kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Пон Фев 06, 2012 4:34 pm Заглавие: Едно пътуване из Косово
Когато в разказа на danbog за пътуването им през бившите юго-републики прочетох това "Косово...... замълча митничаря ..... аз там не бих отишъл"... се замислих, че Косово е една държава (или територия), която се избягва от всички поради различни опасения и страхове.
Та по този повод реших, че няма да е лошо да "драсна" няколко реда, и да пусна няколко снимки, за да разсея поне малка част от страховете
Нищо страшно няма в Косово, освен знаците на всеки мост, които напомнят за войната:
и забранителните знаци на входа на всяко KFOR-ско поделение:
Това е карта на Косово:
Всичко започна миналата година, когато след една хубава и дълга ваканция по бреговете на Егейско море в Гърция се преместихме в Албания. Първоначално идеята бе от Албания да се приберем през Македония, но при разговор с албанци разбрах, че магистралата до Косово - 130 км (!!!) е готова. ( Направена е за 2 години !!! )Това събуди любопитството ми, и решихме да минем през Косово, от там през Сърбия към България.
Речено сторено - тръгнахме към Косово.
Магистралата в Албания наистина е изумителна, най-малкото, защото е направена в такъв планински терен, че просто не е за вярване ! Релефа е като... абе, все едно по билото на Стара планина, на нивото на Шипка да лъкатуши магистрала, която по нищо не отстъпва на най-добрите европейски магистрали. И всичко това е направено само за 2 години: 130 км магистрала с мнооооого виадукти, и с тунели с обща дължина 12 км, единият от които е 5800 метра !!! (Точно толкова, колкото да се прокопае тунел под нашата родна Шипка).
(Трябва да изпратим нашите магистралостройтели до Албания - да се научат как се правят магистрали и тунели ! :-)))
В Косово стигнахме късно през нощта, защото колкото и да се опитвам да ставам рано - никога не ми се получава ! :-)
Дълго мислех и се чудих дали да преспим в Албания или в Косово. И накрая реших - в Косово, пък каквото ще да става.
Минахме границата за 5 минути. Естествено зелената карта не важи и трябваше да платя за някаква тяхна застраховка, но понеже в талона ми пише "специален автомобил" платих по-малко, отколкото плащат дори леките коли !
На 500 метра от границата имаше хотел с перфектен паркинг. Спрях ! Огледах се, ослушах се и понеже не видях нито охрана, нито забраняващи знаци реших, че това е най-безопасното място за преспиване.
На сутринта установявих, че до мен е паркирал лъскав кемпер с немска регистрация. Оказва се германско семейство с дете
Докато успея ги снимам, фрауто събра партакешите и запрашиха...
Мястото се оказа... Рай: зад кемпера имаше езеро, а на брега му - ресторант, кафене, басейн с чадъри...
Бях учуден от чистотата и спокойствието ! Нищо не напомняше, че това е държава, която е била във война само преди няколко години.
Сутринта, докато си пиех кафето, на 50-тина метра от кемпера спря някаква служебна кола и от нея излезе спретнат млад мъж с светлоотразителна жилетка, който с бодра крачка се запъти към мен... Викам си "идва да ми къса билетчето или... главата" :-) Да ама, не ! Човека мина покрай кемпера, усмихна ми се, любезно ме поздрави и тръгна да събира найлоновите торбички от кошчетата за боклук, които бяха на всеки 10-тина метра, и отгоре на това това бяха почти празни...
Допихме си кафето, разходихме се до езерото, и тръгнахме за Призрен.
Прави впечатление, че косоварите са много про-албански настроени. Буквално навсякъде се веят заедно и двете знамена: Косовското и Албанското.
Това е входа на супермаркет в град Призрен:
Призрен е малко, спретнато градче с усмихнати и любезни хора.
Навсякъде има военни лагери и силно присъствие на KFOR от всякакви националности: германци, австрийци, италианзци, французи...
Като цяло пътищата в Косово са хубави. В цялата държава трескаво се строй. Повечето къщи са нови, но неизмазани - на гола тухла. Усещането е, че Албания е доста по-напред във всяко отношение.
Отправяме се към Прищина.
Това са няколко снимки от Прищина, столицата на Косово:
През цялото време се чудех дали да отида до Косовска Митровица - град в северозападната част на Косово и е най-големият сръбски анклав в самопровъзгласилата се държава Косово.
Да си призная малко се притеснявах, защото бях чувал какви ли не работи, но тръгнах натам...
