kemper-club forum

[loveforever]

Днес съвсем спонтанно се замислих дали пък няма да е интересно да споделя малко от тазгодишното ни ходене на север и преди много-много да съм се размислила пускам тема, защото ако се умисля още малко и няма да го направя, а така захванато веднъж все ще трябва да го довърша. От цялата работа не губя нещо кой знае какво, а най-много на някой да му е интересно тъй че ...

И така тази година имахме късмета за втори път да отидем до Норвегия и като цяло да пообиколим малко из скандинавския регион, като в началото попътно минахме и през Прибалтика. Получи се едно много хубаво и приятно пътуване. Изминахме към 12500км за 44дни и макар и да си мислех, че за толкова много време ще пътуваме бавно и лежерно се оказа, че нещата е бяха съвсем такива и темпото ни на придвижване си беше доста стегнато, а на места се налагаше и да пропускаме я някоя почивка я нещо друго, защото иначе сигурно щеше да ни трябва поне още месец, който нямахме. При всичко това както обичам да правя при подобни пътувания си носехме всичко нужно ни като храна и газ. Зареждахме си само гориво и вода за пиене и миене. Пазарували сме тук-таме където нещо ни е харесало и цената е била приемлива. При всичко това сумата която похарчихме се оказа малко под 6 хиляди лева (5960лв), което мисля че беше много добре. Разбира се за да се случи това се спестявали всичко, което може да бъде спестено ( къмпинги, пътни такси, други подобни), но така си го бяхме решили. Докато пътувахме разбирасе снимах, то не че друг път не го правя, но сега като мое ново предизвикателство започнах да снимам и видео, просто защото след това докато оправя снимките и напиша за преживяното и то минава много време. Та така запечатвайки каквото мога в движение се получиха общо 58 серии, които малко по малко качвам в ютуб и ще споделя и тук. Иначе освен това нащраках и няколко хиляди снимки, които буквално се чудя кога успях да направя, но са факт. Сигурно до догодина няма да успея да ги оправя.

Ей на как започна всичко - След края на работния ден се мятаме на кемпи и слагаме началото на нашето голямо тазгодишно пътуване. Направлението е Скандинавия, като попътно мислим да минем и през прибалтика да поразгледаме. В началото пътят ни минава през Петрохан, заради ремонт на пътя около Мездра и за няколко часа стигаме Видин, където спираме за нощувка. На следващия ден по Дунав мост 2 минаваме границата с Румъния и продължаваме в посока Трансфагараш, който мислим да посетим.


_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Дани, много харесвам начините, по които започнахте да споделяте пътуванията си ти и Роси и Стоян. При теб като гледаме все едно и ние пътуваме. Бавничко ги гледаме, че не са къси епизоди, но пък скъсиш ли го няма да е същото, ще е хроника само. А пък Роси и Стоян като гледаме техните пък е друго. Там е съзерцание, много усет за природната красота.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[loveforever]

Мерси, Марти!
Даваш ми кураж да продължавам с това предизвикателство!

Една от целите на пътуването, която си поставихме е преминаване през прохода Трансфагараш. Били сме там и преди, но по малко на всяка от страните му, а не сме го минавали целия от край до край, защото беше затворен. Този път ще се поправим. Попътно спираме за снимки и разглеждане на красивия язовир Видрару. Наслаждаваме изключително много на няколкото мечки които успяваме да видим там. След това продължаваме по пътя Трансфагараш и си харесваме чудно местенце - къмпинг в горната част за нощта.



