kemper-club forum

[дилян]

„Благодаря на колегите от форума, пътували, писали и споделяли своите пътувания.“

Здравейте колеги и приятели, лятото свърши и сега е време да споделим спомени и впечатления от пътувания и почивки. Тази пролет сменихме старият кемпер с по-новичък и по-комфортен и ето ни на път. Нямам разказвачевските умения на някой колеги от форума, но искам да споделя с вас маршрут, видяни места, впечатления и преживяно през едно 30 дневно пътуване из Европа. 30 дни изживяни като един със съпругата ми и двета ни деца, момче на 14 и момиче на 6. Господи, толкова много време до сега не ни се беше случвало да сме непрекъснато заедно и ето че още не съм разказал за пътуването а правя планове за нови пътувания.

1. Маршрутът:
София, Сегед, Прага, Пилзен, Нюрнберг /Германия/ , Регенсбург, Мюнхен, после на юг към Баварските Алпи, по част от „Романтичният път“ до замъците Neuschwanstein и Hohenschwangau, Инсбург, други знайни и незнайни селца и езера на запад в посока Фрайбург, изворите на река Дунав, Европа Парк, Страстбург/ Франция/ , Версай-Париж, Париж, Заливът сен Мало, Монт сен Мишел, сен Мало, Динар, още няколко прекрасни малки селца и къмпинги по краибрежието, брегът на гранитната роза, Брест, фарът на нос сен Матио , от там през Карнак и Нант на Юг към долината на река Лоара, Анжер, замъците Шинон, Шенонсо, Шамборд, до най-високото населено място в алпите – Шамони. От там с лифт до Айги ди Миди 3848м а отсреща ти се усмихва МонтБланд. Там на 3848м започна „дългият път към дома“ както се пее в една песен на Мери Бойс Бенд. Използвахме тунелът под МонтБланд, който те сваля за час и половина, два до Торино- Италия и от там продължихме транзит през северна Италия по магистралата до Словения. На границата Словения – Хърватска има аква парк с минерална вода „Терме Четеш“, който е рай за децата. От там продължихме транзит през Сърбия до София по магистралата.

[img][img]

2. Стратегията:
До сега повече от 10-12 дни не бяхме пътували с кемпер, и в интерес на истината когато сме били с децата то винаги е било някакъв вид почивки, по морета, на сърф или по планини и язовири. Нямахме представа как ще се отразят толкова дни и по-дълги преходи на децата и на нас. Решихме на всеки два-три дни „културни“ мероприятия да осигуряваме на децата и на нашите тела и души ден, ден и половина релакс, в някой приятен къмпинт с басеин или някакъв друг атракцион. Естествено, когато стигнахме до океана дните на безцелно шляене по плажовете, ядене на скариди и пиене на вино се увеличиха разточително и това наложи транзитното преминаване през северна Италия, но тя е близо и вече сме измислили друг маршрут в който да я включим.

3.Подготовката:
Колегите с повече опит и пътувания могат спокойно да прескочат тези редове, описвам я за колеги на които им предстоят подобни пътувания. Ще се опитам с няколко изречения да спомена най-основното, и по-важното според мен, ако пропусна нещо, което ви е интересно – питайте.
-Предварителен маршрут с основни и по-важни градове и местта които искате да посетите.
-Варянтите за спане около тези местта. Тук много ми помогнаха пътеписи на колеги от форума, сайтовете http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/ , http://www.campercontact.com/ , както и хартиените каталозите на ACCI, незаменими са когато си по пътищата и се чудиш къде точно да мързелуваш следващите два дни. Сайтът за кемпер стопове е доста точен а най-готиното е че има оф-лайн версия за айфон с търсачка по населени места!
- Хубаво е да имаш поне две кредитни карти от различни банки и отделно пари в брой в дребни бонкноти. На пример в малкита селца в Германия и Франция през почивните дни и вечер бензиностанциите са на самообслужване, в смисъл няма банзинджия, и единствения варянт да заредиш е с кредитна карта. Освен това избягваш разликите в курсовете по бензиностанции в страните който еврото не е офицялна валута.
- Аз си актуализирах картите в ДжиПиЕс и ползвах този пътен атлас
от който съм много доволен. Разграничана безплатните от платените пътища.
- Туристически гидове и пътеводители , инфо от проверени автори на пътеписи и сайтове много помага.
- Информация за витетки и пътни такси в европа от тук http://www.vinetki.eu/index.html
- Храна , вода , алкохол е много индивидуално.
- Лекарства, занимания за децата по време на преходите,