Де факто Косовска Митровица си е един град, който е разделен на две - сръбска и косоварска част от река Ибър (снимка от нета)
В Косоварската част сърбин не смее влезне, говори се на албански, пълно е с джамии и навсякъде се веят албански знамена:
Паркирах и се поразходихме пеша в косоварската част. Безуспешно търсихме кафе - не намерихме ! Магазините едни такива сиви, безлични... никакви. И те не "хващат окото". После се поразходихме с кемпера, за да огледаме града. Направихме две-три кръгчета в центъра. , но нямаше нищо, което да ни "хване окото". При едно от "кръгчетата" завих в една пряка и на 50 метра се видя... мост. Наближихх го, огледах се, ослушах се - нищо ! Нито бариера, нито пост... само на другия край на моста имаше паркирана KFOR-ска джипка, а до нея двама униформени бяха седнали на сянка под едно дърво. Намалих, но продължих... не ме спряха, дори не ме погледнаха. Само след първите 100 метра разбрах, че сме попаднали в сръбската част.
На всеки стълб имаше сръбски знамена:
И всички надписи бяха на сръбски:
Паркирах пред Кафе "Москва", където пихме по едно кафе и хапнахме някакви сладкиши, като преди това поразпитах сервитьорката на чист български как стоят нещата, каква валута приемат и т.н.
Странна работа: повече от половината от колите в сръбска Митровица са без регистрационни номера, защото все още "нямало закон". И да искат все още няма къде да си регистрират колите, освен в Сърбия. Така си ги и карат: или със сръбски номера или без никакви номера, без застраховки, без всякаква регистрация само където тези без номерата не могат да излизат от Митровица.
През 15-20 минути минаваха конвои с разни KFOR-ци. Италианци, германци, австрийци, французи... и на никой не му правеше никакво впечатление.
Поговорихме с един продавач на вестници. Разказа ни, че си живеели супер - всеки ден ги зареждали с продукти от Сърбия, че в града е тихо и спокойно, че си имат 7-8 университета, които са пълни със сръбски студенти. Единственият проблем бил, че не могат да излизат от града, а за да си отидат до Сърбия KFOR-ците има осигурявали охраняем "коридор" и конвой...
Помотахме се още из сръбската Косовска Митровица и решихме да се връщаме в Прищина. Братята сърби, които ни показаха пътя към моста ни обясниха, че на влизане няма проблем, но на излизане от сръбската част няма да ни се размине без проверка, се оказаха прави.
Това е моста от далеч:
Точно на моста беше спрял този KFOR-ски "луноход":
Трима много учтиви, учудени и тежко въоръжени карабинери ни спряха, разпитаха ни какво правим в Митровица, прегледаха много внимателно документите, нас и кемпера отвън и отвътре, и ни пожелаха приятен път.
Отправихме се отново към Прищина, този път с намерение да потърсим място за хапване и преспиване и да се поразходим из града. Паркирането се оказа проблем. Обикалях повече от час без да намеря подходящо място. Имаше паркинги, но препълнени, а там където имаше свободни места, не бяха достатъчни, за да се паркирам. Вече бяхме умрели от глад, когато минах покрай някакъв ресторант, от който пушеше скара и миризмата така ме удари в носа, че паркирах на първия тротоар, на 100-тина метра от ресторанта, срещу един "зъбар":
Седнахме и се започна...
Обслужването беше супер. Пърцуцката беше добра, макар и не колкото Албанската, скарата беше великолепна, а цените "народни"
След като гаврътнах няколко ракиики стана ясно, че мърдене нЕма - ще се спи на... тротоара !
На сутринта се оказа, че сме преспали на точното място - на един хвърлей място от центъра и се впуснахме да разглеждаме града.
Това е паметника на Шкендербеу - Албански (а, както се оказа и косовски) национален герой:
Това е сграда на която пишеше: Republic of Kosovo - Government, каквото и да означава това:
Отстрани, на оградата на тази сграда имаше стотици снимки на убити по време на войната:
В дъното се вижда "Гранд Хотел Прищина"
Ние, двамата на фона на университетската библиотека на прищинския университет:
Приключихме с обиколката на забележителностите на Прищина и решихме да тръгваме по светло, защото нито знаех пътя, нито имах карта на Косово. Разгледах някаква карта на Югославия и ми се видя, че най-прекия път за връщане е през някакво сръбско село - Мердаре. Нито го бях чувал, нито можех да разбера дали там има КПП, но реших да рискувам.
Наближавайки границата видях следната табела и се опулих:
Спрях и тъкмо, когато щях да обръщам и да се връщам покрай мен минаха 1-2- коли - чужденци. Ура ! Явно има КПП !