След като хубаво се наспахме в бодри и свежи се мятаме на кемпи и поемаме нагоре. Пътят се вие изключително живописно и красиво сред върхове и зеленина. Спираме на няколко отбивки за снимки и разглеждане, като отдаваме внимание и на немалкия водопад минаващ непосредствено до пътя. В най-горната част на прохода минаваме през тунел и след него се оказваме пред голям паркинг пълен с най-различни превозни средства. На палтения паркинг не ни пускат, защото няма места, но си намираме чудесно местенце отзад, където спираме безплатно и след това си правим и чудесен пикник. Разглеждаме наоколо - красотата е невероятна. правим много снимки и клипчета, наслаждаваме се на околната прелест и се зареждаме с много позитивна енергия и прекрасни впечатления. Накрая си напазаруваме разни местни изкушения за хапване от местните произвидители и поемаме надолу спускайки се по северната част на прохода. Изживяването е уникално. Отново виждаме мечки и ги снимаме, а след това продължаваме пътя си към Унгария, като в по-голямата част пътуваме по магистрала, а на около стотина километра преди границата спираме до едно хотелче за пренощуване.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Пътуваме на север през Румъния, Унгария и Словакия.
Този ден е доста беден откъм интересни неща. Просто трябва да вземем едно разстояние. Мястото на което спахме е сравнително близо до Унгария и за кратко стигаме границата. Това е граница в не особено полулярно място. Минаваме през нея защото е в най-крайната част на страната и така ще пътуваме в Унгария само около стотина километра при това без магистрали така, че няма да ни е нужна винетка. Винетката в Унгария за кемпер е доста скъпа и предпочитаме да си я спестим. Минаваме страната, а също и Словакия спокойно и без проблеми. След като си заредихме гориво в Румъния, Унгария я пропускаме в тази насока. Мислехме да заредим някъде в Словакия, но докато се наканим и тя свърши. Влязохме в Полша и спряхме за спане в близко градче.



Нататък пътуваме на север прекосявайки Полша транзитно. Имах желание да разгледаме повече от тази чудесна страна, но времето ни е малко и решихме някой път да направим едно цяло пътуване за да я пообиколим, а сега само ще я пресечем и повече внимание ще отделим на Прибалтика. Все пак добиваме някакви впечатления и те са много положителни - хубави пътища, чисти, големи паркинги с много добре уредени и поддържани санитарни възли. Ведри и добронастроени хора, красива природа, много спретнати населени места - хубаво направени и си личи че не са пестени средства и някак стандарта е по-висок в сравнение с по-южните държави. Така малко по малко до вечерта стигаме Литва и спираме да спим във Вторият по големина град след столицата Вилнюс - Каунас.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Шестият ден започваме деня в литовския град Кунас. Той е вторият по големина град на Литва, някога е бил и нейна столица. Има хубава архитектура, немалко интересни сгради и забележителности, които мислим да разгледаме. Обиколката започваме от близкият площад до който сме спрели и след като разглеждам каквото има наоколо тръгваме по централната пешеходна улица, която макар да е малко пуста за ранният час в който минаваме е много приятна за разхождане. Жоро харесва и едно кафене-сладкарница където сядме за малко. Оказва се много добър избор. След обиколката на центъра отиваме да видим и замъка на града, след което се отправяме към замъка Тракай. Разположен на остров до който води път с мост Тракай е чудесно място за разглеждане, разходка и почивка. Предлага най-различни атракции за малки и големи. След обиколката на замъка сядаме за обяд в местно заведение. Литва има чудесна кухня - вкусно и на прилична цена.



