kemper-club forum

[jororib]

Определено за мен не е основен, но е огромен плюс. Невероятно място.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[kvp155]

И така продължаваме още на Юг и първия посетен крайбрежен град се очертава да е Аликанте.

Не знаем нищо за него, но докато аз карам на двете дами съм дал задачата да видят какво е най-интересното в този град и заслужава ли си да спираме. То по принцип почти няма град по света, за който да не се намери повод да е посетен, но в случая се търси нещо по-интересно, иначе директно стържем към следващия. Интересно обаче има и това се оказаха не един, а цели два замъка.
По справката свалена в движение от НЕТ-а Аликанте бил градът, който сбъдвал желания! Чудесно! Имам толкова много, че вече с нетърпение чакам да пристигнем.

Докато чакам карам нататък разбира се, че само с чакане съм пробвал и не ни се получава.

Пътят отново е идеално гладък и отново трябва да споделя, че това са най-добрите пътища по които съм карал.



И на са магистрални, платени или друго, просто пътища, като тези до Малашевци и Курило, но малко по-добри.
От двете страни на тези чудесно равни, широки и маркирани пътища често се срещат безконечни полета засадени с мандарини, портокали, райски ябълки и какво ли още не. Не случайно района наоколо е известен като „градината на Европа“.



Плодовете са толкова много, че дървото едвам ги износва. Но по-интересното е, че купища плод пада по земята и никой не го събира, докато не изпада всичкия. Защо обаче земеделците допускат това да се случва разбрах чак след няколко дни.
Така, докато си задаваме взаимно въпроси без въобще да подозираме отговора, взехме че пристигнахме пред красиво оформен кръг с името на града.



Интересно е разположен този град, точно между два хълма, на всеки от които има построен по един средновековен замък. Единият е невъзстановен и се казва Сан Фернандо, а другият е Санта Барбара.
Не е ясно кой ще е по-хубавият, особено на хора за първи път стъпващи тук, затова ги караме по ред. Най-близкия по път се пада невъзстановеният и дори в близост до него се забелязва голям обществен паркинг.

Намерихме го бързо и само на около 50-100 метра са останките от замъка. Всъщност не е останало кой знае какво за гледане и сигурно затова властите основно ги използват за разполагане на всякакви телекомуникационни антени и предаватели. Толкова са много, че каквото и да снимам, все в обектива ще попадне някоя антена. А отделно от замъка почти нищо не е останало.
Това обаче не пречи на върха на този хълм да са поставени десетки пейки, на които млади хора седят и се любуват на прекрасните гледки към града, и към другият хълм със замък.





Видно е, че отсреща освен гледка, ни очаква и нещо много по-интересно, затова се връщаме набързо и се отправяме към замъка Санта Барбара.





Този замък е едно могъщо за времето си каменно укрепление, което е строено някъде около 9-и век, още когато по тези земи са властвали мюсюлманите и дълго време това укрепление е изпълнявало основното си предназначение. Днес разбира се е по-скоро забележителност за такива като нас, че и любимо място за разходки и почивка на местните. Така поне изглеждаше отблизо.

Замъка се намира на около 170 метра над морето и от него наистина се откриват страхотни гледки към градския плаж, морето, града и онзи хълм с ½ замък.











Достъпът до главната порта на Санта Барбара има само през един тесен път осеян с остри и почти обратни завои, по които трудно се върти кемпер, но пък веднага след портите има достатъчно място за паркиране и на автобус. Разбира се всеки иска да спре точно там и затова местните са поставили полицейски пост, който щом разбра че сме туристи, най-учтиво ни позволи да паркираме там.







Самият замък или по-точно зад стените му са разположени няколко нива, на които са изградени различни постройки измежду които е имало дори църква. Днес от нея са останали само няколко колони, но все пак испанците са много силно вярващи и изглежда съвсем нормално да си построят църква в замъка.









Навсякъде из тези терасовидни нива са разположени разни бойни оръдия, наблюдателници, някакви непознати войнски съоръжения и всичко за водене на военни действия от подобно място.





Част от сградите са превърнати в музеи съхраняващи останки и намерени предмети в замъка и околността.

