kemper-club forum

[svilen1212]

Драги зрители, може да сте забравили за моят пътепис, но аз продължавам да го пиша. Времето за пътувания ни натисна и осъществихме три пътешествия. Но Свилен бавно и полека продължава да твори
Продължаваме с Норвегия....
Тръгнахме от парка около 17.45. До паркинга в Трондхейм оставаха 240 км и трябваше да караме вече без да спираме за да можем поне вечерта да пристигнем. Да, ама не. Покарахме 170 км и спряхме да вечеряме, а Свилен да пробва да хване някоя риба. Мястото си го биваше, като природа и красота, но за риба НЕ ставаше. Супер плитко.


Хапнахме на бързо и тръгнахме. А по пътя гледките бяха уникални. Облачно със слънце и лек дъжд.








Колкото наближавахме Трондхейм дъжда ставаше все по силен. На места карахме много бавно защото имаше и вятър. Но двамата с Лео не се предавахме

Добре де, той малко заспиваше, но слушал с едното ухо

По пътищата на Норвегия колите предимно бяха Тесла и Волво. На почти всяка бензиностанция има за зареждане на електромобили. Работните коли са предимно Волво и Скания. И така в 01.00ч на 18.08.2018г пристигнахме в Трондхейм. Трябваше да намерим паркинга който бяхме набелязали. Не беше много трудно и след няколко км се паркирахме. Паркинг е трудно да се каже, по скоро отбивка от един булевард и паркирахме под мост близо до автогарата. За дена изминахме 510км, бяхме доста изморени и много не избирахме мястото за спане. Дано не ни вдигнат през нощта. Спахме добре и на 19.08 в 07.30 се събудихме. Побързахме да се махнем от това място за да не създаваме проблеми. Имахме набелязано място за паркиране, но само за през деня. Тръгнахме на там и след 20 минути се паркирахме при другите кемпери.


Платихме си престоя на машината на час по 24 крони на час. Като повече от 3 часа не може да се паркира. Така пише на табелата.



Координатите на паркинга са: 63.425466 / 10.381823

Имаше и други кемпери тук и според нас те са нощували тук. Питахме ги и се оказа че е така. Никой нищо не им е казал. Няма значение, ние си платихме 3 часа и тръгнахме да се разхождаме. Паркинга е на супер удобно място. В началото минахме по един мост.


Вики си намери по пътя нещо интересно и се снима с него.


След още малко вървене стигнахме до катедралата Nidaros. Имаше доста хора. Разгледахме я от всички страни.











Вики си избра и кола. Каза, че цвета е уникален и е на ток. Нямаме никакви разходи


Влязохме в магазинчето да видим нещо за спомен. Нищо не си харесахме, но поне се снимахме


_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Таман да видя какво съм отървала от Трондхайм, че покрай търсенето на идеално място за сьомголовене го изтегелихме съвсем набързо.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Навън продължаваше да роси дъжд но ние продължавахме.


Имахме за цел да отидем до къщичките които се намират от двете страни на водата. Може би най-посещаваното място в Трондхейм. След 15 минути вървене къщичките се задаваха подредени като в приказките. Има едно поверие, ще ви го напиша. В Норвегия повечето къщички са червени. На времето най-евтината боя е била червената, защото се правила от рибно масло и кръв от животните. По скъпите бои са били бели и жълти, защото са правени от рибно масло плюс бели или жълти цветя. Това е само поверие, не знам дали е истина...






Може би най-емблематичното място в града е Старият градски мост. Gamle Bybro - Мостът на Стария град - е построен на този сайт през 1681 г. На двата края на моста има часовници. Мостът на Стария град е известен и под прозвището "Портал Ликкенс", което означава "Портал на щастието".





Обиколихме от всички страни за да разгледаме всичко. Минахме през вътрешните улички за да усетим духа на града.







Минахме пак през моста и пак по някоя снимка








От моста Вики видя един детски кът и нямаше как да го пропуснем. Малко забавление за детето. Другото дете си остана пак в кемпера с Лео.












