kemper-club forum

[jororib]

Страхотно на Зермат съм бил два пъти и сега като чета се чувсвам все едно съм на различно място.
Много хубаво е да погледнеш нещата през "различни очи".
Много добре написано.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[DaniKat]

Прочетох с интерес пътеписа и много ми хареса.На места пътуването е било доста екстремно.Вярвам адреналина ви се е покачил.
Посетили сте много красиви кътчета.

[BOBI_27M]

Перфектен разказ,особено за хора като мен които не познават планини извън Българиа,а само морета .Колкото до колата....ами това си е лек автомобил,за тези цели си има джипове и бавни предавки за да нямате проблеми по колата :smt023

[Beduin]

Държа да отбележа, че всички снимки са без допълнителна обработка. Не обичам обработените снимки - става въпрос за документалност. На някои снимки цветовете са дори по-слаби поради неподходящ режим на "цъкалката".


На сутринта плащам 93 франка за двете нощувки без ток и потегляме към Женевското езеро(Lac Léman). Все още небето е ясно и гледките са страхотни: снежните върхове са толкова бели, колкото може да бъде бял чистият сняг, синьото небе е толкова синьо, колкото може да бъде синьо небето високо в планината, зеленото подножие е толкова зелено, колкото съм го виждал в Алпите. Намираме се на 1400 метра над морското равнище.


След няколко километра спускане спирам за да пипна спирачките на караваната. Малко се притеснявах, след като едно денонощие тровихме чистия планински въздух с миризмата на феродо – не знаех ще има ли спирачки. Двете колела са нагрели еднакво, значи всичко е наред.


Пътят към Женевското езеро се движи по една долина, пресичаща Алпите. В ниското е земеделска земя, по наклонената част са тераси с обработваеми площи, а по-нависоко има селища и дори предприятия с комини.




Основната селскостопанска култура в региона са лозята, но има и доста овощни градини. Интересното е, че ябълковите овошки се отглеждат като лозе – на редове и на телове. Сортовете са нискостеблени, а над редовете са опънати мрежи против градушка.
Разстоянията в Швейцария не са големи и скоро стигаме Женевското езеро. Минаваме над Монтрьо(Montreux), Веве и се насочваме към предварително избран къмпинг преди Лозана. Знам, че от магистралата има спускане до езерото, но не проучих различни варианти. Докато се усетя и навигацията ни отклонява по един пряк път през лозята. Това не ме притеснява много, тъй като разстоянието до езерото е около километър. Спускаме се кривуличейки между малки постройки или тераси с различни насаждения. Постепенно стръмното се увеличава и срещаме знак за предстоящ наклон при спускане 18%. Това вече е притеснително – повече е от преодоляното на високопланинския проход. Спускаме се бавно и почти само на спирачка. Провираме се между къщите на малкото селце Rivaz. Красиво е, но не ни е до гледане. Ако сега попаднем на улица в ремонт или нещо друго – няма излизане оттук. Не се получи подобна изненада и много скоро стигаме края на селцето – пред нас е много стръмно надолнище със завойчета, които ограничават видимостта. Спирам. За пръв път се притеснявам от спускането. Според навигацията пътят е почти прав и след около 300 метра се включва под остър ъгъл в главния път около езерото. Поглеждам нагоре, откъдето идваме - преодолели сме по-голямата част от денивелацията почти само на спирачка и това ме безпокои. Не знам колко са загрели спирачките, не мога да сляза и да ги пипна – не смея да оставя колата на този наклон без шофьор. Започвам да превъртам мисли и се сещам, че когато правят тестове на спирачки на колите, правят 10 интензивни спирания от 100 км/ч за да загреят накладките и тогава ефективността на спирането спада с около 20-30%. Опитвам се да преценя дали потенциалната енергия от денивелацията до тук се равнява на кинетичната енергия от 10 спирания. Не мога да сметна наум, но решавам, че имам малко запас. За тези две минути престой, спирачките едва ли са се охладили осезаемо, но от тях ще се очаква само едно сериозно спиране долу на кръстовището и две-три ограничавания на скоростта. Пътят се спуска между терасите с лозя. Отпускам и тръгваме надолу като бобслей. Няколко пъти ограничавам оборотите до 5000 об/мин., виждам кръстовището – силно на спирачката и продължително спиране. Трудно, но все пак спираме. Тук нямаше вариант „Б”. Това е – повече няма да мъча колата. След малко сме на най-евтиния къмпинг на езерото - Campsite De Moratel (46 29' 23'' N, 06 44' 16'' E). Малък семеен къмпинг, но с много добри условия. Пълен е със стационарни каравани и свободните парцели са малко. Заемаме парцел на втора линия, но на практика сме на първа линия, тъй като пред нас има зелена площ. Настаняваме се и отиваме да разгледаме Лозана. Попадаме на много красиво оформена градска градина.