4.Малко статистика
дни -30
километри-7000
бюджет 6000лв наместен в следните групи:
гориво 1662
пътни такси 440
музей и атракциони 1020
къмпинги 650
храна от БГ. 500
харна от Европа 650
ресторанти, кръчми, подъръци и др. - останалото.

5. Пътуването, Преживяното Емоции и Впечатления:
Тръгнахме от София вечерта, минахме границата на Калотина безпрепятствено и бързо и преспахме на паркингът на първото заведение, веднага след границата, той е охраняван, има и тирове но има и спокойни места, струва 3 евро. За него бяхме чели в пътеписите на Дани и Жоро Рибарски. Между другото много хубави и полезни неща съм прочел в пътеписите във форума. На следващия ден прекосихме Сърбия по магистралите Ниш-Белград 10 Е, Белград-НовиСад 6.5 Е , НовиСад- Суботица 4.5 Е. По магистралите е скука, освен ако сам не си го разнообразиш!



Около 17 часа минахме границата с Унгария, тяхните магистрали са с винетка, плаща се с тяхни пари или в евро, но меко казано на не изгоден курс. Спестихме си винетката и хванахме по националната пътна мража, пътищата са хубави, живописни и минават през разни интересни селца.


Вечерта почивахме в Сегед, в много хубав къмпинг на реката до центара на стария град - http://www.szegedkemping.hu/index.php/en/ Платихме 20Е. Настанихме се до едни готини холанци, две двойки с едно бебе и поне 30 годишен кемпер. Разприказвахме се, пийнахме, много готини се оказаха. Както казах къмпинът е на брегът на реката http://media.snimka.bg/s1/2769/031782977-big.jpg
меснита са си направили градски плаж, а децата са издълбали в брегът пързалка която свършва в една голяма кална локва и се правят на прасенца на воля. Естествено моята дъщеря не остана по на зад. Голямо „свинене“ падна! С майка и погледнахме философски и решихме че това е първата телассотерапия на детето.



Неочаквано за нас Сегет се оказа много-интересен, младежки и жив град. Имаше музикален фестивал и след залез сланце реката оживя, всички шлепове и корабчета по брега се превърнаха в модерни дискотеки в който пускаха световна музика известни диджеи и кипеше от живот. На сутрента обаче пепеляшка си беше тръгнала и бяха останали само тиквите.
На следващия ден продължихме към Прага по националките на Унгария и Словакия. Красиво е. Карахме, спирахме, гледахме и после пак в същия ред. По едно време се оказахме в Австрия, много е хубаво като няма граници и паспортни проверки. Следобяд влязохме в Чехия и се качихме на магистралата за Прага- винетка- 12 Е. Магистралата е отвратителта. До колкото разбрах в последствие ,тя е строена от Хитлер през втората световна война от бетонни блокове поставени един до друг и преходът през тях е ужасен. Тресе сякаж гумите са квадратни, по едно време слизах да ги проверявам, да не са паднали болтовете. Малко след залез стигнахме в Прага и се отправихме към квартал Troiska, близо до зоологическата градина, където на една улица има 6-8 къмпинга. Те са малки, от семеен тип с място за по 15-20 кемпера, но са чисти с всички удобства и от тях за 15мин с трамвай си в центъра. Ние бяхме в Hdjek http://www.camphajek.cz/ , много услужливи и в готовност да ти помогнат. За Прага какво да разказвам,хубав град, замък, мостове река хора, но за това е писано много, както във форума така и в пътеводителите.


Беше горещичко. Пред ресторантите в центъра имаше пикола, които с градински маркучи мокреха паважа и харота. Пръскаха във въздуха и създаваха много фин дъжд, като мъгла, и децата умираха да минават отдолу и да се мокрят.


