kemper-club forum

[loveforever]

Тази година празниците в началото на март почти ни изненадаха. До последния момент нямахме идея дали ще можем да идем някъде и евентуално къде. Имаше няколко различни мероприятие към които можеше да се включим, но все бяха на места, които вече сме били и лично на мен хич не ми се повтаряше. И така съвсем на майтап на питане на Жоро къде би могло да се иде аз без да се замисля казах май наоколо само в Охрид не сме били, а той вика - що да не идем. Късно вечерта сподели с Боби каква я мислим и ... той също реши че мероприятието си заслужава и ще се присъединят. Нашите деца са до късно на училище затова да тръгваме на 3-ти сутринта и малко след Кюстендил се срещаме с Боби, които е по-експедитивен от нас и е там от предната вечер.



Времето е чудесно и всички сме в чудесно настроение. Малко преди границата някакъв инцидент на пътя ни спира за малко, но това хич не разваля доброто настроение



С малко чакане минаваме границата. Всички за любопитни накъде точно сме тръгнали и какво мислим да правим там. Македонския митничар кима одобрително докато му изреждам кои забележителности в Охрид мислим да посетим. Важно е да се знае че това което гледат е паспортите, документите на автомобила( дали е собствен) и зелената карта на колата ( да има покритие в Македония) Продължавайки нататък имам чувството че съм се върнала 20-30 години назад във времето - пейзажа, пътя, разрухата, боклуците ... всичко. Сякаш времето е спряло.









Такава повсеместна мърсотия, мизерия и примитивизъм, съчетани с грандоманския дух на къщите не бях виждала до сега на живо. Малко преди Скопие стигаме магистралата. Те е дълга около 120км и е платена. Плаща се на 6 места - общо 340 денара.



Курса е 30денара за лев или 60 денара за евро, но ако нямаш местна валута - плащаш повече. Това е официално и може да се види на снимката



Кемперите ни таксуват 2-ра категория. Положителното от пътешественическа гледна точка е че цените на горивата са много по-евтини отколкото у нас. Дизела излиза към 1,35лв/литър, като цената е една и съща на всички бензиностанции.



На бензиностанциите на Лукойл и една друга голяма (не и запомних името) близо след границата можеше да се плаща и с карта. Иначе в Охрид вземаха и левове и денари и евро - каквото имаш, като еврото ,ако е на монети искат с 20% отгоре.
Докато пътувахме заваля дъжд, които като че ли на места минаваше и на сняг. Магистралата свърши доста бързо и нататък продължихме с едно дълго и уморително пътуване. По някое време вечерта пристигнахме в Охрид. Града изглеждаше тих и спокоен. Насочихме се към един къмпинг, за който имахме информация от нета, но се оказа доста неработещ, поради което се настанихме на крайбрежната улица. Там таксата за паркиране е 30 денара за час и човека който ни ги събра обясни, че важи за целия град и няма проблем ако искаме да си се местим и на друго място. Платихме си за цялата нощ и се отдадохме на почивка.



На следващия ден времето беше още облачно и студено, но ставаше за разходки. Много приятно ни беше да се видим с още една група от 4 нашенски кемпера (форумци) също решили да изкарат празниците по тия места.
Самото Охридско езеро е най-дълбокото в Европа и според учените е и най-старото на континента, запазвайки неповторима водна екосистема с повече от 200 застрашени вида от световна значимост. Езерото е обявено за част от световното природна наследство от ЮНЕСКО през 1979 г.





Имаше и рибари които го караха на гол ентусиазъм и много най-различни представители на птичия свят.





След разходката по крайбрежната алея се се насочихме към опознаване на забележителностите. Недалеч от кея с корабчетата за разходка площада с паметниците на Кирил и Методий



На Климент Охридски



и свети Наум Охридски чудотворец





Нататък разходката ни продължава по централната градска улица, където всяка втора витрина предлага и "уникалните" охридски перли.





Навсякъде града е украсен с едни кичозни фенери.



Почти в края на улицата са джамиите Али Паша, Зейнел Абедин и вековния чинар,





а малко по-нагоре е църквата Успение на Пресвета Богородица от 1832г



От там поемаме нагоре към Самуиловата крепост. Влизаме през горната порта.







