kemper-club forum

[s_s1]

Имах една мечта... Аз имам много мечти, но ще споделя за реализацията на тази-да се разходя из южна Италия.
Планът беше в общи линии такъв: достигаме с кемпера до Бари или Бриндизи с ферибот. Обикаляме южна Италия ядем и пием докато стигнат парите и после се прибираме през Словения, Хърватска, Сърбия и така до наше село.
Плана е ясен, остава само да го реализираме. Възникна първия въпрос: Как да резервирам билет за ферито? Почнах едно четене на разни сайтове за онлайн билети за фериботи, въвеждане на данни за кемпера, за пасажерите и търсене на възможност кемпера да е на палубата, а ние да спим в него. В Гърция имаше някакви стачки, заплашващи да затворят магистралите и да изпуснем ферито...
В крайна сметка реших, че минаваме към Албания и ловим фери Дурес-Бари. Заминаването се отлагаше, заради мой ангажимент с човек, който трябваше да дойде от чужбина.
Най-накрая ми писна да чакам, събрахме набързо малко багаж, алкохол и много бира, натъпкахме го в кемпера и потеглихме към Албания.

[Роси и Стоян]

Интересно , жалко че се включвате късно и няма да дочакам края на пътеписа, а ми трябваше инфо от погледа на кемперист за тази част на Италия

[s_s1]

Минахме през Скопие без да спираме.






Стигнахме до парк Маврово, където спряхме за почивка.



Поснимахме малко и продължихме, че ферибота нямаше да ни чака.



.. но от там объркахме пътя към Албания.

Трябваше да се качим на някаква магистрала, но карахме по ужасно лош и разбит път, на места дори и без път.
Времето нещо започна да се мръщи.





Бързахме колкото е възможно, хранихме се в движение.

Давах газ колкото мога, пътуването вече не беше удоволствие, а мъчение, жал ми беше за кемпера, но не ми се чакаше 24 часа на пристанището. Не ми беше до снимане. В едно село на входа и изхода имаше сложени на широчина 2 метра бетонни отливки, за да не влизат широки автомобили и трябваше да го обиколя. Пътя беше кал, коловози, и за да не закъсам давах газ, кемпера подскачаше, задницата опираше, тракшън контрола постоянно светеше.
Продължавах напред в надпревара с времето.


По пътя си мислех как хората от селото си стигат до тях по този готин път.





Вече беше тъмно когато стигнахме в Дурес.
В града се омотахме ужасно в търсене на пристанището. Набихме се в квартал с тесни улички с паркирани МПС-та, маневрирахме много трудно. Най-накрая видяхме пристанището... Но... входа беше на друго място, на ляво на около 1,5 км.
Хванахме вярната посока и влязохме в пристанището.
Имаше ужасно много коли, бусове и камиони. Всички те се мъчеха да минат по-напред, форсираха, държаха на полу-съединител. Обстановката беше максимално изнервена.

Видях някакъв контролен пункт и попитах от къде се купува билет.
Питаха ме "Как влезе тук без билет? .... Ами как, лесно, с кемпера, като се вдигна бариерата за поредния бус и аз бързо след него преди да е паднала...
Показах къде съм паркирал. Казаха ми да изкарам кемпера от там. Не ми беше много ясно как ще стане срущу колоната влизащи бусове и камиони. Един човек ми посочи голяма сграда от страни и ми каза да отида там да купя билети. За целта поне аз трябваше без кемпера да излязна извън оградения плац. Взех документите и отидох в сградата.
Там имаше много гишета, трудно се ориентирах, но разбрах, че има 2 ферита на различни компании тази нощ. за Бари. Едното тръгваше по-късно и стигаше по-рано. Наредих се на тази опашка и си купих билет. Касиерката от гишето ме изпрати към една стена с наредени терминали да чекирам онлайн. Лесна работа... само да намеря от къде се сменя езика на терминала от Албански нааа.... иврит... Уцелих, тъч скрина нещо се Ибаваше... Преместих се на друг терминал. Там понеже вече бяха станали опашки се появи касиерката и започна да чекира. Запита ме нещо, но аз не разбрах точно какво. Повтори, потрети на Албански, Италянски, Френски и ... една нейна колежка която беше до другия терминал и се опитваше да обърне езика на албански и подсказа че съм евреин... В този момент за мое спасение се появи този същия човек, който ме беше пратил да си купя билет, и се разбрахме, че става дума за ТТ данни и рег. номер за кемпера. Довършиха чекирането, взех бордна карта, която я дадох на входа от където бях минал вече с кемпера, а там ми казаха да вляза през бариерата с кемпера, а не пеш. Пак този човек ми помогна, като обясни ситуацията и им показа къде е паркиран кемпера.
Много му благодарих с малко стекче 4 студени бири...


