kemper-club forum

[loveforever]

В тази тема ще се опитам да разкажа за нашето тазгодишно пътуване из Европа. Реално описвайки цялото ни пътуване би се получил един среден роман и понеже нямам амбиции в тази насока, а и не мисля, че някой тук би изчел подобно нещо ще наблегна на краткото описание, допълнено с повечко снимки, а подробните разкази ще оставим за "на живо".

И така равносметката - 36 дни, 6565км, 6 държави, 2500евро.

Тръгваме w неделя 4 юли късния следобяд. Пазаруваме каквото е нужно, особено вода, че си имаме разни притеснение относно вкуса на чуждоземските трапезни води и по залез слънце минаваме българо-сръбската граница. Веднага след границата има чудно мотелче където преспиваме и рано на другата сутрин поемаме назапад. В Сърбия нещата са си по старо му - поне ние разлика не видяхме. Минаваме дефилето с 14-те тунела още малко път и ей на вече сме в Белград



Там като винаги централния булевард е в ремонт, но все пак има и места където няма ремонт



Минаваме града и хващаме към Нови Сад. Разбира се моста на Дунава все още се строи.





Опитваме се да си спомним миналата година как беше и заключаваме, че е много вероятно след 40-50 години да успеят да го завършат. Времето е приятно слънчево и макар да е все още рано се усеща че сме в средата на лятото. И както се радвам на хубавото топло гледам пред нас небето тъмнее. За има няма десетина минути докато се чудим какво е това и ни заваля.



че чак и градушка имаше, ама не като нашенската - дребна като грах.



Какво ли знаят изобщо сърбите за градушките докато завали и ей го на свършило, че и слънце изгря. Пътуването иначе е направо скучно - спазваме знаците, спираме само за да заредим и да си платим пътните такси ( 21,5 + 10 + 7евро ) и се чудим се дали сърбите първо не мислят да съберат парите за магистрала и чак тогава да вземат да я направят. А иначе както и минали години на доста места край пътя зъбатите валяци утъпкват настилката ама явно само с това не става.



И така лека-полека стигаме Унгария. Минаваме границата бързо и без проблеми чудейки се дали някай няма да е подозрително че цялото бягажно е пълно със бутилки "Банкя", но уви никой не се интересува от нашите 16 стека с вода. На унгарската граница има голяма забранителна табела за млечни и месни продукти. Всеки път се чудим какво ли ще правим с млякото и колбасите от хладилника ако се заядат за тях, а Жоро казва "най-много да ги изядем още на границата". И така уцелваме бингото - унгарския митничар поглеждайки кемпера отвътре, решава да отвори точно хладилника и ... половината от съдържанието по рафтчетата мигновено се оказва на земята. Така е мераци много, място малко трябва да се пипа внимателно. Митничаря видимо по-притеснен от нас ни се извинява за причиненото неудобство и ни пожелава лек път. Та след като си изяснихме въпроса и със забранителната табела си купуваме винетка и продължаваме към Будапеща.
Пътуването в Унгария е скучно. Пътя е хубав, наоколо е чисто и приветливо и само малко преди Будапеща попадаме в задръстване, но не е за дълго. И така вече поуморени, но твърдо решили да спим чак в Австрия минаваме и Унгария и вече потъмно сме на "нашият си паркинг".
Рано сутринта кратка разходка и потегляме, защото имаме уговорка до вечерта да сме във Фюсен. Австрия си е Австрия - пъстра шарена черга осеяна с перки и замъци





Така неусетно стигаме до Германия - тя не е чак толкоз шарена



Минаваме край Химзее и разбира се отдаваме своето внимание на пилците, които се карат за храната която има дават минаващите.





Други доволно заситили се вече спокойно си плуват из бистрите води на езерото





Или просто си летят.



Времето типично по немски, а и както показва практиката ни от предни години е дъждовно. За сметка на това тревата е сочна и зелена и действа някак причтно успокоявашо.



Явно има нещо магнетично в района защото за трета година минаваме през Фюсен и всеки път стигаме до града по различен път. Тази година експериментаторския ни дух на пътешественик е възнаграден с частична липса на асфалт



и откриването на поредното чудесно немско езеро







И така не след дълго сме във Фюсен където се намираме с Vic и се радваме на това че тази година дъжда не е проливен.
На другия ден времето направо ни изненадва - слънчево и топло. Жоро и Феликс се захващат с покоряване на близката планина, а ние отдаваме своето внимание на замъците





Там както винаги гъмжи от народ, но не чак толкова много както предни години.





