kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Както си лежах на диванчето в хола и гледах телевизия, видях, как една жена хапва едно парченце шоколад и се озовава в Алпите. Веднага направих същото, но не се получи. От тогава измина една година, опитвах многократно, но все не ставаше. По-късно казваха и за едни бисквитки, но и те не работеха. Накрая реших да опитам по класическия начин: Десет дни събираме багаж, пазаруваме и товарим караваната. Свалих тентата за да се освободи обем и тегло за допълнителен багаж. А той никак не е малко. В разгара на лятото товарим вълнени одеяла, зимни якета и обувки, плетени шапки, ръкавици, пижами и какво ли не. Хвърлям едно око на картата на Европа, правя набързо някакъв маршрут и потегляме. Придобили сме нагласата на ТИР-аджии – сядаме и тръгваме, дали ще е за 100 км. или за 5000 км., няма значение.
Магистралата Ниш – Белград за кола с каравана коства 1100 динара. При обезценяването на динара(101 дин. = 1 евро), преминаването през Сърбия става все по-изгодно. Магистралните такси могат да се плащат с карта, както и горивото в почти всички бензиностанции. В Белград отсядаме в къмпинг Dunav(44 52' 40'' N, 20 21' 22'' E). За четири души, кола и каравана, без ток, плащаме 2242 динара. Настаняваме се и отиваме с колата да разгледаме града. Паркираме около центъра и тръгваме по „стъргалото”. Вечерните разходки са много приятни. Всеки град има друг облик, когато е осветен. Пешеходната улица преминава в алея в парка, която пък ни извежда до крепостта. Тук е мястото, където се събират младежите, има доста туристи. Долу, в ниското е крайречният парк и самият Дунав. Пълно безветрие, изпаренията тежат във въздуха, но въпреки това е приятно след горещия ден. Крепостта е много голяма и запазена.
Преминаваме през няколко стени, порти и ровове. От едно заведение чуваме приятна музика – „Сантана”. Минахме покрай много заведения в центъра и се изненадахме, че всички бяха тихи. Очакванията ни бяха отвсякъде да се лее сръбска музика. Белград е хубав град и си заслужава да се разгледа. Магистралата минава далеч от центъра и от забележителностите на града.
На следващия ден пътуваме до Загреб. Магистралата Шид – Шимановци ни струва 520 динара. В Хърватска магистралата Липовац - Загреб излиза 23 евро или 160 куни. Настаняваме се в къмпинг-мотел Plitvice (45 46' 26'' N, 15 52' 40'' E )– 267 куни с ползване на ток. Вечерта – задължителната вечерна разходка из града. Насочваме се към познато от предишна година място за паркиране, но се оказва, че всичко е променено и в центъра не може да се паркира. Търсейки подходящо място, се изкачваме над известната катедрала и достигаме до друга църква. От тук гледката е много по-добра. По съвет на местен жител, намираме паркомясто, на което не е написан номер на паркиращата кола и оставяме нашата. Разхождайки се из града, забелязваме, че много от заведенията не работят. Средата на август е, отпускарско време и хората са на Адриатика. Предишната година бяхме тук през юли и всичко изглеждаше различно.
На сутринта потегляме към Верона. Плащаме в Словения 15 евро за винетка, още двайсетина евро за магистрални такси в Италия и пристигаме в къмпинг от „Агротуризъм”(препоръчан от Vic). Къмпингът е страхотно попадение(45 26' 50" N, 10 50' 04" E). Разполага с 10 места за къмпиране. Всички екстри като перална, микровълнова фурна, хладилник, барбекю се ползват безплатно. Парцелите са оградени с киви. Вечерта – вечерна разходка във Верона. Знаех, че организираните групи ги водят да видят балкончето на Жулиета. Нищо друго не знаехме за града. При влизането виждаме табелка, че градът е включен в списъка на ЮНЕСКО. Верона се оказа страхотен град. За пръв път виждам сгради със стенописи по цялата фасада. Разхождаме се по интересни малки площадчета. На края на площадчето минаваме под „топла връзка” между двете къщи и оттатък е друго малко площадче. Градът напомня по нещо за Венеция. Най-впечатляващото е Арена ди Верона – страхотен амфитеатър, който продължава да се използва за концерти и спектакли.