След чудесно прекарания ден и разглеждане на старата литовска столица на Каунас и Тракай се насочваме към настоящата столицата на Литва - Вилнюс. Успяваме да си намерим място за паркиране, което Жоро одобрява и се втурваме с обиколка на града. Вилнюс е много интересно място с богат набор от най-разнообразни забележителности и човек буквално остава без крака в стремежа си да види повече от тези неща. Кръстосваме нагоре-надолу центъра докато следя да не отървем нещо от предварително набелязаните обекти , но това така и не ми се получава, защото нещата доста и са така пръснати из града, че на моменти буквално сновем напред-назад. Макар тук според слънцегреенето денят да приключва късно, според графика на градския живот е по-иначе и някои от забележителностите вече са затворени и се задоволяваме само с оглед от вън. И така пак има много какво да се види. След немалка няколкочасова обиколка макар да не мрънка Жоро е доста капнал и се разделяме. Той се връща в кемпера, а аз продължавам да обикалям и да чеквам каквото съм си набелязала да видя. Таман когато почва да мръква приключвам и под златистите лъчи на залеза поемаме към местенце което Жоро е харесал за нощта.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След Литва продължаваме нататък в Латвия. Стартираме деня в Тракай, където спахме. Докато се наспя и се оправя Жоро се е поразходил наоколо и ме изнанадва с предложение да видим непланувана забележителност - хълма на Ангелите. Веднага приемам, обожавам подобни изненади. Този хълм въпреки напичащото слънце се оказва едно много приятна атракция. След това продължаваме към друг хълм този на Кръстовете. Междувременно получаваме по телефоните алерт за идваща буря. Доста добре работи литовската предупредителна система. Успяваме да стигнем хълна ма Кръстовете много малко преди да ни връхлети бурята. Все пак успявам да пообиколя и да снимам въпреки, че не е лесно да се обходят и отразят над 50000 кръста. Накрая осъществяваме и доста близък контакт с дъжда - с две думи направи ме на мокро коте, но беше забавно. Използвах бурята за да сготвя обяд и след като тя премина продължихме към Латвия.



Нататък продължаваме с латвийската столица Рига - великолепен град! Настанили сме се на пристанището като изходна точка за разглеждане и като място, което Жоро е одобрил като удачно да оставяне на кемпера докато разглеждаме. Има толкова много неща за гледане, че без размотаване поемаме към центъра. Още попътно започват да валят интересни обекти. Някои отмятам, а други оставям за "на връщане". Стигайки центъра наистина се оказва, че нещата са "уау" и фотоапарата минава във положение "картечница" . То не са сдания, то не са църкви, то не са всевъжможни интересности. Към обяд стигаме и до църквата Свети Петър. Като абсолютен заплес дето не си чете записките решавам че това е катедралата и непрекъснато го повтарям докато в един момент обикаляйки да търся уникалния орган след като не го намирам разбирам в каква заблуда съм била. Нищо. Така или иначе има още църкви за гледане ще намеря и катедралата. Качвам се на 125 метровата камбанария на Свети Петър и оттам виждам цяла Рига на околовръст докато Жоро си почива в близкото кафене. После продължаваме обиколката из града минавайки през улички и паркове, чеквайки набелязани забележителности и откривайки нови, снимаме, хапваме, кефим се на чудесния град и накрая капнали от умора долазваме до кемпера за да го яхнем и да продължим нататък.



След като се нарадвахме на градските птици продължаваме обиколката си с разглеждане на православната катедрала Александър Невски, Барутната кула, уникалния пазар и още много неща. Успавам да намера и баш катедралата с най-големия орган в Европа и четвърти по големина в света, да обходя във всички посоки катедралния площад и след третия път да уцеля на къде точно е църквата Св. Яков със специалната камбана. Гледаме, снимаме, хапваме, кефим се на чудесния град и накрая капнали от умора долазваме до кемпера за да го яхнем и да продължим нататък. За вечерта си намираме чудесно местенце на брега на Балтийско море, където се наслаждаваме на красотата на около и прекрасения залез.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След чудесно изкарана нощ на брега на Балтийско море поемаме напред в търсене на някое по-добро за риболов място. Обикаляме няколко избрани по картата места, но на практика се оказва, че Жоро на живо не одобрява нито едно от тях. За сметка на това много одобри боровинките из гората. След това случайно попадаме на чудесно местенце с хубав плаж, където спираме за почивка да се изкъпем в морето. Запознаваме се с много готин немец. Направил си е покрива на кемпера като тераса, живее си в кемпера и така си пътува. Продължаваме напред по маршрута като попътно си зареждаме кемпера с каквото е нужно и лека-полека стигаме Талин.



