kemper-club forum

[kvp155]

Писането на пътеписи отдавна не е модерно, нито за четящите, нито за пишещите, нито пък форумите изобщо са модерни, като място за обсъждане на всякаква кемперска или друга тематика. Били изместени от ФБ и прочие социални мрежи. Така ми каза Госпожата, но не моята, а тукашната, която както знаем винаги е права и аз естествено се съгласих с нея. Реших обаче да понапиша нещо, което няма да е точно пътепис, но подготвяйки това пътуване се оказа, че дори в прехвалените социални мрежи, групи и т.н. няма почти никаква конкретна информация, за това което искахме да изпълним този път. Там освен лайкчета и тъпи коментари друго трудно се намира, но това май е само по българските мрежи, в другите не било така. Не знам, може и да не е истина, но така каза моята госпожа, а на нея може да се вярва. Истина е обаче, че ние този път искаме да направим една по-различна разходка из тази безспорно най-красива планина - Доломитите. Различна в смисъл, че не ми се ще да отидем там и да нащракаме малко снимки на нещо по-известно, да си купим по един магнит за хладилник, да опитаме нещо традиционно и да се омитаме на обратно. Този път искаме да сме точно в сърцето на планината и всеки ден да правим пешеходни преходи в нея. Ама всеки ден. Да усетим тези прелисти по най-добрия начин, да подишаме този въздух, да ни повали този дъжд, да ни подуха този вятър, да походим боси по тамошната трева и още, и още все такива ми ти работи. Или както се казва, да се слеем с тези прехвалени ми Доломити, ама за възможно най-дълго време. Вечер ще се прибираме изморени в кемпера, ще хапнем нещо в него или пък в някоя традиционна пицария, ще нощуваме и ще го местим по-близо до следващия маршрут, и така 10-12-15 или там, колкото дни успеем да изкопчим. Това е. Толкова е малко и е толкова просто, че да се чуди човек, защо още не сме го направили. Та сблъсквайки се с липсата на информация за такъв тип посещение на Доломитите се наложи съпругата ми да се рови по разни италиански форуми, чужди планинарски групи, частни блогове и всякакви начини за достигане на нещо по-конкретно, което да ни заведе на едно или друго място, което сме си набелязали. А те разбира се са хиляди и като хора, които не са идвали по тези места никога, а само са се захласвали отдалеч по тях в някое друго пътуване из Италия, се сблъскахме с това, че не знаем нито един маршрут. По българските сайтове е пълно с предложения за колективно посещение, организирано от някоя агенция, с планински водач, застраховка, дневен пакет забавления и тинтири-минтири неща, но разбира се никой не споделя конкретика, а само заглавия на най-известните дестинации. И правилно, иначе кой ще им отиде на екскурзиите. На всичкото отгоре цените са леко стресиращи. За подобно изживяване хората са пресметнали, че ще трябва да им платим скромната сума от 3600лв на човек, общо за 9 нощувки, като само в 5-6 от тези дни има преходи. Другите са за придвижване от България, разглеждане на нам кво си, свободна програма и т.н. В цената, както обикновено не влизали билети за лифтовете, лична храна и кой знае още какво. Като се замислих, че сме четири човека и трябва да оставим близо 15000лв на някой за това дето можем да си организираме сами и бързо се впрегнахме в тази нелесна задача. Но не цената е най-важното в случая, а факта, че свободата която носи едно пътуване с кемпер не може да се сравни с нищо друго. А тя винаги е на висока цена, но точно в този случай много се съмнявам, че ще е така. Щото нали с кемпер било скъпо… Е, колкото и да е скъпо ще е поне 2-3 пъти по-евтино, при това за поне петнайсетина дни.

Та в този разказ ще постарая да дам по-конкретна информация за местата които посетихме и начинът за това. Няма да е точно пътепис, че нали не са модерни и в този смисъл ако Администратора прецени може да премести всичко в друг раздел или да прави с него каквото прецени.

