kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 16, 2014 2:49 pm Заглавие: Една набързо решена разходка в Рила
Миналата седмица нещата около работата така се завъртяха, че това дето го бяхме планували като мероприятие с кемпера увисна. Седя в къщи и разсъждавам - имаме едни събота и неделя. Ходими се някъде относително наблизо, но не ми се ходи на Говедарци (защото бяхме там предния уикенд). Гледам прогнозата в Синоптика и там дават опции за преваляване в съботата, което също трябва да се отчете. И така аха да се наклонят везните към оставане с София се сещам, че Жоро преди време имаше мераци за яз. Калин. Кратко преложение и идеята е радушно приета. Подробностите са, че предвид мястото, пътя до там и терена излета ще трябва да е еднодневен, защото въпреки мерака на децата за палатки нашите кокали мислят друго, а и пътя нагоре категорично не е за кемпер - най-много за кола и то ако е попрежалена.
Плана е да тръгнем рано сутринта за да имаме достатъчно време горе в планината. Предвид достата ангажименти в петък и късното лягане, а и заради мнението на метеоролозите( както в последствие се оказа съвсем оправдано) пропускаме съботата, но неделя е нашия ден.
В пет сутринта малкия мераклия ни буди с деликатно палене на лампата. До 6,00 вече сме направили сандвичи, прегледали сме си всеки своя багаж и сме готови за тръгване. Товарим се на джипа и акустираме на близката бензиностанция, за зареждане на гориво и проверка на гумите.
Днешния преход ще е нетипичен за нашата Витара предвид факта че се кара рядко и на къси разстояния в града. Всичко е наред и продължаваме. По това време предвид липсата на трафик пътуването е особено приятно. Неслед дълго подминаваме Перник, Студена и по едно време хоп - мъгла
Гледайки димящия пушек в единия и край веднага заключихме, че той е причината. Може и да не е било вярно, защото цялата низина беше в мъгла, но знае ли човек.
По едно време мъглата се оказа само от една та страна на пътя. До сега такова нещо не бах виждала.
Мъглата свърши, минахме Дупница и се отклонихме по пътя към Рилския манастир. Там от с.Пастра трябва да хванем пътя към Калин. Стигаме Пастра и по едно време Жоро спира в сред селото и завива наляво по нещо като следи на стръмен черен път. Твърде улисана съм да споря с него, че това не може да е пътя, защото табела няма, а и изглежда твърде невзрачно. Предвид това и не го снимам, за мен това е грешка, но Жоро е невъзмутим - гледал е стрийт вюто на Гугъл. Аз съм в очакване всеки миг подобието на път да свърши и победоносно да заключа че нали съм казала, но не би. Подминаваме нещо като запустяла болница, малко язовирче и явно пътя няма да свършва а продължава тесен и вече от поизровен бетон да се вие по релефа на склона.
Широк е като за една кола. По едно време се замислям какво ли ще стане ако дойде някой на среща, но веднага се оборвам - други такива луди като нас няма, пък и нали сме с джип все ще можем да се сбутаме някъде в "банкета". По едно време след 3-4 километра спряхме за няколко снимки, защото макар и да изглежда равен пътя си имаше значително подрусване и снимането в движение хич не даваше добри резултати.
_________________ Магия в лилаво
Последната промяна е направена от loveforever на Сря Юли 16, 2014 8:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 16, 2014 2:49 pm Заглавие:
Продължаваме нагоре. Цялата отсечка от с.Пастра до горе я дават 16км. Посвикнах с теснотията и друсането и на преден план ми изплува следващия кахър - бариерата. В един от пътеписите за яз.Калин, които бях чела много точно се споменаваше как по средата на трасето имало бариера и пазача не пускал нагоре. Жоро отново е навъзмутим - това била стара информация и вече нямало такова нещо. Май само аз този ден си търся проблеми. И така по едно време, наистина около 8-9 км от началото стигнахме до заветната бариера. Слава богу тя беше вдигната и в кабинката нямаше никой. Малко след нея имаше и втора, явно останала от по-старо време. Подминаваме доволни( или поне аз), че никой там не ни забеляза. Наблизо има ВЕЦ, но не ми се видя интересно за гледане и снимане. Пътя е все така тесен и виещ се в гората. След още няколко километра дърветата вече се разреждат и все по осезаемо се усеща че бая сме се изкачили.