Десетият ден от нашето голямо европейско пътуване започваме в Талин. Спахме на паркинга на пристанището при останалите кемпери дошли кой да разглежда града, кой да хваща ферибот на някъде. Оставяме кемпи да си почива и отпрашваме към старата част на града, че бая неща за гледане ни чакат. Стария град на Талин не е много голям и се намира относително близо до паркинга така че само след няколко минути ходене се оказваме пред част от крепостна стена. Има доста кули и "доста камънак за зяпане" както би казал Жоро. Гмурваме се през близката порта и се потапяме в все още позаспалата градска атмосфера. Следва голямо обикаляне напред-назад, в кръг и какли още не докато се намери и види всичко което трябва да бъде видяно. На няколко пъти се разделяме с Жоро и после съвсем случайно се намираме.



До към обяд не съм разгледала много от града - няколко църкви, няколко по-забележителни сгради, президентския дворец и разни попътни неща. Удрям на камък с кметството. Уж имам карта, уж виждам къде е а все не успявам да го открия и сякаш се въртя в кръг. Най- накрая таман го намирам, а с това и за пореден път намирам и Жоро, който се мотае нагоре-надолу и май му е малко скучно, но така е като не иска да върви с мене. След кметския площад и обиколка на всикчко край него разглеждам и търговската улица Катрин, а за десерт закачам и малко извън стария град. След като се приборам в кемпера с Жоро правим лека разходка до интересна част на града, която е съвсем наблизо и която Жоро е намерил докато се мотае сам. Накрая завършваме недя с прекрасна разходка из пристанището и фериботния терминал, а природата ни дарява с прекрасен залез.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

През 11 ден по план трябва да "прескочим" голямата вода - иначе казано това е денят в който с ферибот ще се пренесем в така желаната Скандинавия. Билета сме си купили онлайн няколко дни по-рано и без много-много да си доспиваме два часа преди указаната дата поемаме към терминала. За последно допълваме с по-евтино гориво, че скандинавските цени е ясно, че са по-високи, пълним и вода и хващаме алеята, която още от предния ден сме разбрали, че е за нас. Там ни изненадват с това, че автоматично разпознават кемпера по номера и всичко минава автоматично, само за малко поискаха да ни проверят паспортите. Докато чакаме да ни натоварят и един митнически служител прегллежда що за алкохол си носим и се натоварваме в голямата лодка. Ферибота е голям хубав, има много интересни неща и забавления и за двата часа път си изкарваме чудесно. След като ни стоварва на Хелзинкска земя, никой не се заинтересува нещо да ни проверява и се впускаме в града да намерим предварително набелязан от Жоро парк в който очкваме да видим жива атракция - белобузи гъски. Много скоро това се случва и забавлявайки се с тях отлита голяма част от деня.



Втората половина от деня в Хелзинки използваме за разглеждане на града. Оставяме кемпи недалеч от птичия парк и поемаме към центъра. Разглеждаме пазара, Катедралата Успенски отвън, Президенство и Сенатския площад с другата катедрала, гарата, параклиса Кампи и още много забележителни места и интересности. Жоро пак окапва преди мен, но все пак и той доста пообиколи. Накрая след поредна църква за мен се добирам до кемпера. Остават още няколко неща за гледане, но и утре е ден. Независимо от всичко сме много приятно впечатлени и удовлетворени от Хелзинки.



