kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Здравейте колеги,
ето че след около 3 месеца след завръщането ни идва ред и да Ви покажем къде бяхме!
Всичко започна на 20 декември сутринта ето така
Тръгнахме от Варна , направихме спирка при родителите ми в Сунгурларе, където установихме че сме си забравили едната газова бутилка!
След бърз преглед на указателя за помощ от приятел се обаждаме на добре изшестния Чарли от Пловдив
Тук е мястото да му благодарим и да му кажем , че ни е по - удобно да се обръщаме към него като бай Илия.
От Пловдив отиваме в Банско по работа и след няколко часа престой там и след финала на предаването Фермата можем спокойно да продължим.
късно през нощта минаваме границата и поради точността на Гармина минаваме през един сръбски път за който сърбите явно не знаят че съществува. Кемпера остава здрав и след като около 2 часа през нощта стигаме на магистралата решаваме да спим на първата бензиностанция.
На сутринта установяваме че нещо ни липсва! Няма го Булсаткома от покрива на кемпера! или е останал на перфектния път или е имало сърби телеманяци!
И така минахме първите 1000 километра.
Не се отегчавайте, остават ни само още около 11000 до края
Втория ден преминава в каране и още каране. По тъмно пристигаме в Триест и спираме на краибрежната алея, където решаваме да нощуваме!
Правим си нощна разходка из красиво украсеният град и се прибираме да почиваме!
На другият ден тръгваме към Пиза.
Решихме там да хврлим пъпа на нашата дъщеричка! Речено сторено.
Подпираме кулата да не падне и газ нататък!
От тук решаваме да караме доста! този ден стигаме до Франция и решаваме да спим след първото плащане на магистралата на осветено място пълно с полицаи с автомати, което обаче не респектира достатъчно двама тираджии, които към 4 сутринта съмнително обикалят около кемпера и след като излизаме навън се разотиват!
Продължаваме към испания.В ранния следобед влизаме в Барселона и се настаняваме в къмпинг Масноу,
извън града.
До града стигахме с Влак за около 10 минути.
Вечерта отивайки към баните чуваме българска реч!
и ето ги и тях Ивелина от Пловдив и съпругът и Марко от германия!
Запознаваме се с тях и си обещаваме да се видим пак някой ден!
Марко ни разби с българският си!
Забравих да кажа, те си живеят в германия, но той умира за България и родната ни музика на фона на която минава вечерта.
Казаха ни че отиват до Гибралтар но ги мързи да карат и не им се идва с нас в Мароко!
Два дни отделихме на този мегаполис Барселона.
с помощта на автобусите хоп он анд офф обикаляме града!
Сграда фамилия
Следват забавления на площада за децата, и по големите деца....
после още от града
Като човек който изобщо не се интересува от футбол, останах много доволен от посещението на стадиона! огромно съоръжение придаващо страхотна атмосфера.
Българската следа в Барса
Децата и съпругата ми посетиха и аквариума
След като се наситихме на големият град тръгваме на юг към Крепостта Алхамбра.
Посреща ни километрична опашка още в 7 сутринта.Търпеливо чакаме и едва около 13 часа се добираме до входа и то с билет само за градините.
и самите градини
гледката от крепостта към града
уникално място
Шремето си минава но ние решаваме да се качим и до Сиера невада.
Най - големият зимен курорт в Испания.
Кемпера едвам се справи с тези баири , но ето ни там на върха
След още един ден с много добри емоции тръгваме към Гибралтар
Снимката на гледката към града трябваше да е тази.
и така каране и пак каране през красивото Испанско крайбрежие докато стигнахме Гибралтар и с това вече бяхме на територията на обединеното кралство.
Цените на горивата в паундове и продажба на галон.
Преминахме през летището първо с кемпера после се върнахме и за разходка.
наехме си тур за да обиколим скалата
срещнахме се със себеподобни
разходихме се в пещерите , насладихме се на гледката към океана и към адриатика.
От там караме към Тарифа. Купуваме си храна, Вода и билети за ферибота и сме готови на Мароко.
Започваме да се страхуваме когато всички табели стават и на арабски.
но сме решени и отиваме.
Търпеливо чакаме последния ферибот, въпреки съветите на хората от агенцията с билетите да не нощуваме първата вечер в Мароко а да отидем на другия ден.Но шило в торба не стои и ето ни наредени на ферито.
