kemper-club forum

[ls1]

...на забавните истории. :-)
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[espace]

Добра идея.

[loveforever]

Като стане въпрос за забавни истории и все се сещам как едни приятели преди години отиват на риба на язовир на палатка. Това добре, но самата палатка е на друг и те само са я взели да я ползват, като никой от тях преди не е опъвал подобно нещо.
И така след като половили риба, хапнали, пийнали и дошло време за лягане се сетили и за палатката. Да ама тя сама не ще да се опъне, макар и да се състои само от една рейка и едно платнище. И така след 2 часа безуспешни опити накрая изтощени докрай дори не се сетили да се покрият с нея а спали направо под звездите.
Ако бяха с кемпер това нямаше да им се случи
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Не съм сигурен, че е забавна история, пък и не е свързано с кемпери. Но да разправя как ми се затвърди идеята за кемпер в главата. Казвам 'затвърди' защото от отдавна си мисля за този вариант.

С Вяра решихме през нейната отпуска да идем 'някъде'. По принцип в главите ни се въртеше Венеция, но се оказа че сме позакъснели с планирането, а и октомври е нещо като началото на сезона там. Явно миризмата на каналите през есента намалява.

Та не се осъществи идеята за Венеция и решихме да е нещо у нас си. Запремятахме варианти. Първо се спряхме на Жеравна, но там имало режим на водата. Не мерси. Все пак накрая се спряхме на Елена. Речено-сторено. Резервирахме за 3 нощувки. Не е много, но аз точно в началото на отпуската направих една гнойна ангина, а искахме да съм се оправил, все пак не е лека настинка. На всичкото отгоре се бях и сецнал. Абе като тръгне така....знаете.

Пътуването щеше да е хубав тест за новата кола. Нова за нас, иначе си е Рено Сеник '99-та. Пълним дизел, товарим багажерите и тръгнахме. Гордо закачих на стъклото джипиес-а да ме навигира.След 20-ина километра по магистралата аз проточих едно 'Абе ние винетка имаме ли или изтече...' и изпаднахме в стискане аз на волана, Вяра на палци да няма полицаи. На първата бензинстанция взехме една винетка и поуспокоени продължихме. А времето едно такова дъждиво...


....продължава след малко...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ls1]

Караме нататък. След Търговище спряхме на Хепи. Не мога да не го спомена защото обожавам 'късчета хепи'. Пилешко наситно, задушено с гъбки и картофено пюре отстрани. Панирани кашкавалчета. От години това си поръчвам там, нямам идея какво друго имат в менюто. Вяра твърди че съм консерва. За съжаление порцията с годините става все по малка и по малка.

Продължаваме. Джипиеса казва да завием наляво и аз понеже нямам опит с машинката реших да я послушам вместо да направя една сверка с книжната карта. Понесохме се в една гъста гъста мъгла със ситен ръмеж през едни селца. Светнах де що фарове имам и карах 'по терлички'. Срещу мен из мъглата изникна една Волга запалила само габарити, които не можах да различа светят или са боядисани светлоотразително. Покрай пътя в селцата имаше хора които ни гледаха зяпнали с физиономия тип 'Кола?! Тук?! Защо е на фарове?! Варненска регистрация?!'. Карахме поне две часа влизайки и излизайки от мъглата, валя ни дъжд. Предпочетох да погледна нещата откъм приключенката им страна.

Пътя ставаше все по-добър и по-добър. Казах си - Елена е близо. Джипиес-а го потвърди под тежкия ми поглед. Отношенията ни с него никога нямаше да бъдат същите ;-) .

Влязохме в Елена. Резервациите бяха за едно ханче, 'Яковици' намиращо се в едноименното село на 2 километра от Елена. Караме директно натам, ще има време да разгледаме Елена. Пътя се виеше пред нас а аз прецених, че сме удължили пътуването си с поне час заради ранното отклонение от Варна-Търново пътя.

...продължава след малко...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ls1]

Стигнахме до ханчето. Представихме се и хвърлихме багажа в стаята.