Това е стената, на която се подписват посетителите на къщата на Жулиета.
Регистриран на: 25 Дек 2007 Мнения: 1831 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Дек 29, 2010 8:21 am Заглавие:
Много добре е в студената утрин, пийвайки кафенце да откриеш във форума интересен пътепис, който да те върне в лятото! Чакам продължение. _________________ Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com
Регистриран на: 18 Апр 2008 Мнения: 691 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Дек 29, 2010 11:51 am Заглавие:
Точно навреме.
Припомнихме си местата, по които бяхме миналата година.
Дотогава все някак пропускахме Белград, а той не заслужава това.
Много приятно място - всъщност, там някъде свършва Европа.
Верона е красив град, ама доста са попрекалили с Монтеки и Капулети,
Нещо като Залцбург и Моцарт.
Регистриран на: 15 Фев 2009 Мнения: 271 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Дек 31, 2010 8:34 am Заглавие:
Вечерните снимки не са много добри, защото забравих статива.
На следващия ден плащам нощувката (28 евро с ток) и получавам подарък сладко – една традиция на този къмпинг. Примолвам се да ми направят справка в Интернет за времето в Цермат(Швейцария). Подходящо е: минимална температура 6 градуса, максимална – 17 и след два дни се разваля. Потегляме към Цермат за да видим Матерхорн, да се качим на Малък Матерхорн, да видим глетчерите, да стъпим на вечния сняг. Влачим се в задръстване около час и половина докато стигнем до магистралата за Милано. Задръстването минава покрай лозови масиви. Интересно са оформени: на някои места лозите са вдигнати на телове и са се разпрострели хоризонтално като асми. От Милано има две възможности към Цермат: едната е магистрала на северозапад, която преминава в път, виещ се из Алпите; другата е магистрала на север към Люцерн. За първата бях чул, че пътят се изкачва до голяма височина и реших, че това не е нашият път – избрах втората. Тръгваме на север и после ще кривнем на запад към Бриг и после към Цермат. Знаех, че в Цермат не се влиза с коли и ще отседнем в къмпинга в предишното селище – Теш. На границата едни лелки ни продават винетки и ни обясняват, че в Швейцария винетки се слагат и на ремаркето. Такова нещо никъде не бяхме срещали. Изръсваме 80 шв. франка за две винетки(1 шв.франк = 1,46-1,49 лв. или 1 евро = 1,40 шв.франка). И така, финансово огорчени още от първия метър, влизаме в Швейцария с нагласата, че стандартът е много висок. Пътуваме по ненатоварени магистрали. Отбиваме се за зареждане с газ. Мотаем се по крайпътните заведения в проучване за безплатен Интернет. Общо взето - не бързаме. Преди Airolo навигацията ни отбива наляво по път, който започва да се изкачва. Минаваме през малки населени места, пътят става по-слабо натоварен. Сещам се, че отново не съм проверил маршрута, който ни предлага навигацията.