Недалеч от там е църквата Света Богородица Перивлепта. Това е старинна църква, построена и изписана през 1295 г. Посветена е на Дева Мария, а „Перивлепта” е епитет, означаващ „всевиждаща”, „всезнаеща” и „всечуваща”. Там македонците ни изненадаха като събираха такса вход 150 денара за влизане в действаща църква.



Наблизо може да се види амфитеатъра и красива гледна към езерото




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Нагоре продължаваме към ранно християнската базилика и е манастира Свети Пантелеймон Плаосник”, построен по времето на идването на Св. Климент Охридски в града. Според преданието Св. Климент бил недоволен от по-старата малка църква и наредил да се надстрои върху нея по-голяма, която нарекъл на името на закрилника й Св. Пантелеймон. Св. Климент използвал новопостроената обител като литургична сграда и място за изучаване на кирилската азбука. Св. Климент собственоръчно построява крипта в обителта, в която е погребан след смъртта си през 916 г. и тази гробница е запазена до днес!. Входната такса е 100 денара за чужденци и 50 за местните, но нас ни харесаха и ни таксуваха по 50 денара за възрастните и безплатно за децата. Базиликата макар и да се води от едно време си изглеждаше съвсем нова, а евентуалните останки от време оно евентуално би могло да се дирят някъде в основите.





Можеше да се видят и някакви останки от римски мозайки, които изглеждаха по-старинни в сравнение с всичко останало наоколо.
От там нагоре се качихме и на Самуиловата крепост. Тя също изглеждаше по-скоро нова отколкото стара, но откриваше чудесна гледка над града







и хубав поглед към Св. Богородица Перивлепта



От там поемаме надолу към църквата Св. Йоан Канео - църква от 13 в., известна с разположението си – тя е надвиснала на ръба на скала над Охридското езеро. Архитектурата й е известна с арменското влияние при зигзагообразния край на купола. При все стенописите вече са избледнели



Снимка за спомен под чудесно пекналото слънце и



следващата забележителност - църквата Света София. Тя е един важен културен паметник, отразяващ архитектурната и художествената култура на Средновековието. Това е най-голямата средновековна църква в областта намираща се в стария град на Охрид.



малко разходка и тесните и криволичещи улички и излизаме на долната порта



Още малко край брега и се оказваме отново на кея с корабчетата недалеч от който са и кемперите. Май това беше Охрид. Лично аз бях се настроила за два дни сериозно обикаляне а се оказа че и един следобяд стига. Това е добре защото ще можем да разгледаме и други интересни неща. За този ден стига толкова. Отиваме къмпинг Рино близо до гр. Струга. Това се оказа чудесен малък къмпинг с много мил и лъчезарен собственик и два лебеда за домашни любимци.






_________________
Магия в лилаво

[gabroveca 2604]

Благодаря за споделянето!
_________________
M&M - Мими и Милчо

[asentm]

e само толкова ли?

[loveforever]

До тук беше първия ден. На следващата сутрин плановете са да посетим манастира „Св. Наум” и Преспанското езеро. Наспиваме се хубаво и добре отпочинали тръгваме. Първо спираме в Струга да видим как Охридското езеро изтича през река Черни Дрин.







Наистина количеството вода е внушително. Продължаваме по пътя на юг покрай езерото. малко след Охрид пътя става особено тесен и криволичещ



Не след дълго спираме на хубава отбивка край пътя. Това е паркинга на музея над водата в залива на костите. Той представя праисторическо селище, съществувало между 1200 и 700 г. пр.н.е., като доста подробно описва начина на живот на праисторическите ни предшественици.



Там бяхме впечатлени и от това как куче хапва кисели краставички.



Предната вечер отворих един буркан, които зимата беше изкарал в кемпера и явно беше замръзвал. Имаше си вакум и добър аромат, но самите краставички отвътре бяха като пасирани. Отивайки към кофата за боклук с буркана това куче така миловидно ме следваше че на майтап реших да му предложа да пробва краставичките и за голяма изненада ги омете всичките. Явно наоколо нямаше много храна за него.
След около половин час по криволичещия път, почти преди Албанската граница стигаме и манастира св. Наум. Събират ни по 150 денара такса паркинг и ни казват да се наредин при другите кемпове. Там отново се намираме с другата нашенска група, която е опънала обедната софра на полянката под приятните лъчи на пролетното слънце.