За да довършим за разглеждането на Хелзинки следващият ден тръгвайки си от града спираме попътно до катедралата Успенски. Тя вече е отворена и може да я разгледаме и от вътре. След това се насочваме към монумента Сибелиус и църквата Темпелиаукио. Като казвам така имам предвид, че се насочвам аз, защото Жоро деликатно ги окъсява тези забалежителности занимавайки се с по-интересни неща като пиене на кафе и гледане в телефона. Все пак успава да намери симпатично гробище, което и аз след това посещавам. Малко преди обяд вече сме чекнали всичко набелязано и продължаваме нататък из Финландия. А за края на дена съвсем импровизирано си харесваме паркинг до красиво езеро край пътя.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Пътуването ни след Хелзинки през Финландия е основно ориентирано към езерца и риболов. От едното има много - езерата, от другото ... според теорията също имало доста, но практиката се оказа по-инаква. Независимо от това ние като едни добри пчелички обикаляме от езерце на езерце в търсене на перфектното място за риболов и в опити този риболов да бъде успешен. Успешността обаче се прояви в друга насока - наловихме си сума прекрасни моменти и великолепни гледки, натрупахме куп разкошни снимки и вълнуващи изживявания. Накрая попаднахме на чудесен паркинг, край поредното езерце и останахме там за пренощуване.



След още малко път из Финландия и някое и друго езерце малко по-малко се добрахме и до коледното село. Там обстановката беше малко "умряла", но сме доволни, че го посетихме. По интересното което може да се види там е полярната окръжност обозначена със своите градуси, минути и секунди , много пътепоказатели и знаци. Също така сувенирен магазин зад който се "крие" Дядо Коледа и поща. При предното ни посещение беше доста по-оживено, а сега уселваме доста пуст момент, като почти нямаше хора и много неща бяха затворени, но независимо от това се усещаше коледния дух и се получиха хубави снимки.



Минавайки край още финландски езера, обикаляйки огромното Инари, което бих сравнила с море продължаваме да се наслаждаваме и дивим на красивата финландска природа. Правим лек шопинг на местни примамки, Жоро продължава да опитва с риболова, макар и да не му се получава много-много, срещаме непрекъснато северни еленчета и се любуваме на красивата феерия от зеленина и вода.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Изкарахме много вълнуваща и незабравима нощ на пракрасното място наречено Grense Jakobselv, което се набира съвсем на края на Норвегия непосредствено до границата и с Русия. Сутринта също е чудесна и я ползваме за да разгледаме отново всичко наоколо, да направя и дневни снимки, а Жоро рано-рано е запретнал въдицата и ... ума улов. Чудесни рибета е наловил. Отиваме и заедно за да я видя как става тая работа и наистина - лови и хваща. Аз за малко се опитах да цамбурна в Баренцово море, но не ми се получи - слава Богу. След това пържим рибката, а вкуса е у-ни-ка-лен!!! Аз дето не обичам риба останах възхитена. След това правим обиколка и на близкия плаж с леко натопяване в морето, че 11 градуса са си 11 градуса и не държим много на студ. После времето рязко се влошава и си тръгваме от това прекрасно място, като вече може на по-хубава светлина да огледаме околността по обратния път.
Уникална природа и красота!



Седемнайстият ден започваме със страхотно време. Вече малко по малко се отдалечаваме от руската граница, но независимо от това минаваме през няколко рестриктивни зони в които снимането е забранено. Спираме на чудесни отбивки - паркинги с чудесни условия и прекрасна гледка. Така пътуваме крайбрежно из норвежката тундра наслаждавайки се на природата и околната красота, като лека-полека се приближаваме към остров Варда



Следващият ден започваме с прекрасно топло време. Чак не мога да приема колко лятно е. Обслужваме си кемпера на стопа на който спахме и потегляме. Отбиваме до моста на река Тана за да разгледаме тамошния кемперстоп и Жоро да пие кафе след което помежду хълмове, езера и фиорди пътуваме към Нордкап.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Продължаваме напред към острова на който се намира най-северната част на континентална Европа. Срещаме много еленчета, правя им хубава фотосесия. Пътуваме край живописния морски бряг, минаваме през почти 7-километров тунел под морето. Стигаме най-голямото градче на острова - Honningsvåg и се настаняваме на пристанишето след което докато всичко наоколо спи Жоро прави чудесен риболов от скалите.