За мен най - интересното си остава атмосверата, хората, енергията на градът. Така видях Карловия мост аз.

„Пивото“ и кръчмите, но не туристическите, а тези в който ядът и пият местните, където менюто е написано с тебешир на една дъзка, сервират едни два вида голяма бира, за тях това е „нормолно пиво“ и не знаят английски! Такава кръчма е „ При Хипопотама“ на чешки „ pivnice u Hrocha“ Thunovska 10 str. Квърталът е мала страна, малко под замъка, четирима души ядохме и пихме до пръсване за малко по-малко от половината пари, за който на обяд леко похапнахме в туристическият център! Горещо я препоръчвам.

Друго интересно в Прага , ако сте с деца е зоологическата градина, която е разположена на един сенчест хълм, на 15-20 мин пеш от къмпинът и може да изкарате цял ден там.

„Рада и лемурите“ Детето беше много впечатлено, два месеца по-късно разказваше за тях в децката градина.
Останахме в Прага три нощи и четири прекрасни дни, след което се запътихме към Пилзен – на път към Германия. В пивоварната организират турове за посетители с гид, разглежда се новата и старата част на завода, запознават те с историята, и естествено има и дегустация на жива бира, която отлежава забележете в - дъбови бъчви! Организацията им е страхотна, пуснаха ни с кемпера на специялен паркинг за посетители, където имаше изведени изводи с ток и вода.


Пред извесната порта на пивоварната, която е стилизиран символ на пилзенското пиво.

Следваща спирка Нюрнберг.

[andreisto]

Браво, много готино....
_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[loveforever]

От доста време не сме пътували така (от пролетта) и ... написаното направо ме настъпи по мазола. Само четейки началото в мен започнаха да бушуват едни вълнения, да се будят спомени и мераци.
С нетърпение очаквам продължението!
_________________
Магия в лилаво

[Beduin]

Браво на вас! Обединили сте 3-4 маршрута от описваните във форума. От думите ви личи, че сте останали много доволни.
Очакваме другите части с интерес.

[дилян]

И така ето ни в Германия. Едно от нещата което много ми хареса в Германия и после във Франция е общинската политика към пътуващите с кемпери. Във всяко населено място, където има някъкви туристически забележителности има предвидени безплатни паркинги за кемпири където можеш да преспиш една, две вечери докато разгледаш градът. Някай са паркинги покрай големи хипермаркети, други са самостоятелно изградени с възможност за изхвърляне на води и тоалетни, е зареждането на вода и ползването на ток се плаща, 2-3 евра, но това е естествено. Пристигнахме в Нюрнберг на такъв безплатен паркинг привечер (N49,25, 22 E 11, 6, 24 ) С градският транспорт за около 20-25 мин бяхме в центъра на старият град. Красиво спокойно подредено, хората се радхождат по площади и кафенета. И ние така естествено



Мама и син

Много велосипеди и много мистика в този град.

На другия ден продължихме към Мюнхен редуваха се красиви селца и месности, сега като се опитвам да възтановя точният маршрут по памет, нещо ми се губи. Но там където имам записки нещата са точни. Та пътуваме си ние по националките в Бавария, изключили сме магистралите от нашта „Пепи“ така се казва джи пи еса ни и нещеш ли гледам през прозореца някаква атракция – летен бобслей! До него бънджи, батут, мини голф и естествено бирария. ( N49.09401 E010.99092 Сажалявам че кординатите са в различни стандарти, но така съм ги записвал). Беше много яко, пързаляш се с една шейна по метална писта, качват те с влекче на горе и после газ на долу. Дори и госпожата се престраши, а децата се забавляваха много. За четиримата струваше 25-26 евра за по 6 спускания всеки.


Единствената мацка с пола, германките бяха с „милитари“ панталони и кубинки.


