kemper-club forum

[loveforever]

Това не беше просто пътуване, а едно неповторимо изживяване, което пожелавам на всеки. Голяма част от следващите редове са писани още по време на самото пътуване в почивките, когато Жоро и Боби риболовстват и аз съм приключила със снимането и готварстването.

Накратко това мероприятие се измерва с 31 дни време, 11880 изминати километра, похарчени 3170 евро. От които:
- 1693Е за гориво ,
- 572Е за пътни такси и фериботи,
- 206Е за паркинг (в това число 65Е - вход на Нордкап и 30Е къмпинг в Гейрангер),
- 400Е за храна ( основно купена от БГ)
- 300Е за сувенири и забележителности,
47 ГБ снимки и безчет натрупани незабравими спомени. Накратко това с което ще запомним Скандинавия е зеленина, облаци, красива природа и усещане за спокойствие и свобода.

От доста време имахме мераците за Скандинавия - фиорди, сьомга, много зеленина и девствена природа, но по една или друга приччина нещата все оставаха в изчакваща позиция. Най-сетне това лято мечтаното пътуване можеше да се осъществи. Маршрута е доста дълъг и отдалечен и за да го реализираме по начина по който искаме ни бе необходим поне месец, а отделянето на такова време е свързано с доста условия в работата, но когато мерака е по-силен нещата се получават. И така организирали сме нещата и нашето време е от 1 до 31юли. Не сме се съобразявали с метеорологичната прогноза, но се надяваме все пак времето да не е чак така както се говори по вицовете и да се порадваме и на слънчеви моменти.
Сравнено с дуги пътувания в случея ни трябва по-сериозна подготовка, от една страна заради спецификата на маршрута и от друга защото все пак се стремим да минимизираме максимално разходите. Кемпера минава на пълна сервизна профилактика и освен нея по-различното с други пътувания е че ще си носим от БГ цялата храна и питейна вода. Това включва 80 литра минерална вода, 36 лично приготвени консерви с различни варианти на месни заготовки за манджи, още 20 други консерви, чувал картофи, 10-15 кг с различни плодове и заленчуци, 5 хляба, 2 стека брашно и 20 кг паста, 20кг - олио, захар, ориз, кетчуп и още 20 кг с мляко, сирене, кашкавал, сухи и пресни колбаси. Всичко това постепенно се приготвя и намества в кемпера. Направи не знам иначе мъничкия ни кемпер как побра всичко, но съм много доволна че се случи. Аналогично подхождаме и към дрехите. Всеки трябва да си стегне багажа така, че да има дрехи за най-различни условия и същевременно да е максимално компактен. Това свежда нещата до по 3 чифта обувки( туристически, спортни и едни допълнителни) , бельо за месец а останалите дрехи максимално комбинативни и практични. Подготвям солидна аптечка с лекарства, защото практиката е показала, че каквото нямаш то ще ти потрябва и за да не ни трябва нещо трябва да си имаме от всичко. 25-литровата кутия, която обикновено ползвам, че успява да събере всичко, но взимам и една по-малка и така двете успяват да поберат всички медикаменти. Жоро се смее, че съм можела да си отвора аптека, а аз се притеснявам единствено на някоя граница кутийките ми да не направят лошо впечатление на някой митничар, че за такова количество спокойно може да ни окошарят.

За пътуването сме си приготвили по една дебитна карта и пари в кеш в съответните валути според страните, през които ще минаваме. Парите за пътуването са внесени по сметките и на 29.06 вечерта отиваме с Жоро до банката да пуснем и СМС-известяване при плащане. Докато чакаме той се шегува, че може да си е забравил ПИН-а понеже рядко си ползва дебитната карта. Известяването е задействано и за да го проверим как работи а и за да проверим какво помно Жоро минваме попътно през един магазин в мола за тестова покупка. Да ама не. ПИН-а е ок, но картата въпреки че не е ползвана не я приема устройството. Пробваме в един банкомат и на друг терминал - не и не. Връщаме се пак в банката да помагат. Добре че имат клон в мола и работят до късно. Оказва че че макар и при теста в банката да не откриват проблем явно има такъв при пластиката и ще се наложи преиздаване. Пускаме експресна заявка( добре че има такава) и на следващия ден таман преди да тръгнем картата трябва да е готова. Голям купон щеше да е да установим чене можем да я ползваме когато вече сме извън БГ и да трябва да се оправяме само с другата карта и половината пари.

