kemper-club forum

[Beduin]

Зимата отмина и дойде сезонът на отпуските. При нас той е сезон на пътуванията. Тази година разполагаме с 23-24 дни за пътешествия из Европа. Популярните дестинации до около 2000 км. сме ги обиколили. Разгръщаме картата и се заглеждаме към другия край на Европа. Сметките показват, че ако не се мотаем излишно, времето ще ни стигне. Решено! Следват обичайните приготовления и товарене на караваната. Пак се събра много багаж. Всеки път като тръгваме, установяваме, че с тези запаси можем да издържим едномесечна обсада. В последния момент решаваме да оставим дебелите одеяла. Знаем, че отиваме на по-хладно, но решаваме, че ще се справим с по-тънките – дебелите заемат много място. Потегляме към Калотина. Всички сме в колата, зад нея е караваната, а зад караваната остават всички служебни и житейски проблеми; остават „четирите стени”, между които сме цяла година; остават предразсъдъците и наложените стереотипи в обществото, в което живеем; остава дори „лошият материал”. В очакване сме да изкараме двадесетина дни в друг свят, сред други хора, с други разбирания и нагласа за живота. През Сърбия пътуваме без излишно размотаване, за да успеем да стигнем навреме на унгарската граница – имаме урок от миналата година. За пръв път не обменям динари – плащам всичко с карта. Времето е горещо и няма никакъв вятър – това е добре, защото обикновено вятърът е западен и ще ни бъде насрещен. Когато влизаме в непозната страна, всичко ни е интересно. Спомняме си преди години, като влязохме в Сърбия, как се усмихвахме на рекламите и надписите им, как се веселяхме на тунелите с табелки „Пали светло!”, как се учудвахме на много старите и раздрънкани коли. От тогава сме влизали много пъти. Сега просто си седим в колата и чакаме да се изнижат тези 11 часа пътуване. Интересно е, че за тези години таксите за преминаване по магистралата в динари не са се променили, въпреки обезценката на местната валута. Таксите са общо 1950 динара и са наполовина от таксите за кемпер. Минаваме границата според очакванията - в ненатоварено време. В Унгария ни чака финансова изненада – винетката вече е за 10 дни и е по-скъпа – 2975 форинта. След двайсетина километра отсядаме в познатия ни къмпинг край Сегед. Къмпингът също е поскъпнал. За четири души, без ток плащаме 6480 форинта. От миналата година приема плащане с карти. Настаняваме се в горичката на хлад, вечеряме и разпускаме след жегата и дългото пътуване. Ползваме този къмпинг, защото е извън града, по-спокоен и горист. Санитарните възли са на нивото на тези в българските къмпинги от времето на социализма. Такива са и в другите къмпинги в Сегед. На практика няма топла вода, а самата вода е минерална и мирише на сяра. Въпреки това е хубаво да се отпуснеш под боровете след уморителното пътуване. Горещият ден постепенно си отива, в очакване сме на наближаващата нощ, когато изведнъж гората силно зашумява и след малко започва да духа сериозен вятър. Тази промяна беше предсказана от синоптиците, но ми стана интересно колко рязко задуха. Всъщност в равната Унгария няма какво да спира навлизащия атмосферен фронт и промяната е рязка и чувствителна.
На сутринта започваме преход до Мелк или още по-добре до Линц – зависи как ще се движим. През Унгария пътуването обикновено е безпроблемно. Равно е като тепсия, а пътищата са хубави и поемат трафика. Продължава ремонтът на обиколния път на Будапеща. Движението е в едното платно и е малко изнервящо. Допълваме газ преди границата с Австрия. В Сърбия и Унгария много често имаме проблеми с газта. Предполагам, че помпите работят с по-ниско налягане и зареждат по-малко. Случваше се на газстанцията да се радвам, че колата е дала икономия, а след 200 км. газта изненадващо свършваше и продължавахме на бензин. Влизаме в Австрия и купуваме винетка(8 евро). За пръв път минаваме покрай Виена без да отсядаме – гоним километри. В България термометрите сега достигат до 40 градуса, а ние пътуваме по хлад и дори превалява. Вятърът, обаче, е насрещен и силен. Това неминуемо ще се отрази сериозно на разхода. Отминаваме Мелк и се настаняваме в къмпинг край Линц(48 14' 06'' N, 14 22' 43'' E, сайт: http://www.camping-linz.at/index_start.php?lang=eng). Вече чувстваме, че сме в по-зелената част на Европа. Пропускайки големите градове, ще отсядаме в по-евтини къмпинги. Този е един от тях - приятно зелен и поддържан. Недостатъкът му е, че шумът от магистралата се чува много силно. Има много стационарни каравани на местните хора – с жив плет, алпинеуми, беседки, люлки и какво ли не. Аз не бих си поставил тук стационарна каравана – непосредствено под магистралата и с гледка към равната нива. Дъждът се усилва и ни принуждава да прекараме времето си вътре в караваната.
На следващия ден пътуваме покрай Нюрнберг към Щутгарт. Решихме да избегнем магистралата през Мюнхен като по-натоварена и с повече възможности за задръствания. Вечерта отсядаме при роднини край Щутгарт. Вече сме в Германия и времето е осезаемо по-хладно.
След гостуването продължаваме със сравнително къс преход към Люксембург. Красива природа, висок стандарт и евтино гориво – това е краткото описание на малката страна. Теренът е приятно хълмист. Говедовъдството е силно застъпено – навсякъде пасат жълти крави. Настаняваме се в къмпинг край столицата(49 34' 20'' N, 06 06' 31'' E) и отиваме да разгледаме града.
