После видяхме и други такива по пътя, оказа се че в баварските алпи е доста разпространено. Продължихме по пътя си и по някое мреме стигнахме до Мюнхен. Нашата първа цел беше музеят на BMW - http://www.bmw-welt.com/de/ , Пепи ни опъти бързо и даже ни показа къде са паркингите, интелигентна работа! Ядец, паркингите безплатни, но височината на входа 2,1м ! Оказа се че в Мюнхен, и в другите по-големи градове в Германия и после във Франция има предвидени много паркинги за туристите, доста от които безплатни или не скъпи, но на входът на всички има бариера на височина от 2,0 до 2,2м. Докато намерим къде да паркираме кемпера работното време на музея приключи и ни остана само шоурума, отворен е до 12 през ноща, но той е огромен, на няколко нива, можеш да седнеш в колите, има симулатори, децата се снимаха върху всеки мотор, сградата модерна и фотористична. Напълниха ни се очите. В момента в който забелязахме Free WF и веднага сменихме профилните снимки във фейсбук с нови.






Бяхме решили да спим в кемпърстопът на Арена Алянц тръгнахме на там. Пристигаме ние и гледам на входа един чичо тича към нас и маха с ръце. Викам си „бре колко са гостоприемни тук“ и аз та и жената му махаме. А той се хвърле пред кемпера и продължава да маха и говори нещо на немски! Викам си „това не ще е гостоприемство“. Оказа се че имало в момента мач на Байерн Мюнхен- ти да видиш- и входът бил само за гости с билети. Започваме ние на десетопръстен немски да се обясняваме с чичото, който обяснява че няма места и накрая се разбираме, че ще влезем само да обърнем. Влизаме и погледа ми се спира на единственото свободно място, газ и се настанихме. Нося аз на чичото една Българска Бира и го питам от къде да взема билет за паркинга, а той усмихнат и гостоприемен отговаря „Морген,Морген“ викам му „ОК“. Та настанихме се ние, включихме си тока, отворихме си биричка и - ха наздраве за Байерн! Арената оцветена в червено, цветът на Байерн Мюнхен, и се носят викове УУУУУ – ААААА атмосферата пълна. Огледахме се по кемперите на около и какво да видим. Германците ходят на мач цялото семейство с кемпера. Таткото и момчето влизат да гледат мача, а майката и дъщерята остават в кемпъра, правят вечерята, четът книжки и си чакат мъжете. Мача като свърши хапват, пийват и си лягат, а на сутринта си тръгват. Много културно и възпитано, чак - леко скучно.


На сутринта в 10 като по часовник отвориха бариерата и ние трябваше да напуснем защото „ Трябвало да излязът всички кемпери и чак след 12 можело да се влиза на кемперстор“ Е щом трябвало - излязохме! А не трябваше, паккирането в центъра на Мюнхен се оказа доста сложно, по скоро скъпо. Първо се отправихме към метрото с надеждата за буферен паркинг, да има но на 2,1м височина. Решихме че покрай Техническия музей, към който се бяхме опътили, все ще са предвидили нещо за рейсове с туристи. Намерихме музейят лесно и гледам зона за паркиране на рейсове, даже и кемпър паркирал. Викам си „ Късметлия“ . Паркирам и се запътвам към апарат за самотаксуване- пускаш монетки дава ти билетче. Написали си хората всичко. Първо това, второ онова , трето ..... и така на татък, на края билета слагаш на стъклото. Супер ама каква е цената за час така е не разбрахме! Минамат хора, питаме ги , само немски говорят. Викам си „ Я да видя колегите холандци с другия кемпер за каква сума са платили“ гледам - 8 евра. Викам си „ И аз ще пусна толкова, все ще стигне да разгледаме музея“ . Платихме, сложихме билета, и щастливи и доволни към музейя. В музейят хората говорят английски, взехме си семеен билет, и аха да влезем нещо ме гложди. Нали съм си патил и си снимах с телефона билета от паркингът, та решавам да попитам на информацията дали могат да ми кажат за колко време съм платил. Те любезни, разгледаха снимката на билета и казват „Тука е малко скъпо, остават ви около 24 минути“ - аз „Моля“ а те същото. Оказа се че цената е 2 евро за 12 минути! А те продължават „Наште полицай са много стриктни“ ! Викам си „Чудесна работа“! Жената и децата влязоха, а аз се запътих да препаркирвам и така на татък...... Иначе музейя е хубав, интересен и поучителен. Има модели в реални размери на космически спътници, самолети и кораби и коли. Можеш да влезеш да седнеш да връткаш копчетата. Имаше симулатор на пилотска кабина на самолет децата се забавляваха много. Пък и татко им също.