Не спираме – остават ни около 180 км., вече се придвижваме по-бавно, а времето напредва. Постепенно наклонът се увеличава, движим се на втора и нямам никаква представа къде се намираме – разчитам на навигацията. На едно място втората предавка вече не върши работа и минавам на първа. Ускорявам до 5000 об/мин. и включвам втора – отново не може да поеме. Правя няколко такива опита и оставам на първа. Мисълта, че нямам по-ниска предавка от тази, ми е неприятна и поддържам около 4700 об/мин. Не бяхме подготвени психически за тази ситуация. Наклонът е постоянен и човек губи представа за големината му. Така се движим известно време, водим уверено колоната, но нямам представа това колко ще продължи. Ревът на двигателя ме кара малко да отпусна педала – намалявам на около 4200 об./мин. Предпочитам да се застраховам и да поддържам оборотите над зоната на максимален въртящ момент. От всичкия ни товар сме изхарчили само една туба вода. Всичко друго – вода, сокове, храна, продукти, гориво е налично. Максималното тегло на караваната е 1100 кг., общо сме около 2700 кг. Всяко нещо си тежи на мястото, но когато не си е на мястото, а го влачиш нагоре, тежи още повече. Наясно съм, че ако изпусна оборотите или се наложи да спрем, няма да потеглим и пътуването ни коренно ще се промени. Наоколо отдавна няма селища, вече няма и дървета, остава само клек.
Скоро и клекът свършва – изкачваме се сред алпийски пейзаж: планински зъбери, заснежени склонове, стръмни урви, алпийски цветя.
Пътят прави страхотни серпентини със завои на 180 градуса. Вече виждаме, че действителния наклон е много сериозен.
Гледките са величествени, има отбивки за фотопауза, но те са със същия наклон и с чакъл. Не спираме, защото няма да можем да потеглим. Добре, че пътят не е натоварен и не се срещаме с други дълги превозни средства по острите завои. Сещам се, че малко по-надолу видях знак за наклон при изкачване 15%(или може би 13%). Никога не съм знаел какви са тези стойности. В България ги слагат произволно. Сега вече знам, че това е сериозен наклон за каравана. Движим се с около 40 км./ч. и сме първи в колоната. Алпите са ни мечта откакто сме взели караваната, но не знаехме как ще се справи колата: предно предаване, бензинов двигател 106к.с. и въртящ момент 145 Nm. Стискаме зъби колата да издържи. Започват да ни обгръщат облаци на талази и това е добре – значи сме близо до върха на прохода. Още малко стискане на зъби и от облаците изплува най-високата част на прохода с хоризонтален паркинг и постройка до него(46 28' 38" N, 08 23' 13" E). Навигацията показва 2540м. надморска височина. Последните 10 км. сме се движили на първа с високи обороти и сме изкачили денивелация около 1200м. Голямо дърпане падна. Оказва се, че не е било нужно да се презастраховам с толкова високи обороти, но човек никога не знае какво го чака. Дори не знаех, че ще преминаваме високопланински проход. Отбивам на паркинга, спирам и оставям двигателя да поработи на празен ход. Светва лампата на маслото – прегряло е и се е разредило. След малко гася защото така няма да изстине, при спускането надолу ще охлади. Около постройката сноват няколко души в зимни якета, грейки и качулки. Ние излизаме от колата по къси гащи, фланелки и сандали - голям майтап. Температурата е не повече от 6-7 градуса, духа вятър, облаците ни връхлитат на талази и видимостта се мени постоянно.
Скачаме в караваната и трескаво се обличаме. Около колата мирише на изгоряла гума – ауспухът се е напекъл и гумените тампони миришат. Оглеждаме наоколо и правим снимки.
На края на паркинга има мантинела и зад нея е Нищото. Там е Краят на Света. От там идват облаците.
Не знам колко български каравани са достигали такава височина, но това постижение е резултат на слаба предварителна подготовка на маршрута. Очевидно това не е проходът за преминаване с каравана.
След кратката почивка потегляме надолу. Спускам много бавно и почти постоянно натискам спирачката. Знам, че трябва да пазя спирачките на колата от прегряване. Наклонът е сериозен и очевидно ще бъде продължителен. При ниски обороти двигателят има слабо спирачно действие. Появява се повече видимост, отпускам спирачката и политаме надолу. „Политаме” е силно казано, но когато караваната е отзад, дори 40км/ч. ни се струват много. Убивам скоростта само на острите завои или когато оборотите доближат 5000.