Разглеждаме величествената крепост, която никога не е превземана. Всъщност Великото Херцогство Люксембург заема малка територия от тази част на Европа и е възможно завоевателите просто да не са полагали усилия да го превземат, но това са наши разсъждения. През града минава река, която е оформила доста дълбоко дере. Точно там е изграден много хубав парк. Разходките из него са приятни, особено ако са в горещ летен ден. Тук, обаче, няма горещи дни. Климата е по-хладен и по-влажен. Всичко е зелено и свежо. Виждаме и големия каменен мост, който е символичен за Люксембург. Докато се разхождаме из града, попадаме на концерт на открито на голям оркестър. На сцената за оркестъра, освен осветление, са монтирани и инфрачервени нагреватели за по-студените дни. Подобни нагреватели хората са си монтирали и по терасите на домовете – в случай, че искат да си използват терасата в студено време. Откритите заведения също са оборудвани с инфрачервени газови отоплители.

Следва...

[AlbenaAlex]

Радвам се, че ни правите съпричастни към пътуванията ви. Чета ви винаги с интерес.

[Женени с Деца]

Заформя се нов интересен пътепис. До тук "Браво!" и чакаме продължението с нетърпение
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[Beduin]

На сутринта отиваме пред двореца, но се оказва, че преди обяд не можем да го разгледаме.


За сметка на това разглеждаме пазара, който се оформя на площада до двореца. Такива пазари има на доста площади в Западна Европа. Всичко е в специални ремаркета или бусове, има подвижни сергии, тенти; прокарват захранване с ток и вода(през електромери и водомери). Продават цветя, плодове, зеленчуци, сирена, аламинути, сладкарски произведения, сувенири.


Привечер всичко това изчезва без никаква следа. Размотаваме се из пазара, опитваме разни неща, гледаме с недоверие плодовете и зеленчуците(имат вид на пластмасови). Удивляваме се на калъпите твърди сирена, поставени навсякъде, дори и на земята. Не се съхраняват в хладилник. Външната им страна е с трудно определим цвят – мръсно-тъмно-сиво-кафяво. Можем да го приемем за някакъв камък или за нещо за сядане. Формата и размерите на големите калъпи са като на кръгла табуретка.

Оше малко изгледи от Люксембург:






Решаваме, че няма да уважим двореца на Херцогинята на Великото Херцогство и следобяд потегляме към къмпинг в покрайнините на Париж.