Продължих и стигнах до най-уникалната граница, която съм минавал някога: две бараки с окаян вид:
От дясната барака излезе един намръщен мушморок, който взе личните карти (с паспорти не ставало), каза "чекай" и се "шмугна" обратно в бараката.
От лявата се подаде един малко по-малко намръщен мушморок, който взе документите на кемпера и той кава: "Чекай" и се "шмугна" в неговата си барака.
След 5 мин. ми върнаха документите и започнаха да ме разпитват къде съм ходил и какво съм правил в Косово. Съобразих, че не бива да споменавам, че съм ходил на разходка - казах им, че се връщам от Албания и за по-пряко съм минал през Косово. Лицата им светнаха, усмихнаха се и ми пожелаха "Сречан пут", като не пропуснаха да кажат, че, само да се махнат KFOR-ците "... мамицата им шиптарска, пак че ги тепаме".
Общо взето с това приключи авантюрата ни в Косово. Бях по-притеснен на влизане, отколкото на излизане от Косово и бих се върнал пак. Освен това за пореден път установих, че хората навсякъде са си хора, и че аз бих отишъл и на други "горещи" точки. _________________ Memento mori...
Регистриран на: 23 Окт 2007 Мнения: 3651 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Фев 06, 2012 5:47 pm Заглавие:
Благодаря за страхотния пътепис, това са първите впечатления които чета за Косово и беше изключително интересно. _________________ Живот на колела
www.kemper-club.com
Браво колега, браво kaloyan-е. Явно екипът ви е бил печен. А аз с тая жена съм за никъде. Не си пада по авантюрите. Но и аз усещах, че на влизане ще е лесно, трудното ще е на изхода,и то от сръбска страна. Е, имаме право и на още опити. Благодаря за информацията. Много хубав разказ! _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Регистриран на: 06 Юни 2008 Мнения: 1204 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Яну 03, 2014 5:42 pm Заглавие:
За много години на всички
Ще използвам темата на Калоян. Празнувахме нова година в Косово и пускам няколко снимки и от мен.
Това е вагонетка.Символа на Митровица.Тук има мини с въглища които в момента не работят.80% е безработицата в Косово.
Третия по височина комин в Европа.Над 300 метра.
На първия гроб се виждат човешки кости (това дето се белее)
Тук си намерих ето това.
За 5 години в албанската част на Косовска Митровица са построени 240 джамии. В сръбската част завършват ето тази църква.
В момента завършват стенописите.
Централната улица на албанската част.
Вижте как е затворен моста който свързва двете части.
Река Ибър.Там някъде в дъното е втория мост по който е минал Калоян
Сърбите в Косово не признават тази държава и продължават да карат колите си без номера.Плащат само гражданска отговорност от порядъка на 15 евро. Говорих с един дядо и той ми каза че получават пенсии едновременно от сръбската и албанската държави.Питахме го колко ток плаща, а той каза че не бил плащал ток от 14 години.Така като се замисля , не е лошо да живее човек там
Взривен мост от албанците.
Тази не стана добре ама се вижда какво е.Снимах от движение.
По принцип при качване на снимки по сървъри без регистрация (както е в случая) се приема, че услугата се ползва колкото временно да покажеш картинката. Политиката на сайта е ако една снимка не е поглеждана една година - да се трие. Някои може по-рано, някои може по-късно. Хубавото в случая е, че в линковете към картинките седят все още имената на файловете, така че ако Калоян му се занимава може да сравни имената на снимките със тези от неговия си компютър (сигурно ги пази) и да качи същите снимки на ново място, този път с регистрация, и да коригира адресите към снимките в пътеписа си.
Imageshack преди години, като обяснявах аз как се пускат картинки, правеха по-малко такива мизерии, защото трупаха интерес към себе си. Последните 1-2-3 години обаче гледам че яко се оливат, хакнаха ги чак по едно време и вече не са това, което бяха. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
... така че ако Калоян му се занимава може да сравни имената на снимките със тези от неговия си компютър (сигурно ги пази) и да качи същите снимки на ново място, този път с регистрация, и да коригира адресите към снимките в пътеписа си.
Благодаря ти Марти, но кажи кое да е това "ново място" ??? _________________ Memento mori...
Аз не ползвам снимка.бг, но виждам че масово във форума се ползва без проблеми. Аз лично ползвам място, което не препоръчвам, защото едва ли не през няколко седмици променят по нещо и едно обяснение сега 'как' ще свърши работа на малко хора, просто няма да е актуално след месец. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
