kemper-club forum

[loveforever]

И така след като напуснахме приказния остров дойде ред и на Пелопонес. Тръгваме на юг по западното крайбрежие с надеждата да открием чудната плажна ивица за която сме слушали. След неколкочасово обикаляне на крайбрежието се стъмни, а бленуваните местенца така и не ги открихме. Явно не беше там нашето място и се отправихме към Олимпия. Градчето не е голямо и съвсем скоро се оказахме паркинга на Археологическия музей. Идеално място за прекарване на нощта и отправна точка за посещение на археологическия комплекс и Олимпийския стадион. На следващия ден сутринта се заехме и с тази работа.





Лично на мен от всички забележителности които посетихме в пътуването тази ми се видя най-безинтересна. Нататък решихме да продължим отново на юг крайбрежно с надеждата, че може би може да намерим някое хубаво местенце на което да останем 1-2 дни, но уви. Поне на нас нищо не ни хвана окото и към следобяда на дневен ред поставих възможността да идем да видим храмът на Аполон Епикурейски в Баса. За него освен името, знаех че е забележителен в историчеко отношение и се намира някъде в близост до селище с име Фигалиа. Маркирала съм го на картата, показвам на Жоро предполагаемата точка към която се движим и поемаме натам. В началото пътя беше нормален междуселски, който полека-лека премина в планински, а от един момент нататък стана съвсем хард. Утешителното бяха табелите които от време на време показваха че все пак не сме в грешка и се движим в правилна посока. Някъде след трийсетина километра Жоро вече гледаше много лошо, но мълчаливо и определено съжаляваше , че е казал „добре” на въпроса „Може ли да идем там?”. Аз съвсем хрисимо се надявах все пак картата да не е много точна и по някаква неведома причина да се окаже че ей сега там зад хълма е храма. Да ама не! Качвахме се все по-нагоре и по-нагоре, а планината ставаше все повече планина. Полека лека предавките бяха слезли надолу и карахме предимно на първа с минаване рядко на втора. И така стана и мъгливо, че даже и заваля. Пътят пък беше все повече криволичеш неравен и на завои с наклони в всички възможни направления, че даже да моменти се запитвах дали ако още малко се накриви бихме могли изобщо да минем предвид габаритите и тежестта ни. В това време изобилстваха сипеите край пътя и определено си личеше , че често падат камъни, а предвид валежа се молех някой такъв камък да не се изхързули докато минаваме. И така в напрежение и притеснение времето сякаш беше спряло а заветния храм не идваше и не идваше. В много късния следобяд, стигнахме до място с малък паркинг и табелка с името на храма и без посока. Явно бяхме стигнали, а в подкрепа на твърдението беше факта че от там нататък пътя тръгваше да се спуска. Тръгнахме по близката алея и много скоро пред нас се откри шатра на върха на планината.



Бяхме стигнали точно малко преди края на работното време. Гледката беше внушителна - останките на близкото селище, на високото сякаш за да е най-близо до небето бе издигнат храма на Аполон - бога на слънцето и светлината.



От няколко години за да бъде съхранен от враждебните метеорологични условия храма е покрит с шатра и е в процес на интензивна реставрация. Макар и след доста продължително и тежко пътуване бяхме доволни че сме успели да посетим това специално място. Слизането от там (1200м надм.в.) направихме по продължението на пътя надолу и се оказа доста по-лесно и бързо от изкачването. Явно това беше пътя до храма, а ние бяхме дошли по- по-дългия труден и непрепоръчителен маршрут. Спускайки се надолу се отправихме към Каламата - градче в в дъното на Месинския залив.
Спахме там, но не ни се видя нищо особено и на следващия ден се отправихме директно към Спарта и по точно към античния град Мистрас. Пътя до там също беше планински с много завои и скали край него. На места имаше тунели, а на места самия той се врязваше в скалата, която образуваше огромна козирка над него. Една табелка на самата нея или на съответния тунел указваха височината( примерно3,8м) и се зачудихме какво ли ще стане ако до там стигне по-висок камион, защото там нямаше как да обърне, няма от къде другаде да се мине, а и не беше означено по-напред за да се знае да не тръгват натам високи коли. Така или иначе малко след това се разминахме с един доста висок камион, който явно беше минал, защото след това не го видяхме да се връща.
Паркирайки на паркинга на Мистрас с изненада забелязахме още два кемпера, като единия се оказа български. От малкото посетители които имаше там този ден наличието на два български кемпера ми се стори странно съвпадение. Самия град макар да е в процес на усилена реставрация носи своя неподправен стил и чар.





Не след дълго разхождайки се из комплекса дочухме и нашенска реч и разбира се веднага се заприказвахме. Бяхме се срещнали със Серафим и Бистра от Дупница и техните две дъщери, които също обикаляха Пелопонес , но в обратната на нашата посока. Благодарение на тях научихме за скалното градче Монемвасия и пещерата Диро, които макар и да са забележителни не са така известни. Те потеглиха към Монемвасия, а ние преосмислихме маршрута си и решихме да идем да видим пещерата. След няколко часа вече бяхме там - чудесно, красиво, спокойно и магнетично място.