Последен поглед към къмпинга в Люксембург:




Бяхме планирали две нощувки в Люксембург, но така спестихме една – може да ни потрябва в следващите дни. Преходът до Париж е сравнително къс, но не е лек. В тази част на Франция националните пътища минават през много на брой хълмчета и деренца, което е уморително. Навигацията ни прекарва през предградията на Париж. Има разни околовръстни магистрали, но решавам да не експериментирам и се доверявам на по-умната от мен машинка. Улучваме час пик и натоварени улици със светофари през 100 метра. Няма „зелена вълна” и движението е тежко. Привечер пристигаме уморени пред къмпинга(48 59' 47'' N, 01 57' 37'' E). Рецепциониста като ни вижда, изтичва и слага на вратата табела за липса на свободни места. Питаме го за друг къмпинг. Написва ни на листче имената на някакви населени места. Докато търсим на картата, той се смилява над нас и казва, че ако сме за една нощувка може да ни пусне. Олекна ни. Къмпингът е достатъчно голям, но французите са си поставили караваните целогодишно и не им се занимава с приходящи като нас. Настаняваме се сред борови дървета. Точно над нас прелитат съвсем ниско малки частни самолети, подхождайки за кацане към близка писта. Самолетите минават през 1-2 минути. Вероятно има някакво мероприятие. Малко са изнервящи – двигателите пърпорят на ниски, понякога не много устойчиви обороти. Когато притъмнява престават да прииждат.
На следващия ден потегляме към Живерни – на двадесетина километра. Пристигаме на хубав безплатен паркинг с трева(49 04' 26'' N, 01 31' 48'' E). Виждаме кемпери, които са пренощували тук. Подготвяме се за евентуален дъжд и тръгваме към къщата на импресиониста Моне. http://www.museefondationclaudemonet.com/en





Тук всичко е запазено така, както е било по времето на великия художник. Характерно за къщата му са градината и езерото с лилиите. Градината е с много голямо разнообразие от цветя. Цветята не са като в дворците, а са тип „селска градина”. По тази причина подръжката е много трудна.




























В зависимост от периода на развитие на цветята, градината изглежда различно. Можем да го видим на снимките в албумите, които се предлагат в магазинчето. Разглеждаме къщата, цветята и се насочваме към долния край на имението, където се намира езерото с лилиите. Езерото е изкуствено създадено и се поддържа в същия вид, в какъвто е било тогава.






Дори лодката, с която обслужват лилиите, вероятно е същата.












Водните кокошки с малките си ходят по листата на лилиите.






Тук наистина е красиво и спокойно място, въпреки, че има много туристи. Куп младежи, обучаващи се за художници, рисуват от местата, на които е седял Моне. Като си помисля – и аз се опитвах да напиша нещо от Вазовата тераса на Черепишкия манастир, ама не се получи. Спокойствието на това място е много завладяващо, но нас ни чака път.

Последен поглед към централната алея пред къщата.

[ls1]

Много ми е приятно да чета пътеписа, благодаря.

Може ли да помоля ако се сещате да споменавате цените накъмпинзите в които спите. На този етап мисля, че ако обикаляме Европа ще е на вашия принцип, от къмпинг на къмпинг.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[Beduin]

Къмпингите ги избирам от http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/ . Това са къмпинги към ACSI. От сайта може да се видят и цените. Те са различни, в зависимост от сезона, броя на хората, деца, ползване на ток. Някъде може да се намери и къмпинг, който не е към ACSI, той ще бъде по-евтин, но и по-мизерен. Например в Италия има "Агротуризъм". Подобно нещо има и във Франция. Не съм намерил техни сайтове, а би било добре. Ние пътуваме в силния сезон. Ако пътувате в по-слаб сезон, ще можете да нощувате двама души с кемпер и ток за 10-12-14-16 евро. Това става с техните карти. В силния сезон, доколкото знам, не важат. През годините също има някаква малка промяна на цените.

[asentm]

има и още една много сериозна организация http://ficc.org/
Тя е на FIA. Познаваме я от едно време, чрез т.н. туринг клуб

[jororib]

Много увлекателно разказвате, чета го с удоволствие.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Откога го чакам тоя пътепис..

