kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Пон Яну 23, 2012 10:06 pm Заглавие: Едно пътуване из бившите югославски републики
Миналото лято решихме да пробваме кемпера на дълго разстояние и осъществихме една обиколка включваща Сърбия, Хърватска (и Плитвичките езера) , Словения, пак Хърватска, малко Босна и Херцеговина (г.Неум), Дубровник , Черна Гора ( Котор и Будва) , пак Сърбия и пак в къщи. Имахме първоначални намерения да включим и Косово и Македония, но известни обстоятелства , които ще изложим като му дойде времето, промениха плана. Знаем, че това е маршрутът на начинаещите кемперджии и на мнозина няма да е интересен, но сега дойде и нашият ред.
И така : времеви период: от 20-ти до 29-ти.юни 2011г (девет дена): - изминати - 2650 км. , изгорена 200 литра нафта (среден разход 7.55 л./100км. – добър за един 20-годишен Форд Транзит!) и похарчени ( с подготовката + 200 лева) 500 евро –250 за гориво и 250 за пътни и входни такси, къмпинги и други. Храна почти не сме купували.
А ето го и екипажа.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Пон Яну 23, 2012 10:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Старши на екипажа – жена ми Надя (61-годишна , пенсионерка, не я закачайте ако я срещнете!) , член на екипажа – кучето Лео (13-годишен, никога не е работил) и аз – Пламен (59-годишно момче за всичко, също пенсионер , шофьор и преводач от и на сръбски, абе много способен човек!).
Начален пункт – гр. Видин, зад блока – вижда се ”ясно” на снимката. Преминаване на границата –ГКПП „Връшка чука” с междинни спирания в гр. Кула и на „Катюшата”.
Град Кула ( моят роден град) , малко градче, възникнало около старата римска крепост „Кастра Мартис” в момента бере душа и се мъчи да се обновява с оскъдните бюджетни средства. Главната улица е в реконструкция и ни изпраща с прах и пясък.
Няколко думи за мемориала „Катюшата”– това е една от катюшите, пратени на помощ на кулското опълчение , вдигнало се срещу изтеглящите се през Връшка чука немски части в края на войната-1944г.. Ако не бяха се намесили руснаците и днес още нямаше да можем да се сдобрим с немците. Щяхме да ги помелем! Намира се на 10-тина километра след гр. Кула на шосето за границата.
[/img]
В същност руснаците спасяват Кула от пълно разрушаване и опожаряване. Това после се отчита като излишно и безсилно перчене от наша страна. По същото време така е опожарен и разрушен румънският гр. Калафат (намира се срещу Видин, простете за уточнението) от изтеглящите се по Дунава немски части.
Преминаването през КПП-то е бързо и безпроблемно Не излизайте обаче с винетка, с която сте карали друга кола – след нашата митница има пост за проверка на винетките и ме накараха да си купя седмична за излизане от България(!).Сърбите провериха за Зелената карта ,документите на кучето но не провериха чипа на кучето. През цялото пътуване го провериха само веднаж – на връщане, на границата Черна Гора – Сърбия и ако го нямахме, сигурно щяха да го конфискуват, какво ли?
Маршрута ни следваше Зайчар - Парачин – Белград. Зайчар е изненадващо хубаво и оживено градче, с множество магазини и добра подредба. Купуваме си цигари за из път ( 1 евро= 103 динара) и продължаваме. Пътят е добър с изключение на 15-тина километра в ремонт след Зайчар. В Парачин се включваме в магистрала Е75 -такса до Белград- 7,5 евро и още тук ще кажа, че плащането в местна валута спестява около 35%.
В Белград бяхме около пет часа след обяд. Показах на жена ми центъра, катедралата „Свети Сава”(личи прилика с „Александър Невски”) и бомбардирания през военните действия от американците и запазен така Генерален щаб. Намира се почти в центъра на града, над ЖП гарата и казват, че е пострадал само той – толкова точни били попаденията.
Посветихме и два часа на „Кале мегдан” – много красиво разположена стара крепост в мястото на сливане на Сава в Дунав. Има красиво поддържан парк и голяма оръжейна експозиция на открито от старинни оръжия, оръдия, танкове та чак до торпеда от времената на миналите войни.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Пон Яну 23, 2012 11:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Е, тази снимка е малко неясна - дължи се на (не)умението на единствения ни изпращач, за което се извиняваме. Нямаме друга по-подходяща, но следващите ще бъдат максимално по възможностите на "Olimpus fe47" _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Регистриран на: 25 Дек 2007 Мнения: 1831 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 24, 2012 8:55 am Заглавие:
Страхотно ! Давайте продължението, че и нас ни чака Дубровник някой ден.