На следващия ден - 30 юни вече и последните неща са стегнати и качени в кемпера. Направо си мисля че че се е раздул и хич и не ми се мисли колко ли тежим имайки предвид колко багаж е натоварен, но друга опция нямаме и поради това няма какво да го мислим. Ще се молим да не ни спират за мерене и дано шанса е на наша страна. Жоро си взима от банката картата топла-топла, товарим се на кемпера и ... потегляме. Както казваше прабаба ми " Бог напред и ние подире му". Първата част от пътуването ни е съвсем краткка - до сръбската граница. Винаги така започваме - спиме на мотела веднага след като влезем в Сърбия.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

1.07
На следващата сутрин хубаво наспали се поемаме досадното прекосяване на Сърбия.



На магистралата ни изненадват - не искат да ни маркират 2 категория, както беше предния път когато сме минавали там, обяснявайки че не могло - системата била такава, но накрая човека който събирал парите щял да го промени. Продължаваме недоверчиво и сме приятно изненадани че в крайна сметка плащаме общо само 13 евро, което е почти наполовина спрямо преди. Малко след Нови сад трябва да заредим гориво защото доста е намалало. Цената е 140,9динара за литър, което към 1,2 евро. Чудим се колко да пълним знаейки шмекериите на сърбите. На 49 литър махвам на Жоро за стоп. защо толко не знам. така ми дойде. Не сме напълнили съвсем до горе, но може да ни стигне чак до Австрия. Не след много стигаме границата с Унгария. Проверката минава съвсем вяло. Дали от жегата или по друга причина , но този път митничарите бяха съвсем като заспали и даже не поискаха да погледнат в кемпера. Друг път винаги поглеждаха дискретно в някое шкафче, а сега само въпрос колко човека пътуваме. Минаваме и отиваме за винетка. Подготвили сме си форинти защото им знаем номерата на унгарците как ПОС-терминала точно в момента не работи и не знаят кога точно ще тръгне, а ако плащаш в евро цената е с 50% по-висока. Цената винетката е 2975 форинта, което е към 10 евро, а те искат 15. Жоро се връща с унгарската винетка ухилен до уши - "нямаш си казва на представа как се вкисна тая на гишето като видя форинтите и че едни 5 евро и изченаха". Продължаваме по унгарската магистрала, а щерката мрънка - не си била взела къси панталони и обикаля в кемпера по гащи. Къде бил студа като термометъра показва 39 градуса вътре. Кво да се прави лятото в Унгария и лятото в Скандинaвия са много различни.



Спираме на едно почивалище след Будапеща да се поразтъпчем и да вечеряме. Даже си извадихме масичката и столчетата и така на сенчица жегата все едно я нямаше. Починахме и продължаваме. Целта ни е едно спокойно местенце в началото на Австрия където обикновено спим преди или след големия тур Сърбия/Унгария.



Късничко вечерта влизаме в Австрия. Очакваме гранична проверка, но само ни махват с ръка да продължаваме. Даже не ни гледат паспортите. Купуваме си винетка за 8,8 евро и продължаваме към нашето място. Стигаме и с изненада забелязваме голямо оживление. Явно и много други хора са го открили това местенце за междинна спирка. Те обаче са основно с коли и автобуси и са се разположили в близост до бензиностанцията. Зареждаме гориво. Цената тук е 1,078Е/л. Дръпваме се в противоположния край на комплекса в тихата зона. Всеки си взема така желания душ, проветряваме добре кемпра за да се освободим от натрупалата се жега, защото навън вече е само 20 градуса и блажено заспиваме.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

2.07
Сутринта е прекрасна.