Яковци е село на 200-300 метра от язовир Йовковци. Първата ни работа естествено бе да идем до него, да го сравним с морето ;-). Спокойствие и тишина. Началото на октомври. Не е неприятно студено но е достатъчно студено насекомите да са се прибрали и да не дразнят. Небето се отразява във водата и ние с Вяра правим снимки, застиваме за малко за да 'чуем тишината' после пак правим снимки.

Селото е много малко и повечето къщи са изоставени. Обитаемите мога да ги преброя на пръстите на ръцете си. Ханчето е къща във възрожденски стил но със зверска изолация и двойна дограма. Вечерта слизаме в механата и настава тишина. Разбирам - нямат често гости. Всички маси са заети, но един поглед на барманката и една маса се освобождава. Сядаме и си поръчваме разни домашни манджи, от тези с тежките сосове и запръжки, сещате се. Биричка за мен за отскок. Лимонадка за Вяра, която е настроена носталгично. Накрая дойде космическата сметка от 6лв и ние хлъцнахме. Във Варна за 6лв дават шепа цаца и джоб пържени картофи. Е, не е баш така, но разбирате какво имам предвид. Около нас разговорите потръгнаха и ние се поотпуснахме. Заразглеждах хората наоколо. Обичайната флора и фауна. Подпийнал дядо медитира в овалите на бирената бутилка. Друг явно по-агресивен притеснява съседната маса с уверения че ги уважава. Попрезрял момък използва всеки случай за да се провикне към 'уважителя' "внимавай ей, казах ти" . След това хвърля поглед на барманката тип 'не се бой пазя те' а тя и да забелязва въобще не отразява.

Качваме се в стаята и забелязвам, че телевизора има само ефирна антена. След кратка консултация в механата се оказва, че в офертата пише телевизор и сателитна телевизия, но сателитна телевизия имало само в механата, а в стаите се гледа каквото се гледа долу, а освен това сателитната не е платена - т.е. е спряна. Приехме го философски. Отворих прозореца да проветра, а и да поема тишината на нощта. Уви. Оказа се, че под прозореца ни има някакъв зверски хладилник ли е, фризер ли е незнам чиито компресор кротко банцинговаше. Хвърлих поглед на двора и сега разбирам защо ни питаха дали имаме нужда да пускат локалното парно (да, по дяволите!). Готвачката - 50-ина годишна жена излезе и започна да цепи дърва. Гледах с ужас как жената спира задъхана и прехвърлях в главата си варианти как да открия болницата в Елена ако се наложи да я карам. Накрая след като сцепи около 200-300 грама дърва влезе вътре с тях, а парното работи за известно време. Пак повтарям - страхотна изолация имаше къщата, фризера от двора не се чуваше изобщо, а ние след краткотрайното стопляне на радиатора открихме около 15 одеяла в килерчето и с тях изкарахме ноща, давайки си дума другия път да носим малката печка-духалка.

...продължава след малко...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ls1]

На другия ден сутринта отидохме до Елена. Не бих казал че съм супер впечатлен. Да, приятно е. Но не е от градовете които биха ми спрели дъха. Има стари къщи - но са по-скоро стари в мръсния смисъл на думата, а не в архитектурния. По улиците преобладава лада нива, тук таме някое сузуки витара. Отрудени хора. Възрастните ходят с по два бастуна. По стените има много некролози на млади хора. Уморен град. Хапнахме набързо на обяд в една пицария и се прибрахме да се отдам на следобедна дрямка. А, това е нещо което трябва да обясня. Аз ОБОЖАВАМ да спя следобед. Тогава ми е най-сладък съня. За щастие така съм си подредил живота и професията, че това ми е абсолютно възможно.

Вечерта скочихме пеша до съседното село, бяхме чули че там има сърни и елени в една къща. Намерихме я и наистина имаше две сърни и едно еленче. Както и едно коте което само дето не си изтърка гърба в краката ни. Направихме много снимки и поехме наобратно, но тъмното ни свари докато вървим. Вечерта в механата беше почти същото, със същите герои и същите вкусни манджи. Телевизията още не беше платена, за на следващия ден обещават. Голяма работа.