Да не говорим, че сме от един (Ford над 20години) отбор. _________________ Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com
Продължаваме към Нови Сад и около 21.30 часа ,бяхме на Петроварадин – също голяма крепост, разположена на брега на Дунава в Нови Сад, за която казват, че е била „дунавския Гибралтар”.. Тук навремето си е бил затварян и нашият революционер и писател Любен Каравелов. Гледката към вечерния град е възхитителна, а и самата крепост е красиво осъвременена, с множество заведения, гранд хотел и магазинчета.. Казват, че има осем километра подземни тунели..
Жалко, че пристигнахме късно, нямахме време за по-обзорни снимки и трябваше да търсим място за нощуване.Тук бях с ТИД 2010г. и знам, че има отсреща чудесен плаж, какъвто от тогава никъде не съм срещал – с красив парк ,множество заведения, забавни игри , та чак стена за катерене и.др.Градът също е хубав и модерен. Интересни са и водните кули на брега на Дунава, които черпят питейна вода от подземна река, успоредна на Дунава.
Настанихме се на ТИР-паркинга на една бензиностанция и това бе първото ни нощуване зад граница. Нощта мина спокойно. На сутринта закусихме, обсъдихме следващите етапи и.... на път.
Както личи и от снимката, следващата спирка беше Загреб – столица на Република Хърватска (пак извинете). Магистралната такса 5.5 евро до магистрала А3 (Белград-Загреб) и още 45.5 евро до самия Загреб.
Хубав град, европейски град, има си всичко. Колоритни стилни здания от 19-ти и началото на 20-ти век, пък и по-стари, средновековна крепост, хубав централен площад, „Успиняч” –малка кабинкова зъбчата железница, която те издига на 50-тина метра в центъра на града и множество улички и площадчета с уютни заведения. Хубаво, хубаво..... и романтично! Не успяхме да видим всичко, но доста....
Не зная дали това бяха статисти, защото сватбени двойки на прочути места срещахме и преди и след това, но изглеждаха красиво и създаваха атмосфера на съпричастност, като че ли и ние бяхме не само туристи, но и част от събитието.
А това беше на друго място......
Хората си живееха спокойно живота и нямаше и помен от жестоките кланета на гражданската война. Или може би само така изглеждаше? Често ни питаха по-късно, какви са отношенията ни със сърбите и не пропускаха да отбележат, че много ги мразят(!!?). Жалко, че даже генералисимус Тито беше харватин. Но......
Живей си живота, както пишеше на едно площадче!
Следват снимки на сградата на старото кметство ( от 16-ти век), с неговят автентичен покрив с гербовете на града .
.... и споменатият вече "Успиняч" с който старите загребчани мързеливо са се "повдигали" за да гледат от високо китният си град
Катедралата „ Свети Марко”, която все още е в реставрация
Не усетихме, кога започна да свечерява, седнахме да пием по едно кафе „на изпроводняк”...... и тук забелязахме че хърватите не обичат да връщат рестоооо.... – нещо което не бих споменал, ако с нас не започна да се случва по правило и започнахме да търсим точно пари. После разбрахме, че туриста навсякъде го имат за дойна крава и полека - лека се примирихме май.
На излизане от Загреб, на 10-тина километра по магистралата за Любляна , попаднахме на хубаво „отморище” – с бензиностанция, паркинг, омивална (не баня), ресторант, мотел та даже и къмпинг, но по съвета на един колега-немец, останахме на паркинга пак „гратис”. А ето го и мястото – „Плитвице”.
Къмпинга беше от другата страна по надлеза, жена ми се разходи до там и каза, че нощувката била 25 евро за двама и кемпер с куче. Нейсе, спестихме ги. Спахме спокойно. Закуска и пак на път – гоним вече Любляна. На влизане в Словения платихме 15 евро винетка . _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Много интересен разказ понеже обикновенно тези места ги минаваме транзит с намерението, че "следващият път..." _________________ Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!
Благодарим за отзивите и проявения интерес. Стремим се и да бъбем от полза за бъдещите ви планове, къде с информация, къде с впечатления.
И Vic да знаеш че Ford-a е много жилава машина. Е, грее понякога, но до сега не ми е отказвал.
Продължаваме нататък, че път ни чака.
В Любляна влязохме около 11,30 на обяд. И пак църкви, катедрали........
Особено красива е централната част , със хармоничния баланс между старинното, новото и модерното.
Това обаче, което отличава Любляна от другите столици е неголямата река Люблянка, умело вписана в градския ландшафт. Прекосена от изящни мостове с красиви сгради и паркове по бреговете, тя е която придава индивидуалност и неповторимост на града.
