kemper-club forum

[Данаил Делчев]

Доста се чудех дали да пиша за нашето пътуване , но след „побутване” от някой колеги реших да споделя и нашето скромно но изпълнено с емоции пътуване до толкова харесваната Тоскана. А може би трябваше да почна по-отдалеч защото Тоскана-та изобщо не беше планирана. Плана беше Прага. И през цялата снежна зима се правеха планове за там. Това планиране ме крепеше в риенето на снега. Но с пукването на пролетта плановете започнаха да се провалят. Та нали за това са планове – да не стане точно както си го мислил. Проблема дойде от работодателя на половинката …..ще има отпуска….не може сега…ще видим…има още време….и така се оказа че групата за Прага ще потегли без нас,за което доста споменавах мамата и таткото на определени личности , но нали надеждата умирала последна. Реших – пътуваме или не , кемпера ще е обслужен и ще си чака.Масла,филтри,нови летни гуми (от ония френските , за кемпери). Поръчани още през снежната зима си седяха кротко до гумаджията и чакаха момента в който ще се появя.
Дойде деня за смяна на гумите , паля и тръгвам. 1ва,2ра,3та,4та….уууууууу,кемпера заби муцуна и угасна. Въртя стартер – не пали. Давам газ до ламарината , запали ,пуши,прекъсва…..
Гася и пак споменавайки всички роднини ,но този път на Фиат с подразделение Пежо, паля цигара за да почна да мисля трезво.След 2-3 мин решавам да повторя опита ….и о чудо – запали все едно нищо не е имало. Ухилен и озъбен от кеф – 1,2,3,4…..ууууууу и пак угасна. Ужас… Смятам да пътувам из Европа , а аз от село не мога да излезна. Взимам телефона – жокер – обади се на приятел (както много пъти в следващите редове ще го ползвам този жокер).Приятеля , автомонтьор. Това ,онова,трето, четвърто – отсече нямаш нафта. Резервоара до половината ,той ще ми каже нямаш нафта..А ма ха! В резервоара имаш ама след филтъра нямаш. Ама как да нямам , филтър на няколко дена – запушен бил…. Както и да е ,паля (запали от раз) и на 1,2 ,на обороти поемам към жокера за да отстранява причината за недостига на нафта. Събитията които описвам се развиват във вторник , а евентуален ден за тръгване трябва да е петъка. Ужас…
Почти ми се изпариха всички мераци за пътуване ,но успокоен от изчетените пътеписи продължавам да имам някаква надежда. В повечето пътеписи последните дни са кошмарни и объркани , та явно и аз трябваше да си мина през тях стискайки зъби и чакайки евентуално разрешение за отпуска на навигатора. Ама чакайки , не знаехме и колко дни ще е…та изобщо всичко яко в мъгла , а сега и нафтата не стига до където трябва. Та….стигнах сервиза ,разглобяване на филтри маркучи ,духане ,смукане и всички подобни дейности докато се видя един сопол….да, кафяв гаден сопол , ама от ония магарешките – застанал в едната тръбичка по която явно идва нафтата и си седи. Седи и се клати като сопол на циганче ядящо баничка в снежен януарски ден. И кога иска пуска нафта,кога иска запушва. Ама на манго като му се запуши „дюзата” ще диша през устата , а Фифи няма от де да диша и угасва. Смяна естественно на филтъра с нов, проба на място,проба в движение и о чудо – кемпера лети и дори имам чувство че върви повече от преди. Може сопола да се е бил там от много време,не знам. Гумаджията е наред. Отивам ,и седейки и чакайки да сменят гумите ползвам втори жокер – обади се на друг приятел.Така и така,онака и онака , да взема да дойда да свалим резервоара та да го изчистим щото….дъра бъра дъра бъра….. Отсреща смях….а на мен ми се реве.Ако този номер ми го извърти нейде по магистралите ,какво да правя??? Да е прасе ,да му резна топките , ама монтьорлъка от малък не ми върви. Отсреща се получава контра въпрос „Сополите кафяви ли са?” … Аз учуден плахо отговарям „Да,откъде знаеш” . „Имаш бактерия!” Усещам че разговора започва да навлиза в мои води…. „И къде е тая бактерия?” „Е как къде , в нафтата!”
Ще спестя следващите изречения как автомонтьор обяснява на доктор как се въдят бактериите… В крайна сметка разбрах че имало вече бактерия която живее в нафтата. Храни се с биодизела и си се размножава като водорасло в резервоара. От там си се къса на парчета и ти запушва горивната състема където си иска и когато си иска. Хубавата новина е че който е създал бактерията ,(щото никой не може да ме убеди че това не е разработка на Запада ) , е създал и лекарство което струва 15 лв – 250 мл. 1 мл на литър лечебна доза , 0,5 мл на литър – профилактична. Не стига че зимата ни разболяват със всякъкви бацили а сега и МПС-тата да си лекуваме. Както и да е . След като ми смениха гумите , гааааз към втория жокер за добавката.
Ама аз нали съм си доФтор, та този един мл ми се видя малко. Викам си кой знае колко гняз се е навъдила из горивната система , та дай да сложа 2 мл/л гориво. От там най близката бензиностанция Газпром – фул до горе с храна на бактерията , за която ми постъпка спечелих енергийна напитка на прИмоция . Викам си мдааааа,може и да се пътува…,може и да ми потрябва… Идоволен от свършената за деня работа се прибирам в къщи в очакване на половинката да се върне от работа с добри новини.