За оглед на самата пещера беше вече късно така, че се отдадохме на релаксираща почивка, риболов и наслаждаване на чудесната обстановка. След няколко часа както бяхме сами пред комплекса бяхме приятно изненадани от пристигането на Бистра и Серафим, които след като бяха разгледали Монемвасия бяха дошли да видят и пещерата. Изкарахме една чудесна вечер, а на другия ден видяхме и самата пещера.





Невероятна красота и колорит. Пещерата е открита в началото на миналия век, а се посещава туристически от преди петдесетина години. Дълга е над 16 километра, като посещаемата част е 1,6км. По-голямата част се минава с лодка през подводната река, а само малка част в края е за пешеходна разходка.
Разделяме се отново. Те потеглят към Олимпия, а ние към Монемвасия. След няколко часа вече бяхме там. Наистина забележително място , което си заслужава да бъде видяно.





От там тръгнахме на север за да посетим Микена и Нафплио. За вечерта се установихме на паркинга на Микена и такъв вятър задуха, че че посред нощ се местихме надолу по пътя, че не можеше да се спи и имахме чувството че вятъра ще обърне кемпера. На следващия ден въпреки студа и вятъра разгледахме комплекса.





В Нафплио видяхме Акрополът на Тиринт, Замъка на острова в пристанището и близкия хълм с интересена съвременна крепост.



След което се качихме на старата крепост от която се открива чудесна панорама над града.







В последствие намерихме чудесен плаж в ниското но предвид ветровитото време и и забавянето на нашия график не останахме а продължихме към Епидавъра. Тази част на Пелопонес определено много ни хареса.



Там вече времето бе утихнало и слънчево и изкарахме един прекрасен следобед, видяхме малкия Епидавър,



преспахме, а на другия ден посетихме и големия Епидавър с неговите, амфитеатър, музей, стадион и светилището на Асклепий







След това минахме над Коринтския канал и имахме късмета да видим как корабче минава по него.



Минахме транзит през Атина защото сме я гледали преди подробно и се отправихме към остров Евия, който щяхме да разгледаме попътно. Там също много ни хареса и решихме че определено някой път трябва да се върнем за по-дълго. Спахме недалеч от Халкида където се усмихна риболовната слука на Боби с чудесен Зарган, който освен впечатляващ беше и много вкусен





На следващия ден прекосихме острова на север и с ферибот отново минахме на материка. Време почти нямаше и за последно щяхме да спим в Паралия Катерини, където се отбиваме винаги когато сме наблизо



Там въпреки риболовните мераци слука нямаше, но пък констатирахме колко повече този курорт заприличва на нашето ченоморие. Въпреки че още не е съвсем започнал туристическия сезон имаше доста български автобуси, а в посока Коринос имаше ваканционно селище на самия плаж. Магистралата пък още от преди Лариса ни изненада с нови пунктове за такси, които сега се изграждат, а имаше и вече действащи. За разлика от преди вече ще има кабинки и на входовете и изходите от нея. Те пък от своя страна са много намалени и грубо казано места за плащане ще има на всеки 20-30 километра. За изпроводяк малко преди Солун ни брули почти ураганен вятър, но удържахме фронта, а по нашенско усетихме, че въпреки цъфналите овошки зината хич не си е отишла.
_________________
Магия в лилаво

[AlbenaAlex]

Както винаги интересен пътепис и страхотни снимки. Благодаря, че ни предоставяш възможността да пътуваме мислено по вашия маршрут.

[Beduin]

Малко информация, получена от гръцки екскурзовод:
Нафплио е първата столица на Гърция. Крепостта на хълма е огромна и според гърците до нея се стига по 999 стъпала (естествено не са толкова - това е за да бъде интересно на туристите). В малката крепост на островчето е живеел палачът.

Епидавъра е със страхотна акустика. Вие сте били по време, когато не е имало много туристи, и сте можели да го оцените. Звукът от счупена кибритена клечка в центъра на арената се чува съвсем ясно на последния ред горе. Нашата екскурзоводка ни направи страхотна демонстрация: помоли всички присъстващи туристи да запазят абсолютна тишина, никой не мърдаше, застана в средата и всички чухме абсолютно ясно шепотът, лекото тупкане на юмрук в гърдите - имитиращо сърдечен ритъм, тихото припяване с плътно затворени устни...

Коринтският канал е интересен като инженерно съоръжение - все пак не е правен със съвременните технологии. Корабите преминават през него теглени от влекач. В древността е имало построен каменен път с коловози. По него се е придвижвала специална платформа, на която са натоварвали корабите и са ги превозвали от едното море до другото.

[jororib]

Преглеждах снимките, от това прекрасно място.
Нахлуха спомени и реших да споделя.

Когато гледах от Гугъл картите това островче ме плени. Макар и по време на нашето пътуване все още да нямаше достъп до него, намерих в него особен чар.
Ето как изглежда в сезона (снимка от нета)


Ето и още няколко снимки от острова.





Мога да кажа че витае една особена атмосфера на спокойствие и лежерност която я има на повечето Гръцки острови и все пак всеки си има своята особеност.
Изкарах страхотно и ми останаха незабравими спомени, надявам се да се върн
се върна някой ден на това красиво и магнетично място.
Ето и една от тъжните снимки от пътуването.



_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[natchobg]

Поздравления за чудесния пътепис и за това че го споделяте с всички нас!

[Бо]

Страхотни местенца.