kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Както писах решихме да прескочим Тетевен и директно да идем в Северозападна България. Първата ни цел беше Лопушанския манастир. Намира се западно от Монтана. Доста път ни чакаше затова сутринта напазарихме грънците и поехме из Троянския балкан в посока пътя Варна-София. Обход през Златна Панега заради ремонт и скоро бяхме на магистралата, където ни запръска лек дъжд. Кратка спирка на ОМВ и на Ботевград поехме на север към Монтана. Минахме край Врачанския балкан, впечатляващо отдалеч място, но повече за него в друг ден.
Лопушанския манастир ни посрещна с абсолютно спокойствие. Имам предвид - нямаше абсолютно никой. Повъртяхме се, влезнахме в църквата, стъпах на тревата барем някой излезе да ми се скара. Никой. Явно не само аз съм почитател на следобедната дрямка. Много приятен манастир, поддържан и зелен.
Следващата ни спирка бе малко по на север, Чипровския манастир. Скрит в планината този манастир, който е между другото на 1000 години, пази костите на Филип Тотю в своята костница. Посрещна ни един поп, много услужлив и благонамерен. Помоли ни (!) да не снимаме в църквата заради иконите, но подчерта че навън можем да снимаме каквото си искаме. Каза ни да не се притесняваме и че е наоколо ако ни потрябва.
Църквата.
Хотелското крило се строи в момента.
Входа към камбанарията. Отдолу е костницата.
Поглед откъм входа.
Починахме си на пейките до чешмата и скоро поехме из Балкана в посока село Чупрене. Защо точно това село? Защото преди 22 години бях на почивка там при приятели и това преживяване ми се е запечатало в ума. От години мечтаех един ден да се върна там, да видя как са чичо Коста и леля Нели.
Докато пътувахме натам аз бях потънал в спомените си, а край нас красотата нямаше край.
Пристигнахме в Чупрене и почти уцелих пресечката. Скоро бяхме пред къщата и докато се помайвах пред портата отвътре излезе познато лице и изведнъж всичко си дойде на мястото. Чичо Коста разбира се не ме позна, но като чу кой съм страшно ми се зарадва. Последно като ме е видял аз съм бил 9 годишен фарфалак, изкоментира габаритите ми с 'Ти едно време беше най-малкия ама сега май си най-големия а?'. Оказа се че явно някой отгоре ни е внушил да идем до Чупрене ден по рано. На другия ден домакините ни заминаваха сутринта за София и щяхме да се разминем. Настанихме Мерчо отстрани и скоро потънахме в сладки приказки, спомени и размяна на информация за...всъщност за изминалите десетилетия. :-)
Категорично отказахме да спим в къщата, а не в Мерчо и късно вечерта заспахме в чистия въздух на Чупрене.
Допълнителни снимки от деня
КРАЙ ДЕН ШЕСТИ _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Последната промяна е направена от ls1 на Чет Май 13, 2010 9:05 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Марти,къде се загуби .Чакам продължението с нетърпение.Днес влизам през 1 час.И ти явно като мен си почитател на посещенията на манастири.Мисля си ,че пред много манастири има идеални условия за клубна среща.
Дани, всъщност това е и част от идеята на пътеписа. Посетихме някои известни - но и не чак толкова известни места, затова ако можем да подскажем на някой дестинация за уикенда би било чудесно.
Пламене, днеска имах да свърша малко работа за приятел, затова се забавих, но ето го продължението.
ДЕН СЕДМИ четвъртък
Станахме рано рано и след сутрешен чай с истински мед се разделихме с чичо Коста и леля Нели. Бяхме запланували доста път за този ден. Първата ни спирка бяха Белоградчишките скали и крепостта в подножието им. Белоградчик ни посрещна с тесни баирести улички, но следвайки джипиес-а скоро бяхме на паркинга пред крепостта. За съжаление мъглата бе невероятно гъста, а лелката на касата - невероятно досадна. Първо се развика да сме додели да си платим билета - аз де да знам че са сложили касата оттатък паркинга?! После пък заразпитва за квартира във Варна, като че ли сме бюро настаняване. Накрая безкомпромисно издърпах Вяра и и обърнахме гръб.
Както казах - имаше мъгла и тя все повече и повече се сгъстяваше. Белоградчишките скали са много красиви, но формите им се усещат ако застанеш по-отдалеч, а мъглата скриваше всичко.
Вяра изобщо не се стресна от мъглата и снимаше смело докъде камерата вижда.
Качихме се по стълбите към старата крепост. Фактически крепостта в ниското е била построена преди два века за турски гарнизон, а старата, българската, е висока и непристъпна към скалите.
Горе е много хубаво. Скалите имат своя чар, наистина няма къде другаде да се види такова нещо. Жалко за мъглата, друг път пак ще дойдем, за да различим всички форми на които наподобяват скалите.