Настаняваме се до тях и се отправяме да разгледаме забележителното в района. В началото има доста дълга алея със сергии, където много настоятелно ни предлагат да си купим какво ли не с предложения на цени дето само сега били с 30% по-ниски щото още не било сезона. Ако харесаш нещо правят и допълнителна отстъпка и в крайна сметка може да си купиш нещо на двойна цена но оставаш с впечатление че си направил голяма далавера.

На края на алеята е моста над реката от където се пълни Охридското езеро, а около половин километър нагоре може да се видят и част от изворите и





Манастирът „Св. Наум” е един от най-красивите в цяла Македония и се смята за предпочитано поклонническо средище. От него се откриват изумителни гледки към Охридското езеро и издигащите се в далечината планински възвишения.



Основан е през 910 г. от Свети Наум, но сегашната сграда произхожда от 16 в. От началната църква е запазен единствено един малък параклис с гроба на Свети Наум.







В двора на манастира за атракция на туристите свободно се разхождат десетина пауна, които радват и малки и големи





След като максимално се насладихме на мястото продължаваме към Преспанското езеро. За целта ще трябва да минем през високопланинския проход, който се надяваме да не е затворен. Пътуването беше изключително приятно и живописно. Комбинацията от цъфнали овошки и заснежениете върхове на фона на грейналото слънце особено радваше окото.



По пътя може да се видят и бункери.



Качвайки се нагоре се открива изумителна гледка над Охридското езеро, а след десетина километра нагазихме и първия сняг.





Пътя се оказа проходим (въпреки забранителния знак, който се направихме че не сме видели) и не след дълго стигнахме най-високата точка където околната обстановка беше уникална като визия и усещане. За съжаление снимките не могат да предадат това изживяване.





Малко след това започваме да се спискаме и скоро пред нас се показва и Преспанското езеро



Слизаме спокойно по криволичещия път без да се разминем с никой. И долу всичко беше пусто и някак занемарено. Сякаш времето е спряло в някой минал момент. Иначе природно е много красиво.



Мислехме да спрем за малко на брега на езерото, но освен един затворен огромен къмпинг нямаше друг достъп до брега. Вече мръкваше и направо се ориентирахме за прибиране в къмпинг Рино. Нямаше да минаваме пак през прохода, а щяхме да минем по нормалния и по-обиколен път, който на места така друсаше, че се питахме дали не беше по-добре да се приберем през планината.
Изкарваме още една хубава вечер в къмпинга, а на следващия ден трябва да се прибираме към България, като попътно мислим да разгледаме Скопие.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

За разлика от на идване този път ще пътуваме по светло и ще може да видим облика и на тази част от Македония. Това което прави впечатление е че усилено се строи магистрала ( работеха и в неделя) и че навсякъде по селата имаше поне по една нови-новенички белнали се джамии.







Иначе впечатленията за грандоманството и недозавършването в къщостроенето се потвърдиха и тук. Пътя и по светло и сухо беше досаден, на доста места сякаш от преди поне 30 години. За някои мостове се шегувахме дали ще ни издържат като минаваме отгоре им. Трафика беше доста по-интензивен от на идване, като основно беше от македонски автобуси. По обяд стигнахме в Скопие. Първото което ни впечатли са градските им автобуси



Иначе града изглеждаше съвсем нормално докато стигнахме центъра. Там на относително малка площ са събрани всички "велики" творения на съвременната македонска история. Бях чела по въпроса и уж бах подготвена за това която ще видя, но на практика неща се оказаха доста по-... неописуеми с думи.







Както се казва не може да се опише трябва да се види. Намираме паркинг непосредствено до центъра и тръгваме на пешеходна разходка. Основното което може да се каже за забележителностите е че са несъразмерно огромни по размер и много кичозни по стил, като в непосредствена близост до "лъскавите" паметници си битува мърсотията и нищетата



Може на практика да се види как точно се строят забележителните сгради



В центъра на площада е внушителния паметник-фонтан на александър Македонски



недалеч от него е Македонската арка



и къщата на майка Тереза.