Тук прилича малко на Венеция и Риалто!
Прави впечатление изрядната чистота и подреденост. Личеше си стандарта на най- добре развиващата се страна от новите в ЕС. Навсякъде срещахме доволно изглеждащи, любезни хора. Даже ни позволяваха да им пипаме кучетата!
Хапнахме по един великолепен плодов сладолед на известното „Троемостие” (произлиза от „три моста”).
Ето ги трите моста.
.. и си хванахме пътя.
Чудесна страна! Жалко, че нямахме повече време, да я пообиколим. Пак ще дойдем! _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Регистриран на: 29 Мар 2010 Мнения: 288 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 26, 2012 4:59 pm Заглавие:
Чудесен разказ и снимки. С нетърпение ще чакаме продължението!
Били сме в Дубровник и определено пак ще се върнем там при първа възможност. С радост ще следя темата.
Предстоеше ни среща с един от претендентите за новите седем природни чудеса на планетата.- националния парк „Плитвички езера”. За тях казват, че са декласирали нашите Белоградчишки скали, значи трябва да са нещо от световна величина. Намират се на около 160 км. на юг от Загреб в Лика- Карловацкия жупан по средата между Загреб и Задар На GPS-а заложихме маршрута Любляна – Плитвице- Задар с намерение да нощуваме около езерата.
Минахме границата , стигнахме до с.Раковица и преди него се настанихме в къмпинг „Турист”. Отбихме се и на аутокамп „Корана”,но беше по-забутан и по-скъп – около 35 евро.
Тук нощувахме за 25 евро, като ми дадоха и много полезен проспект на къмпингите в Хърватска, който впоследствие много ни помагаше. Имаше и най-дребните кампета. Къмпинга е добре уреден, с хубава баня, умивални, бунгала, интернет – в близост до информационен център, населено място и бензиностанция.
Това беше първото ни нормално нощуване в къмпинг и се почувствахме за първи път бели хора, почти европейци. Извадихме барбекюто и стана еднаааа.....Поканихме и съседите – младо семейство словаци с двама палавника, които си допаднаха с кучето ни Лео. Те имаха сателитна телевизия и вечерта мина неусетно.
Нуждаехме се от почивка, станахме късно и докато се натуткаме - пристигнахме в парка на обяд и в12.30 успешно паркирахме. Всъщност парка има два входа - №1 и №2 на разстояние около 5 км. един от друг. По богато обзаведен с голям паркинг, ресторанти, обменни бюра и инфо център е №1.
Паркинга струваше 50 куни ( 7 евро), а входа – по 110 куни (15 х2 =30 евро за двамата) Ще спомена, че паричната единица на Хърватска е Куна ( по името на някакъв местен вид катерици) и банковият курс е 7.34 куни за едно евро.
Ето и общ план на това, което се очаква да се види. Има го и на входните билети.
Още след входа се разкрива панорамата на езерата и гледката си струваше. Не бяха големи, но бяха много и различни, с различен пад и дебит и причудливо се преливаха едно в друго.
Всяко езеро си има име, но за нас това остана „Езерото с патиците и рибите”.
Парка се оказа известен и много посещаван. Преобладаваха руско говорящите групи, след тях японци и немци, но имаше даже и канадци.
Не липсваха и домашните любимци. Тук беше част от кучешкия рай.
Паркът много добре е пригоден за обиколки при всякакви метео условия. Пътеките са настлани с дървени трупи и минават по най-обзорните места.
Обособени са няколко маршрута, като за по-далечните е предвиден автотранспорт от високопроходими автобуси с ремаркета. С тях може да се качите до най-високата и най далечна точка и от там да се спуснете през целия парк пеша. Има и красиви корабчета, като цената на вътрешния транспорт се покрива от входния билет.
Романтиците могат да си наемат лодка,....
или просто да повървят пеша.
Хвърлихме един последен поглед на сбогуване.
Струваше си парите, както казват американците. Постарали са се и хърватите да го направят по-облагороден и достъпен Не че нямаме и ние какво да покажем, но нашите места са по-естествени, не толкова комерсиалзирани, а се оказва че трябва.
Около шест след обяд (18.00 – значи близо шест часа бяхме посветили на парка) поехме за Задар Зовеше ни вече Далмация и морето. Пътувахме по път №1 ( Карловац-Задар), минахме през някакъв дълъг тунел, включихме се за малко (около 4 евро) в магистрала А1 и привечер се спуснахме в Задар.
Очакваше ни вече Далмацията. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Пет Яну 27, 2012 6:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети