kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Чет Фев 21, 2013 5:01 pm Заглавие: Малък юруш из Европа или как да видим по-евтино повече .
След като миналата 2011г. направихме обиколка на бившите югорепублики ( може да го видите в пътеписа ни "Едно пътуване из бившите югорепублики"), и добихме малко смелост, а и увереност в машината , тази година реализирахме и една обиколка на Централна Европа.
Ето и накратко маршрута :
България - от Видин , следвайки Дунава до Белград
Сърбия – Неготин , Кладово, Велико Градище, Голубац ,Белград
Хърватска –Илок, Опатия,Риека
Словения - транзит
Италия- Венеция, Милано , Лаго ди Гарда
Швейцария – Лозана, Женева
Франция – Дижон, Париж, Реймс
Белгия - транзит
Люксембург –Люксембург , Шенген
– Саарбрюкен (Германия)
- Страсбург(пак Франция)
Германия - Донауешинген (заради изворите на Дунава), Улм, Инголщад, Келхайм , Регенсбург, Пасау
Австрия –Линц , Дюрнщайн, Тулин, Виена, Хайнбург
Словакия минахме пак транзит
Унгария – Балатонкенезе
Румъния – Тимишоара
Сърбия – пак Велико Градище, но на къмпинг ,Неготин – Видин.
Тръгнахме на 10-ти юни (2012г.). от Видин и отново видяхме родната кочинка на 30-ти същия месец – общо 21 дена. Та в този период , ако сте видели някой по европейските къмпинги , облечен в анцуг с националния трикольор рано сутрин да събира кучешки фекалии или да цъка с олимпуса на хората кемперите, да знаете, че съм бил аз.
Изминати 5260 км. , изгорени 460 л. дизел (среден разход – 8.8 л/100), похарчени 900 евро и 200 лв.за подготовка.
Изработихме си с жена ми вече и стереотип на пътуванията : теглехме по 2 000 лв. преди пътуването от ОК-кредита. По 1 000 вкарвахме във “Viza”-те на ДСК (за евентуални непредвидени разходи и издънки, като впоследствие си ги връщахме по кредита), а останалите обръщахме в евро - за същинските разходи през пътуването.
През цялата година преди това събирахме консерви , трайни колбаси и разни джунджурийки от разни промоции, накрая зареждахме с хляб , плодове и зеленчуци, а точно преди пътуването пълнехме и нафтата (да не ни я източат през нощта) и газовите бутилки – вероятно пак по същите съображения, знам ли!
Правехме си и съответния вид здравни застраховки (по около 18 лв. за 15 дена на човек), както и автоасистанс на 20-годишния кемпер (още 43 лв. за 20 дена) така, че стартовите разходи са повече, но както бе казал класика «Кеф цена няма». Пиша това, в подкрепа на тези, които се опасяват от големите разходи за подобно начинание , но всичко си има решение стига сърце да го е пожелало а ние се стремим наред с всичко останало да ви подскажем и един примерен вариант за реализация на вашите експедиции.
Маршрута беше доста натоварен, но това ни стана ясно впоследствие и първите дни бяха за настройка и „свикнение на организма” . Полезно е да се носи и приспивателно за първите нощи, само чашка ракия не помага, но комбинацията е още по-лоша. Криво-ляво, без инцидентно и полека набирахме обороти докато започна да ни харесва.
На първата снимка ще забележите членовете на екипа, от която е видна напредналата им възраст и особено колко е стресната жената, но нека това не ви плаши – те ще преживеят авантюрата и ще се върнат, като доказателство, че както на любовта, така и за приключенията „Все возрасти покорние” и луд умора няма ,само се поти .
Имахме и трети член на екипа. Ето го и него:
Това е песът Лео ( „Leon” по паспорт и чип). Колко пъти съм му казвал, че аз карам по-добре и за това са ми дали книжка, но той все ме издебва да ми седне на мястото. Казвам „пес” , защото тази дума е създадена за него и изчерпва цялата му същност. Хитър, рошав и мързелив и както се вижда малко подличък (виждал съм го даже да спи с жена ми), ако има куче, което да притежава всички негативи на семейство „Кучета” , то това е той. Случвало се е с дни да се запилява по някоя кучка – търсил съм го и чрез „Четири лапи”, но най-лошото е че ..... винаги се връщаше. А най-доброто – че винаги ни беше добро другарче и винаги ни придружаваше във всички приключения. Донякъде и заради него взехме кемпера – не го пускаха да нощува с нас навсякъде. А нямаше и къде да го оставяме – никой не обича старите песове. Пиша за него в минало време, защото това бе последното му дълго пътуване!!! Приспахме го в къщи след завръщането ни - на 10-ти август , поради тазова дисплазия и парализа на задницата , на възраст 14 (четиринадесет) години, четири месеца и 12 дни. Мир на праха му п покой на душата му в кучешкия рай или там дето е пожелала да иде. Амин! Толкоз за тъжните работи , а сега напред.
Нагласихме GPS-а на икономичен маршрут, без никакви платени участъци и този път решихме да излезем през ГКПП Брегово . Не бяхме минавали през Неготин, пък и решихме да попътуваме покрай Дунава до Белград. Бях плавал в този участък на реката в рамките на ТИД и го намирам за много интересен и живописен , та реших да го покажа и на жена ми.
Неготин е малко, но чисто и подредено градче в началото (или края) на Република Сърбия, но му обърнахме по-голямо внимание на връщане, а сега само купихме цигари за из път , препуснахме по шосе E 771 (Е80) и скоро се лепнахме за Дунава. В района на Брза Паланка видяхме и семпъл къмпинг.
Минахме Грабовица,Кладово . Тук забележителна е корабостроителницата и крепостта „Фетислам” Има и хубав спортен център.
– на снимката: из централните улици на Кладово
Черква в Кладово.
Навлизахме в Национален парк „Джердап” Следваха омайващи пейзажи от Средния Дунав. Тук реката преди милиони години е срещнала последователно Банатските , Източносръбските и Южнокарпатските планини и дълго и упорито си е проправяла пътя през скалните масиви. Така се е оформил най-големият пролом в Европа – т.н. Железни врати, простиращ се на 117 км. от Голубац до Прахово. Един след друг следват „казани” и „ катаракти” в които водата ту се разлива на ширини до три километра, ту се свива в проломите до стотина метра. Някога корабоплаването тук е било извънредно трудно, като гемийте срещу течението са се теглели с волски впрягове. Сега са изградени шлюзове („Джердап 1” и „Джердап”2) които са повдигнали нивото на реката над опасните прагове, но са оставили и доста селища и исторически ценности под водата. Такива са известният Траянов път („Аква апия”), живописният остров-крепост Ада кале, който е преместен тухла по тухла 24 км. по-надолу на остров Шимиян, етноселцето Добра – наново изградено на по-високо място , историческото селище Лепенски вир и др..
Един от казаните - от дясно в далечината на носа се вижда красиво крайбрежно манастирче.
Манастирчето отблизо.
Малко след това, отново на отсрещния румънски бряг се вижда образът на Дечебал (Децибал)– легендарният вожд на даките, покорен а впоследствие и убит от император Траян, чието изсичане в скалата е финансирано от замогнал се в Америка румънец. Някой историци твърдят, че това е исторически първият геноцид, при който Траян на практика изтребва даките и заселва днешна Румъния с ветерани от легионите си и заселници. Така че езикът на днешните румънци се развива на базата на народния латински.
Барелефът на Дечебал се вижда малко вдясно , полузакрит от склона на близката планина, но отблизо изглежда така:
[/img]
Друго интересно място е праисторическото селище Лепенски вир – най-старото в Европа, на близо 9 000 години. Към него води двукилометрово отклонение от главния път.
Тук всъщност са пренесени на по-високо място и запазени в красива ажурна сграда артефакти и основите на двадесетина колиби от времето на неолита.
Предполага се , че колибите са изглеждали така:
За позирането на тази снимка, жена ми получи хонорар от управата на музея и предложение за постоянно работно място!!!
В следвашият казан , известен като Господин Вир е измерена най-голямата в света речна дълбочина – 82м.
Тук някъде, под пътя е и преместената на по-нависоко „Табула Траяна” - огромна стенна мраморна плоча, даваща сведения за построения от император Траян исторически път на изток „Аква апия”, изсечен в скалите и останал под водата. За съжаление, може да се види само от водата, Може да се потърсят след Кладово и останките на Траяновият мост – изграден от арабския архитект Аполодор за завладяването на Дакия. Моста е бил архитектурно чудо за времето си, но е разрушен веднага от следващият император Адриан – осиновен от Траян, под предлог да не нахлуват по него готите.
Пропускаме пренесеното на 33м по-високо и много красиво етносело Добра , но не можем да пропуснем разположената в самото начало на Железните Врати крепост Голубац, от която са запазени останките на седем кули.
Всичко тук е история, митове и легенди за дунавски пирати, владетели и любов, както например самотно стърчащата насред Дунава скала Бабакай. Легендата разказва , че красива туркиня от харема на местния паша се влюбила във владетеля на отвъдната крепост Ласловар. Разгневеният паша завързал невярната си съпруга на тридесет метровата скала в средата на реката, което дало името и Бабакай , значещо в един от преводите „разкайвам се”. Според друга версия на легендата в харема имало хубава арабка. Един от пазачите, трогнат от участта на робинята и помогнал да избяга, но тя била заловена и окована на скалата. Шума на бурните води заглушавали виковете и така скалата нарекли Бабакай, което според втория превод значело „викаща жена”.
Тук е и гробът на известен полски рицар Завиша Черни , воин на крал Сигизмунд и загинал в бой с турците през 1428г.
Продължаваме нататък и отново ни правят впечатление оживеността и добре поддържаните селища, колкото и малки да са те – както сградите, така и пътищата и обществените места. Не че съм сърбофил, но истината си е истина и трябва да им се признае добрият стандарт на живот, въпреки събитията. Завиждам им!
Градчето Голубац:
Още много има да се разказва за тези места , но да продължим. Следващата спирка беше във Велико Градище – Лейчо трябваше да се разходи. От тук запомнихме хубавият крайдунавски парк и отново красивите къщи. Имало и още забележителности, но ги открихме на връщане.
След Велико Градище оставихме за малко дунавския път и заложихме на GPS-a напряко за Загреб, но без магистралата, като това се оказа сложно. Минахме през множество китни селца, Пожаревац и Белград (минахме го транзит, миналата година му посветихме повече време) и спахме на бензиностанция на OMV близо до Бешка. ( С45о9’1.436” И 20о5’1.733”) ТИР-паркинга е голям, а в бензиностанцията има бюфет и баня (срещу заплащане). Първото нощуване мина спокойно, ако не се счита един ТИР, който от време навреме припалваше. Сутринта продължихме вече ободрени. На десетина километра следва мост над Дунава, така че сменихме брега и сега реката ни е отляво. Заобиколихме Нови Сад и поехме пак покрай Дунава през Футог , Бегоч и Челарево и решихме на Бачка Паланка отново да сменим брега, този път и държавата, като пак минем по мост и отскочим до Илок – Хърватия. ГКПП-то е веднага след моста и минахме безпроблемно Интерес тук представлява дворецът „Odeskalchi”, чиято сграда, сега градски музей е била реновирана с помощта на Европейския съюз
Музеят, обаче в понеделник беше в почивен ден.
Поразгледахме отвън. Тук някога е имало францискански манастир, който впоследствие е укрепен. Градът е бил в пределите на Австрия и владение на графската фамилия Одескалски. Старият град е обграден с висока тухлена стена – „Зидина”.
В тази църква е погребан Йохан Капистратус – загинал през 1456 в бой с турците.
Градчето е малко (9000 жители) , център е на винопроизводство и изобилства на винарски изби.
Следвайки все още Дунава стигаме Вуковар. Този град претърпя ужасни бомбардировки и сражения през „домовинския рат” - войната за независимост и следите не навсякъде са заличени, както например на тази водонапорна кула.
Малко са запазените стари сгради, но все пак ги има. Преобладава ниското ново строителство.
Градът се обновява и разкрасява.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Нед Фев 23, 2014 8:04 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Здравей Калояне. Знам че наблютаваш юготемите, но това е само за загрявка. Стига да не злоупотребявам с търпението ви , пътеписа ще бъде дълъг. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Напускаме Вуковар и след Трпиня навлизаме в Осиечко-Барански жупан. Следват Клиса, Винковци, , Нашице, Козице, Беловар и нощуваме на оживеното одморище “Sesvete” ( С 45о 52’11.729”, И 16о11’31.822”)
( Сесвете – село и бензиностанция на OMV ) пред Загреб. Бензиностанциите на OMV обикновено предлагат и баня, каквато нашият кемпер няма. Мястото е доста оживено и изобилстваше от автобусни туристиески групи. Имаше и няколко кемпера.
Времето бе започнало да се разваля. На сутринта 12-ти юни, поехме към Адриатика . Навлизахме в планинска Далмация. Следваше преход през множество планински селища, което накрая ни принуди да се включим за четири евро в магистра А6 ( Е65) за 66 км. от Врбовско до Риека.
Далматински пейзаж, съчетан с буря.
.Силният пороен дъжд ни попречи да спрем и разгледаме Риека, но направихме няколко снимки.
Появи се и средиземноморската растителност. Сградите бяха красиво гарнирани с палми и кипариси. Пристигнахме рано – около три часа след обяд. Рано беше за настаняване и решихме да се повозим по крайбрежния път около Кварнерския залив. Минахме през Опатия , Ичичи, Ика и стигнахме до Ловран –хубаво градче, курортен център с пристанище на адриатическото крайбрежие, та чак и до Медведжа, където трябваше да има и къмпинг. Пътя се извиваше покрай залива всред забележителна архитектура в разни стилове от различни времена и сред пищна растителност. Изключителна красота и хармония! Полуостров Истрия е единственото място в средна Европа със зима без сняг и дълго топло лято. Тук в северо-западния му край, в Савудрия е най-западната точка на Балканския полуостров, която е маркирана с фар, висок 36 м. Истрия дълго време е била италианска провинция и се чувства силното влияние на италианската култура. Изобилстват стари аристократични вили с малки паркчета. Появява се обаче чувството, че това място не е по джоба на всеки. Няма ги новите, но не толкова претенциозни хотелчета от нашето черноморие или от Ситония-Халкидики например, както и големите масови хотели.
Целта ни беше къмпинг „Прелук” („ Preluk”) до едноименното селище. (С45о21’12.929”, И14о19’57.970”) - намира се зад ресторантчето на носа. Е, не можах да намеря нуличката за градусите, мисля че на тайпа въобще я няма, за което моля за вашето извинение.
Къмпинга е разположен на самия бряг на морето. Не предлага особен лукс, но има ресторантче и интернет. Платихме 25 евро, кучето не се таксува.
Остана ни време и да идем пак до Опатия, този път пеша.
Опатия ( на италиански Абация) е голям морски курорт с над 70 хотела. Има Институт за терапия на сърдечно-съдови заболявания. Сезонът трае от юни до октомври. Обявен е като център за лечение на дихателните пътища.
Градът е основан като бенедиктинско абатство – „опатия”, откъдето произлиза и името. Наричат го „старата дама на хърватския туризъм” и има защо. Тук преобладават старите летни резиденции, вили и хотели. Първият - „Кварнер” е открит през 1884г., когато градът е още в пределите на Австро-Унгария. Има хубаво яхтено пристанише и се предлага лукс от висока класа.
Прибрахме се в къмпинга доволни от видяното. Бяхме попаднали на място с атмосферата и величието на миналите времена. От представите ми, може би по френската Ривиера има такива стари курорти. От къмпинг Прелук снимките някъде се изгубиха – имаше няколко закотвени на вечна стоянка каравани на първа линия, а плажа май го нямаше никакъв.На сутринта, отпочинали и закусили продължаваме по най-краткия път, през Словения към Италия.
Това са магистралата Кварнерска аутоцеста А7 (Е61) или старото успоредно шосе 8. Нямам спомен да сме плащали и вероятно сме поели по него. На два километра преди Рупа и границата с Италия има отклонение вляво за Триест. През Sapjane и Pasjak стигаме до ГКПП Starod . Няма голям трафик и минаваме бързо. Знаейки, че винетката за Словения е 15 евро, попитах митничаря – младо девойче, трябва ли за 30-тината километра до другата граница да купувам винетка и то ми каза, че не трябвало, ако не се качвам на магистрала. Отпрашихме и през Рачице и Подград за половин час стигнахме другата граница на ГКПП „Krvavi Potok” – много horror име. Пътьом поспряхме в Materija, което се оказа голямо селище и имаше шумен училищен празник.
Словенско-италианската граница се оказа пуста – така е в Европейския съюз.
Без да слизаме на Триест, хванахме магистрала A4 за Венеция, но щом усетихме, че ще става платена слязохме на крайбрежното шосе SS14. В Италия няма винетки, но магистралите са платени. Минахме Pieris , San Georgo, Portogruaro, Sindacale, Lido di Jezolo – все хубави градчета, подобни на хърватските, но така различни от нашите. Отивахме на Cavallino-Treporti - ваканционно селище на провлака срещу Венеция. Там имаще много къмпинги от веригата „Camping cheque”, където се надявахме да спим за 15 евро. Бяхме набелязали още от България това да е „Scarpiland”, но когато го намерихме се оказа, че не приемат с куче. Препоръчаха ни „Vela Blu” Намерихме го доста трудно – беше накрая на селишето до морето, но беше разкошен!(С45.45778 И 12.50639) Имаше всичко, което може да се пожелае за един къмпинг – имаше цяла търговска уличка, малък открит театър с аниматори, които обучаваха на латино танци, два басейна, още един открит киносалон с огромен телевизор, баните и тоалетните бяха последен вик на сервиза, ресторанти, множество бунгала в борова гора. Въпреки това, къмпинга не беше от големите, на сектори в които се губиш, а малък и уютен. Даже бяха пуснали зайци, които малките дечица гонеха и се забавляваха. Питчовете бяха електро и водоснабдени, всеки поотделно и имаше дървета за сянка. Освен това се случихме до руско семейство с каравана, които бяха тук вече от десет дена, и ни посрещнаха сърдечно. Хубаво е свободно да си поговориш с някой.
Беше валяло и народа гледаше мача „Германия – Холандия” 2-1 от Европейското. Беше много оживено и същевременно уютно, по съседски.
Тук малки и големи учеха латино танци.
Ето ги и зайците всред бунгалата. Имаше и бели.
Нашият кемпер беше малко като грозното пате, но на кого му пука.
А това беше плажа, с великолепен пясък и разни съоръжения! Тук вече можеше да се загубиш. Имаха си и дъга.
На Лейчо също му хареса.
И всичкото това удоволствие - срещу самата Венеция само за 35 евро.Жалко. че времето още не беше се оправило съвсем , можехме да останем още поне един ден. Не можахме и плаж да си направим !
Имахме още малко време и разучих по-подробно GPS-а. Оказа се, че може и да записва маршрута , включих го и това сега много ми помага, да възстановя изминатия път.
Помотахме се сутринта още малко, сбогувахме се със съседите и около 10,30 ч. поехме към Венеция. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Нямам думи.... Дай боже и ние на вашите години да имаме този ентусиазъм. Едно голямо евала от нас, продължавайте все така. Пътеписа го поднасяте по много добър начин, това си е дарба, не всеки го може.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 22, 2013 9:15 am Заглавие:
Разкошен , подробен пътепис!
За мен е удоволствие виртуално да пътувам с вас и да споделям преживяното. Благодаря! Очаквам и следващите разкази. _________________ Магия в лилаво
Благодарим за отзивите! А за подготовката сте прави. Сега започваме за следващия маршрут. Много ни помага и GPS-а. Купих един с "I GO Primo" по интернет за 165 лв. пет инчов даже. Позволява да се наниже целия марщрут и да се проиграват варианти. Освен това от www.POIPLAZZA могат безплатно да се дозаредят актуализирани POI-точки ( къмпинги, бензиностанции, замъци , болници т.е. всичко интересно и полезно). Не му правя реклама, просто споделям опит. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
По пътя за Венеция обиколихме Венецианския залив и влязохме по свързващия провлак-мост Via Liberta – от другаде и не можеше. Много се опасявахме, че просто няма да можем да спрем никъде, остави да паркираме, но извадихме късмет. Продължавахме все направо, направо по „Piazzale Roma” докато стигнахме голям паркинг. Казаха ни да не паркираме на жълта клетка, избрахме една синя, заключихме колата с кучето вътре и това бе всичко. Не разбрахме плаща ли се някак, а и никой не ни обърна внимание. Беше пълно с паркирани коли – нищо нямаше на стъклата им.Беше вече 12,30 и се понесохме към центъра. Навсякъде има табели към Сан Марко.
Наблизо минаваха канали, включително и Канале Гранде и ни казаха, че с лодките “tragheto” за по две евро можем да стигнем и до Сан Марко , но предпочетохме да се „гмурнем” пеша. Близките тоалетни се владееха от колектив негърки, които искаха безбожните евро и петдесет и ние възмутено ги пренебрегнахме. Купихме няколко сувенира от друго негърче, което даже ни направи отстъпка и ни подари едно парче, и се затичахме към Риалто по компас. Голям кеф е да се шматкаш по сокаците и да откриваш интересни места. Това ни бе второто идване и се чувствахме „в маалата”. Е, в интерес на истината за всеки случай носехме и GPS-а и той много ни помогна. Така, че лесно намерихме Риалто, снимахме се, снимаха ни, снимахме ги и давай нататък към Сан Марко.
“Via Liberta”- магистралата по който се влиза във Венеция е пусната в 1932г. разбира се от Дучето.
„Piazzele Roma” – тук паркирахме.
Близкият канал, който на север веднага се влива в Канале Гранде. От тук с трагето (товарна лодка, подобна на гондола) може да се стигне до Риалто и Сан Марко.
Ето това търсех да видя- малко канале. Гондолиера се отбутваше с крак от стените.
Канал средна хубост с чифт гондоли. Сеньора и сеньорината са си дошли за обяд.
И разбира се моста „Риалто”……..
……и Канале Гранде с вапоретите – местните трамвай.Венеция има 118 острова, 180 канала и 450 моста .
Плошада Сан Марко. От ляво – палатата на дожите и базиликата Сан Марко, от дясно- „Rezidencia Goldoni”, зад нас – колоните с крилатия лъв на Сан Марко и статуята на Сан Тодаро (свети Теодор – първият покровител на Венеция
Изглед към залива и островчето Свети Георги.
Уличка във Венеция и “Scuola San Rocco”- църквата Сан Роко. Не я търсете, не е нещо значително.
Преситени от впечатления, намерихме пак Пиацале Рома. Нямахме нищо на стъклото. Поразходихме пак кучето , заложих на GPS-а Милано и напуснахме Венеция в обратен ред. Бяхме му посветили без малко четири часа.
Пак верни на икономичния маршрут минахме покрай Падуа, Виченца , Верона – все известни и интересни градове, но не влизаха в плановете (в някой сме ходили на екскурзия). Вечерта ни настигна около езерото Лаго ди Гарда (Lago di Garda). Намерихме нещо като кампинг „Логана Марина” (С45о27’38.338” , И10о38;0.323”) –голяма поляна на брега на езерото с къщичка на охраната и тоалетни с външни душове. Това не беше същински къмпинг, може би кемпер-стоп на охраняем плаж, понеже бе разрешено само нощуването – от 20.00 до 9.30 сутринта, за което ти взимат 13 евро. Лошото е, че в девет вечерта и охраната си отиваше и заключваха тоалетните. На съседния терен имаше малко хотелче с ресторантче и пицария.
Тук заснех и най-големият кемпер, който съм срещал – верятно е на базата на двуетажен автобус. Беше с испанска регистрация.
На сутринта закуска, малка разходка със снимки и продължаваме. Късно разбрахме за селцето Сирмионе (Sirmione) - намира се на десетина километра от къмпинга на полуостров във езерото, нещо като нашият Несебър, с крепост и старинни сгради, но го пропуснахме. Малко след това е и кампинг „Италия” (С45о27’45.005” И10о33’38.016”)
Продължаваме покрай Бреша (Brescia), Караваджо (Caravaggio) и GPS-а ни вкарва в центъра на Милано. Паркирахме на изоставен, безплатен паркинг на Via Vigna 1 (С45.46408о ; И9.18042о), на който имаше и няколко буса и се намираше на по-малко от километър от катедралния площад. Пак водени от GPS-а смело закрачихме към центъра. По предварително условие , един град смятаме за посетен, ако сме фотографирали градската му катедрала.
За Милано почти нищо незнаем, освен че тук е „La Scalla” – миланската опера и някъде наблизо е Монца – една от двете италиански писти на Формула 1. Така че всичко което виждаме тук ни изненадва. Предполагахме, че Милано е голям и старинен град, но чак пък толкова…… Просто тук имаше размаха за столица. Огромни стари сгради във всички стилове, широки улици, големи площади.
Милано е вторият по големина град в Италия – главен град на област Ломбардия, с население от 1 334 000 д.( с предградията 4 млн.).
Колкото по-навлизахме в центъра и сградите ставаха по-величествени.
Ето я и градската катедрала „El Duomo” – висока 108м. дълга 158 м. започната в 1386г. и завършена в 1805г. за коронацията на Наполеон за крал на Италия– цели 419 години.
Отвътре е оше по-разкошна, но снимките не станаха добри. Не разрешават светкавици, може би и снимане, но посетителите го правеха….а значи и аз.
В съседство на катедралата е„Галерията” на Виктор Емануил –покрит базар на най-известните фирми, във формата на кръст, с остъклени тавани. През нея се минава и за Ла Скала.
А това е прочутата „La Scalla” -може би най-известният оперен театър в света. Не се откроява особено в сравнение с околните сгради.