На другия ден решихме да ходим по манастири. Тръгнахме с реното но след бая обикаляне се оказа, че до манастир няма да стигнем. Беше влажно и по пътищата към манастирите имаше дълбоки коловози, реших да не рискувам с колата колкото и да е по-висока от нормалните автомобили. Накрая минахме през Елена и взехме две кутии с огромни пици и отидохме на една поляна до язовира. Разпънахме големите рибарски столове (не съм рибар, просто столовете са такива) седнахме и се отдадохме на чист въздух и пица. После се разхождахме по поляната. А тя се оказа огромна. Ние не можехме да го преценим в началото защото сме свикнали с друга прозрачност на въздуха в града и си мислехме че поляната е, да речем, около 50 метра. Оказа се над 200. Едно мишле си подаде носа от една дупка да ни разгледа. Много чист въздух и един мирис на билки. Самия въздух те опива.

На другия ден си тръгнахме за Варна. Този път въведох в джипиеса по какъв маршрут искам да минем и всичко беше наред.

Та тук идваме и до момента с идеята за кемпера. Ние си изкарахме хубаво, но това в голяма степен си беше благодарение на нас, на нашето настроение. Определено имахме от какво да се оплачем в ханчето но решихме да махнем с ръка.

Но за нас едно стана ясно, и ние много пъти го говорихме това помежду си. Ако бяхме с кемпер щяхме да можем да се преместим далеч от дрънкащия хладилник, щяхме да си запалим нашата си печка на газ без да ме гризе съвестта че възрастна жена цепи на двора, можехме и трите дни да си изкараме там където най-много ни хареса през тези три дни - на онази голяма волна поляна, при мишлето и чистия въздух, далеч от града. А ако ни омръзне - просто щяхме да намерим друго място, където ни харесва.

Не съм сигурен че тази история бе забавна, но за мен бе истинско удоволствие да я напиша и сега по устните ми играе усмивка, защото докато натисках клавишите в ума ми изникваха толкова много подробности подтиснати от ежедневието досега.

Благодаря ви за вниманието :-)
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[sisi_nz]

Историята ,която ви е подтикнала да закупите кемпер, е разказана толкова завладяващо,че нищо чудно при прочита и ,да накарате и други хора да снабдят с къщичка на колела.Поздравления !

[loveforever]

ls1 интересна история и много хубаво разказана!
Провокира ме и аз да напиша малко предистория покрай нашия кемпер.

Така значи аз от както се помня като дете винаги сме ходели на море на къмпинг на палатка. Вероятно това до голяма степен е определило и влечението ми към къмпингарството като цяло. След като се запознахме с Жоро като че ли малко по-малко с времето съм успяла и него да запаля по тази линия. Тъй като и двамата много обичаме да пътуваме това някак се явява като допълнение на картинката. Навремето сме ходели няколко пъти на язовири на палатка, но накак си когато се решаваше къде и как да отидем все надделяваше варианта да се спи на бунгала или на хотел. Все натежаваше довода, с по-хубавите условия, а които някак не се оправдаваше правенето на компромис. След като се роди щерката разбира се че трябваше да се съобразим и с това ,че условията трябва да са подходящи и за бебе, но така или иначе никога не сме спирали да пътуваме. И така щерката попорасна, имаше вече и братче на годинка, когато един пролетен ден Жоро запалено почна да ми разправя каква чудесна каравана видял. Ходихме гледахме я, аз естествено и намерих разни кусури и толко. За добър или лош късмет тя се намираше на една бензиностанция, покрай която минавахме всяка седмица когато отвахме при майка ми. И така минавайки все я гледахме и си коментирахме "я караваната още стои". Когато дойде август месец и щехме да се стягаме за море някяк си идеята да си я купим и да идем с нея за море така ни хареса, че речено-сторено. За има няма две седмици уредихме формалностите Жоро взе Е категория и потеглихме. Беше чудесно, особено за децата, за които беше невероятен кеф. Така ходехме вече на море с караваната, а през останалото време на годината продължавахме да пътуваме само с колата и да спим където намерим. Жоро е запален по риболов, аз по фотография и ако не всака седмица то поне два пъти в месеца ходехме на някъде. Децата разбира се винаги са с нас. При всичко това понякога организасията и самото пътуване са ставали по-тежки или трудоемки, но това не е повод за отказване.
И така миналата година както си бяхме на море ходихме за нещо до Бургас и там спряхме покрай пътя Жоро да разглежда някакви лодки. Хората там много любезни наред с брошурите за лодките му дали и за каравани и кемпери, които предлагат - на Кнаус. Естествено след разглеждане на лодките дойде ред и на караваните. И започна Жоро да ме пита: "това не ти ли харесва", "ама виж ей това колко е хубаво" , а на мен като цяло колкото и да ми харесват все ми изглеждаха някак недостижими, най вече като цена. Така след 2-3 дни на мен вече въпросите ми бяха станали досадни и с цел да го прекратя казах: "Като се приберем в София ще проуча, ще разгледам и ще кажа евентуално какъв кемпер според мен става". Само след 3-4 дни се прибрахме и аз трябваше да изпълня обещаното - като резултат имахме набелязани разпределениеи и удачни марки за кемпер. От там нататаък всичко се разви много бързо. Жоро беше продал един малък имот и реши, че парите от него можем да инвестираме в закупуването на кемпер. Преглеждане и отсяване на обявите в mobile.de, няколко международни разговора и след 4 дни вече летеше за Амстердам. Така числом и словом след 9 дни вече бяхме собственици на кемпер.