Пано от цветя.



Края на деня е и ще се помотаем из града. Разхождаме се в градината на бившия дворец. Минаваме по стръмните улички до катедралата на високото. Ще запомним града с необичайния релеф на терена. Ходиш си по улица със стари сгради от двете страни; след малко разбираш, че сградите от дясно имат още два етажа надолу от другата си страна. Или друг случай: ходиш по тротоара и стигаш до място, където разбираш, че досега си ходил по плато – пред теб е долина и долу са улици, площади, мостове, а ти си на височина 8-9 етаж. В този град дори и навигацията се обърква.



На следващия ден се приготвяме за разглеждане на Женева. До там са 80 км. по магистралата. Времето е тихо, малко облачно, но топло. Тръгваме с колата, по пътя ни завалява дъжд и колкото повече наближаваме Женева, толкова по-силен става дъждът. Няма вятър, небето е равномерно сиво, дъждът вали сериозно, ние сме без чадъри и якета, обути сме със сандали. При такава ситуация на 6 км. от Женева обръщаме и се връщаме в къмпинга. Не знам какъв е този климат, но в къмпинга грее слънце и не е валяло. Обядваме и продължаваме към Монтрьо. Градът е част от Швейцарската Ривиера. Посещаваме замъка Шийон (28 франка за четиримата). Швейцарците казват, че това е най-снимания замък в страната им(Château de Chillon). Така е защото нямат хубави замъци. Това всъщност е крепост. Като крепост е интересна, но като замък не предизвиква интерес.




Следва разходка по крайбрежната алея, която създава асоциацията с Ривиерата.



Едни българи се возят нагоре-надолу по ескалаторите в магазините и се снимат на огледалата над тях.


Река с кристално чиста вода се спуска от планината, преминава ефектно през града и се влива в езерото. Стигаме почти до края на алеята.

Украшения от бамбук.


Връщаме се при колата за да отидем до следващото селище – Веве(Vevey). Тук е централата на Нестле, но това не означава, че ще има навсякъде шоколад. Отново разходка по крайбрежната алея, снимки пред статуята на Чарли Чаплин и вилицата, забодена в езерото.



Тук се намира музей на хранителната промишленост и пред него са заболи огромна вилица във водата. Слънцето вече залязва и се наслаждаваме на хубавите мигове край езерото.
Импресия.


В градчето попадаме на фестивал на уличните артисти. В желанието си да задържат публиката, разтягат номерата си до безкрайност. Не успяват да ни задържат. Връщаме се в къмпинга и сядаме да се наслаждаваме на гледката. Усещането е страхотно: Пред нас е Женевското езеро със цялото му спокойствие; отсреща са върховете на Алпите; зад нас са терасите с лозовите масиви, а ние си седим в шезлонгите с чаша вино в ръка. Има още нещо, за което бях чел: Около езерото обработват с препарати и въпреки че е топло, няма комари и мухи. По тази причина ги няма и една част от птиците.
Навсякъде около езерото има стабилно покритие от френски GSM-оператори. Разбира се, закачваме се на тях. Тук е мястото да спомена, че интернетът в Швейцария навсякъде е платен – 5 франка на час. Има много малко изключения.

Лозята над къмпинга.


На сутринта – нов опит за разглеждане на Женева. Този път успяваме. Посреща ни символът на града – 140-метровият фонтан в езерото. Това е най-високият фонтан в света. При силен вятър го спират, за да не мокри хората в града.

Пантеон.

Снимаме се, разбира се, пред цветния часовник, който в момента не работи.