Началото е дадено точно на 25-и август на 2023 година. Петъчен ден, разкъсан от жеги и лудница по границите заради прибиращите се към Западна Европа турци, а и не само. Разбира се тръгваме след работно време, но който живее в София да не си и помисля, че може да напусне чертите на града за по-малко от два часа в пиковите часове, особено ако излиза през Княжево. Да, но и когато ти предстоят едни около 1200 километра, никак не е приятно да тръгваш на път „утрепан“ от умора и изнервен от дългите опашки на границите. Даже бих казал, че въобще не е разумно да се тръгва точно тогава, но две от нашите деца са още ученици и щем-не щем на Националния празник 15-и септември, трябва да сме си тук. Третото нямало да идва, че вече не му е интересно с нас и си има собствен живот. Ами да си го живее тогава, ние заминаваме.

Стратегията да спим малко след границата винаги е давала добри резултати, но да изкарам 3-4 часа в побутване на колата и чоплене на семки не ми хареса особено. Затова този път реших да тръгнем от вкъщи, като ще минем не през Драгоман, а през Стрезимировци. И не късно вечерта, а много рано сутринта. Турците не обичат да стават рано и докато още се въргалят около колите си на разни черги и постели аз ще съм в сръбско. Това е планът. За по-сигурно си свалих на телефона най-новото приложение за он-лайн трафик на границите, което се оказа безценно в този момент. С негова помощ разбрах, че на ГКПП в 04:00 часа няма никой и пришпорих директно натам. На място се оказа, че е точно така и разбира се веднага докладвах на други потребители състоянието с трафика на пункта. Пътуващите хора трябва да си помагаме и именно за това са тези приложения.

След пункта има няколко завоя до Крива Паланка и малко по-нататък пътят се влива в магистралата за Белград. Новото там освен цената на таксите е, че пътят вече не влиза в самия град и така се спестява досадното преминаване през голямата столица. А лошото е, че 100-на километра след Белград идва границата с Хърватия, където според новото ми приложение ще трябва да останем за поне 4 часа. Бърза справка на най-близкото ГКПП с Хърватия показа само 40 минути престой и веднага полетяхме нататък. Пунктът е на малкото селце Товарник и от сръбска страна е доста тясно. Разминаването ако сме с голям кемпер или каравана, когато има опашка от чакащи ТИР-ове е почти невъзможно, но в случая ние не сме нито едно от двете. И да, приложението отново работи. Чакахме точно 46 минути и след почти вял контрол и на двете граници сме вече в ЕС.
Отклонението от около 30 километра напълно си заслужиха спестените 4 часа и вече шпорим. Така е чак до Словения, където словенците ни изненадват с нова цена на винетката си и с това, че вече не е хартиена, а електронна. Продават ги веднага след пункта, но опашката е толкова голяма, че отпраших на първото ОМВ, където винаги е имало. Разстоянието е няколко километра и никой, никога не се заяждал, че ще ги минем без винетка. Има вече седмична, месечна и годишна, като цените съответно са: 15, 30 и 110 евро.

Към Доломитите може да се заходи по две от магистралите в Совения, тази на Север към Кранска Гора и тази на Юг към Триест. Ние разбира се сме към любимия Триест, но не само защото ни е любим, а и защото има море, в което с малкия сме твърдо решени да се изкъпем, дори да пристигнем в полунощ. Всеки мъж го заслужава след подобно шофиране и жега по пътя.

Изненадата дойде малко преди Любляна...



… и свърши доста след нея. Общо 15, а може би и 20 километра задръстена магистрала, като на моменти колите спираха напълно или се движеха едва-едва. И не, нямаше катастрофа или друг подобен инцидент. Просто много хора са тръгнали да се къпят в морето и искат да ни откажат от тези ни намерения. Но не, не са познали…
След още някой друг час, че ми е неудобно да кажа колко точно, най-накрая вече сме в Триест, на „нашият“ си кемпер стоп, чиито координати съм давал няколко пъти. Стопът обаче е препълнен от кемпери, коли и мотори, и място не за нас, а за велосипедите ни няма. Две обиколки наоколо не помогнаха да си намерим място, въпреки, че денят е почти към края си и дошлите на единствената си плажна ивица граждани вече се разотиват. Наложи се импровизирано да търсим ново място за нощувка, но и за плаж разбира се. Това последното след като един път е обявено, никой не си и помисля, че може да бъде пропуснато.