[kvp155]

След тези височинни хълмове и разгледан почти замък и половина, че на първия му липсваха бая елементи, се спускаме директно на пристанището, където винаги се очаква да има място поне за един кемпер.





Не се оказа точно така, но място все пак си намерихме за да разгледаме и някои други забележителни за града неща, като например тяхната „Витошка“



Почти цялата пешеходна зона в идеалния център на града е застлана ситни мраморни плочки в различни цветове и подредени така, че да се пресъздаде усещането за движение на морските вълни. Те пък, истинските са на около 50 метра в страни и се движат също толкова спокойно като тези на площада. Общо около 7 милиона плочки и неясно колко труд и време е отнело да се изпълни тази ексцентрична идея, но пък се е получило добре.



Имало и над 400 палми от двете страни на пешеходната зона.
Така каза господарката ми и аз напълно ѝ вярвам, макар да преброих само 399.



Другото което се среща в изобилие на тази улица са барове, ресторанти и всякакви заведения за хранене и отмора, които не знам точно колко бяха, но е много вероятно да са повече от палмите.

Имат си и чудесен градски плаж с много палми и по-ситен пясък от на Златните.







Само на няколкостотин метра от пешеходната зона е най-старата барокова църква в Аликанте - "Санта Мария". Едно наистина спокойно място в самия център на града.

[kvp155]

За днес не сме предвидили само този град разбира се и след доволна разходка из Аликанте продължаваме към Картахена.
Някъде се превежда и като Картаген и въобще не знам кое е правилно, но Картахена ми звучи по-добре и затова ще си я наричам така.

Та до Картахена може да караме покрай брега, а може и по безплатен първокласен път, отново по-добър от магистрала. Той пък минава през Мурсия, но за нея днес няма да ни стигне времето и вероятно ще я посетим на връщане.
Така отново се готвим в движение и по този наистина много гладък и приятен асфалт, без почти никакво движение много неусетно пристигаме ето тук: 37.600066, -0.976122.

Още с влизането си се усеща една странна атмосфера на героичност. Не за друго, но кръговите им има не бъчви от вино и каруци, а бойни торпеда.



Мястото ни на спиране обаче е избрано съвсем случайно. Не по друго, а че е най-близо до музея на подводната археология към който сме се запътили. А и е точно между не един, не два, а цели три рибни ресторанта. И съвсем ясно е, че е на самия бряг. На всичкото отгоре случайно или не, но има още 5-6 кемпера и няколко човека около тях, от които разбирам, че може и да се нощува напълно безплатно.

Нашата идея е съвсем друга, затова паркираме до тях, заключваме къщата и поемаме към музея.

Всъщност преди да стигнем до музея трябва да кажа, че Картахена ни привлече вниманието си не само с него, а с хилядолетната си история, стратегическото си значение в миналото, а и е на цели две морета, дето се вика. Все пак това е град на над 3000 години и е толкова близо до крайната ни цел Мар Менор, че испанците ще ни скъсат ушите ако разберат, че сме го пропуснали. Освен всичко тук е и раят на морския туризъм, заради умерените си температури през лятото и сравнително високите през зимата. Средно около 18-19 градуса, заради което е кръстен „Топлият бряг“.

Музеят на подводна археология е точно на пристанището и отвън прилича на разчупен на две кораб в чието дъно са експонатите. Входа е платен, но е направо символичен спрямо всичко досега – само 6Е за всички ни, като за някои от децата дори е безплатен.







Интересна е историята свързана с построяване на този музей и според нея местните водолази толкова често откривали разни интересни предмети по дъното на Средиземно море, че в един момент просто е трябвало да се съхранят и покажат някъде.



Пълно е с оригинални амфори, свещници, лампи, съдове за вино и разни продукти и всичко е автентично.









А най-много от намерените предмети има не друго, а бивни от слонове?!









В такъв музей няма как да не намерят място и вековни котви, оръжия, навигационни уреди, котви и всичко което е било част от някогашните кораби.







Най-интересната част са около 600 хиляди сребърни, бронзови и златни монети открити във фрегатата „Нуестра Сеньора де лас Мерседес“. Това е онзи световно известен случай, за който дълго се шумеше по телевизиите как през 2007г. мястото на катастрофата е открито случайно от някаква американската компания а на дъното са лежали около 17 тона злато и сребро в испански монети, на стойност близо 500 милиона долара. После Испанската държава води дела със САЩ и доказа, че най-ценното съкровище откривано някога под вода ѝ принадлежи и след като спечели последва безпрецедентна акция по транспортирането на това безценно имане точно в този музей.