[loveforever]

[Валя и Боян]

Поздрави за прекрасния пътепис.
Благодарим за дето споделяте с нас впечатления и полезна информация.
Поздрави още веднъж за многото километри с теглене на каравана, това си е майсторлък!
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[Beduin]

Приключваме с разглеждането, хапваме сред зеленината и тишината на тревистия паркинг, и газ към манастира Мон-Сен-Мишел. Продължаваме да се движим по неплатени пътища, влизаме в безброй населени места(всичките са интересни) и разбира се, завъртаме безброй кръгови движения. Природата е свежа, улиците са чисти, а времето е хладно – усеща се близостта на океана. Пети ден ни мъчи насрещният вятър. Според прогнозите довечера трябва да спре и облаците да намалеят. Планирали сме да преспим на паркинга под манастира, да разгледаме манастира в края на работния ден и да се насладим на сериозните приливи. Когато океанът се показва на хоризонта, отбиваме на голямо място за почивка. Изяждаме един български пъпеш и се сещаме за „пластмасовите” плодове и зеленчуци на пазара в Люксембург. Грабвам корите на пъпеша и се отправям към коша за боклук, като се надявам там някой „западняк” да ме види какви кори изхвърлям(„огромни”, според техните пазари). Доста се озъртам, но не мога да се засека с никого. Продължаваме по безплатна магистрала към манастира. Вятърът вече е страничен и на два пъти много осезаемо напомни за себе си – винаги когато се отпусна до 90км/ч при спускане. В последните десетина километра до манастира, забелязваме много нови пътища и промени, които не са включени в картата на навигацията. Остават 4 км. до набелязания паркинг и... изненада: напред е затворено за коли и всички се отбиват вдясно към огромни нови паркинги. Отбиваме се и ние. Оказва се, че последният паркинг(най-отдалеченият от манастира) е за кемпери и каравани. Настаняваме се там, но не ми е много драго – намираме се на 4 км. от мястото, където си мечтаех да преспим. Обуваме удобни обувки и тръгваме към манастира. На половината път стигаме до нещо като туристически център. От тук тръгват безплатни автобуси до манастира, но ние продължаваме пеша по провлака. От информационните табла разбираме, че е започнала реализацията на проект, предвиждащ построяването на мост върху пилони, по който през 2014г. ще се стига до манастира. Сегашният път, който е изграден върху изкуствено насипан провлак, ще бъде премахнат и ще бъде възстановено първоначалното състояние на залива. Причината за това е, че в залива са започнали да се отлагат големи количества пясък, което го е затлачило и е променило течението на реката, както и движението на водата при прилив и отлив.





Стигаме до манастира и една табела до входа ни информира, че приливът е в 19ч. Часовникът показва 19,08ч. и ние хукваме на бегом нагоре по стълбите и стръмните улици в посока на терасите с изглед към океана. Намираме си подходящо място и замираме в очакване на великата гледка. Бях чел, че тук се наблюдават едни от най-бързите приливи – водата идва със скорост до 40 км/ч. Оказа се, че това е било така преди да се наслои пясъка по дъното на залива. Сега при отлив се показват едни пясъчни хълмчета, а приливът бавно ги залива от всички страни. Не е толкова атрактивно, колкото е било, но все пак е интересно.
















Тръгваме на по-спокойна обиколка из комплекса. Под манастира има постройки, които някога са били обслужващи, а сега са хотелчета, ресторанти, магазини за сувенири, дори банков клон и поща. На практика пак са обслужващи манастира, но като туристически обект. Манастирът не е действащ, но има монаси, които живеят в постройките под него и извършват религиозни дейности в църквата под манастира. Знаех, че е по-добре в края на деня да се разглежда манастира, но не знаех до кога е работното време. С учудване прочитаме, че касата работи до 23ч., а последният автобус е в 01ч. Взимаме билети и влизаме. Наистина е много спокойно и интересно по това време на денонощието. Ползваме още една екстра – след 19ч. в манастира има светлинна и музикална програма.




В различни зали на сградата свирят на живо изпълнители на арфа, виолончело, флейта... Цветни светлини и лазерни ефекти създават неповторимо усещане.


Манастирът е пристрояван и променян през годините и това личи от архитектурата му. Влизаме в старата църква на манастира. Тя се е оказала много тясна за да поеме всички поклонници. Решили над нея да построят много по-голяма и величествена църква. Старата църква била зазидана и с течение на времето - забравена. Открили помещението през 60-те години на ХХ век. Изкачваме се в новата църква. Наистина е величествена.






Като си помисли човек, че толкова много камъни са качени на тази височина на малък остров и е построен този огромен градеж.... При това всичките камъни са докарани отдалече. Районът на сушата е равнинен и е земеделски. От църквата се излиза на грамадна тераса. От тук се открива гледка към безкрайната суша, към океана, към залеза.