Дъжда спря и разхождането стана приказка. Минахме по всички възможни улички. Разгледахме почти всичко. Чистотата и подредбата бяха на световно ниво. Все едно не живеят хора тук. Вики каза, че до синя тесла няма снимка и поправихме това.

Тръгнахме по обратния път за кемпера, да видим какво правят Марти и Лео. За около 20 минути бяхме на паркинга.

_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[svilen1212]

Тръгнахме с кемпера, но минахме през града и спряхме пак. Видяхме удобно място да се паркираме и да разгледаме още нещо. Имаше направено дървено мостче. Направихме си по някоя снимка и вече тръгваме окончателно от Трондхейм.






От тук потегляме за уникалния път Atlantic road. До там имахме да изминем 215 км и часа беше 12,30. Времето си минаваше, но огладняхме. Започнахме да се оглеждаме за отбивка на която да се паркираме за около час. В Норвегия такива отбивки има в изобилие. Около 15,00 се паркирахме на една от тях .


Програмата е ясна след спирането. Веси готви, децата играят, а Свилен разхожда Лео. Навън е само за мъже и куче, вали си доволно. Но ние не се плашим.

Поразходихме се доволно и направихме по някоя снимчица за вас, да ви покажем какво има по тези земи.





Хапнахме си, Лео и той, хм, май ми се приспа Но няма как, ще се спи във България. Тръгнахме към ферибота който ще ни прекара по вода от Halsa до Kanestraum. По пътя имахме малък инцидент. Един колега с кемпер влезе малко в нашето плътно и си чукнахме огледалата. При нас щетите бяха, счупено огледало, без поражения по захвата му. Интересното беше, че всичко стана толкова бързо, че едвам усетихме. Спряхме на една отбивка да видим пораженията. След 3 минути, кемпера с който се жулнахме дойде да види дали сме добре. Бяха Украинци. Казах им, че всичко е наред и да не се притесняват за нищо. Продължихме си пътя, но счупеното огледало доста ограничаваше. Ще преживеем и това Не плачи, за нищо, което не плаче, за теб!!! По пътя повече интересни неща нямаше и за късмет се наредихме за ферито в 16.25ч. А той потегляше в 16.30. Пристигна ферито и един по един започнахме да се качваме.

Пътуването ни отне 22 минути и 300 крони /60 лева/ Имахме още 60 км до един от най живописните пътища. Навън валеше и колкото наближавахме ставаше по лошо времето. Излезе и ураганен вятър. Кемпера се люшкаше и малко преди започването на Atlantic road решихме да спрем до един магазин на завет за да изчакаме бурята да отмине. Часа беше 18.30. Изчакахме около час но времето не се променяше. Решихме да тръгнем и ако може да спрем на завет някъде по средата на пътя. Имахме информация че има къде да се паркира. Излязохме от паркинга на магазина и след 100 метра усетихме силата на бурята.

Небето започна да се отваря и това беше супер. Имаше шанс да излезем навън. Кемпера се люлееше като лодка и решихме да се паркираме на първото удобно място.

Изчаках още малко и реших, че нямаме време повече за губене. Вятъра може да не утихне с дни. Взех раницата и телефона, екипирах се с шапка и излязох навън. Уауууу, навън за малко да ме отнесе...Поразходих се на четири крака и направих някоя снимка




Веси и тя набра смелост за едно селфи

Ама както се вижда, така ме беше хванала, че едвам дишах А аз продължих да обикалям и да разгледам какво има около нас.



Реших да се върна до кемпера и да взема фотоапарата и да рискувам за някоя снимка. Статива беше задължителен. Вятъра беше толкова силен, че трябваше да държа статива здраво, а аз да се хвана за нещо за да не полетим във водата. След доста усилия направих някоя снимка.



_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[svilen1212]

За жалост това беше от разхождането по Atlantic road. Решихме да преминем по целия път и да се върнем пак по него. От това което видяхме, това място става и за снимки, и за риболов. На места видяхме хора да ловят риба въпреки силния вятър. Не знам как го правеха, но си бяха там на линия Малко снимки на самия път по който преминахме.