Сега част от монетите са точно пред нас, но разглеждането им освен под дебело стъкло е и под зоркия поглед на въоръжен полицай който не отделя поглед от всеки посетител.

[kvp155]

Излизайки навън времето почти се е здрачило и не ни остава нищо друго освен да се разходим блажено по спокойната пешеходна част на пристанището на път за самия град.





Интересно е това пристанището освен с всякаквите си чудати морски съдове и с все още действащата корабостроителница.





Това пък отзад не е опашка на кит, а паметната сграда на регатите



Пак тук е и интересната бронзова статуя на седнал мъж, поставена в памет на жертвите на тероризма. Скулптурата е висока поне 5 метра и изглежда наистина внушителна с размерите си.



Тръгвайки към пешеходната част на града скулптури на различни войници и моряци се оказа че има не една и две, вероятно да напомнят за героичното минало на този град.





Оттук някъде започва най-известната търговска улица „Calle Mayor“, на която магазините са толкова много, че и „Витошка“ би и завидяла. А и нали сред нас има едно момиченце, за което тези магазини са най-смисленото нещо от посещението на града, нямаше начин да не си поизтупаме джобовете и с някоя много модерна, супер актуална и ултра красива дрешка.
Аз разбира се седнах до този страдалец в очакване всичко да свърши, но то така и не се случи според моите и неговите очаквания.



Поне разгледах част от по-интересните сгради, които се оказаха съвсем не случайни.

Това била сградата на Общинския съвет и вероятно не само заради това е осветена по един много удачен и загатващ цялото ѝ великолепие начин. Една красива мраморна сграда украсена не само със светещи гирлянди, но и множество декоративни елементи и витражи.





Тази пък красива бяла сграда се казва „Сервантес“ и е строена през 1900г. по подобие на онзи стил от Барселона арт нуво. Някакъв богаташ от близките мини за добив на сребро и олово си я е поръчал, и естествено архитекта ѝ е украсил фасадата с множество декоративни елементи, свързани с търговията и миньорството, и разбира се инициалите на собственика.





Друга, също интересна се оказа не нещо друго, а … хотел. Хотел „Gran Hotel de Cartagena“.
Днес сигурно не изглежда така, но някога е бил най-елитният хотел в града. Сега просто е една от впечатляващите с архитектурата си постройка, пред която все ще се намери някой хор да пее коледни песнички. Нали все пак е Коледа.



Въобще тази улица освен глупави магазини за дрехи е гъсто застроена и с уникални в архитектурно отношение сгради. Е, не са като тези в Барселона, но са достатъчно впечатляващи.

Женската част вече приключи със скучната за мен част и е време не да се връщаме към кемпера, а да намерим къде точно е Римският театър.
Ясно е, че по тъмно нищо няма да работи, но пък и добре запазените останки от вековен римски театър, за който прочетохме преди час не трябва се изпуска.

Само на няколкостотин метра от морето е и дори да не влезем вътре, разходката из приятно украсените пешеходни улици на Картахена е нещо много приятно.
Намираме го бързо и не ни е чудно, че наистина не работи, но изкачвайки се по някогашните крепостни стени на града се откриват достатъчно възможности да надникнем в 6000-местният амфитеатър и без да влизаме в него.





Странно как това огромно не само за времето си съоръжение е стояло скрито под разни постройки векове наред, докато съвсем случайно е открито през 1987г.
Не е ясно кога точно е строен, но със сигурност е преди Новата ера и е един от най-големите открити в Испания. Само по факта, че въобще е построен толкова голям подиум в този град може да се съди, че тори тогова е бил от изключително значение за обитателите му.



От останките на крепостните стени на крепостта носеща странното име „Консепсион“, както се казва хълма на който са изградени, дори и в тъмното се откриват впечатляващи гледки към града и пристанището.