Е,прибра се ама без новини. След разбор на деня на вечерна чашка стигнахме до общия извод че първото пътуване ще е по-добре да го направим без деца. Хем не знаем този слаб мотор 1,9 с каква скорост ще ни придвижва,хем дето се вика още не сме се опознали с кемпера , хем и не знаем ще пътуваме ли и накъде. Бързо убедихме децата че до бабите ще им е по добре отколкото по цял ден в кемпера на път.”Ама колко км ще минете” „3-4000”. „Ама това колкото до Гърция ли е?” „Ми не, до там са 200…” и след колективния отказ на децата решихме че ще пътуваме. Накъде,колко и кога…не се знае.Важното в случая е че ще се пътува с кемпер по Европата. И така вторника приключи.
Събуждам се в сряда,правя кафе и веднага в кемпера. Той си ми е в двора,да не помислите че на 10 км на някакъв паркинг.Мнеее. Контакт ,подгряване,врътка и запали от раз. Да ,ама той и вчера така си запали. Айде сега да те разходим да видим имаш ли от ония сополи още и лекарството действа ли. Пускам си музика ,кафенце , и си карам и се ослушвам ,ама няма какво да се чуе. Работи пущината , че и върви като му дам газ. Дай сега малко магистралка да те черпя ,десен мигач – ей го де е Харманли. Има детелина ще обърна и ще се върна. Тъкмо и кафето ще съм си допил.Отиване и връщане – без проблем. Драго ми е,ама и се чудя друго какво може да изкочи. В този момент звъни телефона. Имаме така дълго очакваната 10 дневна отпуска , ама маааалко съкратена на 5 дни. „Пускай я от петък”-отговарям и с уговорка да я удължим в движение ако няма проблеми. Половинката и тя е доФтор ама работи в сферата на франсетата. Осигурява им патешки дроб,от оня мазния,дето съм пробвал 20 рецепти и все си е така гаден и мазен.И така светофара е зелен…отивам да пълня хладилника.Двама човека….
5….6…7…..8….дни , никой не знае. Сухотии,консерви,хляб,домати,краставици…като че ли ще ходя на Еверест.Бираааа,да не забравя бира…. И сега имам бира на 4000 км ,ама това е друга”бира” – ще стане ясно по-късно.Бързам да се прибера за да начертая някакъв маршрут.
Къде ,къде…..Флоренция…всичи са ходили ,само ние не. Венеция…ооооо….Венеция….пак не сме. То къде ли сме ходили де ама нали така се започва.Търсене на картата кое къде е,какво има да се види….координати…записване ….и за няколко часа спретнах маршрут – Венеция,Флоренция,Пиза,Сан Джиминяно,Сиена,Рим,Сан Марино,Постойна яма,Терме чатеж…. Смятам км , смятам дни(как ги смятам като не знам колко ще са,ама си ги смятам) и решавам че искам да видя всичко ,но няма да има време. Рим – поне 2 дни ако не и 3. Флоренция и там така. Рим отпада. Нищо , друг път.А и Рим е извън Тоскана. Нашето пътуване ще е да се потопим във винарската индустрия на жабарите. Нали само съм чувал какви вина имали. Е,ще ги видим.Важното е че тръгваме , а още по важното е че ще тръгнем четвъртък вечерта ,след работа…да спим като повечето на онзи паркинг ,сръбския,че на другия ден с пресни сили гаааааз да сме у Европата. Начертал маршрута се бия по челото. Ами аз знам само първата вечер къде ще спим. А после….? Обади се на приятел,онзи бургаския мароканец , нали все пътува и все някъде спи. „Park4night – приложение за андроид”. Перфектна програмка.Ама иска интернет.Добре,ама аз нито знам къде ще съм вечерта ,нито в колко часа ще съм там. Затова телефонно позвъняване 123, „Да? С какво мога да бъда полезна?” „Ами интернет искам когато съм в роуминг” „Имаме господине,специално за вас 1000 мб за 20 лв” Ще кажеш че ако се обади комшията и за него няма да е толкова. Активиран нета. Програмата инсталирана,хладилника пълен,фризера с бири,джобовете с евраци и стой та гледай – Бай Ганьо тръгва из Европата.
Четвъртъка дойде,ама работното време на навигатора тече бавно. Аз съм отсвирил вече всички задължения и чакам. Дойде обяд и пропадна всякаква възможност да се скатае от работа по рано за да можем да тръгнем по светло. То и в 18 часа е светло ,ама са си 300 км до сръбско…
Трепетите ще ви ги спется,защото най-вероятно всеки ги е изживявал и изживява преди тръгване , но около 18 часа наистина запалихме и тръгнахме. Видяхме „Северната тангента”….и не само видяхме а и карахме по нея. Бяхме само слушали толкоз години. Тангенти,допирателни,синуси,косинуси….добре е направена и спестява много км и нерви. От там граница,паркинг,”3 евро брато”. Давам си ги чинно и чичето вика „Ей сега ще ви донеса бележка” „Не ми требе брато” „На теб ти не требе ,ама на мен ми требе”…и я донесе човека. Глей ,викам си ,колко честен „брато”. Ако е у нас ,дедото ще си ги прибере и ни лук ял ,ни лук мирисал на другия ден на отчета.Ама явно и при сърбите вече не е като у нас….
Легнахме и заспахме,че на другия ден си бях определил 780 км,което си звучи много ,ама няма друг начин. Ония 1000-та км си пречат и трябва да се минат…