Наредихме се с другите бусове, Изкараха ни на рампата на пристанището. Там като като дойде нашия ред ме казаха да отбия настрани. Гледах как се пълнеше търбуха на ферито и чаках да дойде моят ред. Най-накрая се случи. С много обяснения, които не разбирах ми казаха да обърна и на заден да се натоваря във ферито. С много мъки боксуване, бутане и изпечен съединител кемпера се намести. После ми казаха да се разтоваря... Объркано било ферито. Като се разтоварвах задната броня опря в рампата и се поначупи.
Паркирах отстрани и зачакахме натоварването на другото фери. После церемонията с товаренето се повтори. Бях купил билет за по-бързото фери, но се транспортирах с по-бавното.
Задължително трябваше да слезем от кемпера и отидем на закритата палуба за пътници. Взехме тънка подложка-шалте, одеяло, пакетирани храни и стекче 4 студени бири в малка термораница.
Ферито акостираше от пристанището на Дурес.
Първа точка от плана беше изпълнена.

Нямахме платени "пилотски места" и по-добре, че те са оказаха неудобни въртящи столове, като от бар на Балкантурист от миналото. Събрахме 2 канапета и масички, разстелихме шалтето и отворихме хладилната раница.
Унищожихме храна и бира, остана само бутилка вода. Макар и неудобно /твърдо и ръбато/ поспахме малко. През цялото време работеше осветлението и около нас беше шумно.


Спътниците ми бяха видимо доволни.

По някое време сутринта отворих една врата, снимах далечния бряг на Ботуша, но не ми се получиха снимките. Поне "щракнах" палубата.



Разтоварихме се в Бари и се наредихме на безкрайната опашка за митнически контрол. Минахме го и след много перипетии намерихме изхода на пристанището и се паркирахме на крайбрежната улица за сутрешна разходка.

Платих с монети за 1 автомобил, но кемпера заемаше 2 места. Никой не дойде да ни санкционира, но ми беше неспокойно.

[s_s1]

Бари се оказа много красив град.




Също има голееми домашни любимци.




Направи ни впечатление, че има много, много кучета, но не са безстопанствени. Повечето бяха порода Коферман, но хората си ги гледаха с любов.

Преди да започнем разходката трябваше да запомним мястото, където оставихме подвижната къщичка.



Улиците в старата част на града бяха тесни.



Така разхождайки се стигнахме до площад Свети Никола. Пихме в някакво забутано барче/магазинче кафе, хапнахме някакви печени на фурна тестени закуски.



Отново за ориентация:



Разгледахме църквата.









Продължавахме разходката. Опитахме и италиански сладолед. Върнахме се до кемпера, доплатихме до паркинга и пак продължихме да се мотаме и зяпаме.









Нещо като параклис на стената на сграда:







Отново завърнахме покрай морето. Там имаше пазар за риба и кой каквото уловил.





Морски таралежи. Били деликатес, но не опитахме, че жена ми не знае как се готвят. Подсказах, че Гугъл знае всичко, но тя не прие офертата и така пропуснахме таралежите.

Опит за панорамна снимка-не много успешен.



Рибарските лодки.



Така се заключват велосипеди.







Стига толкова разходки в Бари.
Сложихме следващата точка на ГПС-Алберобелло.
И потеглихме.



Тези пък защо са се скупчили?







Пътя е пред нас и следващата цел е близо.

[s_s1]

Излязохме от Бари и започнахме да се катерим по някакви хълмове с едни непривично тесни пътчета. Не след дълго започнахме да виждаме характерните къщи.





Въпреки, че мястото е много туристическо ми направи впечатление, че има много големи зелени площи, но не специално аранжирани, а ливади.







Подминахме едно заведение, където пишеше нещо от рода на обяд за 13 евро.

Докато се усетя, че сме гладни и това заведение ако работи е добра оферта изминаха 1-2 минути през които продължавахме да се движим. Спрях и се помъчих да наместя кемпера без да преча на пътя и без да го подпра в каменната ограда.