Оправяме се набързо и продължаваме.Чака ни още един голям преход. Трябва да минем цяла Австрия и след това Германия за да стигнем до Рощок. Вероятно няма да успеем да вземем разстоянието наведнъж, но поне ще опитаме да минем колкото е възможно най-много.





Австрия я минаваме леко и приятно. На Пасау очакваме гранична проверка, но пак нищо. Само табелите показват че минаваме граница.



За Германия сме си поставили за цел да сменим една 11кг газова бутилка. Имаме една по-стара и имаме намерение да я подменим от типа празно срещу пълно. На първата бензиностанция на която зареждаме гориво питаме за голям магазин от типа Баумакс или ОБИ. Много услужливо ни упътват към близко място където заменят бутилки. Отиваме, питаме сменят ли - да. Идва човека да види бутилката и казва НЕ. Пишело нещо различно ( имаше лепенка с някакво пламъче) и не можел да я сменим. Благодарим все пак за услужливостта и продължаваме. Според нас му се видя твърде ожулена и затова така каза. Явно трябва да се пробваме на някое по-голямо място. Ще ни се да направим подмяната преди Скандинавия за да може при нужда да имаме трета бутилка с газ. Намирам в интернет къде не най-удобния магазин на ОБИ и се насочваме натам. Оказва се че ни е съвсем попътно, но ако не знаехме че е там щяхме да го подминем. Дъжд се лее като из ведро.





Стигаме и с Жоро с бодра крачка се запътваме към магазина. На информацията питаме може ли да си сменим бутилката и за една бройка да утече работата, но в един момент вдявам, че с германката от информацията имаме различно разбиране за цветове. Връщаме се до кемпера и триумфално натоварваме нашата бутилка на една количка и се запътваме накъдето ни упътиха. Там след като ни сменят бутилката ще ни дадат документ с който да си платим на касата. Супер сега да видим и дали ще стане смяната. Спираме пред халето с бутилките, идва един спретнат немец с риза връзка и очила, поздравява ме се след което започва да гледа бутилката като голям камък. Почесва се, чете по-отблизо етикета, и започна да се обажда по телефона - на един, на втори, на трети ... нас не ни обръща внимание. Явно от информацията го бяха светнали как за един цвят не можахме да се разбере пък какво ли остава да изясняваме за какъв точно газ е бутилката дето им носим. То та нея с щемпел на латиница много ясно си пишеше propan-butan. ама явно това не е интересно. Пък и кво им пречи да я изпразнят и да я пълнят после с каквото си решат. Да ама не! Явно по устав се постъпва по-иначе. Още се чудя що ли не го махнахме тоя стикер с надпис flussgas, ама сигурно ако го бяхме направили след това щеше да е многопо-сложно да обясним какво точно е имало на мястото на петното от стикера. И така след поредния разговор идва един доста по-официален немец пак с очила, явно беше доста голям шеф. Поглежда надписа на бутилката и стикера и обяснява на служителя нещо което според интонацията ми звучи като "ами то това и това е едно и също" и прави недвусмислен жест към служителя да ни смени бутилката. Речено сторено. Откарват нашата бутилка някъде в дълбините на склада и ни връщат една нова-новеничка и заветното картонче за плащане. Доволни и щастливи се нареждаме на касата в очакване да разберем какво точно дължим за чудната размяна. Касиерката първо ни иска нещо, май беше нещо като клиентска карта, но предвид необходимостта да трябва да ми го обясни на английски се отказва, усмихва се учтиво и си намира някакъв номер към който приписва и нашата продажба. Плащаме 17,99евро и доволни и щастливи се прибираме в кемпера. Следваща спирка близкия супермаркет. Не че нещо ни трябва ама ей така да се поразходим. Веднага си познавам току що изпечени едни кроасани, Жоро си намира на промоция едни големи буркани с Нутела, а за десерт гушваме и една от онези особено диетични дву-литрови кутии с ванилов сладолед. В камерата на хладилника мога да събера най-много половината така че ще падне хубаво похапване. Справяме се и с това предизвикателство и отново на път.
Нататък Германия е направо скучна предвид факта че трябва да я минаваме по магистралите.