[loveforever]

А така адаш!
С нетърпение чакам продължението.
_________________
Магия в лилаво

[Данаил Делчев]

Ден втори
Ставане рано ,към 7 , ама нашенско време. Щото не знам що , ама май само ние си останахме с това въртене на часовниците. Сутрешен тоалет ,кафе,цигарка до брато .”Как спахте? Пречеха ли ви камионите?” Културен човечеца. Вечерта се бях паркирал мааалко по настрани и дойде и каза че тук щели да ми бръмчат цяла вечер. Да се преместя ако искам до заведението на по тихо. Не че е кой знае колко разстоянието ама явно той си знае и явно е имало значение защото не съм чул нито един камион. А на сутринта ги нямаше всичките.



Крайната точка за днес беше почивалище Залоке – Словения (45.908937,15.400124) - 780 км.
Сърбия….какво да кажа за нея – смесени чувства. Усеща се още комунизма ,но има и усет за развитие. Комунизма основно от старите постройки и разхвърляните им къщи и дворчета. Но за пътя вече може да се поспори. Асфалта си е асфалт. На моменти има и издънки но като цяло за мен пътната им инфраструктура си ни е надминала ,ама яко. Строят се магистрали. Едното платно като е готово , движението се пуска двупусочно. Май нямат манията да режат лентички на поредния двукилометров лот глътнал милиони.Навсякъде сложени пластмасови ограничители да си знаеш платното и яко бачкат в другото платно.Ама яко като кажа неизброим брой машини ,валяци,камиони. Имам бегъл поглед върху строежа на автомагистрала Марица…ами има един лаф „Или добро или нищо”. Аз ще замълча в случая.
Цялата магистрала я минахме на един дъх,като навсякъде съм плащал с карта. Някъде около 15 евро излизала (каза ми пак онзи мароканец от Бургас). Щото ми теглеха динари и не ми се обръща към курса. Изобщо цялото пътуване магистралните такси съм плащал с карта.Единственно за Словенска винетка лелята ми каза”Онли ин кеш ма бой”.Жално ми стана за Белград. Там поне в движение положението е много зле. Очаквах че като столица ,поне тя ще е мръднала,ама явно не знае още накъде. Ретро сгради,ретро коли,ретро инфраструктура макар към края да видях новостроящи се сгради но в общи линии са в миналия век.
На сръбско хърватската граница доста си почакахме ,тъй като 1ви май е явно международен празник и всеки се беше юрнал да ходи у комшиите. За около час дойде и нашия ред.
„Алкохол?” „Тц” , „Оръжие Тц” , „Мигранти” „Тц”, ама явно не ни повярва че реши и да влезе да огледа. Гледа тук,отвори там – няма нищо незаконно. Накрая вдигна дюшека на алковена и взе да почуква с юмрук. Чука отгоре,чука отдолу по тавана на кабината,пак отгоре,пак отдолу…и така поне 2 мин. Викам си ,Ей ся ако не разкостят кемпера друг път няма да е. Чука и ме гледа в очите. Ама кво ще види? Аз даже не знаех че чука на кухо….и ни пусна. От там гаааааз до първата Ина или почивалище Спачва.( 45.045425,18.999332). Резервоара до ръба.