Времето напредна 21.00 часа и поехме по пътя си. Следващата спирка ни беше Стълбата на трола или Trollstigen. До там имахме да хващаме ферибот, който за радост работеше денонощно. До там ни деляха 60 км. Но това разстояние според навигацията ще изминем за около 80 минути. Явно пътя ще е само завои. За наша радост в 22.23ч се паркирахме пред ферито и зачакахме на опашката. Имаше фери за 22.30ч. Ферибота е от Solsnes до Afarnes. Изминахме 4 км за около 20 минути и заплатихме 320 крони или 64 лева. Това е, ако не ни харесва, трябва да плуваме Навън само дъжд. Нямаше спиране. Дано утре е по добре.Продължихме си пътя, но вече се оглеждахме къде да се паркираме за сънчо. Намерихме си перфектното място близо до Isfjorden със

координати 62.568243 / 7.754561

За деня изминахме 311км.Вече е 19.08.2018г.07.30ч.Наспахме се добре, поне аз и Лео. Излязохме на разходка другите докато се излюпят. Снимки от паркинга ни



Имахме да изминем 23 км до стълбата и реших да карам и малко преди нея да закусим и пием кафе. Спряхме на една отбивка, набързо закусихме и се впуснахме в изкачването на стълбата.

Самия път е съставен от 7-8 големи "фиби" или една много голяма "змейка" Така казваме ние на път с много завои. Започнаха и водопадите да се показват и вече търсих място да се паркира. На един от завоите успях да се наредя и аз на паркинг и излязохме набързо да снимаме.


Навън времето беше супер. 20 градуса и небе за снимки.




Тръгвахме пак и пак спирахме и така няколко пъти. GPS показваше така пътя.

Няма се плашим, редувахме 1 и 2 скорост. Пак спяхме вече на самия път за едно селфи и някоя друга снимка. Малко ограничихме движението, но то и без това беше с 5км в час










И в движение направихме по някоя снимка след като направихме задръстване Но никой не ни бипна, свирна и прочие...





Време беше да се паркираме на нормален паркинг до туристическия център. Там както на повечето места имаше кафене, магазинчета за сувенири и прочие. Навсякъде имаше хора които се любуваха на уникалните гледки. Намерихме си място.


_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Тролската стълба е едно от местата, което най-много ми хареса в Норвегия. Понеже нещо се бях замотала и бяхме пропуснали да я минем попътно на практика първо я слязохме, а след това я и качихме. На мен слизането повече ми хареса, някак като че ли беше с повече адреналин. Някой ден като се върнем по тези земи задължително ще я минем отново.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Хм аз така както пиша пътеписа може да е готов до 2025 година, но няма как....

И излязохме да разгледаме какво и къде има. Още като се мине информационния център има нещо като водопад.





От тук започва пътека по която се разходихме. На няколко места има направени платформи за снимки. Гледките бяха уникални и отделихме около час да се разходим и направим снимки. Водопадите бяха в изобилие и правеха снимките супер.










Направихме снимки и с фотоапаратите. Стига сме ги носили само да тежат на кемпера.








След снимките отделихме време и за избора на сувенирче. Отчетохме се с едно мaгнитче. Прибрахме се в кемпера, а там Лео вече беше на един крак Искаше да се разходи и да види как са тревичките по тези места. Отделихме и за него 15 минути и бяхме готови за път. Следващата точка от маршрута ни беше Гейрангер фьорд. До там имахме да изминем 67 км. Тръгнахме в 11.15 часа, като по пътя трябваше да се качим и на ферибот. Преброихме екипажа, всички си бяха по местата. Стартирахме си пътя, но след около 2 км пак спряхме за снимки.