Пътиването минава кошмарно за всички освен за синът ни
и ето ни вече в Африка
Най ужастният граничен пункт който някога сме минавали!
граничарите ни разпитваха, имаше много народ на които колите бяха разтоварени за проверка свиреха, абе ужас
минаваме границата за около 2 часа и тръгваме по магистрала, която е по- добра и от тези които нашият Бойко прави. Пътуваме към Танжер , но имаме проблем. Нямаме си карта за Мароко на Гармина и сега трябва да пътуваме само с една малка карта с главните пътища.
А каде да спим се пита в задачата.
Но ето че на първата бензиностанция е като кемпер стоп пълен кемпери.
Е познахте , ще спим тук.
не след дълго дойде един с куче, каза че е пазач и иска 2 евро.
готово, доволен прибира парите и казва че цяла нощ ще ни пази.
Така и стана, около 3 през нощта исках да му дам още 2 евро да се махне, не спря да дрънка синджира на кучето цяла нощ.
снимка от сутринта
Потегляме към Рабат
Здравейте отново
Продължаваме нататък.
Потегляме към Рабат, магистралата става платена, но почти безплатна.
Установяваме че и ние българите можем да се чувстваме като баровци някъде и това някъде е Мароко.
Горивото беше около 70 стотинки, храната без пари къмпингите както ще стане ясно по нататък са по 6/7 евро с тока, абе рай за Българина.
Та бяха ни наплашили да не спим на диво, да си пазим колата и т.н.
Но карайки по магистралата забелязваме две странни неща.
1-вото около магистралата има такова движение на пешеходци , както са във морската градина във Варна през Август , пък може и повече да бяха. Пресичат платното, спят в канафките абе лудница.
2-ро има много пешеходни надлези над магистралата и задължително полицай , който наблюдава движението.
Викаме си каква престъпност при толкова много полиция.
Тъй като джипиес няма, се налага да спираме често за упътвания как да стигнем до центъра на града. Оказва се местните са много дружелюбни и отзивчиви. На всяко ама всяко кръстовище има полицай. Винаги е черен , говори испански, френски и не за наше улеснение минимално английски. Но нали затова си имаме ръце.
И така влизаме в Рабати трафика е меко казано като по филмите от Индия.
Много мотори, много свирене но без агресия. Инциденти не липсват. Един с една триколка не ме видя, ами ако бях със смарт щяха да ме убият сигурно!!!!
Друг с мотопед ме охлузи с огледалото отстрано. Разказах им за мамата а те ми се смеят.
Спираме на платен паркинг точно срещу медината.
За медината се влиза през крепостни стени с които е оградена тя във всеки град.И там се почва голямата.....ЦИГАНИЯЯЯЯ..
За да добиете представа да поясня.
Значи единия продава оригинални екипи адидас за по 20 евра, до него има магазин за месо и редом до екипите има окачени агнета и телешки глави и езици, копита и други карантии , а от другата страна на около 1,5 метра един прави метални вратаи и реже с ъглошлайф обърнат към месото, като по този начин всичките искри и мрасотия отиват върху месото и ... екипите.
Така на фона на всичко това вечно гладният ни син вижда един ман**л....местен да прави сандвичи до този с вратите и иска санвич, който струва около 25 стотинки.
Малкия го яде с такава наслада, лигите му текат, викам на жената тука ще ви почерпя! Та за малко повече от лев ядем четиримата. Докато ядем беше добре ама после..........
Малко по - нататък фрешове. Спираме се и гледаме. Поръчваш си, сервират ти в чаша за еднократна употреба която пред теб измиват в един бидон с вода от миналата седмица(а дано ) и сервират на другия в същата, но пък е вкусно и без пари.
Вскички пием по няколко, като го молим да не мие чашата
Разховдаме се из мега битака и след около час ни писва и решаваме да си тръгваме.На изхода малко пазар за невероятно вкусни портокали и банани.
И така следва излизане от града за което не ми се говори.
Хващаме магистралата към следващия град Мохамедиа. Нощуваме там и на другия ден откриваме същата лудница като битак, но и малко цивилизация с големи търговски центрове, където крадем интернет и си отиваме.
Магистралата и газ към "модерния" град Казабланка.
Там решаваме да изпробваме друга стратегия, която в последствие ни става практика. Така стигаме до някакъв голям площад в града, оказва се Общината. Идва един с жълта жилетка и ми казва как да паркирам, след което ме моли да му дам 1 евро.