Бях го напълнил на Шела преди сръбската граница,(щото нали в Сърбия имало два вида нафта –лоша и по-лоша) и реших да засека разход. Нали всеки засича ,та и аз барабар Петко с мъжете. Е,дръжте се – 9,8 / 100 км Алковен тежащ 3300-3400.
Не знам каква беше тази нафта Шелска ,аз ли съм карал по бавно,но това ми е най – ниския разход за цялото пътуване.Щастлив до небесата ,взехме по една Кака-Гола (Кока-Кола) и беж отзад на пейките да поотморим на кафе с кола.Викам си,сега вече ще е по хубавата магистрала,чел съм,хората са писали.Като мелна една флашка другите 300 км ще ми се видят песен.Песен ,песен ама вчера Мароканеца каза че в Словения го е прал страхотен дъжд.А пиейки кафенце и наслаждавайки се на зеленината около нас и магистралата ,едни ми ти облаци като взеха да се събират да се кефят на кемпера,че като стана едно тъмно….че за капак и един ми ти вятър……че и най за капак – насрещен…. Буря ама буря . Карам със 70 км и чистачките не могат да смогнат. По едно време си помислих че колибата ще се разпадне от поривите на вятъра. Чувството да те духа ту от ляво ту от дясно е като да си във влак преминаващ през стрелка с по висока скорост. Гадория отвсякъде. Цяла Хърватска дъжд и вятър. Никой не изпреварих и никой не ме изпревари. По едно време се зачудих „Абе тия хора нямат ли баровци с Мерцедеси и Аудита та да ме лъхнат все едно съм спрял???” Ми явно баровците не пътуваха този ден.В общи линии скука,дъжд и вятър. Усещам че AC DC не подхождат на погодата и решавам да хвана някакво местно радио.Радио ама радио. Едно времешното Бай Тошово сръбско като набарах….като ми се запривижда една голяма салата с една ледена ракия вътре с няколко бучки лед…плюнката ми текна като на заспала пиянка на селска пейка…. И ми стана едно весело….. Нито пия ,нито слушам сръбско , ама ми излезнаха детските спомени как навремето преди мнооого години ,на 5ия етаж в семейната панелка нашите правеха мохабети на подобна музика с колеги , а мен ме викаха само да обръщам касетата на тогавашното Хитачи,купено от Квелето в Харманли с на черно купени долари и взето през човек който има право да ги харчи в такъв магазаин. Малко тъжно,малко смешно – но такъв е бил живота тогава. Имахме телевизор Електрон който тежеше сигурно 100 кила , ама беше цветен. И познайте кой беше пак дистанционното – пак ааааззззз. Нищо че имаше само 2 програми. Анал 1 и еФиркан 2. Та малко се отплеснах ,но с тези спомени Хърватска взе че свърши. Граница,чакане , търсене пак на мигранти и сме вече у Словения. Беж у дясно на бутката за седмична винета – 15 кинта , ама от техните , и продължихме до набелязаното и вече жадувано Залоке. Там зареждане до горе ,смятане и…..пак се дръжте – 14/100 разход. Явно вятъра си е свършил работата. Но ние доволни че сме отметнали набелязаните за деня км си натиснахме копчето на сателитката ,тя се въртя ,па взе че и хвана Булсатския спътник…вечеря,зяпане на тв и по леглата , че утре……мммм…..утре…..влизаме в страната с любимите ястия – пица и спагети.

[Тони&Руми]

Докторе, пропусна да дойдеш с нас в Прага и замъците на Чехия и Австрия, за да ни напишеш пътеписа, но ние поне ще изчетем твоя. Давай нататък, а после ще разправяш и на живо.