Някъде преди Лайпциг вече сме доста уморени и става ясно че ще трябва да спим някъде преди Рощок. Минава ми идеята да включим и едно минаване през Берлин ей така да поразгледаме с кемпера, но се сещаме че Берлин е от градовете в които за да влезеш в центъра е нужен специален стикер, какъвто ние не сме си извадили и въпреки мерака на децата го отлагаме за друг път. Спираме за малко на едно почивалище където за пореден път ставам свидетел на един вид немска простотия, а именно пикаенето на паркинга. Ние бяхме спрели непосредствено до тоалетната и тъй като ходих да изхвърлям боклук имах възможност да погледна че беше съвсем прилична и чиста. И така в един момент на две места от кемпера спря джип, шофьора отвори вратата, застана с лице към нея и най невъзмутимо се изпика в краката си при което си омокри и обувките. След това свали от задната седалка едно голямо куче поразходи го малко наоколо, явно и то да се облекчи и стъпвайки в локвичката, която сам направи се качи в колата и отпраши.



Ей такива неща ме възмущават. Как при създадените условия и култура в околните все пак има единични субекти които се държат като примитивни добичета. До сега на няколко пъти на най-различни места съм ставала свидетел на подобни сцени. Това са много малък брой хора, единични простаци, но ги има. Сигурно са 1/10 000 или 1/100 000, но успешно петнят хубавия немски ред и култура на немското общество.

Решаваме да спим на един кемпер-стоп в близко градче намиращ се накрая на градче недалеч от р.Елба. Чудесно местенце.



Ако му нямахме координатите никога не бихме го намерили, но стигайки там разбираме и колко много други като нас са го намерили. Мястото е чудесно и изкарваме една много спокойна и релаксираща нощ.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

Eха ....настаняваме се удобно на първия ред и с нетърпение очакваме продължението . С най- голямо удоволствие ще пътуваме виртуално с вас ...и ще видим какво сме изпуснали

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Ехаа....,
сипах си бира и си направих пуканки.....
чакам продължението

[en44ev]

Браво, отлично начало! Чакаме продължението.

[ilkomuhata]

Страхотно представено Чакаме с нетърпение и продължението

[Тони&Руми]

Този пътепис ще го изчета буква по буква............няколко пъти! Давай нататък, Дани!

[zlato]

Много интересно, чакаме с нетърпение продължение

[asentm]

Само Жоро ли кара или се сменяте?

[Бат Жоро и Мери]

Оооо кеф

[loveforever]

Благодаря за интереса! Давате ми стимул да действам и нататък.
Пътеписа е написан, но снимките ... понеже са много и много бавно върви пресяването и слагането към текста. Независимо от това имам ли свободно време действам така, че макар и по-бавно, през няколко дни ще пиша.

За пътуването - караше само Жоро. Само в първите и последните дни се събираха по много километри накуп. Иначе комбинацията на пътуване и забележителност/риболов беше добър баланс на натоварване и почивка.
_________________
Магия в лилаво

[Данаил Делчев]

3.07 ?

[vasil7011]

Дани не така

Това май го четох вече, а чакам с нетърпение

[loveforever]

Поправям грешката
____________________

3.07
На сутринта добре отпочинали бързичко се оправяме и щракваме няколко снимки.





Кой знае защо не обръщаме внимание на Наташа (Гарминката), която казва завийте на ляво и след 6км се качете на борда. Вместо да завием на дясно и да се върнем от където дойдохме ние свиваме в ляво и минаваме през целия парк, докато накрая стигаме китно хотелче на брега на Елба и пътя продължава, но след качване на ферибот.