Срещу операта е паметника на Леонардо да Винчи.
И с това се изчерпа визитата ни в Милано. Програмата ни бе претрупана , затова и пътешествието беше „на юруш”. Не успяхме да видим търговската улица Монтенаполеоне , замъкът „Сфорцеско”. А в църквата „Santa Maria delle Grazia” се съхранява “Тайната вечеря на да Винчи. Дано имаме шанс пак някога да наминем. Измъкваме се от града по обратен ред и поемаме за Швейцария. Следващата цел е Женева и Женевското езеро.
Откъм Италия в Швейцария е възможно да се влезе през тунела „Мон Блан” – прокаран под едноименния връх и дълдъг 16 км.. Таксата е 35 евро в едната и 50 евро в двете посоки. Видя ни се скучно и отпадна. Втората възможност е през прохода Сен Бернар. Намерихме го романтично и такива бяха плановете ни, въпреки че и там има тунел. Но GPS-а имаше свое мнение и ни прекара по n-ти вариант, с което ни спести тунелната такса, но и възможността да видим къде развъждат сенбернарите. Жалко! Осъзнахме го много по-късно, след като неколкократно влизашме и излизахме от Швейцария – това бил най-краткия и икономичен маршрут според нашия GPS.
Първо ни подкара на север по SP23 през Faloppio , Bizzarone до границата.
Това бяха малки селища в дълбоката провинция, което съвпадаше с целта ни.
Точно след кпп-то има бензиностанция на „Шел” и голям „Piccadilli”.
Решаваме да заредим – тук дизела е по-евтин ( 1, 55 литъра) и да купим винетка.
Единствените винетки за Швейцария са годишни и купих една за 40 CHF ( 33 евро). Веднага забелязах, че на нея бе написано , че важи за аутобан. Знаех от познат, ако не се качваш на магистрала винетка не ти трябва. Попитах на касата и потвърдиха, че винетките са необходими само за аутобаните. Ако ползувам обикновената пътна мрежа – не са необходими. Извиних се и я върнах. Още не ми бяха издали касова бележка и ми върнаха парите безпроблемно. На бензиностанцията докато зареждах, пак попитах един от клиентите. Потвърди , че винетките са само за аутобаните, доколкото знаел, но да питам и жената на касата на колонките. Попитах и там и като получих и трети отговор, спокойно продължих. Наистина, с липсата на винетка нямах проблем, но и не ме е спирал пътен контрол. Това важеше и за всички останали страни, докато не стигнахме Румъния.
Пътят се оказа, че продължава по брега на езерото Lago di Lugano , пресича го на живописно място и минава през няколко красиви градчета, с които няма да ви отегчаваме.
Учудваше съчетанието на планина , езеро и красиви селища. С това швейцарците компенсираха липсата на море. Беше средата на юни, термометрите показваха над 30оС , но не видяхме плажуващи – значчи водата е студена. А как иначе – това все пак са Алпите, а водата в езерата е от топящи се ледници. Ще видим дали така ще е и на Женевското езеро.
Ще обърнем внимание само на Лугано, известно като Монте Карло на Швейцария:
Логано е най-южният швейцарски град от италианско говорещият кантон Тичино и съчетава италианска средиземноморска екзотика със западната изисканост. Въпреки, че може да се обходи за един час , той е третият по важност финансов център, с над 100 банкови институции, след Цюрих и Женева и на девето място по население. В близост са още две големи езера – Лаго ди Маджоре и Лаго ди Комо и е в подножието на върха Монт Бре.