Разходката тук е безплатна, но от двама влюбени които съзерцаваха морето и звездите в ясното небе, съвсем случайно разбрахме, че руйните се заключват и до час е добре да ги напуснем, ако не искаме да останем зад решетките им. Това добре, но те защо не бързаха на нашите деца въобще не им стана ясно. На мен също. Но тя любовта си знае работата.

Толкоз май ѝ стига на красивата Картахена и сега доволни крачим по нощното пристанище към кемпера. Можем да спим и тук, но да спиш на тясна ивица земя, точно между две морета ми се стори доста по-привлекателно, затова продължаваме само 40 км до провлака в курорта Ла Манга дел Мар Менор, наричан за краткост „Раят на двете морета“. Е колко пък да е Рай ако само си чул за него без да си го докоснал? Ето затова ще спим в Рая.

[PirinVania]

Много ми хареса тази разходкал Всеки град е още по - впечатляващ като му се добавят и коледни светлинки.
Апропо тази Коледа като чета пътеписа нещо бая длъжка ми се вижда. За колко дни е това пътуване?

[kvp155]

[PirinVania]

Exxx! Много ти се радвам на разказа и го чета с удоволствие. Като написа, че е по Коледа и аз си представих нещо от сорта 26.12-2.01 и всеее чакам да дойде Нова година и да разбера къде сте ви е сварила, а тя не идвааа... Пък и пътят до там не е малко и смятам, смятам.... бре не тръгвате да се връщате, значи повечко ще е.

[PirinVania]

Плюс това се опитвам да направя подобна кратка испанска програма та исках да разбера колко най-къса може да бъде.
А за четенето си прав - бавно четем

[kvp155]

Да, права си, че четенето трябва да е с темпа на писането, иначе аз винаги ще съм ощетен, а четящите недоволни.

За най-кратката и все пак смислена испанска програма с кемпер, мисля, че са необходими поне 10 дни. Може и по-малко, но тогава ще разглеждате основно в движение и на места снимките ще ви станат размазани и после може като при моите да ви питат какво има на тях.

[kvp155]

До Рая всички знаем, че се пътува съвсем кратко и точно така го усетих и аз. Още с влизането си обаче се замислих: Дали пък не объркахме адреса?





Огромни хотели, бетонени сгради с безброй апартаменти и стаи с чаршафосани легла. Това е на пръв поглед. А, и са плътно застроени един до друг. Ама толкова близо, че и с кола трудно се минава между тях.
В крайна сметка ние само ще преспим тук, а утре на светло ще се потъркаляме гумите напред-назад и обръщаме към България. Затова си намерихме едно наистина тясно място между двете морета и загасихме лампите до утре.

Ето тук е мястото: 37.752415, -0.741786



Иначе изглежда така





Не знам защо, но не можах да спя спокойно в Рая. И не защото през цялата нощ валя, а сигурно заради многото грехове, които тегнат на сърцето ми. Не знам, ама вече е светло и продължаваме още няколко километра напред, не докато стигнем водата, а докато още има път, че нататък е само за мореплавателни средства.







Вчерашното ми първо впечатление макар и в тъмното никак не излезе грешно. Бетонът продължава да властва на това място, а сградите са не само много, но и са с отвратителна архитектура, близка до нашата от социализма или до тази на хотелите по турските плажове.









И ако някой си мисли, че само в България се строи на пясъка, то трябва да дойде тук.







Направо се чудя как и кой може да се чувства добре тук, докато не спрях на оглед близо до един плаж и се натъкнах на много ясен надпис.



Сега ми се изясни всичко. Те са навсякъде. Тук също. И не са капризни, затова бетонът им допада.



Все пак продължихме още напред и почти към края на провлака съвсем случайно се озовахме на импровизиран кемпер-стоп, на който нямаше нито едно свободно място. И това е на 29.12. какво е през сезона не е ясно, но желаещи да са между две морета видимо винаги ще има. Ние няма да сме от тези. Със сигурност и завинаги. Иначе ето тук е мястото: 37.77605, -0.74254



Така стигнахме и до края на този провлак, обърнахме на „колелото“ което много прилича на обръщало на автобус от градския транспорт и … се ометохме от Рая.