[Данаил Делчев]

Ами нали четеш...и аз не знаех кога и накъде....ама почвайте и вие да пишете. Че има едни Сицилианци ,Марокано-Португалци....доста ще има за четене

[Тони&Руми]

Чукча читатель, а не писатель!
Нямам време, Дидо, програмата ми е много тежка - вчера се върнахме от северната Европа, днес презаредихме кемпера и утре сутринта тръгваме за южната - газ към Гърция.

[plaskom]

[vladostanimirov]

При всяко наше пътуване ,винаги е имало сбръч до последно, шашкане, задачки и излишни движения. Но това е признак, че ще се пътува.

[Hobos - Тошо и Ели]

ЕЕЕееее таман ми се отвори глътката на втората ракия и той филма взе че свърши , ама как все на най интересното бре Докторе ..... ? Айде че ме не свърта и мене пиши налей си и пак пиши.....!

[Djina]

Ей, а аз с кафенцето и съм се приготвила да разглеждам Тоскана, а то на най-интересното спря
Кога ли ще ги минем и ние тези прословути 1000 км., за които толкова чета

[Данаил Делчев]

Събуждаме се на сутринта ,яко успали се – 10 ч нашенско време , 9 тяхно , ама и няма накъде да бързаме. Следващата ни спирка е Палманова.Градче в Италия с похвалена ни пицария в която решихме да направим сефтето на дегустиране на пици. Получих смс че италианските пицарии не работят преди 12 на обяд , така че имахме много време и само 210 км по онези мазните магистрали. Изпихме си кафето на спокойствие и усещам че е адски тихо , а ние сме на магистралата. Зад нас тирове наредени ,седят,никой не тръгва. Няколко от тировете с бг номера – пържат си картофки на газов котлон ,пият биричка и си прикзват. От лаф на лаф се оказа че нямали право да се движат щото видиш ли са празници. И си къмпингуват на паркинга до първия работен ден. „Давай ,ми вика единия,смело.Ще видиш колко каравани и кемпери има по магистралите.” И тъй като няма какво повече да правим тук , аз давам,смело… Ама то какво има да даваш като нито ти дрънкат чинии ,нито вятър те духа,нито кръпки като гърбици…маааазна магистрала.Колкото и да караш все имаш чувство че си спрял




Ей така както си давах и изведнъж табела



А това са кибитките на митничарите , ама няма никой ,щото нали Шенген…




И така се бях олял в даването че пропуснах последната Словенска бензинджийница. Тук умря и последната надежда да покарам още един резервоар с по-евтина нафта. Па нали трябва и италианците да живеят – ще караме с тяхна нафта. И у нас е била 2.80. Какво пък толкова.
Влизаме у Италия ,десен завой ,и ние у дясно и Гарминката съобщава – „Преизчисляване”.



Точно на кръстовище ще ми преизчислява. Ама аз нали от малък си знам италиански , та виждам една зелена табела “Autostrada” и оставям гарминката да ме търси. След известно време попадаме на машинките за билетче , теглим и пак газ ,че стомаха си чака пицата.

Тука работата още по мазна...

[Данаил Делчев]

Пристигаме до заветната табела



Спираме колибата извън града и пеш по моста сме в Палманова.





Странна форма има това градче.
Бърза справка с чичко Гугъл – нали си имам нет :
„Палмано̀ва (на италиански: Palmanova, на фриулски: Palme, Палме) е градче и община в Северна Италия, провинция Удине, автономен регион Фриули-Венеция Джулия. Разположено е на 27 m надморска височина. Населението на общината е 5 453 души (към 2010 г.).
Местоположение на община Палманова в провинция Удине
Палманова е един от най-добре запазени примери на ренесансов укрепен град със своя осмоъгълен план и стените. От 1960 г. то е един от италианските национални паметници."
Не ми се четеше повече италианска история защото глистите дадоха знак че са гладни и тръгнахме по главната улица да търсим пицария „Дуе делфини”. След няма и 10 мин сме точно пред нея.