В магазинче за сувенири, попадаме на продавачка – българка. Чичо й живее тук и има фабрика за часовници, а тя ги продава в магазинчето. Сега разбирам защо не ми хареса нито един часовник в Швейцария. Всеки слага циферблат с неговата марка и продава часовници, които са прекалено натруфени. Излиза, че най-изгодните швейцарски часовници са на Илиянци. Същото важи и за швейцарските ножчета. Изкачваме се до катедралата в стария град. Там се намира и музеят на Реформата. Нямаме нагласа за музея, но накратко става въпрос за следното: През 16 век Швейцария приютява изгонените протестанти от съседните страни. Протестантството започва да съжителства с католицизма. Някои католически черкви са преотстъпени на протестантите. Получава се така, че в някоя черква има орган, но не се ползва, защото тя е протестантска. Странни хора са швейцарците и държавата им. Продължаваме разходката из стария град, зазяпваме се по дизайнерските магазини, слизаме долу, преминаваме от другата страна на реката. Разбира се не минава без тестване и пазаруване на шоколади.
Всичко е шоколад.


Виждаме и как изработват ръчния шоколад, който го продават на грамаж. Всъщност ръчния шоколад е полуфабрикат, който стопяват и изливат в тави със съответния пълнеж от ядки, плодове или нещо друго, като не забравят да му поставят фирмен надпис. Така цената му се вдига три пъти.

Разхождаме се край езерото, гледаме туристическите параходи. Има няколко истински парахода – с парна машина и ходови гребни колела отстрани. Женева не ни впечатлява с нещо особено, но трябваше да я видим. Прибираме се в къмпинга за да се насладим на последната вечер на брега на езерото.


Събота вечер е и купонът тече дори във водата. Един кораб-дискотека кръстосва до късно вечерта из езерото и озвучава всичко наоколо. Музиката е много силна, осветен е страхотно и по виковете личи, че алкохолът е в изобилие. Спира на различни кейове – ако някой иска да слезе или да се качи. Имаме късмет да го видим отблизо - идва при нас и спира за две минути на съседния пристан. След кораба се движи полицейски катер и осветява водата с мощен прожектор – възможно е някой от купона да падне в езерото.
[img][/img]

[plamen]

Много хубав разказ.По повод на gps-а няма да се учудя ако е гармин.От моя опит съм стигнал до извода ,че трябва всеки ден да си подготвям маршрута и да следя знаците по пътя.Колкото пъти се доверявах на навигацията ,толкова пъти съжалявах.Особенно в градовете ме е предавал толкова пъти,че почти съм го обявил за ненужна вещ.

[Христо]

Благодаря за прекрасните снимки и за разказа! Давате ми увереност, че бензиновите автомобили не са толкова безпомощни в планината. Ако се случи така, че това лято да мога да отида на планина с караваната, обещавам да ви черпя след това!!!

[icoegn]

И аз искам да благодаря за това, че споделяте с нас преживяванията си. Хубаво е в този студ навън да се стоплиш с приятните емоции преживяни от Вас. Много безавариини километри.
_________________
Ицо и Маги, Алекс и Цвети

[gadamer]

Страхотен разказ и снимки

[Стефан Пловдив]

Наистина невероятен репортаж, браво на вас, вече мога и да не ходя на Матерхорн .
_________________
Кеф цена няма

[Видев]

Благодаря за снимките и разказа.

[KISS]

Много хубаво

[KISS]

Много хубаво Супер.

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Хубав пътепис и снимки.Мисля че екстремните ситуации,които сте преживели,правят едно такова пътуване още по-незабравимо.
Поздрави!!!

[Beduin]

На следващия ден плащаме 95 франка за трите нощувки с ток и потегляме за Интерлакен, като пътьом ще спрем в Берн. Денят е неделя и това е чудесно, защото ще влезем с караваната в Берн и ще паркираме където си поискаме. Разстоянията в Швейцария не са големи и много бързо се озоваваме в столицата. Стигаме до идеалния център, завиваме около площада пред Парламента и паркираме колата с караваната на една от главните улици. Хапваме и тръгваме на пешеходна обиколка.