Пак потеглихме и след километър пак спряхме. Този път ни спряха ей тези рунтави овчици





Мдааа, така ако я караме скоро няма да изминем тези 60км. Казахме си, че повече няма да спираме до ферибота. Стриктно изпълнявахме плана докато не видяхме едни къщички до които имаше водопад. Нямаше как да не спрем. Даже наблизо имаше и паркинг с

координати 62.384362, 7.577250


Паркирахме се, децата и Лео си останаха в кемпера а ние излязохме да снимаме. Интересно място беше. Къщички направени от естествени материали и пълноводен водопад. Това съчетано с планината изглеждаше уникално.












_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Снимките с фотоапарата са уникални!
В подобни моменти човек си отговаря на въпроса защо трябва да се носи онова огромно тежко и скъпи нещо.
А овчиците са една от местните туристически атракции. Първоначално човек си помисля че са се оказали случайно там, но ако ги наблюдава по-продължително време се вижда, че спокойно могат да съперничат на някои циркови изпълнители. Правят дребни номера само за да получат някое лакомство, кокетничат и съвсем целенасочено търсят и се възползват от присътвието на туристите.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Времето напредваше, а и имахме качване на ферибот за който нямахме никаква информация. В 13.25 часа се наредихме на опашката за ферито което щеше да ни повози от Linge до Eidsdal и цената за това удоволствие ни струваше 280 крони или 55 лева.

Наредиха ни плътно като сармички и за 20 минути ни "сготвиха". В 14.00 слязохме от ферито и тръгнахме да превземем последните 24 км до Гейрангер. Решихме да се качим горе и да видим целия фьорд. Това решение го взехме лесно, но изпълнението беше много трудно. Пътя до там беше супер тесен, на места колите отбиваха в дворовете на хората за да можем да се разминем. Трудно но се добрахме до паркинга. Имаше доста хора, и кемпери имаше доста. На този тесен път, хората изобщо не се плашат.








И снимки от фотото.





Прибрахме се до кемпи и Лео ни посрещна с погледа: Вдигам крачето след секунда. На мига го разходихме и си направихме снимки с него на малкия водопад който ни пръскаше, което изобщо не се понрави на Лео. Видно е и от снимките


И децата са тук


Лео каза, че това се брояло за къпане. В 15.30 потеглихме надолу по зигзагообразния път. Пътя е доста стръмен и се кара внимателно.




Спряхме на една отбивка да пробваме дали има риба. Риба не хванахме, но си направихме по едно кафенце и се насладихме на гледките.



След кратка почивка поехме пътя към Dalsnibba. Това е едно възвишение на което има паркинг и площадка от която се виждат супер гледки. Беше само на 28 км. Пътя до там според това което четохме е с доста завои и много изкачвания. Супер... Пътя минава през центъра на Гейрангер. Тук има и супер къмпинг и множество магазинчета. След като купихме на Веси едно яке от Рейне, време беше и Свилен да си купи. Но аз имах претенции, исках не какво да е, а да пише точно това което исках. Доста магазини обиколихме по пътя, но точно такова нямаше. Или размера не ставаше или нещо не ми харесваше. Е спряхме се и на Гейрангер магазин. И тук вече ударих бинго. Купих си и аз. Вече сме си ТОЧНИ.

Тръгнахме пак по пътя си, но вече някак си ми беше по Норвежко със това яке А пътя само изкачване. Редувахме 1 и 2 скорост и така да една отбивка от която се насладихме последно на фиорда.



Пътя се виеше и продължаваше изкачването. Трудно беше за шофиране. Според мен този път е доста по труден от стълбата на трола. Пътя е широк и асфалтиран добре, но изкачванията са супер стръмни. Както си карахме и насреща ни се появи бариера. Беше ясно, че ще се плаща. Цените бяха 140 крони/28 лева/ за нас и за автобуси 1640 крони/322 лева. Платихме си на устройството и потеглихме пак. Тук имах набелязана точка за снимки. Тя се намираше на 1-2 км от върха. Тук паркинг нямаше, но си спряхме на пътя. Движението беше 0. Гледката си заслужаваше.