Не ме питайте как се разбрах с него, но разговора беше дълъг.
той спря една млада мароканка, която знаеше английски и така се разбрахме.
Та тя ни каза че било практика в Мароко хора да се самоназначават като пътни регулировчици около големи сгради и забележителности, което не е лошо . Те са навсякъде и ти помагат срещу минимално заплащане , а и уж ти пазят колата.
Отиваме при едно такси , естествено мерцедес 123 , междо другото в Мароко има много ама много стари 123-ки и много бусове 207, 307 и там другите им разновидности от 80-те. Явно като типичните ман**ли са фенове на марката.
Та таксиджията е много отворен и даже говори много добър английски.
Питаме го дали ще ни разведе из града и за колко пари!
Явно не му бяхме първите, каза 40 евро (400 дирхама)и тръгваме. Естествено се съгласъваме и той ни разведа от 8 сутринта до към 4 след обед. Като слизаме отваря вратата на жена ми , абе млад меринджей.
Първо ни кара на Втората по големина джамия в света след тази в Саудитска Арабия Мохамед 2.
После на Риц кафе където е сниман филма за Мароко, и от там на панорамна гледка от фара.
После отиваме в богатите квартали с американски имена Калифорнич и т.н където има къщи за милиони.
Минаваме покрай къщата на краля, която се охранява като белия дом.
Чистота и спокойствие.
Минаваме покрай гробищата с изключително красиви паметници от най различни мозайки, абе карасота.
И естествено медината. Децата са в културен шок и само ни питат пак ли отиваме при цига**те. Съдба казвам им аз.
Пийваме за пръв път чай от мента
следва шопинг терапия и нуждата от ходене до тоалетна за пръв път извън кемпера.
УАУУУУ, Влизаме със сина ми в обществена тоалетна.
Кръгъл "басейн" по средата и безброй много малко кофички с които се поливат и мият кой крака, кой глава кой г*з , а отстрани много вратички с тоалетни а в место хартия , кофичка с вода! Ние не отричаме хигиената им , но не препоръчах на жена ми да ползва тоалетните. А миризмата, миризмата тя ......
Та така до към 4 часа и нашия Гид ни върна при кемпера който бе невредим. Самопровъзгласилият се псевдоохранител поиска още 2 евра и аз като добър Ганъо му ги дадох.
Таксито ни изкарва до магистралата и се разделяме с насоки как да стигнем до Маракеш и по - точно до къмпинг там.
По препоръки на Гида, отсядаме в къмпинг на около 3 километра от Маракеш. И тук сме очаровани.
Страшно красиво и уютно местенце. 7 евро без ток, има много слънце а ние нали сме си с централа на покрива. Температурата е над 25 градуса а е 29/30 декември. Абе благинка. Басейн
Релакс
Много кемпери от Франция , Германия и Англия.
Все младежи 35-ти набор и по млади.
На Въпрос до кога сте тук, отговора винаги е за кратко, само 3 месеца.
Скромно но от сърце.
Започва да прави впечатление и много кемпери с по 2 баби или двама младока, които са си интимна двойка. Вечер доволно мирише на марихуана, абе пълен купон.
От къмпинга има такси за 6 евра до медината на Маракеш.
Отиваме там и ооооооо изненада, пак същото. Отиваме на площада , там ни хареса. Казаха че е по - добре вечер но с децата не става, казваме си нищо , другият път.
Много ме е страх от змии а един ме гони с кобри и ми вика че били без зъби. Да бе ма си е кобра– не става.
И там потъваме в царството на фрешовете.
Изпиваме около 20 литра и решаваме да си търсим Гид.
След 5 минути сме готови. Тук има много и са лицензирано.
Взимаме го тънко с уговорката че не е много добър с английския 10 евро.
Започваме да се разховдаме из тесните сукаци. Около нас минават моторчета, народ колички абе лудница.
Виждаме как се боядисват платове с естествени багрила, как се обработват телешки кожи, много интерестни неща за нас и децата.
Отиваме във фабрика за Арганово масло и производните от него.
Тук посещението ми излиза скъпо.
Купуваме си мазила, подправки, козметика и т.н.
Продължаваме с интерестната обиколка и уморени към 5 часа се добираме до къмпинга. Следва релакс, дадоха ни ваучери за безплатни коктейли които бяха ок.