На излизане от Лугано решихме да намерим къмпинг и да нощуваме тук някъде. Цените ни се сториха по-ниски. От справките си харесахме „ TCS Cureglia” и започна едно катерене по стръмни, тесни улички…… Тук нямаше граници между отделните селища. Беше една безкрайна вилна зона, с добре поддържани къщи и дворове и тесни улички, по които кемпера не можеше да се размине и с пешеходец. Водата кипна, съединитела замириса. След двучасово лутане се мръкна и решихме да се сврем някъде и да нощуваме (както се оказа после – само на 1.5 км. от къмпинга). В края на една уличка започваше черен път и решихме, че тук няма да пречим. Паркирах отстрани на пътя и заизваждахме снаражението. Беше вече кучешкия час и покрай нас запреминаваха хора с разни породи кученца. Поздравяваха ни учтиво и не се дразнеха от нас. От съседната къща също излезе семейство на нашата въсраст с куче, подобно на нашето, които живо се заинтересуваха от нас и даже поканиха Лео на разходка и да си поиграе с тяхното. Отказахме – нашият нямаше да се отдели от нас. На връщане пак ни заговориха, предложиха ни вода и въпреки отказа, мъжа донесе две туби . Да имаме. Завърза се , така да се каже ,непринуден разговор. Говореха италиански, за който имахме познания само от канцонетите, а мъжа знаеше малко англииски. След пет минути мъжът донесе няколко кутии пастет за Лео и блокчета за дъвчене, а след още пет минути пак изчезна и се върна с четири големи плажни чанти-постелки в опаковки. Обясних, че в кемпера имаме легла, но той се засмя – това са подаръци за нас и синовете ни. Трогнати, ги поканихме на вечеря . Имахме и много неша за почерпка, но те учтиво отказаха – може би утре вечер. Отидоха да се обадят на съседа, че ще нощуваме тук. Попитаха жена ми има ли нужда от баня и се прибраха. Разбирахме ги – и ние у нас не бихме седнали да пием на пътя особено с непознати. Хората с кучетата се прибраха и стъмни съвсем. Ето опита да запечатам вечерта, но нещо с настройките не се получи.
Вечеряхме до кемпера, а наоколо се появиха светулки. Не бях ги виждал от студентските бригади. Показател са, че не се използват хербициди. На сутринта станахме рано, оправихме се и около осем продължаваме към следващият град - Локарно. Бързахме да изчезнем и не можахме да се сбогуваме с любезните ни хазяй.
Локарно е разположен на северния бряг на Лаго ди Маджоре и на 20 км. от Италия. – голям балнеоложки курорт с ж.п. гара и летище. Тук се провежда и ежегоден кинофестивал.
Пътят започна да изкачва.
Напускаме Швейцария по шосе 560 и се връщаме пак в Италия. Така ни води GPS-а.
Минаваме Re и Malesco – тук продаваха боровинки, както е и при нас по пътищата само дето не бяха баби. Може да са били и чужденци!? От нашите?!
Пак влизаме в Швейцария, този път през Симплонския проход (Simplon pass) през ГККП „Сан Марко”. Митницата изглеждаше поне на хиляда години.
И тук някъде имаше тунел – най-дългият за времето си (11 км.), но само железопътен. На контролата две млади граничарчета, просто от любопитство ни проверяват документите – отдавна не ни се бе случвало и за малко да се обидим.
Изкачихме се на 2006 м.н.в. и водата на Форда пак кипна.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Хубава екскурзия и хубав пътепис! И много хубави снимки!
Два пъти съм бил в Милано-последния път преди 8г. Прозвището на тази великолепна готическа катедрала е "мраморният таралеж". Повече от 2часа я разглеждахме отвътре и половин час отвън. В нея имаше 4органа-2нови и 2стари. Витражите и иконите са изключителни.
"Дуомо" означава катедрала в италианския език. Подобно е на немското "Дом". Тоест главна църква-на епископа. Ако някой град не е епископален център, това означава че в него няма нито една катедрала, а само църкви. В центъра на Милано посетихме и други интересни църкви, но за съжаление тогава нямахме цифров фотоапарат. Т.нар. галерия, която и вие сте посетили също е впечатляваща. Какви мозайки, какви орнаменти! А тогава в нея имаше и коледна украса!
По принцип снимането в католическите църкви не е забранено. Но когато върви литургия снимането трябва да се съгласува с духовенството. Иначе не е редно. На доста от нашите литургии правят снимки, дори и телевизии снимат. Обаче преди доста години в катедралата на Барселона видяхме как един "фотограф" беше поканен да напусне. Той снима кардинала, който водеше литургията. Явно, че не е искал предварително разрешение.
На витражите на миланската катедрала са изобразени библейски сюжети.
Не ми е известно в нашия език да има друга думичка за такава галерия. Думата "галерия" в българския е натоварена с по-друг смисъл. Но нека да обясня това значение на "галерия". Една или повече улици със стъклен покрив, интересни мозайки по пода и много магазини. Такава галерия съм виждал в Генуа и в Брюксел. Зная, че има и в Неапол, а може би и на други места.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
[/img]
Нямам думи.... Дай боже и ние на вашите години да имаме този ентусиазъм. Едно голямо евала от нас, продължавайте все така. Пътеписа го поднасяте по много добър начин, това си е дарба, не всеки го може. 