В следващите дни този надпис ,тратория,винаги ми причиняваше обилно слюноотделяне свързано в последствие с неустоим глад

Меню отвън за такива като нас



Не че нещо ще видим ама гледаме. По едно време вратата се отваря и ухилена до уши мацка ми говори нещо на майчиния си език. По жестовете я разбирам че ни кани и кимам одобрително на което тя се зарадва още повече. Настнява ни и пляс по едно меню на италиански. Да си тренираме езика. След няколко минутно търсене на главния герой бяхме готови с поръчката.Жена ми си поръча някаква пица която ми е трудно да я прочета , па камо ли да я изрека. Аз бях по консервативен и заложих на изненадата. Поръчах си калцоне – да не знаеш до последния момент какво са ти сложили. За няма и 10 мин ни сервираха манджорето , парещо ,прясно извадено от пеща. Бях слушал от много места че италианските пици не са вкусни. Е да ,ама на мен ми харесаха. Малко по простички изглеждат на външен вид,без подправки,без украси но наистина вкусни (или бяхме много гладни) Но времето ще покаже. Тепърва влизаме в Италия.





Хапнахме ,пийнахме и хайде на лека разходчица та да наместим пиците които изобщо и не бяха малки. Всъщност нямаха като нас 2-3 размера на всяка пица а просто модел пица и цена.
След няколко минути се оказахме на площада.



То малко градче, или селце , или както там му викат. Странно е малко всички улици да излизат на площада но въпрос на архитектура от онова време.
Катедрала или катедралка – не знаем – първата ни е

Най интересното поне за мен беше покритието на площада – чакъл. Нямат ли пари за плочки ,за настилки…стртанно ми се видя.








В следващите дни установих че това явно е традиция на много места – ситен филц вместо плочки или настилка. Не можах да намеря логично обяснение ама и не търсих толкова много. Поседяхме малко ,поснимахме и кръгом към самоходната ни къща. Днес по план и скица трябваше да стигнем Венеция.

[Данаил Делчев]

Оставаха ни стотина км до Венеция и на пълен стомах ги минахме малко по-бавно от очакваното. Гладна мечка хоро не играе ама и сит циганин работа не върши. Но така или иначе наближихме и понеже бях гледал на картата че е много завъртяно влизането във Венеция си пуснах и Гугълската навигация за по сигурно. На Гарминката отдавна и нямам доверие макар че се справи блестящо. Във Венеция има няколко варианта за нощувка . Има къмпинг на континента , има къмпинги и кемпер стопове отсреща на Пунта Сабиони и има и един най-готин вариант ,но естественно може би най-скъп – спане на кемпер стоп на острова. Естественно ние избрахме най-лесния вариант с най-малко махане на крачоли ,пък и кога друг път ще спя във Венеция. Кемпер стопа се намира на 45.443588, 12.306340.
Пристигнахме следобяд с идеята да видим дневна и нощна Венеция наведнъж.
На 100ина метра от стопа тръгва влакче което те отвежда точно до същинския град. За 1,5 евро (било е 1 евро ама явно им се е видяло малко) , те вози около 7-800 м но се спестява преминаването през всички кръстовища при влизането във Венеция
За Венеция какво мога да кажа…ми Венеция. Мостчета бол,вода тоже,гондоли ,корабчета,народ…..и пак народ и пак и пак… Чувството на леко разочарование ме удари в началото защото не очаквах толкова хора. И то от ония жълтите , дето ги карат с контейнерите. Навсякъде пъплят , озъбени (явно това им е усмивката) , щракат със сапунерки и говорят само с гласни звуци. Бутат се нахално , не се виждат че са ми до кръста нищо че аз не съм от най снажните.
Интересното беше че решихме да ударим малко у лево ( уж следя картата) да минем по улици по които няма много хора. Да видим и другата Венеция. Е наляво ,надясно,наляво ,надясно и прас….изгубихме се. Като се набутахме по едни теснотийки 50-60 см – няма разминаване . Сградите високи,улиците тесни – ха иди хвани спътников сигнал та да се позиционираш. Завиваш наляво – отсреща канал . Завиваш надясно пак канал .Пътя свършва във водата ама мост няма. Доста се полутахме ама накрая се ориентирахме та стигнахме площада.То там си е интересното. Интересно до толкова че като се замисли човек че всичко е правено на ръка…сериозен труд е било. Ама те каква ли и работа са имали друга на времето . Чукат си камъчета ,редят си тухлички,дялат си статуи и така цял живот.
И ето малко снимки ,но те съвсем не могат да пресъздадат атмосферата .

[Роси и Стоян]

Дааавааайййй Диииидооооо.....давааай Дидоооо ...
Супер...ще четем на спокойствие като се приберем..
Абе........ да ви питам нещо : Само ние ли не сме били във Флоренция бе.... ..?
Нова промяна в плана...........я черта на там ...да си я "чекнем" и ние ....докато сме още в този район

[Данаил Делчев]

Теб пък какво писане те чака....не мога да те мисля