Явно и тaм се усеща кризата. Понеже сме ги разглеждали преди сега правим обиколката по-вяло, но такива красоти никога не трабва да се пропускат. Първо минаваме през Хоеншвангау











А след това разбира се и през Нойшванщейн











Панорамата от горе е великолепна





Редом със замъците се радваме и на ветерана Т1



Следобяда всички заедно отиваме на вело-разходка до града



снимаме изумрудената река



и фонтана с въртящите камъни





и отиваме до недалечното езеро в долината



За мераклиите има корабче, което за няколко евро преави разходка из езерото.



Мястото е невероятно. Направо не ни се тръгва, но си обещаваме да дойдем отново може би следващата година.

На другия ден продължаваме край Бодензее, което е също така красиво и магнетично. Там трудно се намира място за паркиране, но пък когато го има е с екстри - Чудесна църква кацнала като скъпоценен камък на езерния бряг





Външната визия изобщо не подсказва за вътрешната прелест, която се казкрива щом прекрачите прага



Пастора явно забелязал моя захлас ми обяснява, че всичко е така прекрасно и изумително защото е направено като за бог. Накратко това е божият престол. И така омаяни продължаваме към следващия обект в нашия план - извора на река Дунав. Реално тя има три извора, а за нейно начало се смята мястото, където се обединяват два от тях. И така ние посещаваме най- известния от трите извора





Той е като заспало градинско езерце в двора на близкия замък. Кратка разходна из градчето носещо гръмкото име Donaueschingen и продължаваме нататък. Вече е късен следобяд и сме доста поуморени, но аз не се отказвам от намерението си да видим Haut Koenigsbourg. Това е доста стар замък живописно кацнал на върха на 200метрова скала.





Ясно ми е че ще можем да го видим само отвън предвид вече късния час, но въпреки това изкачването по виещия се път си заслужава. Всичко е някак магично, спокойно, сякаш се готви за своя сън. Обикаляйки замъка отвън все едно се намираме в света на приказките и ей сега някой гоблин ще излезе от гората и ще ни се усмихне.





А отпред се открива чудесна гледка към близкото село и цялата долина.



Толко за този ден, беше чудесно но всяко нещо си има своя край.

Спирам и аз за сега с разказа, но ще продължа (надявам се скоро) в следващата серия
_________________
Магия в лилаво

[AlbenaAlex]

Страхотни снимки!

[ls1]

[plamen]

Дани, като стигнеш до любимата ми Франция може да забавиш темпото.Очаквам най-хубавите снимки да са от там.

[loveforever]

[ivan]

Разказвай бързо, за да можем да се възползваме от вашия "челен" опит по този маршрут,който ще бъде и наш след две седмици.Когато четем ,се чувстваме като в приказките на Шарл Перо. Снимките са прекрасни!Чакаме и останалите "серии".

[vasko]

Айде бе, Даниии!!!
На 3-ти септември тръгваме с Иван.
Толкова много места за ходене...
Кажи поне, какво да пропуснем?

[loveforever]

[loveforever]

И така след като слизаме от Haut Koenigsbourg имаме намерение да спим в някое от близките селца. Така и не си харесваме място поради което Vic тръгват директно към Страсбург, а ние към следващата точка от нашия план - Europa park.
На следващия ден всички се будим рано - може би от тръпка за предстоящото изживяване. В 8,30 вече сме там. Парка отваря в 9,00 и ние сме едни от първите му посетители. Веднага ни прави впечатление огромния паркинг за хиляди коли. Има си специално място за автобусите и още по-специално за кемперите. Паркираме и нетърпеливи тръгваме към входа.



Оказва се доста има да повървим защото трябва да пресечем целия паркинг. Въпреки отдалечеността си минаваме по конструкцията на една от забележителните атракции - Silver Star



Още преди входа ни посреща мишока символ на Europapark



Стигаме касите и не след дълго сме вътре





Веднага ни налазват мишоците на парка за снимки



Междувременно цялата тълпа която се беше образувала на входа за минути се изгуби по атракциите





Чувстваме се сякаш сме влезли в света на приказките - чудати къщи, поточета, шадравани, мостчета и какво ли още не.