Колкото повече се изкачваше, толкова повече идваше мъглата. Трябваше да побързаме ако искаме да видим какво се вижда от най-високото. В 18,30 се паркирахме. Веднага излязохме да видим какво има.






. И някоя снимка разбира се с фотоапаратите.






Тръгнахме да се връщаме обратно и заваля сняг...Да драги зрители сняг ни валя на 19.08.2018г. Навън беше 6 градуса

До следващото място което набелязах за нощувка ни деляха 38км. Времето навън се развали и всеки момент щеше да завали.

_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[svilen1212]

Преминавахме през планински район със сгушени къщички.



След около час каране пристигнахме на зададеното място Hjelle.



Тук щяхме да нощуваме. Все пак вече е 20.45 часа. Паркирахме се, пуснахме парното защото навън беше доста хладно, хапване и пийване и по леглата. Утрото на 20.08. беше доста мъгливо.

Станахме 07.30 часа и тръгнахме към 08.00 часа за градчето Лоен. Там бяхме набелязали качване с лифт до едно доста високо място от което има супер панорами. Около 09.00 се паркирахме в Лоен, но мъглата беше обхванало почти всичко. Паркинга беше пълен с хора които искаха да се качат на лифта. На информация ни казаха, че отгоре не се вижда нищо и няма смисъл да си купуваме билети. А билетите не бяха изобщо евтини. Цена за 2 възрастни и 2 деца е 260 ЛЕВА. Въпреки всичко изчакахме около 1 час, но мъглата не се мърдаше.



Тръгнахме си по пътя, той уникален.

Беше време да се огледаме за бензиностанция. Намерихме такава на най-добрата цена която сме зареждали 13.99 крони/2,73 лева. На тази колонка интересното беше, че от избраните езици имаше и български.

Заредихме до горе и поехме пътя си. Гледките бяха супер, кеф да си караш безгрижно.




Както си караме и видяхме табела за ледник. Нямахме го набелязан в програмата но ни се стори добра идея да разгледаме. Паркирахме се, децата и Лео казаха, че ледници и във Варна има и си останаха в кемпера. От паркинга се хваща една пътечка и за няколко минути сме до ледника.


Ледника се казваше Boyabreen.

Той е един от най-бързо движещите се ледници в Норвегия: ледът се движи около два метра на ден. Отделно ледниците са много чувствителни към климатичните промени.







Паркинга е с

координати 61.480678, 6.745188

Отделихме около час и тръгнахме пак. Времето летеше а искахме да видим тази интересна точка която бяхме набелязали с името Stegastein.Имахме да хващаме и ферибот. За наш късмет пак улучихме времето на тръгване и се качихме малко преди да потегли ферито. Цената е 266 крони / 52 лева. Той ще ни повози от Mannheller Ferjekai до Fodnes за около 20 минути.

Напуснахме ферито и поехме по пътя за интересната точка която следвахме. По пътя се промушихме през тунел който беше дълъг 24,5 км.

Като видях табелата си помислих, че има някаква грешка. Започнах измерването на разстоянието. Вътре в тунела на няколко места има широки отбивки за почивка. Почти през цялото време пътя е осветен по този начин.

Ограничението е 80 км което за тунел е супер. Много бавно минаваха километрите в тунела. Цяла вечност. Решихме, че като го преминем ще паркираме за обяд на някое хубаво място. Мдаааа, измереното разстояние беше точно 24,5 км. Малко след излизането ни от тунела се паркирахме на сянка. Време беше за обяд.






Почивка, обяд и вече сме готови за път. Поне Лео е готов.

Оставаха малко километри и вече се настройвахме за гледката. Навигацията ми показваше, че трябва да мина през град Aurland и да хвана една от отбивките. Наближих отбивката и спрях. Боже, та това е път само ние да минем. Ако излезе нещо насреща какво правим???!!!