След няколко километра спираме за снимки. Наоколо са водопади с кристално чиста вода, планински цветя, високи върхове.
Слънцето скоро ще залезе. Сметките показват, че ще стигнем в къмпинга не по-рано от 21.30ч. Продължаваме надолу и след няколко километра наклонът намалява.
Спускаме се на високи обороти с минимално използване на спирачките. Бързаме. Около нас се появяват борове, след това – постройки, накрая - малко селище.
След още километри стигаме до главния път и минаваме през Бриг. Вече се е стъмнило. Поемаме наляво към Теш(Täsch). Отново изкачване. Тук вече наклонът е по-нормален, но движението е по-оживено. Пристигаме в къмпинга според очакванията – след 21,30ч. Няма бариера, нито входна врата(46 03' 57" N, 07 46' 30" E). Рецепцията е затворена, но една бележка ни казва да си изберем място и да се настаняваме, а утре да не забравим да се регистрираме. В къмпинга намираме само едно място за караваната и се наместваме. Около караваната мирише на феродо – спирачките й са прегрели при продължителното спускане. Поглеждам колелата – по едната джанта е потекла разтопена грес от лагерите. Явно много са се били напекли. Денивелацията при спускането беше около 1500 м., бързахме и през цялото време спирачките на караваната са задържали. След края на спускането изминахме стотина километра за около два часа, но спирачките продължават да миришат. Предполагам, че по време на спускането са пушили. Оказа се, че сме минали през прохода Новена(Neufenen pass). Правилният маршрут от Милано е през Домодосола.
На сутринта ставаме в 7ч. и се подготвяме за планината. Из целия къмпинг сноват хора с раници, пикели, въжета, зимни якета и обувки. Регистрираме се, купуваме си от рецепцията билети за лифтовете с отстъпка(по 75 франка) и се отправяме към влака за Цермат(45 франка за четиримата). Бързаме да хванем хубавото време и не разглеждаме градчето.
Лифта ни изкачва до долната станция на гондолите.
Матерхорн почти се показа от облаците.
Гондолите са уникално съоръжение. Събират 30-40 правостоящи, всъщност колкото се качат – никой не ги брои. Двете гондоли се разминават за противотежест. Няма междинни стълбове, от долната станция – направо на горната. Преминаваме над един от глетчерите. Толкова много сняг, пълзящ с години по улея - забележителна гледка е. Виждаме и туристи с палатка върху глетчера. Това са организирани групи със съответната екипировка и подготовка – по глетчерите има огромни цепнатини, чието преминаване е трудно и опасно. Последните 30-тина метра от трасето на гондолата са много стръмни.
Точно там се издигаме над един хребет и изведнъж се открива страхотна гледка, при което се чува едно дружно: уа-а-ау. Слизаме на най-високата лифтена станция в Европа и влизаме в тунел, пробит през планината. По средата на тунела се качваме на асансьор, който ни извежда почти на върха. Гледката е уникална: пред нас е италианската част на Алпите. Докъдето ти стига погледът, са върхове. Вдясно, в далечината е Монблан. Всичко е покрито със сняг. Вятърът е около 20км/ч., това е нищо за такова място. Под нас е началото на ледник, по който скиорите се спускат, влековете работят, машините обработват пистите. Температурата е под „нулата”. Вляво е заснежен и заоблен връх, към който се е проточила дълга черна нишка – туристи, тръгнали да покоряват 4-хилядника.
Изкачваме се по метални стълби и ето ни на върха. Малък Матерхорн – 3883 метра надморска височина. Предстои разваляне на времето и съседните върхове, включително Матерхорн, са забулени в облаци. Градчето Цермат е едно дребно нещо там долу. На където и да погледнеш са върхове, сняг, ледници. От тук се открива гледка към 38 четирихилядника.
Тънката черна нишка от дясно на върха са колоната туристи, тръгнали да го покоряват.
Долу е Цермат.
Видимостта се мени.