В края на площада откъм реката са паметниците на Гоце Делчев и Даме Груевски



а покрай реката всичко е в мутробарокови сгради и паметници на "видни" личности, включително и два моста от двете страни на които има по трийсетина статуи представящи най-новата и "по-старата" Македонска история.





а централно в реката за чудо и приказ като допълнения към архитектурния ансамбъл има три кораба -ресторанти ( третия беше още в строеж - излива се бетонна конструкция, която се облицова с дъски)



Ние се разходихме малко из центъра



Децата си харесаха големия бик (не разбрах точно какво символизира, нямаше табела)



Шокирани и впечатлени от видяното се метнахме на кемперите и поехме към дома. Макар и да се опитах да предам нашите впечатления от видяното съм на мнение, че за да се възприемат нещата просто трябва да се видят на живо.
Пътя до границата ни мина спокойно и някак доста успиващо( поне за мен) Там не чакахме много митничарите се интересуваха основно къде сме били и дали не носим цигари. Даже питаха в кой точно къмпинг сме отсядали. Може този въпрос да е било случаен, но имайки предвид, че в Македония спането извън къмпинг е строго забранено ние примерно си изпяхме името на къмпинга. Чували сме че там имат практиката да глобяват за какво ли не и то в най-измислени ситуации и сме доволни, че по никакъв начин ние не попаднахме в такава.
_________________
Магия в лилаво

[mulenceto]

Да не сте пропуснали паметника на някой си Самоил
Ако се идва от арката се пада у лево. Един такъв седнал.

А тая голямата фасада не е мръднала от 3 години като гледам. Те тогава местните ни казаха, че строежите се замразяват.

[loveforever]

А не сме го пропуснали. И него видяхме. Ей го:



Освен с големия си размер с друго не ми направи впечатление. От толкова много важни личности направо ми се замая главата. Иначе видяхме и 66-меетровия кръст на високото и нещото дето се строи до него, ама само от далече. За строенето може да са посвършили парите. Видяхме поне десетина обекта в центъра в процес на изграждане( като строителни площадки), но дали не се работи по тях защото е неделя или просто са спрени не се разбра. Иначе на третия кораб в реката си бачкаха майсторите.
_________________
Магия в лилаво

[mulenceto]

Албанската част, която е запазена в автентичен вид също е интересна за посещение, ориенталска с дюкяни, магазини и манджаджийници.
Тя е отвъд реката през моста, а над нея е крепостта.

[Роси и Стоян]

Хубава разходка сте направили

[PirinVania]

На нас Македония още не ни е в полезрението. Като прочетох пътеписа, ще трябва да побързаме, ако искаме да я видим християнска.

[Оги]

За жалост си прав PirinVania - вече са длъжни на пътните си табели да слагат надписи освен на кирилица и латиница, но и на албански език, защото албанските македонци са достигнали 25% от населението. Местните патриоти ходят и със спрейове задраскват албанския надпис от табелите, което прави още по-тъжен факта...
По пътя към Охрид има цели села, на които по диреците и къщите покрай пътя се веят огромни албански знамена. Това се тълкува като заявяване на територия, но македонците не могат да ги свалят, защото албанците се вдигат на гражданска война, а са подкрепени от Щатите и македонците нямат шанс да победят - това го играха вече, преди години. Затова "стискат зъби" и многократно ми повтаряха: внимавайте и вие (българите) с турците, оти ние не се усетихме как стана така, че ни я земаха държавата албанците.
Разказаха ми също, че саудитска арабия налива много пари за строеж на джамии и ислямизиране на населението. Но ислямизацията си тече в целия свят и особено в Европа, така че не е много по-различно и в Македония.

[zlato]

Чуедесен пътепис! Благодаря!!!

[viktorsimov]

Радвам се, че хубаво сте си изкарали. Снимките не ги "виждам", освен една - две... Преди две години и ние бяхме в Скопие, и за малко да ни оберат в центъра. Иначе е евтино и добре готвят ( все още е налице нашата балканска кухня).

[Тони&Руми]