Неусетно стигаме и до помпозната топка, за която в последствие установяваме че е единствената неприятна атракция в комплекса.



И така влакче след влакче забавата тече с пълна сила.





От време на време разнообразяваме с някоя водна атракция





На някои от атракциите им излиза късмета по няколко пъти.



Едно от най-забавните места се оказва пиратското езеро, където стрелбата кипи с пълна сила и от брега и от корабите







За отмора има чудесни градинки





и по-спокойни атракциони,









а за децата много специални кътове





Не трябва да се пропуска и гръцкия сектор







Така неколкократно ставахме вир-вода мокри, след което изсъхвахме неусетно от жегата и след 8-9 часа активност вече сме така уморени, че едва ни държат краката. До затварянето на парка имаше още 1-2 часа, но ние капитулирахме. Последен погед към парка и отиваме да си вземем кемпера.





Изследвахме подобаващо и удобствата на паркинга на които могат да завидят повечето къмпинги не само у нас а и по Европа и се запътваме към Страсбург. Разстоянието е малко и не след дълго сме там



Събираме се отново с Vic, кратък обзор на преживяното и се отдаваме на така необходимата ни почивка. На сутринта ставаме рано. От една страна заради очакваната жега. От друга защото ни чака цал град за опзнаване. Вики са разгледали града предния ден и директно се отправят в посока Париж. И така мятаме се на колелата и скоро вече сме в сърцето на Страсбург



Отдаваме нужното внимание на Le Palais des Rohan



площада



Най-известната сграда на града построена през 15 век - Камерцел



катедралата





Изпълнена в готически стил тя е забележителна както отвън така и отвътре



със своите витражи, с органа на който е музицирал Моцарт




с изящни форми и детайли.



Така докато някои се заплесваме по архитектурата други се наслаждават на местното кафе



Разбирасе не можем да пропуснем и станалия вече традиционен символ на града - щъркелите, както и живите статуи



Следва приятна разходна из Petite France - китно кварталче с малки улички и сгради изпълнени в традиционен стил







Друга забележителност на града е покрития мост с кулите



а за любителите на водни разходки има много корабчета тихо порещи водите на реката.



Времето минава неусетно, а слънцето все повече започва да напича и ние тръгваме край реката да се прибираме.



любувайки се на местния архитектурен стил и украсите от пъстри цветя





Нататък продължаваме в посока Париж, като пътуваме по първокласните пътища.





а погледа се радва на редуващи се коя от коя по-хубави гледки







От време на време за разнообразие минаваме през някое населено място



Или край някой АЕЦ



За разлика от нас французите не се параноясват, че някой ще види или снима централата им и ако не беше написано с големи букви на портала нямаше и да разберем че това е точно такова съоръжение. Така неусетно пътя и времето минават и пристигаме на кемперстопа където отново се събираме с Vic. Почиваме си край реката, любуваме се на залеза и обсъждаме пътуването към Фонтенбло и Париж.
_________________
Магия в лилаво

[Minus]

Сууупееер!
Дани, има снимки в Европа парк на които Боби е със суха тениска, докато Жоро няма такава...

Оффтопик

[Христо]

loveforever, благодаря за снимките и описанието - невероятно удоволствие ни доставя тази тема! Имам едно питане, което може би е по-подходящо за БГ-мама, но все пак има връзка с пътуването: как се справят децата с дългите преходи, не започва ли да им доскучава по време на път и съответно да правят дивотии и да се качват по главата на шофьора? Или си имате някакви трикове, за да ги държите кротки?

[pa4nik]

Благодарим за страхотния пътепис и професионалните снимки
Чудно сте си прекарали. С нетърпение чакаме и останалата част.
Стефан и Милена.

[loveforever]

[Валя и Боян]

Прекрасно!Благодарим за възможността да погледнем през обектива Ви!Казах на жената - айде и ние на подобен път.А тя - ми добре,но не още днес,може би утре.....
_________________
Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!

[DaniKat]

Нямам думи!Перфектното преживяване,ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ.
Освен да благодаря за това,че споделихте невероятните емоции и да си пожелаем да ги преживеем лично,друго нямам какво да кажа!
Благодарим ви!