След църквата влизаме в просторното помещение за хранене – от размерите му можем да съдим за многочислеността на обитателите и поклонниците.




В почти всички по-големи помещения има камина, а някъде дори по две. Камините са огнища с височина човешки ръст, с много широки комини. Поглъщали са огромно количество дърва. Дори само за отоплението на манастира е бил необходим многоброен персонал. Разглеждаме подемното съоръжение за изкачване на товари. Задвижването е чрез теглото на няколко монаси, които са влизали като хамстери във въртящото се колело.


На най-високия етаж, достъпен за туристи, попадаме на мястото за медитация – страхотна градина, направена сред толкова много каменна зидария.










Наслаждаваме се на всеки миг в тази приказка. Наистина има нещо приказно – силуетът на манастира често е използван за снимане на разни детски филми с магьосници. Спускаме се бавно по уличките и разглеждаме всичко каквото ни хрумне.

Манастирът е строен "на парче":


Преди няколко часа облаците се разкъсаха и можем да се насладим на красив залез. Часът е 10 без 15 вечерта. Всъщност това не е необичайно – ние сме вече в западното полукълбо. Астрономическото време е като това в Гринуич. Тук, обаче е Франция, и гражданското време е по часовия пояс на Централна Европа(с един час повече от Гринуич).


















Слизаме пред манастира, притъмнява и пускат външното осветление на комплекса. За да изпита човек тази екстра – да разгледа манастира привечер, трябва да е самостоятелен турист. На връщане се качваме на автобуса. Тези автобуси са много интересни – нямат предна и задна страна. В двата края имат шофьорски кабини, фарове, стопове и огледала. От двете страни имат врати за пътници. Шофьорът, като стигне последната спирка, не ползва обръщало, а прибира огледалата и се премества в задния край на автобуса – в другата кабина. Превключва фарове и стопове и е готов за обратния курс. Прибираме се на паркинга и виждаме още две каравани. Когато се настанявахме, бяхме единствената.
Преспиваме на спокойствие и на сутринта тръгваме отново към манастира, за да разгледаме обслужващите сгради в подножието му.




Интересно е да се потопиш в духа на отминали времена и да побродиш из стръмните и тесни улички.






Като казвам „тесни” – тук е най-тясната уличка, която сме виждали – ширина 60 сантиметра.

При това уличката е със стъпала и е действаща. Двете къщи имат врати към тази улица. Разбира се вратите се отварят навътре. Повече от ясно е, че има и прозорци към уличката. По тази улица, обаче не всеки ще успее да премине.



Разхождаме се по „вътрешнокварталните” улици, които са на нивото на покрива на долната сграда. Сега можем да видим от какво са направени сивите плочки на покривите, които видяхме в Люксембург, виждаме ги и тук. Плочките са от цепен камък – всичките еднакви.















По уличките непрекъснато се разминаваме с туристи, мъкнещи на ръце куфарите си, защото не могат да ги влачат по калдъръма. Всички те са отсядали в хотелчетата и сега бързат към автобусите си. Тук много добре усещаме разликата между организирания турист и самостоятелния турист, пътуващ с каравана или кемпер. Преимуществото, разбира се, е в наша полза. На връщане ползваме автобуса и се разминаваме с нещо като съвременен дилижанс – специален бус за около 20 души, теглен от два коня-тежковози. Развива забележителна скорост.
Приготвяме се за път, хвърляме последен поглед към внушителния изглед на Мон Сен Мишел и потегляме от паркинга. Таксуването е автоматично. При влизането, прочетохме едрите букви на табелката до бариерата – 12,50 евро на денонощие или част от него. Сега разбираме какво пише с дребните букви – денонощието започва и свършва в 02 часа. Както и да го въртиш – плащаш за две денонощия: 25 евро. Такъв подход към потребителя не е характерен за туристическа страна. Предполагам, че тази такса е съизмерима с цената на малките къмпинги в околните селища. Плащаме и отново на път – на север, към белите скали на Етретат.

[Beduin]

Времето най-после се оправи: слънчево и без вятър. Пътуваме по безплатните национални пътища. Влизаме в много селища. Неприятното е, че всяко селище има поне едно кръгово движение с малък диаметър, няколко повдигнати пешеходни пътеки, няколко „легнали полицаи”, може да има лабиринт за намаляване на скоростта... Хубавото е, че всяко селище е различно. Забелязваме, че в този район на Франция коневъдството е много разпространено. Конните бази са толкова много, че дори има пътен знак „Внимание ездачи”. Наближаваме устието на р. Сена и превключвам навигацията да ни води по платени пътища, за да минем по моста над реката.