Разстоянието не е голямо и макар ферибота таман да е отплавал най-много до десетина минути пак ще е на линия. Жоро се сеща че е чул Наташа да споменава за борда, но ... късно. Добре си потропахме по 6км калдъръм. Мястото е много красиво и през парка също беше така и явно това е било нещо което е трябвало да видим. Ферибота идва, готвим се да се качим, но служителя идва и разпалено с жестове и ломотейки бързо на немски ни обяснява нещо. След третия път вдяваме. Подхода към рампата за качване е доста стръмен и човека обяснява, че няма проблем да ни качи, но ще ни се удари отдолу задницата. Доверяваме се на преценката му. все пак по цял ден това прави, а и не искаме да си рискуваме целостта на мръсния резервоар. Благодарим и поемаме по обратния път. По едно време в отражение на насрещна кола Жоро забелязва че единия ни фар не свети. Май ще сменяме и крушка. Отбиваме и за почуда на минаващите разколачваме муцуната на кемпи за да си сменим крушката. При Дукатото е така. След 15 мин. сме готови и поемаме към Рощок, минавайки през градчето.









Попътно правя проучване за евентуалните цени на ферибота към Трелеборг. Онлайн офертите почват от 219 евро, но пише че няма места. Ние се гласихме да си купим билет на място за да не се обвързваме с конкретен час. Мислим си и че може на място да има някоя по-добра оферта. Жоро е чел че принципно уикенда цените са доста по-високи, а е точно неделя и ако за понеделник цената ще е доста по-ниска си заслужава вместо да спим някак на ферибота, да се наспим хубаво на брега, а сутринта да пътуваме към Швеция. Показвам на Жоро разни онлайн оферти, но той е категоричен че ще си купим билет на каса, защото така по нета се притеснява да въвеждаме данни за картата а и не е наясно как точно се процедира след това защото нищо не можем да си разпечатим.
Имаме време и споменавам, че може да видим и някой от попътните градове. Сещаме се че в Берлин не можем да влезем, защото нямаме зелен стикер за центъра и като компромисен вариант остава Потсдам. Ще поогледаме с кемпера.





На тръгване сме впечатлени от това как се берат ягоди. До сега не бяхме виждали.



и следват още магистрала и поля









Разминаваме се с много стари возила. Май се връщат от някакъв ретро събор. Имаше какви ли не но заради храстчетата по средата на пътя можах да щракна само няколко





То не бяха волги, варшавави, шкоди, трабант с каравана, разни ретро дето не мога да им позная марката, видели сме над 50 и повечето къмпингарско оборудвани. Не след дълго пристигаме в Рощок и отиваме право на пристанището.