Започваме 19-ия ден отново в прекрасно време и настроение. След кратка среща с еленчета поемаме крайбрежно към Нордкап. След известно време пътя придължава пресичайки през платото на острова докато накрая стигаме пред паркинга на посетителският център. Правим обиколка наоколо да видим скалата отстрани. Снимаме и разглеждане на паметниците и забележителните неща наоколо, като отделяме специално внимание на глобуса и паметника поставен от крал Оскар II бележещ мястото като най-северната част на Европа. Накрая разглеждаме и детския монумент на сплотеността и добротата.



След още малко обикаляне и снимане на района около Нордкап продължаваме с обиколко на острова за да разгледаме и останалите населени места на него Skarsvåg и Gjesvaer . Разкошни са - уникално красива природа, комбинирана с слънчево време и топлина. Пътуваме, разглеждаме, а накрая и оставаме на чудно местенце в Gjesvaer за през нощта.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След много дни на прекрасно време в Норвегия най-после и лошото време ни застига. Вече е доста по-хладно, мрачно и мъгливо. Независимо от това наоколо е красиво и тръгваме на разходка да поразгледаме градчето Gjesvær . Хора почти няма, доста е запустяло, но успяваме да поразгледаме къщите и бита на местните. Влизаме в местен магазин за оглед и да получим информация за птъичето сафари. Когато накрая си тръгваме отградчето минаваме през част от острова в почти мъгливо време, но скоро нещата се променят и слънцето изгрява. Накрая спираме за кратка почивка на местенце с чудна гледка.



Влизайки в Хонингсваг отбиваме до близкият супермаркет Рема 1000 за да разгледаме и да си купим нещо. Определено съм впечатлена от цените и правя доста подробен оглед на стоките. Търся и алкохос с което доста шокирам местен служител. След като си купуваме някои неща тръгваме на разходка да поразгледаме градчето. Жоро така и не можа да си хареса местенце, където да пие кафе, но аз се сдобих с един ключодържател. След оглед на още няколко магазина и къщи си зареждаме гориво и поемаме посока напускане на острова. Минаваме отново през тунела под морето, отбелязваме място на което имаме интересни спомени от предно идване по тези места и продължавайки в облачното, дъждовно време стигаме до голам мост под който се установяваме за нощувка.



След като се будим под моста и разглеждам наоколо решавам да направя хляб, защото имаме нужда и защото норвежките цени никак не ни допадат. После продължаваме посока Тромсьо, като облачното и дъждовно време се пооправя. Спираме на отбивка с разкошна гледка над огледален фиорд. Имаме намерение да обядваме там и точно когато хляба е готов до нас се оказва, че има семейство младоженци с кемпер. Запознаваме се, черпим ги с топъл хляб и си изкарваме чудесно. След това продължаваме към Тромсьо макар да е ясно, че скоро няма да го стигнем. Докато си търсим подходящо място за нощувка откривам разкошно място с приказна гледка и уникално среднощно слънце, но на Жоро нещо не му се остава точно там, че не било много риболовно и придължаваме с търсенето. От втори опит също мястото е супер, но и там не ни се получи заради риболова. Накрая просто спряхме и спахме.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Бързо-бързо си тръгваме сутринта от мястото на което сме спали заради един миризлив камион. Следва вълнуваща среща с приятели, пиене на кафе, емоционална среща и ... бързо потегляне заради прииждащ дъжд. Бързо превалява и докато Жоро пробва риболова на един фериботен паркинг слънцето грейва. Нататък пътуваме си чудейки се как е риболовенето и в един момент най-накрая стигаме Тромсьо. Там не успяваме да минем по моста към острова, защото е в ремонт, но минаваме през тунела и разглеждаме града от кемпера. Спираме за обяд и за да разгледаме големият мост пешеходно. Много добре се получи. След това продължаваме към Сеня. Стигаме острова минавайки по мост, а под него ни чака вълнуваща среща с приятели и успешен риболов.