Слизаме отново с асансьора и излизаме от другата страна на тунела – към Италия. Тук вече стъпваме на вечния сняг.
Ако бяхме скиори можехме да покараме ски на 18 август. Правим бой със снежни топки. Снегът отгоре е с дебела и твърда кора, отдолу е пухкав, но не става за топки – сух е. Разхождаме се, правим снимки, снегът скърца под краката ни и накрая поемаме обратно през тунела към гондолите. В тунела има едно отклонение към строителна площадка. Швейцарците са започнали реализацията на проект, предвиждащ построяването на 170 метрова стъклена кула на Малък Матерхорн. Така чрез още една язва в дивата природа, този връх ще стане 4-хилядник. Човешката глупост е безгранична, дори и в Алпите. Слизаме с гондолите и отново се наслаждаваме на гледката – глетчерите, върховете, снежните преспи.
С кабинковия лифт се спускаме до междинната станция и потегляме пеша по пътеката към Матерхорн. Тук вече няма сняг, има трева, алпийски цветя, езеро.
Вятърът се усилва, но това не ни спира. За по-малко от час стигаме до горната станция на неработещо съоръжение в подножието на Матерхорн. Върхът е една огромна каменна пирамида. Размерите са такива, че тук се чувстваш на една ръка разстояние от Матерхорн.
Обикновеният турист може да се изкачва още около час до една триетажна сграда, която трудно се забелязва в подножието на върха. Това е базова станция за алпинистите. От там нагоре – само за алпинисти.
Сградата може да се види вдясно от преспата, върху почти хоризонталния снежен ръб.
Вятърът е доста силен и потегляме по обратния път. В по-ниската част на пътеката, на едно закътано на завет място попадаме на седящ човек. Човекът е с монголоидни черти и с някакъв духов инструмент започва да свири тибетски мелодии. Спираме онемели. Толкова е приятно да слушаш това изпълнение на такова място. Изведнъж се почувствахме в Тибет. Магията свършва, ръкопляскаме и продължаваме слизането до междинната станция. Взимаме лифта надолу към Цермат.
Във високите покрайнини на градчето виждаме мармоти. Навели са се и нещо правят – сигурно увиват шоколад. Виждаме и сърни – съвсем близо до къщите. След лифта спокойно разглеждаме Цермат.
Главната улица. Вляво се вижда електрокарчето-автобус на някой от хотелите.
Най-големият хотел. Вляво се вижда транпорта на този хотел - карета с конски впряг.
Пропускаме музея на Матерхорн – след всичко това не ни се влиза на закрито. Приятно уморени, в края на деня се прибираме в къмпинга. Събрали сме толкова много впечатления. Вечерта застудява и пускаме отоплението в караваната.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Дек 31, 2010 11:23 am Заглавие:
Чудесен разказ!
Много приятно ме върнахте по тези места с един по-различен и интересен поглед. Пак ми се ходи там. Май завладее ли го човек магията на планината винаги ще иска да се връща по тези места.
Определено се впечатлих от разказаното за това как сте изкачили високопланинския проход. Явно в подобни ситуации разликата между кемпер и каравана доста осезаемо проличава. Тази и миналата година сме минали доста километри по високопланинските пътища и проходи на Алпите, но никога наклона не ни е изглеждал проблемен. Наистина и ние го минаваме по-бавно, на ниска предавка и в малко по-високи обороти, но само толкова. Вие и сте направо герои!
Благодаря за хубавото изживяване и оставам в очакване на още споделени мигове _________________ Магия в лилаво
Регистриран на: 22 Мар 2008 Мнения: 346 Местожителство: Варна
Пуснато на: Пет Дек 31, 2010 11:39 am Заглавие: Пътеписи
Браво! Прекрасно пътуване и много забавен разказ. Два пъти четох и гледах снимките, но втория път , за да направя удоволствието пълно, добавих и една метакса с титамису
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