Няма как, до тук сме дошли няма да го подминаваме. Тръгнахме катеренето. Табелата показа 5500 метра...Ааааа, това е лудост...Насреща се появи първата кола..Няма как отби в един двор. Продължихме пътя и това беше края, на среша ни излезе автобус...да цял автобус... Усетих че кемпера трепереше, всички бяха притаили дъх и очакваха маневрите. След около 5 минутни маневри на автобуса и ние, се разминахме на сантиметри от канавката. Моите хора бяха затворили очи. Лео беше притеснен, явно му го предавахме това чувство и на него. След автобуса стана колона от коли. Всички ни направиха път и се разминахме. Видяхме хубава отбивка и спряхме да си поемем дъх. Имаше и хубава гледка.





Продължих ме по последните 2 километра и най накрая се паркирахме.


Координатите са 60.908410 / 7.213426

Беше много добре направено всичко. На паркинга имаше тоалетни и вода. Самото място за гледане беше избрано много добре. Имаше направена конструкция от метал, дърво и стъкло. Гледката си заслужаваше преминаването на най-трудния път в нашия живот.













И няколко снимки с фотоапарата.






Това видяхме ние и беше време да тръгваме към следващата ни точка, водопада Trollafossen . Часовника показваше 17.00. До там имахме да изминем точно 70км и нави ни показваше около 1 час път до там. Нямаше време за губене ако искаме да го видим. Тръгнахме по тесния път и пак ситуация.



Отбиват, маневри, правят ни път и продължаваме. Погледнете Лео как се е съсредоточил какво става по пътя

_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[svilen1212]

Не след дълго излязохме на нормален път, ако може да се каже нормален път в който 90% се преминава през тунели. Преминахме няколко тунела с дължина 11,12,13 км. Това за Норвегия е напълно нормално. В последствие разбрахме, че сме преминали през най-дългия тунел в света с дължина 24,51км. Тунела с името Laerdal и свързва селата Laerdal и Aurland, но глобално свързва столицата Осло с втория по големина град Берген. За да не загубят шофьорите своята концентрация, монотонността е прекъсната от леки завои между правите участъци на пътя. Освен това на всеки 6 км има пещери, предназначени за спиране за кратка почивка. Пещерите са изградени и заради хората, които страдат от клаустрофобия. Специално внимание е обърнато на осветлението в тунела, което е в синя и жълта светлина. Вентилацията на тунела също е била голямо предизвикателство. Lærdal е първият в света тунел, оборудван с инсталация за пречистване на въздуха, която премахва следите от прах и азотен диоксид. И така неусетно около 18.00ч. се паркирахме пред водопада Trollafossen. Слънцето се скриваше и бързахме да се разходим за да го разгледаме. Не беше много пълноводен но ни хареса как водите му се разливат по скалите.














Време беше да преминем към следващият водопад с името Skjervsfossen. До там ни деляха само 25 км., но и времето напредваше 21.00ч. и слънцето се скриваше.

Паркирахме при другите два кемпера и излязохме да видим водопада.

Самия водопад се състои от два пада. Като помежду двата пада е пътя по който преминават автомобилите.

Първия пад е с дължина 70 метра и водата пада почти отвесно. Втория пад е 80 метра и водата пада полегато и се стеле върху скалите.Качихме се най горе за да си направим някоя снимка за спомен.



Веднага се преместихме да снимаме водопада от долна страна, защото от тук не се виждаше много. Качихме се на кемпи и спряхме на един завой, за да не пречим на движението. Набързо щракнахме каквото можахме, защото не беше много удобно.



Пак поехме пътя до паркинга с надеждата да има места все още. Имаше място и за нас. Паркирахме се и веднага изкарахме барбекюто за да си направим вечеря. Беше 21.45ч и децата бяха озверели от глад
На паркинга имаше и тоалетна. Отидох да видя как е. Отварям и какво да видя, тоалетната е тази за която бях чел много. Единствената такава с гледка Беше супер чиста и това че беше с гледка към гората и реката я правеше уникална.



Казах и на другите да излязат да я видят, а аз през това време се заех с приготвянето на храната.

Ето така завършихме ден 20.08.2018г.
_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!