Плаж от бетон и големи камъни в морето, това си имат в Триест, но много грижливо си го пазят и е добре уредено навсякъде. Мястото ни за нощувка ще е точно от другата страна на плажа, на който се оказа, че има общински душове със сладка вода и тоалетни. Ето го: 45.70115, 13.72194. Пълни се бързо, но има постоянно движение и не се използва от кемпери, сигурно, защото още никой не го е пуснал в Р4N. Въобще, с това приложение стана направо мазало. Щом публикува някой нещо тайно и подходящо за нощувка, и само след ден-два се изсипват една дузина кемпери, а малко след това мястото вече официално е забранено точно и само за кемперите. В случая, това споделяне не би било фатално, че едва ли много хора ще отидат от форума, но пък може да е полезно именно за тях. Мястото е безплатно, става за няколко кемпера до 6.50 метра, напълно безопасно и тихо е за нощувка. За каравани не става, както и целия град. Тясно, стръмно и претъпкано от коли и хора. Това е Триест, но пък е красив!

[ametrine]

За Доломитите знам само, че са в Италия и че стоят много добре на wallpaper. Сега за пореден път пак благодарение на този чудесен форум (нека си е демоде) ще науча нещо интересно и ще се потопя в това преживяване! Ще следя с интерес!

Мечтая един ден да имам семейство, като вашето- да организираме идилията и с кемперчето лека-полека баири, задръствания, но щастливи и задружни до всевъзможни чудесни местенца!

П.с.
За Арарат чакаме продължение!
_________________
Time is meaningless in the land of tomorrow...

[loveforever]

Едно много добро начало за края на лятото!
Хубав анонс за една великолепна дестинация!
Само този мерак за плаж/къпане в Триест ме изненада. Ное веднъж опитвахме само да преспим в Копер, което на един хвърлей от там и извода беше никога повече подобни мераци в района. Просто е много гъчканица на много малко място, но като си нямат повече хората се оправят както могат.
Дано нататък нещата да вървят в едно много по-добро русло.
_________________
Магия в лилаво

[vladi46]

Доломитите са част от Алпите и се намират в южен Тирол. Името идва от граф Тирол. След ПСВ южен Тирол е присъединен към Италия, а северен остава в Австрия. Италианците са прекръстили южен Тирол на провинция Трентино Алто Адидже, но въпреки това там е налице двуезичие-немски и италиански. В Бг малко хора знает тези подробности.

[Роси и Стоян]

Еха.... любимата ми дестинация, с нетърпение очакваме продължението...

[jivko999]

Благодаря Ви,че продължавате да пишете.

[kvp155]

Вярвам, че с настъпване на по-лошо време ще дойде ред да продължа повечето от започнатите и недовършени разкази. Тогава като че ли всички сме по-свободни и време има за всичко. То и иначе има, но трябва да се подреди, а на мен не ми се отдава много.

Благодаря на всички ви за коментарите! Само по тях се разбира има ли смисъл от писането.

[kvp155]

След важната информация поднесена от колегата vladi46, с който между впрочем останахме единствени да пишем в този форум, той с културно-просветителска мисия, а аз от чисто забавление, дойде ред да продължа с този уж пътепис.

Сутрините в този крайбрежен град винаги са ми харесвали и след нова порция сутрешно къпане в морето е време да поемаме към един от двата официални входа на Доломитите - градчето Белуно. На само 200 километра е от Триест, а оттам ще тръгнем към малко познатото селце, точно в подножието на Доломитите, Болцано Белунезе се казва. Даже не и към него, а малко след него, където се крие една живописна местност с каньон, наречен Bus del Buson. Там сме решили да се разхождаме за поне 2-3 часа или колкото е необходимо за обикаляне на кръговият маршрут из каньона. Началната точка за него е точно тук: 46.1832386, 12.1954240

И тръгваме. Пропускам подробностите за приятното пътуване из тази част на Италия, докато не пристигнахме в неприятната част. Като казвам „неприятна“ имам предвид, че малко след селцето Болцано Белунезе пътят рязко се стеснява, става много стръмен и с доста завои. Коли няма много, но е най-разумно да се спре на подходящо място в района. Ние го направихме на последната крайпътна отбивка, но след като напред наистина не можеше да се продължи с кемпер - 46.17914, 12.19012.