Върнах се набегом до заведението някъде близо 1 км.
Беше отворено, имаше група, които се хранеха, но и нас обещаха да ни обслужат.
Върнах се уморен до кемпера, направих маневра за обратната посока и паркирах в двора на заведението.
Това представляваше фабрика, където произвеждаха колбаси, месни заготовки и сирена.
Бяха изложени на витрината, но не можахме да се изберем. Казахме да ни сложат по малко от това-онова но БЕЗ паста и пица.
Започнаха да сервират ястията в еднократни пластмасови чинии. Количеството не беше огромно, но бяха ужасно много видове, все едно че зареждат шведска маса. Поръчахме и вино.
Още не бяха донесли основните ястия и усетих, че преяждам.




Поръчахме си още вино и още... Преядохме като за световно първенство по надяждане.
После се разхождахме като преяли коне.

След 2-3 километра влезнахме в Алберобело. Обиколихме го 2-3 пъти докато намерим безплатно място за паркиране, което да не е далеч от централната му част.









Установихме че тук също, както и в Бари кучетата са на особена почит и уважение.





Врато/прозореца беше отворен и домакина кокер шпаньол надникна, за да види кое куче се разхожда пред неговия дом.

Алберобело е разработено силно туристически/печалбарско. Много от тези къщички са хотели и цените не са никак ниски за 3-4 квадратни метра стая.



Има дори и църква
А това е къщата от вътре.



Мислех тука да паркирам кемпера, но ме бяха изпреварили...



Продължаваме да се моткаме. В Албелобело времето е спряло.





Имат си и по-голяма църква.







Аз пак за кемпера си мисля дали някъде няма да се залости.



А там големи автомобили карат, е не са от най-новите...





Това фиатче човека с гордост си го караше. Запали и отлетя.





Хареса ни Алберобелло. Доста е комерсиализирано, но е красиво, тихо, спокойно, чисто и много различно от другите туристически дестинации.

[loveforever]

Италия е страхотна във всичките и превъплъщения. Чудесен разказ. Върнах се назад във времето преди повече от две години когато обикаляхме по тия места.
_________________
Магия в лилаво

[s_s1]

Доволни от видяното продължихме към следващата цел-Сцила/Шила/. Вече бяхме смелили огромното количество храна и продължихме по "меката част на Ботуша", като прескочихме "тока" на път към "пръстите". Пътувахме бавно, като умишлено се навирах през най-близките до морето крайбрежни алеи. Даже се набутахме в улица без изход завършваща в пясъка.
Неусетно денят се изтъркаля. Направи ми впечатление, че както беше светло /посред бял ден/ за по-малко от 15 минути мрака изпълни всичко. Вече бяхме на магистралата около Козенца. Отбихме на голям паркинг с бензиностанция, магазин, бар. Жена ми направи салата и седнахме на вечеря. Нощта мина бързо и когато се събудихме слънцето вече беше високо. А беше още 7 часа. Пихме по 2 кафета от бара на бензиностанцията и продължихме към Сцила. Прекрасно кафе, силно, ароматно и само за 1 евро.
Продължихме пътуването. Докъдето можем се радвахме на хубавите морски гледки.









После се отдалечихме от брега, за да излезем на върха /пръстите на ботуша/.

Най-накрая стигнахме Сцилла. Времето беше едно несигурно, канеше се да вали, духаше ужасно силен вятър.
С мъка намерихме едно местенце за кемпера и тръгнахме да обикаляме градчето.
А това никак не беше лесно. Ужасно стръмни улици и още по стръмни стълби.










Обаче си заслужаваше труда. Невероятно красиво място.













Забелязах, че има някакъв музей.
Платихме си входа и се заизкачвахме бързо по стълбите нагоре. Спряхме да отдъхнем.



Времето се смарангясваше...



Някаква паметна плоча..., ама ако може някой да разчете какво пише.



И фар.



Почти като от дрон.



Срещу вятъра не се стоеше, не се дишаше.





Влезнахме вътре в сградата/крепостта.
Ремонтче.



Бойници...





Снимах тези деца, ама те дали бяха съгласни...



Много мрачни стълбища







И голяма зала съвременна за беседи.

[s_s1]

Доволни от посещението на музея продължихме да се шматкаме из градчето.
"Широки" улици, някои завършват направо в морето.





Толкова големи са по-често срещаните автомобили в тези градчета.



Подгонени от дъжда потърсихме кръчма за подслон и за хапване, че деня "преваляше" и бяхме изморен. Но две заведения с добър рейтинг в Трипадвайзър не работеха. Третото пък сервираше само алкохол. Лятото беше далече. С питане от заведение на заведение обиколихме доста, но не ни харесаха. Започна да капе леко. Най накрая намерихме, нещо което не изглеждаше като мизерна дупка.



Изгледи от терасата на заведението.







Няма да Ви отегчавам със снимки на храна и вино.