Влизаме триумфално и се подреждаме за купуване на билет. Служителката ни пита само двамата ли сме. Отговарям, че имаме и две деца на 13г и 16г, но се оказва ,че по стандартите на ферибота това са възрастни. Кемпера ни е 6,10м, защото предвидливо преди да тръгнем му махнахме багажника за колела. Скромно го декларираме като 6м при което след няколко секунди получаваме и оферта за тръгващия след няколко часа вечерен ферибот. Служителката много ясно и отчетливо ни я казва след което за да няма грешка ни я написва и на листче - 337евро. Меко казано се опулваме. Цените които сме зяпали в нета се въртят около 200 евро, а и си мислехме че на място може да има и някоя промоция. По гръцките фериботи често става така, но тук явно сме бая далеч от Гърция. Питаме каква би била цената за следващия ферибот, който е на сутринта и отговора е 247евро. Благодарим учтиво, казвайки че ще обсъдим офертите, а служителката пояснява, че това са цените в момента и с течение на времето се покачват. А така. Така или иначе излизаме и веднага отваряме в интернет сайта на компанията TT-line feries. Това е единствената компания обслужваща линията по която ние искаме да пътуваме. Питахме и в другите представителства и те учтиво ни препратиха към ТТline. И така наистина цените в са по-високи за неделя вечерта, но цената от 227евро е доста по-различна от тази предложена на гишето. Сутрешните оферти са 189Е за ферибота в 7,00ч, 135Е за този в 8,00ч и 127Е за обедния от 14ч. Връщаме се на гишето и показваме сайта на компанията, а служителката обяснява, че това са цени само за онлайн купуване. а тях била необходима кредитна карта и плащане онлайн. Жоро измърморва че ние така или иначе плащам с карта и пита след като се купи билета онлайн как трябва да се завери. Може би пак трябва да дойдем при тях. Оказва се че това не е нужно. След плащането се получава номер с който директно се отива за чекиране. И така явно ще трябва да си вземем билети по интернет защото хич не ни се плаща двойна цена. Преценяме че е по-добре да си вземем билет за следващата сутрин от една страна заради цената, а и най-вече за да се наспим спокойно в кемпера, защото спането във ферибота ще е трябва да е в някакви не особено добри условия а и спокойно можем да си позволим тези 8 часа почивка. Отиваме в кемпера и спокойно от компютъра си поръчваме билет за 6м кемпер и 4 човека ( там децата системата автоматично си ги класира като възрастни). Отказваме всички предложени екстри, като каюти, закуски и тем подобни, начисляват ни такса обслужване( или нещо подобно) от 12 евро и се показва окончателна цена за плащане 147евро. Чудесно въвеждаме данните на жоровата карта и ... отсрещната страна учтиво ни казва, че не я одобрява ( явно им се видя твърде прясна само на 3 дни), но пък ни дават възможност да веведем данните на друга карта. Добре че имаме и друга. Въвеждам данните на моята карта и ... супер - одобрена е. Да но пък се оказа че не може да мине плащането докато не се въведе и секюрити код. Да ама аз не съм си правила подобно нещо. Добрата новина е че това може да стане и онлайн без да се прекъсва процедурата на плащане през формата на моето банкиране което слава богу имам. Правя регистрацията, въвеждам кода и ... не го приема. Втори опит и ... пак грешка. Чак на третия път се усетих да изключа капс-лока, дето съм натиснала случайно. От цялото напрежение направо се препотих три пъти. Накрая плащането беше завършено и получихме заветния 8-цифрен код. Тук Жоро решава да провери в офиса на ТТ-line дали всичко е наред, но аз категорично отказах да се върна там за трети път и да се червя пред чужденците. Жоро обаче е възмутен от финансовата им политика и невъзмутимо заминава да ги тормози. След малко се връща ухилен до уши - служителката била вече друга ( явно предната си е взела почивка ) и най-подробно проверила че всичко е правилно платено и само трябва да си посочим номера на гишето за чекиране. Вече с билет и поуспокоени от преживяното отиваме да разгледаме Рощок. Попътно спираме да заредим дизел. Точно преди пристанището има бензиностанция с добра цена 1,05евро за литър. По магистралата в Германия дизела беше 1,19-1,23 Е/л , но иначе като се слезе от нея в близките селца или като се минава през по-голям град и се кривне малко от главния път си намирахме дизел и под 1,10Е/л. В Австрия беше една идея по-евтино, но пак цените са над 1,00Е/л. В Унгария не сме зареждали, а в Сърбия беше 149 динара/литър( ~ 1,22Е/л). Зареждаме и Жоро пита дали не можем и да си напълним вода за караваната, защото нашата е понамаляла. Няма проблем, дават ми специалната врътка за кранчето и таман прикарва кемпера наблизо до маркуча и идва притеснената служителка да пита колко точно вода мислим да наливаме. Казвам, че може би ще съберем към 50л, а тя обяснява, че давали безплатно само 5литра. От там нагоре по 15 цента на литър или 1евро за 10л. При това положение се отказваме и отговаряме, че ще си търсим друго място за вода, а тя учудено ни изглежда. Продължаваме с кратка разходка към градчето. Нищо особено- приятно немско градче.





Спираме на крайбрежната алея за кратка пешеходна разходка, защото северния вятър макар и летен хич не ми е по вкуса.









След това оглеждаме центъра с кемпера.





Връщаме се на пристанището, вечеряме набързо и си лягаме за да се наспим добре. Пускаме всички налични аларми да ни будят сутринта, че да не отървем ферибота и заспиваме.
_________________
Магия в лилаво