Градът е много приятен. На централния им площад попадаме на интересна водна атракция: от плочките изригват многобройни фонтани, управлявани от програма. Деца и възрастни са се съблекли по къси гащи и се забавляват с фонтаните. Някои лягат върху струята, други се пръскат или просто се разхлаждат. Интересно, че по плочките няма вода – фугите са малко по-широки и отдолу е оттичането на водата. Виждаме една група туристи и след тях бързо достигаме до туристическите забележителности.


Стари и красиви сгради – досега не ги бяхме виждали в Швейцария. Минаваме по централната улица – много приятно място дори и в неделя. По средата на улицата шурти вода(всъщност водата шурти навсякъде в Швейцария), околните сгради са със специфичен изглед – с колони(подобно на сградите на пл. Гарибалди в София), има много магазинчета, галерийки и малки заведения. Дори подземията се ползват самостоятелно за търговски цели, защото всички имат входове откъм улицата. Тези входове се затварят с интересни капаци. На тази улица е апаратаментът, в който Айнщайн е живял известно време.














Ръчен шоколад



Разглеждаме без да бързаме и стигаме в най-ниското, преминаваме през голям мост, минаваме покрай парка с мечките(нищо особено) и поемаме нагоре към розовата градина в парка над града. Долу, до реката има паркинг за коли, автобуси, каравани(46 57' 00" N, 07 27' 36" E). Тук е удачното място за паркиране, но ние ще походим повече. Розовата градина сигурно е хубава в сезона на розите, сега е приятен парк с малко рози.




Мястото е на високо и гледката към града е отлична.


Старата част на Берн е разположена в меандрите на река Аар, подобно на Търново. След обстойно разглеждане и доста пешеходни километри се връщаме при колата и караваната. Градът много ни хареса. Не случайно е столица. Потегляме към Интерлакен. Както показва името, този град е разположен между две езера. Там ще ни бъде изходният пункт за разглеждане на друга част от Алпите. Пътуваме по магистрала, която в обратна посока е задръстена. Неделя привечер е и столичани се прибират. Задръстването е около 10 километра. Досега не бяхме виждали задръстване в Швейцария. Нямаме предварително набелязан къмпинг. Следваме табелките и отиваме на един от многото в района. Оказва се скъп, топла вода с жетони и слабо населен. Това не е нашият къмпинг. Обръщаме и тръгваме към друг. След два опита намираме подходящия къмпинг(Seeblick) на брега на езерото(46 41' 28'' N, 07 53' 36'' E). Казват ни, че има само две свободни места за каравани. Веднага избираме мястото с дървото и се настаняваме.
На сутринта потегляме с колата към долината Лаутербрунен. Паркираме на паркинга пред Camping Jungfrau Lauterbrunnen(46 35’ 19’’ N, 07 54’ 29’’ E) и тръгваме на пешеходна разходка из долината Лаутербрунен, наричана още долината на лавините.





Следваме посоката на табелите за водопада Трюмелбах. Вървим по хубава алея между малки ферми. Ливадите са оградени. Всичките са с избуяла сочна зелена трева, готови за косене.


Разпръснатите дървени къщички, така характерни за панорамата в Алпите, са селскостопански постройки. Големите къщи, с много цветя по прозорците и с малки зеленчукови градинки отпред, са на фермерите. Тясната долина е оградена от двете страни с високи и стръмни склонове. Тук водопадите са в изобилие. Различават се не само по пълноводието си. Един от тях, „ледения водопад”, е с малко вода. Струята се разпръсква във въздуха на дребни капчици и изчезва, но след това среща каменно стъпало, където отново се събира на струя, прави нов скок и пак се разпръсква на капчици, среща второ стъпало, става отново на струя и накрая водопадът преминава във буен планински поток. През зимата всичко това замръзва и е обект на покоряване от алпинистите.