А това е финансовото изражение на следобедната закуска. Ресторанта се казва The Casato и си заслужава посещението, защото е чисто, вкусно и персонала е приветлив.
Там на съседната маса един господин изяде с апетит едно ястие с някакви охлювчета с миди и други морски деликатеси. Попитахме сервитьорката какво яде и тя отговори "ньочи" със морски храни.



Дъжда беше измил всичкия прах и доволно похапнали решихме, че разходката може да продължи за доброто ни храносмилане.

















Бяхме много доволни и не по-малко изморени от видяното в Сцилла/Шила. Не си купихме сувенири на страховитото морско чудовище Сцилла с не знам колко глави защото събрахме много добри впечатления които с времето оставят приятни спомени.

[s_s1]

Продължихме пътешествието към Сицилия. Но двама мои приятели ходили по тези места ме разубедиха да пренасям с ферибот кемпера, а да направя еднодневна екскурзия до Сицилия и по-точно до Таормина, защото Етна скоро беше изригнал и било пепеляво и не знам какво си още, а пък Катания, Сиракуза и Палермо били далече и само щял съм да се убия от път и да се разочаровам.



Пътя беше много приятен, малко дъжд ни поръси, всичко беше по план.



Стигнахме до Вилла Сан Джовани и разбрахме, че трябва да продължим до Реджо Ди Калабрия, за да се качим с кемпера.
Продължихме до Реджо Ди Калабрия. Последва много дълго обикаляне и лутане на пристанището. Имаше много дълга колона от камиони. На гишето казаха нещо от сорта, че за кемпери трябвало специални документи да се оформят, и че кемпери приемали само през летния сезон, че сега линиите били малко.
Вече нямахме друг вариант и се върнахме на предварително мислената еднодневна екскурзия без кемпер.
Върнахме се обратно във Вила сан Джовани.
Само че там не можахме да намерим къде да паркираме кемпера. Спряхме на близък до пристанището паркинг и тръгнахме на разходка. Обиколихме, видяхме че около пристанището е цигания и мръсотия. Като се върнахме установихме, че паркинга бил платен и забранен за кемпери. Тръгнахме да търсим място където да паркираме, за да преспим. Обиколихме Вила Сан Джовани и стигнахме до Реджо Ди Калабрия. И пак се върнахме, но вече на паркинга на пристанището от където тръгва ферибота.
Вече беше станало тъмно и последните пътуващи се разтоварваха от ферибота и опразниха паркинга. Заехме 2 паркоместа и отново краставици+лук+домати=салати...
На сутринта се събудихме от шума на някакви земекопни машини, но продължихме да се излежаваме и станахме, когато вече слънцето беше високо и напичаше в прозорците. Около нас паркинга беше препълнен. Отидохме до "билетерията" и след дълги колебания си взехме билети за отиване и връщане до Сицилия-гр. Месина. Ферибота беше тип "ракета" на подводни криле.





Пристигнахме и се запътихме да търсим транспорт до Таормина. Месина не я разгледахме, решихме, че ако остане време на връщане до времето за ферито ще ядем пастички с кафе. Оказа се, че в този сезон автобуси почти нямаше и избрахме влак. Стори ми се доста евтино и е нормално, защото се води най-евтиния наземен транспорт. Влака се движеше бързо, но спираше на всяка керемидка. Пътя вървеше покрай брега през доста населени места.
На доста места се виждаше и морето.







Направи ми впечатление беднотата и направо мизерията на Италия. Внимавах в кадър да не попадне някой сицилиански мафиот, че после не мога да се скрия. Но може би мафията отдавна е намерила почва в по-богати места.



Снимките вси ми се получаваха криви, защото в населените места влакът или спираше, или ускоряваше и инерционните сили разбалансираха нивела.









Е, имаше и по-читави.



Стигнахме Таормина. Слезнахме и се веднага се осведомихме за разписанието за влаковете в обратна посока.

[Дафи]

Радвам се, че Ви чета отново.

[zlato]

[s_s1]

Гарата е доста далече от старата част на града. Имаше 1 такси, но наблизо шофьор не видяхме. Имаше автобусна спирка, но никой не чакаше на нея, нямаше и разписание и маршрут. Бяха ми казали, че имало постоянно "шатъли", но явно не им беше сезона. Ползвайки напътствията на ГПС на телефона хванахме баира. Целта беше на около 2-3 км, но с огромна денивелация.

