колко му е ,мисля си аз, виждал съм подобни опашки и на сръпска и на турска и на гръцка граница.....
Колко ,колко – час,час и нещо. След което ни чакаше едно тясно мостче на което два тира трудно се разминават и там ситуацията подобна 10 коли пред нас и толкова зад нас.
Е тука вече ситуацията се срина. Молдовците почнаха да се изнервят на 10-тата минута и почнаха да изпреварват в насрещното платно. Идващите отсреща коли се опитваха да карат в платното ,но там –задръстено. Накрая и един симпатяга с ТИР мина в насрещното ,ей така да се шмугне пред някой кемпер и нещата загрубяха. Висене – пак около час и половина-два.
Преминаването от Румъния в УкраИна в нашият сектор се осъществява през 3 основни маршрута. Наблягам на И-то ,щото не е Й !!!!!
1-вият и най-логичен маршрут от кръговото на Галац до сборната точка в Киринички е 128 км ,но минава през изключително липсващият път Рени-Измайл. При този вариант се карат цели 600 метра в Молдовска територия, което не е предпоставка да няма съответните гранични дивотии откъм Украинска земя. На снимката е в синьо.
2-рият ,не толкова логичен ,но предпочетен от нас маршрут е с дължина 118 км, но се кара около 45 км в Молдова и има няколко места с отговорно липсваща настилка и като цяло прилича на пътя от , примерно, центъра на село Горно Нанадолнище до входа на ТКЗС-то. На снимката е в зелено.
3-тият маршрут ,който аз предпочетох на връщане е с дължина 153 км и се кара по чувствително по-добри пътища, приличащи по-скоро на украинските ,но се минава по-северно ,през Кахул . Пътят в Румънско от границата до Галац не е кой-знае какво ,но все пак е в Румъния и е доста порече. На картата е в червено.
И снимката:
Основно трябва да се знае ,че на връщане от Украина може да се мине с до 1 литър водка и до 2 (две) кутии цигари. Не стека- кутии !!!! Тъй като в автобуса на връщане имаше и чисти българи ,а те са си тарикати ,шофьорът изрично натърти на броят кутии. Е ,няма да ви разказвам какво разкостване на автобуса имаше и какво строяване на пътниците с багажа пред него и какво тарашене на чанти и куфари. И това точно 4 пъти .Че куче ,дресирано за наркотици, че такова за цигари ...... И всеки път намираха ,къде 5 ,къде 3 ,къде 2 стека цигари ,естествено в чантите на най-отворените – чистите българи от българия. Пиша го с малки букви ,защо в този автобус се запознах и с много други Българи ,които се връщаха от родните си места или отиваха по студентските скамейки след пролетната ваканция.
След почти компактното пристигане ,връщането раздели групата на отделни групи по интереси: едни тръгнаха към Затока и Сергеевка, където ги чакаха 30 километрови пусти плажове, други към Вилково на самото устие на Дунав при входа му с Черно море-едно изключително живописно място, аз се качих на редовната пътническа автобусна линия Одеса-Варна и се прибрах.
Забравих да спомена на интересуващите се ,че пътят за Одеса минава втори път за около 7 км през Молдовска територия ,но там няма граница ,спираш ,дават ти картонче ,караш,спираш на края ,взимат си картончето. Това е .
След прогонването на турците от тия земи руската империя решава да затвърди позициите си на новите територии като построи град по европейски стандарт ,който да промени територията след турското владичество. В тая връзка е издаден декрет ,който дава по-големи права на заселниците в новите земи ,което отприщва и масовата емиграция на българи от Турската империя към Бесарабия.
С декрет на Екатерина Велика от 2-ри септември 1794 е започнало изграждането на пристанище Одеса. Няколко години по-късно финансирането на строежите е преустановено ,хората изпаднали в униние и отчаяние докато се усетили и изпратили няколко товара с гръцки портокали в Императорския двор за да покажат какви чудеса могат да ядат ,ако имат пристанище. Та парите били отпуснати и така се започнало . Сега в Одеса има паметник на портокала ,който спасил града. Тази година Одеситите ще празнуват своята 218 –та годишнина.
Зараждащата се търговия довела много търговци, банкери, спекуланти, евреи ,безработни, рекетьори и контрабандисти. От там и славата на града.Не напразно наричат Одеса-Мама. Какъвто и да си Одеса ще ти намери препитание. Благодарение на това ,че градът е изграден върху скала от мушелкалк (варовик с мидички) започнали да копаят камъка в галерии и мини и сега под Одеса има над 2500 км тунели и катакомби ,много от които все още непроучени и картографирани. Те се ползвали в началото за подслон на бедняците ,след това като складове на контрабандисти ,там държали белите робини отвличани от необятната степ преди продажбата им на турски и арабски шейхове и султани. По време на немската окупация там са се крили партизани и нелегални. Но за катакомбите по-подробна информация може да ви даде Кмета, той ходи там и се прикрепи към местните ,които му показаха нещата извътре.