Към каньона води маркирана пътека, тръгваща от малък паркинг за автомобили с по-горните координати. Маршрутът, както стана ясно е кръгов и в началото тръгва по сравнително лек терен, но само след 10-на минути се спуска стремглаво надолу към малка рекичка. Ходи се около час, предимно в широколистна гора, сред много сянка и приятна растителност, докато след едно малко завойче се появява началото на този наистина красив каньон.









Според информационните източници каньонът Buss del Buson се е образувал от поройни води през последните ледникови периоди, като се предполага, че цялата област тук е била под ледника. Каньонът определено заслужава внимание със своята дължина от около 200 метра и напълно вертикалните скалните пластове, които го образуват. На места са се оформили големи зали, в които акустиката е поразителна. Сигурно затова не рядко в основата на този феномен се провеждат музикални събития. Така каза информираната госпожа до мен, а аз само вървя и си представям всичко. Уникално е.







Хора почти няма, ако не броим две заблудени туристки от Англия, които помолихме да ни снимат. Учудихме се взаимно, че срещаме не италианци на това непопулярно място, но пък и заедно заключихме, че сигурно вече е много известно, щом се посещава само от чужденци.
Точно с това впечатление щяхме да останем всички ако след каньона не попаднахме на интересна гледка. Голямо италианско семейство е заседнало в сламен навес и по всичко личи, че ще прекарат нощта тук. Нещо като кръжене на малките бойскаути ще е и на майките им.





Освен каньонът Bus del Buson другото по-интересно място в района е един мост на рекичката Ардо, кръстен Pont de la Mortis. До мястото се стига, като първо се премине през живописното село Борго Виа само с няколко стари къщи. Реновирани са и се предлагат за нощувка, като в нашите къщи за гости.













Асфалт има само да началото или до първите 2-3 къщи, а след това си е направо приказно. Полянки, пътеки, алеи и тук-там по някоя малка керемидка. Направо е като в нашето Водни пад, че и по-хубаво











Има и нагледно описание за 12-тте най-важни правила при излет в планината.



След последната къща пътеката продължава само направо, докато в ниското не се чуе шумът от водите на онази рекичка.



Същата е която заедно с помощта на поройните води е създала каньона, но пък после го е изоставила за да създаде малко по-надолу и този интересен мост (46.18176, 12.19863)







Всъщност мостът представлява тесен жлеб, където реката прорязва пътя си през живописни слоеве от скали и така е образувала тези причудливи форми. Водата ѝ долу е кристално чиста и разбира се става за пиене. Пробвано. За плуване обаче не. Пробвано. Толкова е студена, че за малко да изпусна телефона си, докато газя из ледения поток и красивото езерце.









Тръгваме си доволни от тези две красоти, които ни отнеха някъде около 4-5 часа, но пък ни заредиха с достатъчно емоции след дългото пътуване от България. Денят обаче е дълъг и макар да е някъде около 17:00 часа си струва да посетим и едно неприродно чудо, донесло много мъка на хората. На около 30-на километра в страни от пътя е и е над градчето Лонгароне. Това е едно красиво италианско градче, станало печално известно със смъртта на голяма част от жителите му. През 1963 г. свлачище от 600 млн. тона скална маса се изсипват в близкия язовир и предизвикват цунамна вълна, която в тесния каньон достига височина от 250 метра. Градчето е буквално пометено и праща на онзи свят над 2000 човека. Язовирната стена обаче оцелява и стои до ден днешен, като паметник на глупостта.

На мястото сме. Точно до пътя е специално изграден малък паркинг за посетители. Непосредствено след язовирната стена е предимно за автомобили, но може да побере и няколко кемпера (46.26850, 12.33038). Ако е пълен има друг на около километър по-нагоре.

От този паркинг започва пътека, водеща първо до малък параклис, а после и до самата стена, по която може да се премине след заплащане на някаква такса и събиране на достатъчно посетители. Ние не случихме на това, но и разходката наоколо подсказва за мащаба на трагедията.