Забравих да Ви Кажа, жена ми е от Ямбол и все я подигравам с града и, но на площада в Маракеш тя срещна нейна съученичка от Ямбол.Много се възгордя и доволна си тръгна от там.
На другия ден тръгваме към град Озуд и известните водопади в Озуд.
Сега пътят до там беше...... като без път.
Пътувахме цял ден около 600 километра
Ето ги и хората около пътя
Хората са навсякъде. Бербери бе , не просто хора а Бербери, който са номади, абе и ние сме държава с 1300 години история, и ние сме били номадки народ, ама сме еволюирали май....
Прекосяваме доста високи планини за да достигнем водопадите.
Излизайки от едно малко населено място, като Варненското село Каменар кемпера започва да издава скърцащи звуци като на умиране. Жената и децата спят. Събуждам ги и имаказвам до тука. Слизам и започвам инженерен оглед. Само да кажа , купихме кемпера 2 месеца по- рано и само сменихме гуми и масло, нищо друго. Викам си край кво ще го правя. Влиза паля и тругвам а той стърже на желязо....
Пак слиза и случайно виждам камък заседнал между барабана и джантата на задната лява гума. Тръгвам доволен и след около 1 минута камъка се изтърка и падна а ние си отдъхнахме.
В късния следобед пристигаме в Озуд.
Решаваме да се настаним в много известният в Мароко къмпинг Зебра, собственност на Холандци. Тук е лукс и цената е такава 12 евро. Тъй като е нова година решаваме да се включим в празничната вечеря- 10 евро за възрастен и 5 евро за дете.
Доволни пеша отиваме до водопадите, където ни се натриса Гид за да ни казва как да слизаме по стълби.
Жена ми няколко пъти му каза че не ни е нужен, но той досега не се беше срещал с българи май. Викам му ние сме бедни ноу мънииии!
Ама той вика ште дойда с вас, викам айде от мен да мине на ти 2 евро да ни снимаш поне!
Ето ги и водопадите
Виждате и сянката на високоплатения фотограф.
Това са водопадите в горната си част, е ето ги и долу
Тук също има много маймунки , но никой не ги храни както в Гибралтар.
Правим си една хубава разходка и се прибираме в къмпинга.
С много ентусиазъм се обличаме и подготвяме за празничната вечеря, но напразно.
Попадаме в Хомо среда от баби и млади германци. Жена ми беше много възхитена
менюто беше много разнообразно и почти невъзможно за ядене от нормален човек , останахме гладни и едвам дочакахме много рекламираните фойервеки, които оказа се в марока за без звук!
Няма такава нова година. Лягаме си в 12:03 и се молим да съмне и да си тръгваме.
Така и става. Съмва се и палим към Мерзуга ( град сред дюните в пустинята Сахара)
Ама за Сахара утре.
Лека вечер и се извинявам за правописа , ама толкова не съм писал от дипломната работа.....нея май я преписах копи пейст
Чакам с нетърпение да се наспиш и да продължим заедно към пустинята! Моите впечатления от Мароко са отвратителни, но като чета този пътепис, отново сякаш съм готов да тръгна натам.
Хубав пътепис, загатва индивидуалност и личен поглед. От такова пътуване няма начин да не се получи увлекателен разказ, освен ако не се окепези умишлено. Отпусни китката , чакаме продължението. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Вто Мар 22, 2016 1:22 am; мнението е било променяно общо 1 път
Невероятна смелост, авантюризъм и приключенски дух!
Ние, ако трябва да бъдем честни, с такива малки деца и новозакупен кемпер, не бихме се наели да скочим в подобно приключение
Нооо......младостта е велико нещо! Или защото съпругата е от Ямбол..... ?.....Както и да е, моята не е.
Завиждаме ви и очакваме продължението.
Регистриран на: 05 Мар 2009 Мнения: 91 Местожителство: гр.Варна
Пуснато на: Вто Мар 22, 2016 12:17 pm Заглавие:
Чета с интерес споделеното от вас.Благодаря.
За тези които не са от Варна-Каменар е село на 6 км. от града ни,с над.вис. 375 м.Известно е с обитателите си,около 2000 наши мургави сънародници.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Невероятна смелост, авантюризъм и приключенски дух!
?.....Както и да е, моята не е.