Къщата на фермера




Разхождаме се в по-ниската, „фермерската” част на Алпите и се чувстваме част от всичко това. Отсреща се белее снегът по върховете, в краката ни е сочно-зелена трева, водопадите спускат кристално чисти потоци към нас. Всичко това създава неповторимо усещане. Снимаме се навсякъде. Винаги съм гледал на снимките с подобни пейзажи от Алпите като на добре направен монтаж или като на снимки с неестествено засилени цветове. Сега си давам сметка, че всички тези снимки са отразявали истината, това са истинските цветове. Стигаме до табелка, която указва малка пътечка към водопада Трюмелбах. Предстои разваляне на времето и решаваме да се върнем до колата и да отидем с нея до водопада. Минаваме повторно по приятната алея между фермите. Тук се замисляме над факта, че из Швейцария видяхме много малко пасящи крави. В същото време има много ливади, подготвени за косене. Интересно, че едната от фермите покрай алеята е свинеферма. Разбрахме по миризмата, иначе няма никакво замърсяване от нея. Не знам с какво ги хранят прасетата – наоколо са само ливади. В края на селището виждаме площадката на фирма за въздушен транспорт. Имат няколко малки хеликоптера. Богатите туристи ги наемат, за да разглеждат водопадите от въздуха. Такива вертолети кръжаха и около Матерхорн. Единият от хеликоптерите се издига пред нас с висящо дълго въже – този не е за туристи. Набира височина и се скрива зад планинския хребет. След пет минути се връща със закачен сандък на края на въжето. Тук им е по-изгодно да докарат товара с вертолет отколкото с автомобил. Взимаме си колата и отиваме до водопада Трюмелбах(30 франка за четири души). Това е водопад, който събира вода от три ледника. Водата пада от стотина метра през процеп в скалата. Дебита е 20 тона вода в секунда. С течение на времето и под действието на абразивните частици, влачени от водата, водопадът се вкопава във вътрешността на планината.








Прокопани са изкуствени тунели до вътрешната част на водопада и са направени 10 места за наблюдение.


Швейцарците казват, че това е единственият водопад във вътрешността на планината, до който изкуствено са прокопани тунели за туристи. „Дяволското гърло” в Родопите е също с прокопан тунел за разглеждане на водопада. Вярно, че нашият водопад е в пещера, но пък пещерата е във вътрешността на планината. Както и да е, Трюмелбах е забележителен. Местата за наблюдение са много добри и напълно безопасни, тунелите са широки, а грохотът от водопада – грохотът е страхотен. Водата прави водовъртежи, фунии, разделя се, събира се. На едно място има нещо като огромна валявица – веднага си представих колко хубаво ще си изперем килимите тук, но след това няма да ги намерим. Всичко за Трюмелбах на: http://www.truemmelbachfaelle.ch/enmain2/main2.php
Излизаме и потегляме към друга долина – Гринделвалт. Тази долина е в списъка на ЮНЕСКО. Тук са снимани доста филми с характерните за Швейцария изгледи. Огромна долина с разпръснати дървени къщички измежду свежозелените ливади. Наоколо се извисяват върхове със снежни шапки.


Тръгваме пеша из долината. Денивелацията при разходката ни мъчи, но все пак сме в Алпите.






От тук минава влакът, с който може да се достигне до най-високата жп гара и от там до алпийския туристически комплекс Юнгфрауйох, откъдето се открива гледка към друга част на планинския масив и към най-големия алпийски глетчер. От една българска група научаваме, че за това ни е необходимо минимум 6 часа време, а часът е вече 15,30. Времето започва да се разваля, горе вече валял сняг и прогнозата за следващите дни е: валежи. Билетът за влака излиза над 200 лв. на човек. Ясно е, че няма да се качим до там – та нали сме се качвали на Малък Матерхорн. Организираните групи ги водят тук, защото е по-лесно с влака – с лифтовете над Цермат ще разгубят групата. Повече за Юнгфрау: http://www.jungfraubahn.ch/ и http://www.jungfraujoch.ch/shop/de/Home_2.html
Интересни са влаковете: с по-тясно междурелсие, на стръмните участъци има монтирани зъбни сектори между релсите, там се зацепват със специални зъбни колела на влака и така се движи право нагоре или надолу по наклона.
След всичките обиколки се връщаме приятно уморени в къмпинга. Гледките от брега на езерото са незабравими. Наслаждаваме се на последните часове хубаво време.




През нощта вали дъжд и отново съжалявам, че сме спрели под дърво – едрите капки тропат по покрива. Като се настанявахме преди два дни, като че ли бях забравил, че сме в Алпите. [img][/img]

[evgeni7]

Поздравления от нас за разказа,за снимките,за отделеното време/което не е било никак малко/,да споделите всичко това с нас.Чакаме продължението!!!
_________________
Поздрави-Вера,Евгени и Евгени-младши!