В момента Одеса наброява около 1 милион души, изглежда приятно (поне в центъра) и местните се опитват да продават туристически продукт основно на туристи от бившия СССР , наблягайки на места, разкази и поеми ,познати им и свързани с хора живяли в Одеса или написани за Одеса. Това са 12-те стола , Пушкин,Менделеев, ген. Радецки, Дюк Ришельо и подобни. Там е и прочутото Потьомкинское сълбище ,познато от филма „Бунтът на Потьомкин „ е-ееее от едно време (преди 9-ти) и единствен руски филм с наградата ОСКАР. Ако си спомняте черно-белият ням филм в който една майка пада простреляна и количката с бебето тръгва надолу по стълбището към морето. Тъжно!
Двама френски артисти пътуващи с кемпер, набор може би на Хитлер, бяха направили арт-експозиция представляваща платна от зебло с нарисувани духове на хора ,тичащи надолу по стълбището......
Транспортът в Одеса е организиран основно върху едни жълти маршрутни автобусчета ,които хвърчат като изоглавени навсякъде и цената е под 50 стотинки за возене. Бирата е от 1,20 до 2 лв като на Дерибасовска имало казват и по 12 лв ,ама без мене! Цените са им по-високи от нашите почти на всички продукти ,иначе стандартът на живот прилича много на нашия.
Одеситите са хора на купона и смеха и на 1-ви април празнуват празника „Хуморина” Такъв беше и шофьорът на автобуса до Варна ,с който прекарах незабравими часове, слушайки го.
УКРАИНА
Преди перестройката Украина е наброявала около 60 милиона ,в момента са 38 милиона и както каза един Украински националист ,с който разговаряхме на близки за нас теми „ще живееме добре ,когато станем 15 милиона”. Голям процент е руското население ,компактни маси има украинци, българи, гагаузи и какви ли не. Все още нещата не могат да се успокоят напълно за да заживеят в мир със себе си. Бихме могли да имаме много по-близки връзки двете държави ,има какво да спечелят от това и двата народа, но.......Уви!
За наша радост ,жителите на Киев и западна Украина предпочитат да идват на нашето черноморие поради фактът ,че е по-близко от техния Крим, където също има сепаратистки настроения.
Събота и неделя са сватбените дни ,в радиус от 100 м около мене преброих 18 булки.
Потьомкинското стълбище с арт-експозицията....
И без нея....
Мостът на влюбените ,където си заключват катинари в знак на любов и ключът го хвърлят в морето. Да знаете мостът е 40 години без ремонт и като вървиш по него се клати доста страшно....
Тия на колко ли са години днес и дали се обичат още ?
Има толкова много мераклийки за любов ,та се налага от Общината да махат заключените катинари с флекс ,защото мостът не може да издържи от тежестта им. Личи си обаче къде са били те.
А на плажа пред кемперите народа е открил отдавна сезона:
И нощна Одеса ,видяна от мястото на срещата:
Сега ,като пиша това се замислям дали не се изхвърлих в началото . Може би ще се върна пак в Одеса. Има нещо там .
Пред Одеса се намира пристанището ,промишлени зони и други стопански обекти. Основно плажовете са в южния край на града и в северния. Ние бяхме в северния,нарича се Лузановка. Мястото е една огромна неподдържана ливада ,носеща името „Парк Лузановка” и пред нея е самият плаж с доста добри показатели, както на пясъка така и на водата. Основно ливадата е с леки бабуни и неравности ,което може би е довело до разделянето на групата на две части- едната на ливадата , другата на равен паркинг ,но леко в страни. Тежкото пътуване вероятно е изиграло решаваща роля при избора на равната част пред общото сборище. До нас бяха поляците ,от другата страна украинци ,руснаци, пак украинци и т.н. В средата имаше една шатра на местна пивоварна и един прицеп с вдигнат бризент ,играещ ролята на сцена.
Ето малко снимки:
Руската група ,като най-организирани и опитни в тия неща дойдоха с това ремарке ,закачено зад един кемпер:
В което имаше ето това:
Дълга здрава маса ,на която спокойно да забиеш лакти и да попиташ: Ти меня уважаеш или нет ?
Някой май подхвърли ,че групата на волните пиячи би могла да монтират един подвижен казан за ракия в едно ремарке.......
Първата вечер за мен бе политическа. Отидах при Бруталий и му казах ,че политически коректно е да седне на маса с българската група. Там пихме ,много пихме. После той каза ,че политически коректно е аз да седна на масата на украинската група. И там пихме ,много ..... и мезихме. После аз казах ,че политически коректно е той да седне и при другата българска група. Там май пак пихме ..... и някой ни снима изправени . Тогава аз се усетих ,че съм му до подмишниците на тоя богатир и няма да стане така. После той каза ,че политически правилно е да идеме при поляците ...... Аз повече нямам спомени. Само се сещам ,че имаше и политически правилни действия и с белорусците.....