За съжаление в момента ремонтират едното платно и движението е доста натоварено по другото. Въпреки това гледката е страхотна. След моста продължаваме отново по безплатните пътища. Радваме се на късмета си: ако не беше се показало слънцето, разглеждането на забележителности щеше да бъде по-неприятно. Хубавото е, че вятърът спря, тъй като се движим на север и щеше да ни бъде страничен. Сега си давам сметка, че за толкова години и километри с караваната, не сме имали проблеми с вятъра, като изключим последните 1800км., при които беше насрещен и силен. Скоро пристигаме на набелязаното място(49 44' 10" N, 0 18' 26" E) в селището Yport. Намираме се между два къмпинга – входовете им са един срещу друг. Избираме по-долния. До сега не бяхме виждали такъв къмпинг. Рецепцията не е до входната врата, а на другия край на къмпинга, след като се спуснеш надолу по виещия се път. Лошото е, че там се намират и санитарните възли. Все пак къмпингът ни хареса – има си своя красота( http://www.camping-lerivage.com/ ). Настаняваме се на място със страхотна гледка към океана.

Санитарните възли не са проблем – до тях отиваме с колата. Край къмпинга пасат коне. Някои са от породи, от които в България има само по един-два екземпляра.

Отлив.


Гледката от рецепцията:








На сутринта започваме да съжаляваме, че оставихме дебелите одеяла. През нощта беше доста хладничко. Разбира се, можеше да си пуснем отоплението в караваната, но не го направихме. Очертава се слънчев ден – идеален за обиколка на Етретат и съседните градчета. Започваме от селището, в което е къмпингът ни – Yport. Както може да се очаква, за селище в тази част на Европа, има много цветя, много зеленина, подържани дворове и красиви къщи.
















Денят е събота и централната част на градчето е затворена и заета от сергиите на пазара. Стигаме до плажа, който е непосредствено под къмпинга. Пред нас е огромният залив с характерните бели, отвесни скали.






За местните хора плажът може и да е хубав, но за нас – не е. Не губим много време и продължаваме към съседното градче Фекамп(Fecamp). Спираме пред някаква величествена сграда. Изглежда като дворец. Оказва се нещо много интересно: През 19 век Александър льо Гран - далечен роднина на местните благородници, открива в стари книги рецептата на ликьор, произвеждан от монасите-бенедиктинци до 18 век. Тази рецепта се е смятала за изгубена. Започва отново производството на ликьора, което бързо се разраства. Кръщава ликьора „Бенедиктин”. Льо Гран създава голяма компания и построява тази сграда, в която се произвежда напитката. Вътре могат да се разгледат оригиналните съоръжения, които все още се използват за производството на ликьора. Според специалистите, „Бенедиктин” продължава да бъде „ликьорът на ликьорите”.


























Задоволяваме се с разглеждане отвън на красивата сграда (повече за Fecamp тук: http://www.france-voyage.com/towns/fecamp-30249.htm), правим панорамна обиколка с колата и продържаваме към Етретат. Спираме на един от огромните паркинги над селището, направени специално за туристите. Тръгваме на пешеходна обиколка. Градчето е много приятно. Потокът туристи ни завежда на плажа.




От тук можем да се качим наляво и надясно на високите плата над града и на ръба на отвесните бели скали, можем да отидем на плажа... Ще отидем навсякъде! Тръгваме надясно по стръмни стъпала и пътеки и след двадесетина минути сме на високото. От тук се открива гледка към града и към скалите на юг от града с „големия слон” – така оприличават характерното скално образувание.