Центъра на Мюнхен беше в ремонт и много туристи щъкат на там на сам, но така е през август.

Рада на фонтана в Марианплац, пред кметството. Страшна жега беше.
Като се наситихме на големия град, а то стана бързо, решихме да се отправим към баварските Алпи, по част от Романтичния път (Romantische Straße) Това е най-известния по света немски туристически маршрут. Намира се в Южна Германия, между Вюрцбург и Фюсен. Смята се че носи типичния дух на немската природа и култура. http://www.romantischestrasse.de Редуваха се селца и градчета някой от тях не засегнати от бомбардировките през второта световна война, с автентична архитектура и дух. След тях полянки с бели крави,а след следващото село полянка с кафяви крави, никога смесени, а през две селца полянка с кафяви крави на бели петна. И много цветенца по къщите.


деца в национални носии на път за неделната служба.

Бяхме си харесали един къмпинг с басеин доста високо в планината, между малки и романтични селца, за да помързелуваме ден два и да се отдадем на баварска кулинария и бира. За по „романтично“ изключих главните пътища от навигацията и стана още по интересно. Селцата започнаха да стават все по-малко туристически, пътищата станаха пътчета и движението изчезна. В поредното красиво селце видяхме чешмичка и спрях да си налея вода и измия ръцете, да подишам аромата на прясно окосена трева и кравешка тор. Наслаждавайки се на това, нямах и най-малка представа къде съм, чух немски глас, който притеснено ме питаше „ загубихте ли се , имате ли нужда от помощ?“ Гладам притеснения чичко, който очаква да му кажа че съм се загубил и да ми помогне, а аз неблагодарника - „Не благодаря, просто почиваме“ Човечеца не ми повярва, явно не минаваха туристи от тук и продължи да ме гледа с очакване. Пък ние му пожелахме лек ден и си продължихме по пътя. Караме си ние щастливи и доволни, полека полека слънцето се скри, нашата Пепи ни преведе през поредния байр и махала и гледам остава километър два до къмпинга. Викам си „Точно съм го изчислил, ще стигнем и ще се мръкне“. И нещеш ли след последния завой пътя минава по средата на една къща и знак 2,7м височина! Скочих на спирачките. Ами сега? Ако трябва да се връщам до предния разклон 20-25 км и да търся обиколен маршрут...... стана посред нощ. Спирам аз пред тунела и гледам невярващо. Пътя си минава по средата на къщата, от двете страни прозорците светят, перденца, цветенца по прозорците и хората се приготвя да си вечерят. А мойте гладни и нервни, децата вече помрънкват, абе време си е за почивка. Вадя аз спокойно ролетката и започвам да меря. На широко стига, но на високо 2,7м до началото на извивката на арката, по средата е по-високо, но колко не мога да премеря. Ха сега викам си. „Ако минем точно по средата на тунела би трябвало стане. Гледам ръбовете на тунела съборени, явно някой не е уцелил средата. Между временно се стъмни. Викам си „не ми се спи тук“, качих синът на покрива, измислихме система, едно почукване – минавам, две – не . Пратих жената с един фенер от другата страна да спира движението и полека, полека напред. Уцелих средата! Минахме и тъкмо съм спрял да прибепа синът от покрива и хоп следващия кемпер спря от другата страна. Спират, вадят ролетките................ същата процедура.

Това е тунелът, къщата и пътят по който минахме, сниман на другия ден.

Къмпингът бе на километър от там. Скъпичък но хубав, в каталогът прочетох че има открит басейн и за това го бяхме избрали. Оказа се че в тази част на Бавария вместо басейни правят изкуствени езера, с камъчета, тревичка жаби и пр. не се разваля естествения ландшафт. Ползват ги за плаж, имаше дървени шезлонги, кейче, на което мързелувахме, локални лампички го осветяваха през ноща за създаване на атмосфера. Чудна работа.

Отдадохме се на почивка и кулинарен туризъм.