Очевидно е че не остава много и спираме да се полюбуваме на чудесната гледка, която се открива надолу и да погледнем отвисоко по какво сме се изкатерили.
И така както сме се разпищолили насред пътя в един момент ни увиснаха ченетата. Отгоре по пътя слиза едно Аудi. Жоро веднага се активира да направи място, а аз снимам за да увековеча момента.
Нагоре пътя става още по предизвикателен,
а гледките още по-хубави.
Така не след дълго успяхме да стигнем желания язовир Калин. Той е най-високия язовир в България и на целия Балкански полуостров. Построен е 1946г и се намира на 2394м надморска височина и е предназначен да захранва ВЕЦ. Свързан е с подземен тунел с близкия язовир Карадере, като по този начин образуват скачени съдове.
Следва бурна радост и прекрасно изживяване както от преживяното, така и от заобикалящата ни красота.
_________________ Магия в лилаво
Последната промяна е направена от loveforever на Сря Юли 16, 2014 10:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 16, 2014 2:50 pm Заглавие:
След кратка почивка продължаваме по черния път виещ се по платото и водещ към Карадере. По едно време подминаваме две леки коли, чиито собственици явно бяха преценили, че пътя нататък може да се окаже с трагични последици,и бяха ги оставили и продължили пеш.
Имаше кратко колебание дали и ние да не последваме примера им, но предизвикателната нотка натежа и продължихме. От високото Калин изглежда направо малък.
Не след дълго стигаме върха, където за наша изненада освен един мотор, уазка и няколко джипа има паркирани и две леки коли.
А гледката отгоре е пракрасна - и към Карадере и към цялата планина наоколо.
В далечината като малка червена точка се вижда хижа Иван Вазов, а зад нея билото над седемте Рилски езера.
Неслучайно хората казват шило в торба не седи. И ние малко така. Виждаме много добре колко голямо и просторно е платото, даваме си сметка, че бая вървене има по него, но пък предизвикателството е налице. Какво толкова като усетим че сме поуморени веднага можем да обърнем назад. Само да не завали, че облаците са едни такиви с доста сивичко по тях, а и идващи от хижата туристи разказват че предния ден голям дъжд ги е валял. Най-притеснено ми е за Боби, защото той има нaй-голям мерак да се качи и да види от високо и Сълзата и другите езера, но е най-проблемен с крачетата.
Каквото такова - ще ходи внимателно, максимално щядящо пък до където стане. Взимаме си раничките и тръгваме по чакълестия път към Карадере. малко преди да се стигне язовира се отбива по пътеката към х.Вазов. Жоро 3-4 пъти се връща до джипа, че все нещо забравил, а аз се будалкам ,че това няма да му е за последно. Накрая вече слизаме. Изминали сме може би 1/4 от слизането, когато Жоро установява, че телефона му го няма - останал е в колата. Не че там има мрежа, но все пак нито е добре да остава в колата, а и е много по-добре да имаме още един телефон с нас. И така колко му е ще се върне още вднъж и ще го вземе. Направил няколко крачки се обръща с някак логичния въпрос "дали да не сваля джипа долу". Аз обикновено съм на мнение, че не трябва прекалено да се глезим и че малко повече ходене няма да навреди, но в този случей веднага се съгласявам. Участъка макар и не много дълъг е доста стръмен и ако направим един голям преход след това на връщане ще е особено уморително и неприятно катеренето накрая, а и ако Боби го заболят крачетата това изкачване определено ще стане проблем.
Речено сторено. Ние полека уж продължаваме надолу, а Жоро се връща за телефона и джипа.
Ето го и него след малко.
Слязохме до петдесетина метра от началото на пътеката и оставихме Витарата да ни чака за да ни качи отново горе.
Нито за момент не съжалих че постъпихме така. Всяка спестена крачка даде своята полза в последствие. От там на където сме се тръгнали хората вече се връщат.
Няма значение планината е прекрасна, а и изглежда благосклонна към нас в този ден.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 16, 2014 2:51 pm Заглавие:
До хижата го дават час - час и половина, но нашето темпо е двойно по бавно. Все пак денят е голям а и още е сутрин.
Водата е образувала чудесни канали сред торфа.
а заобикалящата ни зеленина дества чудесно и на настроението и на духа.
По обяд стигаме хижата.
Там тече сериозен ремонт. Бръмчат различни уреди, всеки по нещо майстори, а ние продължаваме към езерата. Облаците изсветляват , а слънцето пече доста дружелюбно.