Следваше посещение в пещера Магурата. И тук деня започна да се обръща нагоре с краката. Карам си аз по царския път и джипиеса ми казва - ей тука вляво. Хубаво, поемам по нелош път, който обаче се влошава влошава влошава, в един момент става на тясно пътче.
Гледам - остават 5 километра до селото през което се минава за пещерата. Казвам си - ще издрапаме. Но пътя още повече се развали, в един момент стана на чакъл. Спогледахме се с Вяра - оставаха 3 километра, да се върна значеше още 30 обход. Внимателно поехме. Фактически дупку нямаше, но все пак не бе приятно. Пътя още се развали, тук таме коловози, но нищо непроходимо. Мерчо бавно и спокойно отмерваше метрите до селото. На километър погледнах напред на картата на джипиеса и виждам току пред селото - синя линийка на река. Казвам си - абе ще има мост. Уви. След всички перипетии стигаме и какво да видим - рекичка. Грам мост няма. И сега какво, да се върнем през тоя ад и да избикаляме?! Айде дойдохме по баир надолу, сега да се катерим ще е двойно по-трудно. А първите къщи на селото бяха на 10 метра от рекичката. Слязох да огледам. Реката се оказа дълбока педя и с каменисто дъно. Отсрещния бряг пък бе достатъчно полегат да го изкатерим. Засилих леко Мерчо и без никакво приплъзване или трудност скоро бяхме в селото. Бяхме изгубили поне час време и нервите ни се поопънаха, но нищо, вече бяхме близо до Магурата.
Стигаме на малкия паркинг, а от него нагоре стълби. А не, казах аз, Вяра - отърчаваш нагоре да видиш какво е положението, аз оставам тука. Бяха ни казали, че екскурзовод идва ако има група поне 10 човека. Вяра скоро се върна с новината че да, стълби има много и не, хора за цяла група няма. Хапнахме да видим дали няма да дойде някой рейс туристи, но уви. Така че заклатушках пълен тумбак нагоре по стълбите под уверенията на Вяра 'Ей го тука, още малко'. Горе на касата ни казаха че ще ни пуснат сами. Пещерата е дълга 2.5 километра, а после от изхода до паркинга било близо.
Вътре попаднахме в друг свят. Много бях впечатлен. Може би защото в Бачо Киро минахме по късия маршрут но...тук бе направо страхотно.
Формите се редяха една след друга, Вяра вихреше въображението си и навсякъде ми сочеше елфи, дракони, мъже, жени, булки и всякакви други същества. Няколко прилепа я стреснаха сериозно прелитайки току под носа и, а аз си казах какво ли щеше да е ако бяхме взели кучегона вътре. Щяхме да им объркаме светофарите на прилепчетата. :-)
Вървяхме и вървяхме през зали, спускахме се надолу, качвахме се нагоре, а формите нямаха и нямаха край.
Пътеката по която се върви е перфектна. Навсякъде има парапети и само на едно две места има стеснения, но напълно преодолими. Всичко е осветено, макар и не толкова добре колкото в Бачо Киро, а и някои лампи бяха изгорели.
Накрая изморени стигнахме изхода.
Здравей слънце!
Поуморени седнахме на една пейка и в един момент осъзнахме че не сме много наясно накъде да вървим за да намерим Мерчо. От едната страна имаше асфалтов път, от другата се спускаха стълби. Логиката проговори и тръгнахме по асфалтовия път, като аз отвреме на време подвиквах 'Мерчо, ела бре!', а Вяра се кискаше. Малко ни помръкнаха усмивките като се оказа, че последните 200-300 метра са баир нагоре, но геройски издържахме. Вяра отърча по стълбите нагоре да купи вино 'Магура' от касата, а аз заявих че от Мерчо не мърдам.
Горе се оказа че вино няма, т.е. има но само го показват и ни насочиха към селото. Докато Вяра пазареше, аз реших да снимам танца на един щърк.
Поехме към Видин, целта ни бе крепостта баба Вида. Честно казано влизането ни в града не бе приятно изживяване. Без да щем се набутахме в един паркинг до градината им, там джип до джипа все скъпи, и тясно, и аз почнах да въртя да обърна. Момчето което събираше парите за паркинга ме гледаше с празен поглед вместо да помогне. Накрая му направих питащ знак а той рязко скочи и почна да маха че не можело да паркирам тука. Абе момче, казвам му, искам да обърна, насочи ме, ти човек ли си?! Отговора му беше 'Ти не си шофьор бе, що да ти помагам?!'. Как да е обърнах и с Вяра огорчени решихме че не желаем да оставаме в тоя град. Майната и на крепостта, като огледах джипиес се оказа че трябва да се навирам по тесни улички или да оставим Мерчо някъде пък да ходим пеша. Айде нема нужда. Бяхме отвикнали от мръсния градски въздух и ни дърпаше да се махнем.