Тук има паркинг, всъщност до тук може да се дойде с кола. Платата над скалите на юг от града са по-примамливи и решаваме, че ще отидем и там. Разстоянията изглеждат големи, но щом сме дошли до тук – ще се качим. Слънцето ни понапече, слизаме бавно и се отбиваме на плажа. Какъв ти плаж – камъните са с такава големина, че е много трудно да ходим боси – много убиват. Местните хора и западните туристи са свикнали – дори и малките деца припкат боси по камънака. Много хора са си постлали кърпите и са легнали на камъните. Това бих го направил единствено ако е с лечебна цел. Всичките тези туристи, да дойдат в България, да видят море и плаж. Сега разбирам защо все пак идват чужди туристи при нас. Нагазвам в океана за снимка – за повече нямам желание. Свършваме с фотосесията и продължаваме по крайбрежната алея. Попадаме на много нахитрели гларуси. Въртят се около туристите, но не разчитат само да им подхвърлят нещо. Действат активно. Ако някой си купи сладолед във вафлена фунийка и прояви само миг разсеяност - гларусът му грабва сладоледа и отлита. Туристът е принуден да си купи нов сладолед. Можеби птиците са в кобина със сладоледаджиите.


Изкачването към южното плато е почти неусетно – наклонът е малък.




Движим се покрай голфигрище, където няма играчи, но пък зайците подскачат по тревата на воля. Достигаме на платото и пред нас се нарежда поредица от заливи и скални носове докъдето ни виждат очите. Решаваме да обходим само двете площадки, ограждащи първия залив. Те са и най-впечатляващите. Тук добре виждаме от какво са съставени тези забележителни скали. Някаква бяла пръст е смесена с бели камъчета. Получава се нещо, което е много здраво, но може да бъде отмито от дъжда. По тази причина скалите са станали отвесни.






Тук можем да седнем на края на Европа и да си клатим краката. За всеки случай оставаме на един метър преди края на континета.












Времето е прекрасно и видимостта е отлична. Заглеждаме се в океана. Такава необятна гледка не бяхме виждали досега. По-високо от това можем да гледаме към водата само от самолет. Всъщност пред нас е по-голямата част от земната покривка. Разни същества са напуснали тази среда и са избрали да живеят на по-малката и по-трудна за живеене част – станали са „сухоземни”. Те се крият под най-долния слой на земната атмосфера, който е едва 2-3 километра и е малко по-плътен. Тези същества изцяло са зависими от една малка част от слънчевата радиация, поради което не са разпространени равномерно по непокритата с вода повърхност. Някои от съществата притежават разум и могат да мислят. Точно те се струпват в определени точки на сушата. Те живеят в кутийки и на местата на струпване правят кутийките си много на гъсто и един върху друг до колкото успеят. На тези места те си пречат взаимно. Поради несъвършенствата в мисленето, започват помежду си борба за надмощие: измъчват се, увреждат се, нападат се, отмъщават си, убиват се и се опитват да изменят съществуващото равновесие. Действията им понякога се водят от странна логика. Движат се целенасочено. Резултатът от дейността им е по-скоро отрицателен. А едни от тези същества си довлякоха кутийката от другия край на континента и искат да я върнат обратно, без нищо да са свършили. От такива като тях няма никаква полза. Само изразходват ресурсите на Земята.
Обхождаме и другата площадка, снимаме се, разглеждаме скалите и заливите. За да бъдат достъпни заливите за ходещите по плажа, са направени тунели през скалите. По суша са недостъпни по друг начин. Наслаждаваме се на гледката и се оставяме на безгрижието и приятното настроение. Не бързаме за никъде.


Слизаме бавно и се шляем из градчето Етретат. То е доста малко и скоро поемаме към паркинга за да си вземем колата.






Паркингът е с автоматична бариера и издава билетче при влизане. Плащаме си билетчето(2 евро) на автомата и потегляме към изхода. Щом приближаваме бариерата и тя се вдигна автоматично, без да чете билетчето. Излиза, че паркингът е безплатен, в което има логика. Тогава защо издава билетче и защо автомата прие пари? Минахме се с 2 евро, но ще го преживеем.
Прибираме се в къмпинга, след като цял ден сме били край океана, сред красива природа, сред спокойни хора и сме попивали положителна енергия.




Пред караваната се наслаждаваме на незабравимата гледка и на бавното угасване на този дълъг ден.

[pa4nik]

Великолепен пътепис!

[loveforever]

Страхотен разказ изпълнен с невероятни гледки! Много ми харесаха тези места, трябва да се посетят!
Отделно от това се изненадах как само за няколко години определени места се променят или по-точно хоратя ги променят.
_________________
Магия в лилаво