kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 28 Авг 2013 Мнения: 146 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Дек 04, 2013 8:27 pm Заглавие:
Владо, с тебе тръгвам нете познавам ама съм чел доста от писанията ти.Където и да водиш нема да е на лошо място а дори и да е куцо ше го представиш както трябва
Не спя Владо, ами работя, сезон ми е и се налага Събирам парички за следващи пътувания, че вече съм ги заислил. Пък като остане някоя вечер свободна и се отпусне душичката ще довърша разказа.
След някой и друг ден на мързел, „кални бани“, скариди и вино продължихме на пред по нашият маршрут. Бяхме се запътили към една от най-западните точки на Франция - нос сен Матио на 20км западно от Брест. Това е скалист нос с много стръмни и отвесни брегове, множество плитчини и малки островчета, които се появяват само при отлив. Поради тази причина франсетата са създали огромна система от фарове на всеки нос и по-голямо островче, които служат за навигация в мореплаването. Нашата цел беше фарът сен Матио. Пристигнахме около час преди залез, най-красивото време от деня, и се настанихме на съседният нос, на по-малко от километър от фара. Залезът беше красив, но след него започна още по-красиво и впечатляващо лазерно шоу. Всеки фар, а от прозореца на алковена се виждаха около петнадесет в района, светеше в различен цвят и с различен сигнал. Освен това, всеки си имаше своя програма. Светваха, изгасваха, въртяха се като лазери в дискотека, на фона на песента на океана, който беше трийсетина метра под нас. Бяхме нахранили и приспали децата. В този момент, сгушени в алковена, под светлината на фарове и звезди, времето спря.
залез над океана GPS N 48.20.11 W 004. 46.28
докато Мама приготвя вечерята се опитвам да „бутна“ децата в океана.
малко след залеза
фарът и старото абатство, изглед от към кемпера.
?
Сутринта
руйните на абадството
къща на носа
След като посетихме фарът, абатството, или по-точно, това което беше останало от него, музеят на фаровете в района, ядохме месният специалитет палачинки с шунка и кашкавал, се сбогувахме с океанът и потеглихме към долината на река Лоара и замъците на френските крале.
обяд в стил „пикник по френски“
Беше ни ден за пътуване и се метнахме на кемперът по посока на Карнак. Това е не голям, но красив край-океански курорт в околността на който се намира най-голямото в света, според нашият пътеводител, мегалитно поле. На площ от няколко квадратни километра има подредени в редици големи и огромни камъни и каменни блокове на възраст от 4000 до 2000 години пр. н.е. Впечатляващо е .
Естествено пак пристигнахме късният следобед и хванахме прекрасен залез в долината на мегалитите. Снимах, Снимах, Снимах. Това обаче си имаше своята цена: Като се наснимах и прибрах апарата ме обявиха за „конче“ и трябваше да занеса киселата и уморена таткова щерка на конче до кемпера. Заспа още на раменете ми.
Кемпер културата в тези страни е на високо ниво, както казах и по-рано, в района имаше доста предвидени безплатни паркинги и места за преспиване. На нас обаче ни бе ден за път и се насочехме към град Анжер. Малко след полунощ стигнахме на безплатен паркинг за кемпери, GPS W .47.28.37 W 0. 33.26. до брега на река Лоара при входа на стария град. Анжер ни очарова с атмосферата и спокойствието си, с комбинацията от стара градска част, с бойна крепост, с ров и кули и в съседство съвременен и модерен европейски център.
в двора на крепостта
гербовете на владетелите
най-младият рицър в крепостта
смирени и уморени пред олтара в катедралата. Интересното за нея, е че иконите са всъщност тъкани гоблени.
Пред кметството беше поставено пияно, и хората си свиреха на него. Интересното обаче е, че всички които сядаха пред него, можеха малко или повече да свирят. Не се появи някой който да каже „ Абе, я да видя, мога ли да свиря на това нещо“ !
Градския площад пред кметството. Имаше шезлонги, палми и постлан килим в пясъчен цвят, които създаваха ваканционна атмосфера. Хората си пиеха кафето, четяха си пресата и си почиваха по шезлонгите.
между хората бяха и туристите.
Рада с мим
Това е алеята и реката до безплатният паркинг за кемпери.
Градът ни очарова до толкова, че от първоначално предвидените 2-3 часа разходка, останахме до следобед. На края не ни се тръгваше и си намерихме много хубав и луксозен къмпинг с басейн и детски кът и останахме.
http://www.camping-angers.fr
Следващите два-три дни изкарахме в долината на Лоара разглеждайки замъци, селца и градчета. Във всяко населено място, месният феодал си е направил замъче - „шато“ или ако е бил по-заможен замък, а ако е бил приятел на краля и цяло „замъчище“ . Като прибавим че това е един от най-добрите винарски райони във Франция, и всяко село си има собствени лозя и бутилира собствено вино, цари спокойствие /там където няма туристи/ и гощават вкусно, се чудя как така останахме толкова малко?