[jororib]

Картаген много ми хареса, приказен град. А след музея, направо ми се прииска да се гмурна във водите около града. Пътят между двете морета, направо си го заплювам. Благодаря за представянето, направено е великолепно.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[kvp155]

След Рая наред е вчерашната Мурсия, в която можеше и вчера да поспрем, но по някакви причини, които хич не помня я оставихме за днес.
Ето я: тиха и спокойна









… и с много красива катедрала.











Има няколко входа и е строена върху джамия, като повечето храмове по тези места, но вътре под едни дебели стъкла са оставили и основите на джамията.



Някакъв старинен мост също е измежду забележителностите.



Някакъв Шаран също …



… и някакви български циганки, които просят пред катедралата, ама тях няма да показвам, че не само ме е срам от тях, ами ще ми омиришат и разказа.

Толкоз и за Мурсия, че сме поканени на гости и сега бързаме нататък.

Едва ли има българин, който да няма роднина в странство. Къде да учи, къде да работи, къде за друго, но все уж за добро. Та такъв е и случая с на съпругата първи братовчед, решил да дири късмета си заедно с най-близките и то вече от над 15 години. Мило ми става за такива хора, защото знам как се чувстват извън родината си и винаги уважаваме с присъствието си, де що имаме познати, приятели и роднини по света. Направихме го и сега, в прекрасният български дом, на едно българско семейство, което колкото и да не ми се иска, но никога няма да се върне в България. Тъжно, но реално. Това е.



Иначе и тяхното градче Албатера е едно приятно място, както повечето в Испания. С чудесен парк, красива църква и честни и работливи българи, избягали не от добро от страната си.







Разбира се сме поканени не само на вечеря, а и да преспим в уютното им жилище, но когато си носиш своето на гърба, никога няма по-добро от него. Затова след края на вечерта просто се оттеглихме в покоите си, а на следващата сутрин, още преди да ни е усетил някой вече пътуваме не за къде да е, а за Бенидорм.

[kvp155]

Нищо съществено не знаехме за този град, но от вчерашната раздумка за крайбрежното ни връщане в посока Коста Брава се оказа, че бил и Бенидорм, та понеже ни е пръв по трасето ще му „хвърлим“ и на него един поглед.

Даже ето го, точно пред нас.



Испанският Манхатън, така наричат този препълнен с модерни сгради, хотели, небостъргачи, аквапаркове, ресторанти, дискотеки и барове предлагащи бурен нощен живот с горещи танцьорки на Фламенко.









Разположен е на средиземноморското крайбрежие по известната ивица Коста Бланка, характерна със златистите си до бяло пясъчни плажове. Сигурно затова тези копринени пясъци ги наричат „бялото крайбрежие“ на Иберийския полуостров.





Но това в никакъв случай не е град за живеене, макар и с влизането си в него да се натъкнахме на автобус за градски транспорт, което е знак, че местното население никак не е малко.



Все пак по моите преценки това е по-скоро един огромен туристически комплекс. Стотици хиляди чаршафосани легла, които се дават под наем през лятото или иначе казано - Раят на хотелиерската индустрия. И няма как да е друго яче, след като градът е една от най-популярните морски дестинации, не само в Испания, но и в цяла Европа.





Макар и извън сезона по всичко личи, че този град в никакъв случай не е за хората търсещи уединение и спокойствие по време на лятната си почивка.

Гледах чужди снимки с чадърите по плажа и си представям каква суматоха цари от народ денонощно. Все пак какво да си помисли човек ако се напълнят всичките над 1000 ресторанта, 50 дискотеки, около 250 000 апартамента.





Не, това не е нашето място за почивка, но и съвсем не значи, че е лошо след като повече от 5 млн. души го посещават всеки сезон. Ние никога няма да бъдем от тях и дори загубих интерес да минем поне за малко през другата популярна дестинация в района Коста Брава.



Но няма и да се отделяме от крайбрежието, че по път ни е едно езеро кръстено Албуфера, за което сме планирали разходка с гребни лодки и запознаване с редки видове птици. Така поне каза жена ми, а на жените винаги трябва да им вярваме.

[kvp155]

Аз въпреки всичко ще продължа, че нямам навика да оставям нещата недовършени, макар да знам, че навиците трябва да се променят. Особено вредните.
…
Та пътят по испанското крайбрежие отново е в чудесно състояние и само постоянните завои съчетани с изкачвания и спускания дразнят малко, че средната ни скорост постоянно пада, но пък на места се откриват такива гледки, че няма как да не спрем и заради тях.