Имената и възрастта само на децата загинали тогава са изписани на знаменца, които се веят на дългия парапет до параклиса. Информацията в тях е разтърсваща.







487 деца на възраст до 15 години, загинали не от невнимание, а от небрежност…
Няма как да не се поинтересуваме за причината за тази трагедия и се оказа, че тя не дело на природна стихия или някакъв катаклизъм, а на човешка грешка. В стремежа си да построят този язовир, проектантите не са взели под внимание докладите за неустойчивост и ерозия на скалната маса и почвата около водите на бъдещия язовир.











Изграждат стената и след като всичко е готово започват постепенно да го пълнят с вода. След известно време внезапно се свлича тази огромна скална маса и предизвиква нечувано преливане на вода. Надолу пък водата продължава в нещо като много тесен каньон, в който само се е концентрирала силата на тази стихия, която няколко километра по-нататък затихва директно в къщите на близкото градче.



Нетипичен завършек на туристическия ни ден, но затова пък все още е светло и хич не ни се спи в район с толкова тъжна история. Само на около 60 километра е малкото градче Форни ди Сопра, от което на следващия ден сме предвидили нов 4-часов преход. Малко повече завои са до там, че и някакъв планински проход има, но пък и друго ще има - кулинарна изненада… За вечеря нашата домакиня ни е приготвила вкусни италиански пици. И не, няма да ги готви тя, че едва ли има сили за това, но пък е намерила една страхотна пицария, именно в това градче - Pizzeria alle Alpi 46.42411, 12.57856.



Малка, уютна и пълна с хора вътре, но пък отвън места има. Без значение е, защото не знам дали има по-вкусни пици от тези и съм твърдо решен да пробваме при всяка възможност за това.

Трудно, но все пак се добираме до мястото за нощувка, което е малко по-надолу, на безплатен паркинг точно срещу пожарната (46.420279, 12.582926). Там смятам да оставим кемпера и щом се съмне да поемаме нагоре. Няколко красиви хижи и невероятни гледки, похвалени от една българка, живееща в Италия. А сега - гасим лампите и падаме по леглата, че бая взехме от днешния ден, спор няма.

[loveforever]

Уникално красива природа, натурална и завлядяваща! Толкова много има какво да види човек и да му се наслади. Зачудих се само гледайки валчестия камък дали и по тези места хората правят кисело зеле. МНого би паснал.

Замислих се за онова място с трягедията - първоначално ме обзе някакъв порив с желание да го видя на живо, да се опитам да осмисля и разбера нелепата трагдия която се е случила ... после като че ли ми стана някак страшно от цялата тази болка и отпечатъка на толкова много погубени животи. Макар и да е минало немалко време от случката вероятно мястото помни и е пропито с енергията на всички тези хора намерили смъртта си там ...
_________________
Магия в лилаво

[zlato]

много красиво, интересно и изчерпателно. БЛАГОДАРЯ, че споделяте, записала съм си координатите....дано остане време да стигнем и до там.
Ще има ли продължение, чакам с голям интерес

[vladi46]

Дани, зная от моята жена, че в южен Тирол правят кисело зеле, а в останалите провинции на Италия не.

[kvp155]

А на нас зелето ни стана...

[loveforever]

Ха-ха!
Аз още се боря с канелката
_________________
Магия в лилаво

[optimista]

Честно казано не знам какво е модерно, но определено смятам, че подобни споделяния винаги ще останат актуални. Ако ще и хиляда изкуствени интелекти да разказват за дадена дестинация, пак няма да е същото, когато човек споделя себе си и собствените си емоции. А за безсмислените фейсбук постове в кемпер групите, дори не ми се коментира.

Лично за мен цялата историята беше супер интересна, но този каньон непременно ще бъде скоро посетен! Миналото лято за първи път бяхме за 2-3 дни из Доломитите и човек няма как да не се върне там отново.

Само с едно нещо малко не ми стана приятно - защо изведнъж пътеписът свърши? За следващите дни е в някоя друга тема из форума или?

Още веднъж - благодаря за споделеното, особено за точните координати за паркиране и т.н.
_________________
Най-доброто тепърва предстои!

[kvp155]