[Георги Геков]

Браво,супер си изкарвате и чудесно разказваш

[loveforever]

И на мен много ми допада стила на разказване. Като чета не съм само аз лошо впечатлена от Мюнхен

Иначе ще взема и аз да ложа една по-голяма рулетка в кемпера. До сега сме уцелвали на две места да трябва да се промъкваме на милимунда и го карахме "на око", но кой знае слдващия път дали няма да си нацелим и ние такава арка
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Абе рулетка...вземаш една от въдиците на Жоро, разпъваш я и драсваш с един маркер височината на кемпера. И после ти с гегата напред през арката, Жоро след теб с кемпера. Само ще помоля и една снимка да направите, че няма да е за изпускане гледката.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ivan]

Благородно ви завиждаме за всичко,което сте видяли и преживяли! Страхотен маршрут сте си спретнали!Чакаме с нетърпение продължението!

[Роси и Стоян]

Браво ,супер "разходчица" сте си направили ,чакаме продължението с нетърпение.
Този "филм" с ролетката и ние го играхме
В Словения минахме под една жп линия почти на фантазия. До тогава не бях се сетил да измеря буса и се наложи там на място да го направим.Сега вече знаем колко сме високи ,но ролетката си я носим

[Тони&Руми]

Чудесен маршрут! Следващото лято си мислехме да поемем в тази посока, така че ни е много полезна информацията. Давайте моля по възможност координати, или адреси на забележителности и къмпинги, с нетърпение очакваме продължението.........

[PirinVania]

Чудесен пътепис! С нетърпението чакам продълженията. С по- голямо от сериите на " Робинята Изаура" преди години.

[дилян]

И така, ето ни в къмпингът

наспахме се, после плаж, биричка, малко разходка с колелетата и
прочие, но в този ред. Привечер решихме да се разходим до селото и да се запознаем с местната кулинарна култура. Облякохме си новите дрешки, даже и рокличка на дъщерята сложихме и ето ни в селото. Разхождаме се и гледаме, едно подредено и чистичко, чак на децата им прави впечатление, а ние обясняваме „ така е в Европа........“. Имаше погребение и се бяха събрали доста хора и повечето в традиционни носи. Направи ни впечатление че доста мъже и момчета ходеха в техни носии по всякъкви поводи и на различни места. Решихме да погледнем, но когато се приближихме всички се вгледаха в нас и стана някак си неудобно. Та от там директно към кръчмата. Гладаме на главната уличка, тоест на единствената, една сладкарница с бира и сладкиши и доста лъскава. Викам си „Не търсиме това“, та поразпитахме хората и намерихме през две преки, почти в гората, една кръчмица, с местни манджи, бира, дворче с детски кът, та и на няколко маси вечерят хора от селото. „Ха, ето я нашата кръчма“ вика жената и сядаме. Идва сервитьора и носи менюто, Не знам защо, но в тази част на Бавария си умират да пишат всичко на немски с готически шрифт! Не мога та позная кои са буквите, а те имат по три – четири съгласни една след друга. Викаме си „Това с менюто няма да стане“ и рашаваме, ще го питаме. Хубаво, ама германския келнер се оказа чех, и не знае и грам английски, а ние немски и чешки, като неговия английски, веселба. Та разговорихме се ние с него, та чак ръцете ни заболяха, той ни препоръча някакъв специалитет, ние „ОК“ Донесе бирата и ни пита от къде сме. Оказа се че е идвал в България във Варна и според моята версия на превода на неговите думи имал дете от българка, а според жена ми „Немската бира ми възбуждала въображението“. И така с възбудено въображение, малко гладни, ние леко понадникнахме в чинийките на хората от съседната маса, и си харесахме още нещо. А те, достолепна двойка, вечерят изискано и много културно си мълчат, дума не обелват.
Идва чешският сервитьор и ние много тихичко му показваме че искаме като дамата от съседната маса, а той, нали сме приятели вече, тича до съседната маса, взе чинията на горката жена, носи ни я и ни обяснава нещо си. Ние само „ОК, ОК“ а на дамата от съседната маса, която невярващо гледаше къде се разхожда нейното блюдо с неясен и много интересен за нас специалитет, само едно „ Sorry“ . Та поръчахме!
Пийваме си биричка и си чакаме специалитетите. Първо дойде препоръчаният телешки стек с кнедли и сладък сос и сладко от боровинки, а после и специалното блюдо на изисканата дама – свинска пача-желирана! Оказа се че много я харесват и ядът и то и жените.