Моля ,който ме е снимал тогава да не публикува снимки ,а да ми ги прати на пощата.
На другия ден се събудих в 18,30 .
Купона беше почнал.
Появиха се едни руси мацки с къси поли от Минск. Трифонов тотално не можа да устои.
Аз си мислех ,че е взел нечии телефонен номер ,а то било автограф с посвещение......
Другаря в дружески разговор по общи въпроси:
Митко и Пешо със замечтани погледи вперени в групата от Минск.
За да ти вържат на дансинга ,трябва да си облечеш правилната физиономия.
И правилният форум, на групата от Беларус.....
Още от Беларус....
Сега запейте известният световен хит за музикално озвучаване на следните кадри.
„А я сум негде руйно вино пило
А я сум негде с друга сречан било...
А ти, а ти – ти си ме чекала.....”
Това са кадри от общата техническа конференция между българския и полския кемпер-клуб на тема :......
Темата я знае само Кметицата Мария.
Другаря предаде челен български опит на поляците как се пече пиле по оф-роудски. Те си записваха и снимаха и те така..... Стана мазало.
От мене толкова ,надявам се и останалите да се включат с повече информация и снимков материал. Определено си струваше ходенето ,определено .
Тъй като моя приятел Мариян се притеснява къде съм спал ,ето къде:
Това е нещо като хотел,нещо като почивна станция ,но най-правилно е да се нарече ХАН. Намираше се в непосредствена близост до срещата, през уличката, свряно между една подстанция и плажа. Състои се от няколко 2-3 етажни блокчета с общи тераси и вътрешна уличка ,на която патрулираха минимум 10 въоръжени полицаи + още толкова невъоръжена частна охрана. По време на празниците се напълни на максимум ,като купона беше нескончаем.
Една дебела лелка ,играеща рецепционистка ми взе 96 евро за 5 вечери ,като обитавах единична стая със всички удобства. Неудобното е ,че стаята гледаше към вътрешния двор ,където хората бяха повече от на "Витошка" имаше паркирали коли и ресторанта също гледаше към него. Вечер купона в този хан свършваше към 01,00-02,00 ч като една вечер гостите се изнесоха изпразвайки един пълнител от "Макаров " точно под моя прозорец. Добре ,че след политичести правилните действия ,много-много не ми пукаше какво става там. Братушките вадеха едни барбекюта и печаха здрави шашлици по общите тераси на Този "Дом Отдьiха"
Няколкото стаи на партера внепосредствена близост срещу ресторанта не ставаха за обитаване и по техните стандарти и бяха превърнати в зоологическа градина ,като на горните етажи си имаше хотелски стаи.
Ако пак ида в Одеса ,пак там ще спя. Екстра е!
Дерибасовска:
Крайбрежния булевард- любимо място за разходка на Одеситите:
УКРАИНКИТЕ
Отидох с големи очаквания. Обаче:
Украинките не ми харесаха. Едни такива по-пълнички, с откровени коремчета, сланинки,нямаше така да кажеш: Евала ! След 2 дни безуспешен оглед ,реших че ако видя хубава украинка ,то това ще е в Мол-а.
Там вече нещата се подобриха. Не че общото впечатление се повиши ,но имаше няколко много, ама много добри. Подобна кака тука ще е с катранена коса ,със злобен поглед и змийско излъчване. Там обаче мацката е не само хубава ,ами в лицето и се чете някаква дадена от бога и природата красота.... и тия очи....Бе славянска хубост !
В мол-а си намерих приятно занимание- на партера имаше ресторант на самообслуждане в който през останалите дни се хранех. Това риба по литовски в гювече, това украински котлети, разните му там супи(вече забравих как се казваха)
Вътре в Мол-а:
А Путин ме следеше от балкона:
Одеса е приятно зелена, с много паркови протранства ,много наблягат на християнството в момента. Ето този храм е бил съборен по времето на СССР и след перестройката са го построили наново:
Детска площадка за екстремни изживявания:
И единствения кемперист ,осмелил се да паркира кемпера си на "Дерибасовска" - естествено от България
Предимството на малкия кемпер!
Хората са се погрижили и за самотните пътешественици:
Естествено ,има конкуренция в съседната сграда:
Капитализмът е хубаво нещо !
Гордостта на Одеса- Операта:
И най-доброто място за спиране между Русе и Одеса се нарича Татарбунари, или краят на града ,като пътуваш за България. Вижда се ето тази табела, девойчето вече ще се е качило на автобуса:
Така изглежда сградата:
С най-чистите тоалетни, където срещу 40 стотинки можеш да се почустваш човек:
Има магазин-заведение и може да се преспи с кемпер.
Една снимка на любителите на WV- каравана:
И целият състав:
В Борово ,до нас има руски гастроном ,сложил съм едни пелмени ,наточил съм горилка - медовая с перцом , и сядам!
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