Около гарата запитахме 2-ма-3-ма дали вървим по правилния път. Ами не, не бяхме и обърнахме обратно, т.е. и по този път можело да се стигне, но било 7-8 км. А горе на върха виждахме стъпала. Обърнахме посоката и отново щурмувахме върха.
И отново питахме мъж и жена. Казаха, че това е пътя, но се е свлякъл и може би няма да може да стигнем...
Пътя изчезна, имаше ясно видима пътека, но и тя изчезна в зеленина. Продължихме, в далечината се виждаше пътеката. Стана доста тясна, камъни се свличаха под краката ни.





Трудно беше за сам човек, а за група без осигуровка много рисковано. Малка кучка-Вълкодавка макар и на 4 крака не се чувстваше сигурна на моменти, а в други случаи просто не можеше да скочи толкова, за да премине и трябваше да я пренасям през най-трудните места.

А надолу морето... Ах... морето...



Предстоящия път. Той просто се губеше.



Целта, близка и недостижима.



Стълбите вече от близо.



Надолу.




Опит за панорамна снимка.



Много се уморихме и припотихме още в старта на деня.[/spoil]

[s_s1]

Изплезели езици като лигавници най-накрая излезнахме на платото, където е града.
Поразходихме се из града и търсихме за вечерта обратен транспорт до Месина, така че да не изпуснем фери-то. Но автобуси имаше много, ноо... в туристическия сезон. Минахме и през главната улица Корсо Умберто I . И продължихме до портите на града.







Както виждате снимките не са ми силната страна, не са ми и хоби. Вървя и "щракам" с китайския телефон пък каквото излезе.



Разгледахме и църквата Света Катерина.







За да не унищожават иконописите от дима на свещите, същите са лампички и светят след пускане на монета за определено време. Така се икономисват и свещите, а индулгенцията е платена и получена без намеса на човешка ръка.









Заплеснахме се по сувенири, но си останахме само със заплесването.





И след като обиколихме града стигнахме до Гръцкия амфитеатър. Платихме си входа и отново се втурнахме да катерим.




Получила ли се е панорамната снимка на амфитеатъра?





Поседнахме за кратка почивка или в очакване на представление. Такова нямаше, не беше и пълно с туристи и аз продължих да щракам като японски турист.



Там някъде трябваше да катерим ако искахме да надникнем във вулкана.
























Сигурно Ви втръсна от многото снимки, но нали лентата на фотото е дълга, щракам без да мисля.
Една панорама за последно, че времето си върви.




Вече бяхме тотално уморени, времето минаваше, а варианта за връщане беше само пешеходен.
Въздуха беше кристално чист, слънцето силно, температурата 25-26С.

Тръгнахме да се връщаме. Спряхме в заведение на самообслужване, за да пийнем и хапнем, че бяхме много гладни.
Купихме си парче пица, нещо друга тестено и изглеждащо вкусно вода и по чаша бяло вино. Чашите бяха пластмасови, но имитираха, че са стъклени. Хапнахме на крак и решихме /жена ми реши/, че ще се връщаме по друг път, а не по пътеката и свлачището. Предвижданията на ГПС на телефона ми бяха за 40 минути, а ние имахме 55 до влака. И тръгнахме.
Оказа се, че по пътя не е толкова близко колкото навигацията казва, и че ще изпуснем влака, а после и ферибота. По серпентините прескачахме мантинелата и слизахме напряко. По едно време ГПС пресмяташе, че ще пристигнем 10 мин. след влака...



Последните метри бяха на свински тръс. Пристигнахме до ж.п. линиите, но гарата беше на 800 метра на север от мястото, където излязохме. Бягах напред, за да купя билети. Пред мен обаче касата затвори. Човека беше вътре, но се правеше, че не чува. Ядосах се и чуках по гишето и виках все по настоятелно. Някакъв друг човек се смили над мен и ми каза, че билети продавали в кафетерията. Втурнахме се натам. Купихме билети и разбрахме, че влака пътувал с 25-30 минути закъснение. Язък за бързането... Купихме и кафета и безалкохолни. Ноо влака продължаваше да закъснява. По озвучителната уредба съобщиха нещо и всички се втурнаха на някъде-влака ще бъде приет на друг коловоз. Хайде пак спринт през тунелите...
Качихме се и се настанихме. Места имаше много.

Бети беше много уморена, макар, че я носихме през почти цялото време.





Обещахме й, че скоро ще си бъдем в кемпера и ще хапваме и ще си починем.



На пристигане.

[ilkomuhata]

[Роси и Стоян]

Ех, тази Италия ни взе акъла да почваме да правим и ние планове за Сицилия.
Не ми се нрави така да ни посреща Таормина, с бъхтене по баира .
Може би има лифт или фуникуляр ?