Стигаме и езерото. Между него и морето сме и чудесно се вижда, че по-скучно и грозно езеро от това няма. Няма и никакви лодки, интересни птици, дива растителност и прочие интересности за които се бяхме настроили. Пълно разочарование. И за нас и за децата, които не преставаха да питат, кога ще се возят на лодки. Друг път ще е явно, този не. И не в това езеро, че е достатъчно грозно.

И морето срещу него е грозно. И плажът също.





Още малко напред по крайбрежието и пътят ни буквално се забива отново във Валенсия. Няма да спираме въобще в нея, но пък навигацията реши да ни прекара точно през футуристичните сгради от "Градът на изкуствата и Науките". Направо е престъпление да не се изтипосам с кемпера насред тях и да не увековеча този акт с една нискокачествена фотография.





После пак се изнасяме бавно, бавно по крайбрежието и не бързаме за никъде, но с подобно темпо вероятно ще ни трябва поне седмица допълнително време за прибиране, но въпреки това все се намерят поводи за спиране.





Тези странно подстригани и оформени дървета приличат много на маслинови, но изглеждат толкова интересни, че след каране почти километър с подобни екземпляри, най-накрая реших, че си заслужава да ги имаме за спомен.

После каране, каране, каране, прецапване транзит покрай Барселона и някъде по тъмно търсим място за спане. Къде, къде? Където и да е.





Никак не е трудно да се намери такова място в Испания и пред нас е някакво крайбрежно градче Бланес. С нищо не е влязло в полезрението ни, а просто до там ми стигнаха силите и щом влязохме в него се оказа, че на 300м от морето има чудесен безплатен кемпер-стоп: 41.66891, 2.78377



Има дори някаква интересна скала на плажа, която е само на няколко метра от брега, но фотографът ни нали е много добър успя качествено да размаже снимките.



На сутринта отново се будя пръв и поемам от стопа в посока Фигерас. Първо няколко снимки на светло, че в тъмното винаги ме питат какво точно съм снимал.







Денят е точно 31.12 което на повечето места по света си е Нова година. Тук също и за нас също, но това не значи, че няма да пропътуваме този знаков ден от календара, който всъщност е просто една дата. А и какво по-хубаво от това да се намираме на път точно между двете години: старата и новата.

От Фигерас границата с Франция е съвсем близо, а заснежените върхове на планината подсказват, че въпреки близостта си до морето природата може да бъде доста свирепа и тук.



Даже през някакъв проход се набутахме, че не ни се караше още по магистралата и чак на Монпелие я подкарахме и нея.



После познатият ни вече път през Ним, Марсилия, Кан и Ница, и така до Италия в посока Генуа.

Май пропуснах, но навън вече се стъмни. Ама много се стъмни и запалиха нощните фарове. Гледките към брега и отвисоко са поразителни. Снимките не чак толкова, но си ги направих за спомен.





В Италия сме от няколко часа, нощта не спира да ни преследва. Ясно е, че ще ни настигне всеки момент и затова някъде след Савона търсим място за нощувка. Новогодишна. Подобни места в страната с най-развитата кемпер-стоп мрежа според мен има толкова много и са толкова хубави, че въобще не беше нужно да търсим дълго. Два завоя време и сме точно на него: 44.34913, 8.55627



Мястото е безплатно и голямо, има и сервиз със свежа вода. Едва ли това е причината, но е почти пълно. Хората са си украсили със светещи гирлянди прозорците, пуснали са си тихо музика и възпитано посрещат Новата година. Пиратки, заря, бомбички и димки няма. Не знам защо, но няма. Дунавско хоро на плаца в 0.00ч и национален химн също няма. Въобще, леко скучно ми изглежда посрещането на първия ден от календара, но пък всеки си го разбира и чувства различно. Ние също. Затова не запалих чорапите на малкия предварително потопени в нафта от резервоара и не разреших на по-големия ми син да седне върху клаксона, докато кемпера мига на аварийни светлини, а дъщеря ми примигва с фаровете на фона на върла чалга от 90-тте.