Платото е леко за вървене и особено приятно за снимки.
Така полека лека го преваляме, а малко преди края решаваме да се качим на билото напряко по склона. Ще бъде доста по-уморително, но и по-бързо, а времето доста напредва. И така след около 20 минути катерене най-после сме горе. Страхотна панорама, невероятни гледки, а Боби е най-щастлив - Сълзата и останалите езера са под него.
_________________ Магия в лилаво
Последната промяна е направена от loveforever на Сря Юли 16, 2014 8:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 16, 2014 2:51 pm Заглавие:
Правим малко снимки за спомен и поемаме по обратния път. Този път няма да цепим напреко, а ще караме по пътеката, която е много по-полегата. Трябва да щадим ставите.
На изток може да се видят величствено издигащите се върхове от Мальовишкия дял на Рила,
а на запад цялото плато.
Докато вървяхме по платото много пъти чувахме бръмченето на мотори, които от време на време забелязвахме като малки движещи се точки по билото на планината. Е накрая видяхме два от тях и на живо съвсем от близо.
Обратния път не беше тежък, но умората си казваше думата. Боби прилагаше техника за вървене назад, даже по едно време се събу бос за да даде възможност на ходилата да се поразтоварят стъпвайки директно по меката трева.
Наоколо всичко беше все едно сме влезли в приказка. Поточетата ромоляха, а стадата с коне си пасяха спокойно и невъзмутимо.
В късния следобед отново подминахме хижата, този път в обратна посока и видяхме как се доставят материали за там.
Бяхме преполовили пътя на обратно, но ни очакваше по-трудната част с изкачването.
Макар и доста бавно и с повече почивки успяхме да се доберем до джипа. Нямахме проблеми в качването с него макар на моменти ситуацията да си беше доста трудна. И бавните с блокажа дадоха много на място своя принос. Вече качили се горе Жоро заключи "абе с кой акъл слязохме - ами ако нещо се беше счупило по джипа, какво щяхме да правим в сред планината ?" Плюхме си в пазвите против уруки и поехме надолу. Слизането се оказа по-неприятно от качването, но си го изтърпяхме.
Мероприятието определено си заслужаваше.
Накрая като за десерт се отбихме и до Рилския манастир.
Късно вечерта благополучно стигнехме у дома. Бяхме много уморени, но и много положително заредени. Заслужаваше си. _________________ Магия в лилаво
Последната промяна е направена от loveforever на Сря Юли 16, 2014 8:44 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Чудесно пресъсдаден е излета. Благодаря! Винаги съм искал да отида там. И не на последно място - честито за джипа . _________________ M&M - Мими и Милчо
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юли 18, 2014 9:48 pm Заглавие:
Благодаря на всички за хубавите думи и пожелания!
Пожелавам и на вас такива хубави емоции, преживявания и незабравими спомени!
_________________ Магия в лилаво
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Апр 12, 2018 11:47 pm Заглавие:
Според мен нормален кемпер не може да се качи. Не е като да не сме ходили с кемпера на какви ли не нетрадиционни места, но и самия път го е позволявал. За последно го качихме на Снежанка. До Калин обаче пътя беше много зле - тесен, стръмен и на места доста изровен. Ако кемпера е от по-малките на база малък високопроходим бус би могло да се справи, но за 3,5-4 тонна машина с нормално окачване според мен е абсурд и освен това го намирам твърде опасно, защото при подобен терен ще е нестабилен и особено в по-горната част направо може да се сурне надолу странично. Ако пътя не е подобряван спънките са много. На места беше много тясно - ширината е колкото лека кола, като се жули в клоните от двете страни, има дупки и камъни по над педя във височина, доста остри завои и стръмни наклони не само нагоре, а и настрани. Настилка беше доста изровена, с лошо сцепление на места, а при вода не ми се мисли каква пързалка може да стане. Коли макар и рядко имаше и в двете посоки, а разминаване с кемпер широк 2,25 мисля че технически няма как да се осъществи дори в по-широките участъци.
Иначе горе освен джипове имаше и леки коли, но бяха единици и от типа "прежалени".
п.п. Чак сега видях че снимките са изчезнали и при първа възможност ще ги възстановя. _________________ Магия в лилаво
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
наистина си е заслужавало. Прекрасна природа! Браво на Боби за издържливостта да постигне мечтата си!
браво,мерак с ходене се гаси 
.