Сред приятелите ни ние бяхме единствените дръзнали да направят подобно нещо. Преглеждайки по нета за сродни души и хора с кемпери се оказа, че до момента няма такъв сайт и решихме ние да го създадем.

Това е.
Може би ни е било писано така да се случи или просто сме имали късмет, но сега след свършен факт определено мога да кажа, че си заслужава. Кемпера ни е прави много по-мобилни, по-независими, по-свободни, дава ни възможност много по-лесно и удобно да пътуваме и да се радваме на живота.
Пожелавам такъв късмет всеки му!
_________________
Магия в лилаво

[sisi_nz]

Ние само можем да сме ви благодарни,че сте създали този сайт,защото информация за къмпингуване в България почти липсва ,а и малкото която е дадена ,не е систематизирана ,така че благодарение на вас можем да разменяме идеи и да търсим решения на различни проблеми ,които ни вълнуват.

[sisi_nz]

Ние забавни истории с караваната още нямаме ,защото наскоро я закупихме и не сме открили сезона.Но за мен беше много интересна тази покупка ,защото точно на рожденния ми ден съпругът ми се прибра вкъщи и ми каза :"Имам интересна идея за подарък за теб,той е по-скоро семеен,но и ти ще се радваш",въобще не предполагах ,че идеята му е била -къщичка на колелца.Ние не бяхме говорили ,че точно в този момент имаме нужда от тази покупка ,но рядко изпадат изгодни и запазени каравани ,та след 2 дни идеята се превърна в реалност.

[sisi_nz]

Вечерта след инвестицията , си направихме купон в караваната.Опържихме си вкусотийки на газовия котлон,направихме и салатки и поляхме покупката.

[jororib]

Супер много е готино така ,и аз като си дойдох с кемпера спахме в него още първата вечер.
Да ви кажа и още една история.
Едно лято си къмпингуваме с караваната на Каваците,там къмпинга си е както едно време сигурно има 30-40 души персонал.
Вечерно време има поне 3-4 човека охрана.
Та едни приятели дойдоха не бунгало за уикенда и вечерта решихме да правим барбекю.
Отиваме в Созопол да купим продукти с приятеля ми .Като отидахме на месната борса той като се хвана за една наденица страшно му хареса 3лв килото.Аз му викам дай да вземеме мръвка той не та не наденицата била смяно месо.Как да е купихме 3-4 кила наденица и другите неща и обратно в къмпинга.
Паля барбекюто и слагаме наденицата и като се почна една пушилка пуши и не спира, а то се случи баш тогава никакъв вятър.
След половин час се заформи един облак 400-500 квадрата плътен и се мръдне дасетина метра насам после десетина натам цялата охрана дойде да види какво става.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[loveforever]

[sisi_nz]

Благодаря ви!Спомням си,че имаше някакъв малък проблем с бравата и затова се наложи съпругът ми да пробва още първата вечер спалнята на караваната,за да нямаме някой нечакан гост.Той се настани вътре ,но на сутринта несъжаляваше,беше още по-доволен,защото спалнята била много удобна за спане.