За замъците по Лоара подробно и с чудесни снимки е разказала Дани в темата „ До Атлантика и обратно“ http://www.kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=1571
Ще допълня само практично инфо относно паркинги и места за спане. В по-малките селца и около по-малките замъци винаги намирахме безплатни, общински паркинги, стават и за преспиване. При по-големите замъци, обаче не е така: Шамбор е далеч от селата и се намира сред една гора. На неговите паркинги има специални места за кемпери и бусове, но са си скъпи. Плаща се отделна такса за деня, като паркинг и отделна по-скъпа за нощта. За съжаление не мога да си намеря записките, но по спомен нощта и денят бяха над двайсет евра. Шенонсо – паркингът през денят е безплатен, но не може да се преспива на него. Има и нощни посещения на двореца. Ако човек се подготви предварително и е добре организиран, може да си спести доста пари от платени паркинги, но при нас импровизацията и моментните настроения по някой път надделяват над разума.
Колкото е по-голям замъкът, толкова е по-вкусен сладоледът!
Разбрахме че сме приключили със замъците в мига в който Рада каза „Не искам повече замъци. Само ходим и гледаме и после пак ходим и гледаме“ В интерес на истината това беше на третия ден по Лоара и на двадесет и някой от тръгването. Днес, половин година по-късно, тя помни имената на повечето от тях, дори и на немският с трудното име и като стане въпрос тя гордо разказва за преживяното и видяното, а е само на шест все пак.
След тази мъдра мисъл на детето, добре че са те да ни припомнят като се забравим по разни забележителности, се отправихме към Шамони. Разстоянието не беше дълго, но нямаше удобни НЕ магистрални пътища. Решихме да си купим малко време, като ползваме магистралата. Много е добра, много е удобна, с много хубави почивалища с детски кътове, чисти тоалетни и др. екстри, но МНОГО СКЪПА! За 160 км платихме 22евра. Но това ни спести бая време. Следваща спирка - Шамони
Пътят до Шамони е красив, но стръмен, височко е все пак. Някъде в пътеводителите четох че това е било най-високопланинското населено място в Алпите. В самото начало на градчето е лифта за Айги ди Миди и точно до него има регламентиран паркинг за кемпери с места за обслужване на тоалетни и води- 12,5 евра на ден. Каталогът казваше, че в другия край на градчето има безплатен и ние продължихме. Но, не щеш ли, веднага след платения, имаше паркинг за туристически автобуси, тези който водят много японски туристи, на който пишеше че е само за рейсове. Няма бариера, вътре бая кемпери, от зад рекичка, а от страни супер маркет. Ха честито. Влязохме и ние. Наложи си да останем там две нощи, заради метеорологичната обстановка, но като разбрахме къде и как да паркираме, за да не пречим на рейсовете, нямаше проблем.
Паркингът.
На вторият ден времето беше прекрасно, ясно, слънчево и топло. Долу тридесет градуса, горе малко под нулата. Лифтът те качва на връх Aiguille du Midi 3842 метра за 15-20 минути, а горе има специални панорамни площадки за снимки. Туристически и алпийски маршрути закрита панорамна тераса и лифт, който те сваля през алпите в Италия. А гледката не може да се опише.
Екипажа на фона на Мон Блан.
Вперил зорък поглед във върха.
Там горе на върха нашето пътешествие пое курс към дома. Минахме през тунела под Мон Блан, страхотно съоръжение.
Мон Блан от към Италия
Скъпичко е, но пести много време и прекосихме транзит северна Италия и Словения чак до границата с Хърватия. Там беше нашата следваща цел: аквапаркът Терме Четеш http://www.terme-catez.si/en/map-terme-catez/
Паркът е малко соц тип, но е рай за децата, термална вода, басейни и пързалки. Входът е десет евра за ден на човек и на паркингът отпред не дават да се спи. Към девет и половина десет идват и ти тропат по кемпера и те гонят. Не било къмпинг. Ако искаш да спиш, заповядай в техният къмпинг който е около тридесет евра на вечер на човек!
Там си намокрих апарата и фотографията свърши, но спомените са живи и днес.
После по познатия път до София.
Малко статистика в Евра.
Тунел МонБлан еднопосочно 54.2
Магистрални такси до Милано 31,2
до Словенската граница 28,6
Винетка Словения 12
Хърватска:
Влизане – 1
Излизане – 24,5
Важно е да се плажа точно или с карта, защото ти връщат КУНИ!
Сърбия- България- 15
Не искам да завършвам с такава статистика и ще покажа най-милите за мен и семейството ми моменти от това пътешествие.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
?
откога го чакаме този пътепис. Благодаря за страхотните снимки и разказаното.