[loveforever]

Лелеееее това последното с гледката как сме го пропуснали да го видим ...
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

[loveforever]

Много ни станаха нещо пропуските...
То ... работата е ясна, че отива към поправителен, ама да видим кога ще може да го направим. Така като чета и се прехласввам по видяното си водя записки и като направя графика ще е сигурно за поне два месеца обикаяне.
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Събудих се рано на 21.08.2018г и побързах докато другите спят да отида да се избръсна в тоалетните с гледка. Взех си чарковете и се запътих да изкося брадата.


За 10 минути се приведох във вид на 25 годишен. Един поглед към водопада и отивам да събудя другарите си.

Събуждане, излюпване и след около 15 минути ставане. Разходих Лео докато другите се приведат във вид. Кафенце, закуска даваме начало на деня си. А деня ще го кръстим - водопаден ден. По програма имаме да разгледаме няколко водопада, като идеята вечерта да се доближим до началото на прехода за тролския език. Първия водопад е с името Voringfossen който се намираше на 58 км от нас. До там минахме в тунел който имаше две кръгови движения с дължина 7700 метра.


След това преминахме през Eidfjord в който почти всички дървета бяха пременени в шарени одежди от прежди.




Паркирахме се до водопада доста късно. Вече имаше доста хора които искаха да го разгледат.

За снимки не ставаше, слънцето беше вече много високо и правеше сенки. Разходихме се от всичките му страни. Има си отбелязани пътеки и човек може да отдели около 2 часа за да обиколи всичките гледни точки. Лео оставихме в кемпи а ние тръгнахме по една от пътеките.


В началото пътеката започва през гориста местност докато не се излезе на хубаво място за снимки. Водопада е двоен, водата се излива от двете страни в бездната.




По пътя имаше интересни образования сътворени от човешката ръка.


Продължихме си по пътеката още около 10 минути и пред нас се откри водопада от другата му страна. От тук определено се виждаше доста по добре, а и слънцето не печеше насреща.




Тук имаше магазинчета и кафене в които си починахме малко. На този водопад определено имаше най-много хора. Сигурно защото беше на един от централните пътища. Малко снимки с фотоапарата.



На ред беше другия набелязан водопад Latefossen. До там имахме да изминем 103км. Беше време да обядваме, но решихме да тръгнем и по пътя да изберем хубаво място да се паркираме. Отново минахме през Eidfjord и неговите облечени дръвчета.




Продължихме още няколко километра и спряхме на перфектното място в градчето Kinsarvik. Поляна с място за риболов. Уникално. Свилен ще пробва рибата докато другите направят обяда.


Но първо Лео да се разходи. Но как да се разходи като си спинка.

Мястото уникално за риболов, направих въдицата и закачих една от блесните които купихме от Норвегия. Още на първото хвърляне нещо почукна примамката, но нищо не се хвана. Пак пробвах и така няколко десетки пъти. Смених воблери, блесни и джигове, но нищо не помогна. Риба не хванах. Лео ми се смееше на опитите да хвана риба.

Прибрах се в кемпера а там ме очакваше обяда, за пореден път не беше риба. Обядвахме /по точно късен обяд защото беше 16,30ч./ и задължителното кафенце преди тръгване.

Поехме си по пътя който обикаля около Handangerfjord и ни оставаха едни 55 км. Пътя беше със средна трудност, на места беше в ремонт. Доста тесен и го разширяваха. Тук около пътя хората отглеждаха декари с ябълки. Насажденията бяха почти през целия път. Интересното беше, нямаше никъде равно място, и дърветата бяха насети по доста голям наклон.


И другото по впечатляващо нещо беше, че се продаваха ябълки навсякъде без продавач. Просто си написали хората цената за килограм и ти трябва да си оставиш парите и да си вземеш ябълките.

Продължихме си по пътя цъкайки с език и мислейки си...кога ще ги стигнем в мисленето...След още малко видяхме "показно" как се укрепва пътя за да не падат камъни по плътното.


_________________
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!!!