23-тият ден започваме с обиколка на остров Сеня. След като набързо оправяме кемпера потегляме на обиколка по часовниковата стрелка. След известно време, вече поразгледали в тази посока решаваме да пресечем напреки прес едно малко пътче и ... ни се получава. Следват още много красоти, зъбери, уникални гледки и спиращи дъха моменти. Спираме за почивка и обяд до готин мост за който се очаква да е риболовен, но Жоро не успява да хване нещо. Само обядваме. Нататък продължаваме през планински проход интересен стар тунел и още много красота, а след като откриваме и уникалните крайбрежни скали с панорама към величествените зъбери си намираме и чудесен залив за пренощуване.



Дъждовно е съобразно с времето ще прекараме един по отпочиващ ден с почивка готвене и риболов за който има мерак. След като дъжда спира се разхождам наоколо за оглед, а по-късно през деня имамме и улов. За вечерта сядаме на общя трапеза на прясно печена рибка и сладки приказки, а по едно време слънцето ни награждава с прекрасен залез. По-късно през нощта, когато всички спят излизам на среднощна разходка и се наслаждавам на прилива.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След като времето се пооправи ние продължаваме с обиколката и разглеждането на остров Сеня. Пътувайки намираме чудесен кемпер-стоп на който се сервизираме и снимаме защото гледките са супер. След това продължавайки минаваме през най-стария и в лошо състояние тунел който сме виждали в Норвегия. Стигаме в подножието на връх сегла, оставяме кемпера на едно симпатично местенце и тръгваме на разходка. Непланувано се оказва че движим по пътеката към върха и ... не след дълго го качваме. Страхотно е, великолепно, невероятно. Макар и непланувано изживяването е върха!



След като се качихме на върха на Сегла се оказа, че аз не съм си направила снимката която исках просто защото не съм отишла на правилното място. Затова за втори път тръгваме нагоре - този път от другата страна. Изкачването върви леко и приятно и не след дълго стигаме до седловината в подножието на връх Херстен от където се открива и желаната от мен гледка. Великолепно е! Страхотно, уникално, незабравимо! На върха на кефа си съм. Сбъднах една своя мечта. Правя много снимки и се наслаждавам на красотата, а след това поемаме и по обратния път. След като си тръгваме от това магично място Жоро носи чуден улов - голяма и хубава риба.



След като се будим непосредствено преди Лофотенските острови тръгваме към тях. Минаваме по моста на Крал Олаф бележещ началото на архипелага и малко по малко напредваме из островите. Отбиваме към място, което Жоро е нарочил за риболовно и се настаняваме за почивка и риболовене. Помежди прилив и отлив има и слука и се хващат чудесни риби - предимно скумрийки, но по над 40-45см, а за наслада вечерта се любуваме и на уникално красив залез.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След като започваме деня валежно ще отдадем времето основно на риболов, а пътуването отлагаме за малко по-нататък. Готвя прясна скумрия и така минава целия ден. Следващия ден времето е малко по-добро. След малко риболов и хапване на още прясна риба продължаваме из островите. Спираме на чудни местенца за снимки на прекрасни гледки, сервизираме се и правим малко пазаруване в магазин Киви в най-голямото градче на Лофотен - Словайер.



Продължаваме из Лофотен минавайки край страхотен плаж, край уникално за риболов място и стигаме Хенингсваер, където ще разгледаме местният стадион. След това се разхождаме из градчето, което макар и да не е голямо има какво да се види и въпреки късния за дена час се усеща приятния дух и настроение на мястото като потвърждение на което е прекрасната занаятчийница за стъкло и керамика.



Нататък продължаваме обиколката ни из Лофотен посока Рейне. По пътя се наслаждаваме на купища красиви и драматични гледки. Спираме да разгледаме красивия плаж Гимсой където сме потресени от гледката на изгорял кемпер. Ненадейно откриваме плажа Утаклев за който години на ред съм била в заблуда, че е на друго място и за завършек на деня се настаняваме на чудесен паркинг с прекрасна гледка над близкия фиорд.


_________________
Магия в лилаво