Марко възмутен какви „л....на“ си поръчваме и даже и не поиска да ги опита. Обясняваме му чу голяма част от чара на пътуването е да опиташ от местната храна и напитки, а той бирата опита, но пачата не! На снимката от зад се вижда и жената чиято чиния сервитьора разнасяше. В интерес на истината всичко си изядохме и ни беше и много вкусно.
Стига толкова за това хубаво селце, чието име дори и не мога да произнеса.
След като се на мързелувахме в този къмпинг продължихме към баварските замъци
Neuschwanstein и Hohenschwangau, който бяха близо. Замъците са хубави и си заслужават всяко евро за тях. Тези на които им предстои да ги посещават могат да имат предвид следното. Замъците са планински и кемперът се оставя в изходната точка на специални платени паркинги.Таксата е 8-9 евра, която може и да си спестите ако отидете по-раничко и пообиколите 2-3 километра в околовръс. Има църква с безплатен паркинг, но когато бяхме ние имаше сватба! Посещенията стават само с турове с екскурзовод и билети важат само за турът за който сте ги купили, той е с номер и начален час. В билетният център се образуват огромни опашки, които можете да си спестите ако си купите билети онлайн, естествено пак за точно определен тур - има отделна каса за онлайн билети – резервации. Естествено, ако знаете кога ще пристигнете и за кой тур да си купите билети, хубаво е да се възползвате.


Поглед от долината към замъка.



Поглед от замъка към долината.
След това продалжихме през Инсбург, други знайни и незнайни селца и езера на запад в посока Фрайбург, изворите на река Дунав,


които за съжаление бяха затворени за реконструкция, но научихме легендата за тяхното офицялно провъзгласаване. А тя гласи следното: Местните феодали имали традиция след лов да се отдават на вино, сладки приказки и тия три работи, като се хвалели един на друг, кой какво си имал повече от другите. Един път, домакинът при който били нямал с какво да се похвали. Нито бил застрелял най-големия глиган, нито риба бил хванал. Дошъл неговия ред а той станал и се похвалил „В дворът на моето имение извира най-дългата река в Европа“ всички онемели. Завел той цялата шайка феодали в задният си двор и им показал изворчетата които извирали там, а те погледали, погледали и офицялно му го признали.

За любителите на немската бира - Furstenberg се произвежда в същото имение, с вода от изворите на Дунав и е собственост на наследниците на същия феодал.

Крайната ни точка в Германия беше Европа Парк.

Нямам думи да опиша какво представляваше този ден. Толкова смях, викове и адреналин. Толкова щастливи детски очи, и толкова щастливи родители отдавна не сме били. Спускахме се със скоростни влакчета, които правят лупинги и успоредно с това се превъртат около оста си. Спускахме се с лодки от високо, които се забиват стремглаво във вода и какво ли още не.


две момченца се разхождат в парка.









В паркът има забавления за всички възрасти. Атракционите са разделени по височината на децата – до 100см, 120 см 140см. Към паркът има къмпинг със всички удобства за кемпери и каравани. Заплаща се около 20 евро на нощ на кемпер, без значение колко хоре сте. Има отделно и дневна такса- 8-10 евра, нещо като паркинг, но пак ползваш всички екстри на къмпингът, може да дойдеш сутринта рано и вечерта да си тръгнеш, но ако искаш можеш и да преспиш. Повече на официалния сайт. http://www.europapark.de В сайта пише че има през лятото след 16 до 18 входът е безплатен, обаче когато отидохме не се получи. Изглежда някъде има дребен шрифт който не бяхме прочели, влязохме си с нормални билети на следващия ден, и е съжалявам нито за секунда. Обещал съм на дъщеря ми, когато стане висока 145см да я заведа пак!
Следваща дестинация – Франция.

[AlbenaAlex]

Благодаря за споделеното! Чакаме с нетърпение продължението на пътеписа.

[loveforever]

Отново ми напълни душата, мерси
_________________
Магия в лилаво