Решихме да идем ден по-рано на Клисурския манастир. Но не този дето е близко до София, а другия, малко по на север, под Берковица, до Вършец. Сипахме нафта и поехме по дългия път. В един момент се стъмни и навлязохме в прохода Петрохан на фарове. Чинно превключвах на къси като имаше кола насреща. Уви, не видях един да направи същото. Стигнахме манастира без премеждия и се тръшнахме в механата да хапнем. Оттам ни казаха че няма никакъв проблем да се настаним на паркинга на механата, това 'Платен' било за през лятото. Хапнахме по една кавърма, цапнах една ракийка за отскок и настроението май се пооправи. Разбира се питахме и за пилешка супа. Нямаше. Хм.
Направихме си вече традиционната нощна разходка из манастира и скоро посъбрали спокойствие легнахме в Мерчо да спим.
Допълнителни снимки от деня
КРАЙ ДЕН СЕДМИ _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Последната промяна е направена от ls1 на Чет Май 13, 2010 9:14 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Окт 16, 2008 8:40 pm Заглавие:
Марти, наистина разказваш страшно увлекателно и интересно!
Каква мъгла само сте уцелили на Белоградчик. Може да не са се виждали много на далеч скалите но снимката с крепостта в мъгла е супер. Съжелявам ,че Видин така ви е разочаровал. Не че е нещо супер, но поне ние като бяхме ми се вида приятно за разходка. Просто е трябвало да минете през целия град и да спрете на паркинга до крепостта, защото там където сте били наистина е голяма лудница и преживяванията в този район и на нас не ни харесаха.
Иначе като гледам тези от магурата го карат яко на самоуправление - и ние - аз и Марианка я разглеждахме сами докато Жоро и Боби хапваха и почиваха в кемпера. _________________ Магия в лилаво
Петъка ни събуди със свежо утро. По планинските склонове имаше леки вълма мъгла, но слънцето то излизаше ту влизаше в леки облачета. Много приятно време, поседях си навън докато Вяра понареди сутрешно Мерчо. После отидохме да се разходим из манастира.
Клисурския манастир е много приятен и спокоен. Много зеленина, много дървенийка, много бяло.
Има женски метох и монахини които щъпукат насам натам. Една от тях дойде с нас в църквата и ме изненада като ни заговори на полумакедонски. Потвърди ни това което бяхме прочели, че близо до манастира има целебен извор. Там през турското робство били заклани петима монаси и преди няколко години избила целебна вода.
Вече навън Вяра отиде да събере малко кестени (от тези дето могат да се ядат), а мен ми звънна Цеци. Предния ден му се бях обадил, че сме се отказали да се връщаме през Плевен-Русе и ако искат може да се видим в Трявна. Та сега Цецо ми звънна да ми потвърди и да се разберем по-точно. Вяра пък се чу с Юлия да се разберат с какво ще ни хранят :-). Откъслечното '... пражолки.... кюфтета... салатки...' ми прозвуча доста добре :-).
За тези които искат да го посетят - манастира има и хотелска част.
Местните любопитно се завъртяха около нас.
Разходихме се до целебния извор, да го видим къде е, а на връщане аз показах височина и скъсах на Вяра две круши. Зад манастира има доста плодни дръвчета и сериозен къпинак.
Изкарахме една следобедна дрямка и привечер нарамихме две бутилки по 7 литра да сипем от аязмото. После вече по тъмно отново посетихме механата, а там на сервитьора и готвачката им дошли гости - шефовете. И само ние клиенти. Сядаме, идва сервитьорчето поръчваме покрай мандажата и две овчарски салати. А той носи шопски. Викам го аз, а той се закучи да твърди че сме поръчали шопски. Аз се усетих че се е притеснил от шефовете та не заспорих, а му казах да ги допълни до овчарски. Май му се размина, незнам. Опитах и манастирската им кавърма, предния ден бях взел пилешка, която е 300 грама. Колко е то, пломбите не може да ми напълни. Виж, манастирската е половин кило, и то свинско месо. Ваш Марти пак се освини, но така е на чист въздух.
С намерението на другия ден да потеглим рано рано към Трявна заспахме. Цецо и Юлия щяха да ни чакат, а ние бяхме доста далеч.
Допълнителни снимки от деня
КРАЙ ДЕН ОСМИ _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Последната промяна е направена от ls1 на Чет Май 13, 2010 9:21 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Да ти кажа като тръгвахме нямахме толкова много манастири предвид. Обаче като видяхме колко ни хареса на Дряновския и Соколския - и вече търсихме и други. Особено Вяра страшно се запали. Мен ми харесва спокойствието и тишината, а също и че обикновено има къде да се къмпингува, особено сега извън сезона е много приятно.
Неслучайно на Дряновския и Клисурския спахме по две нощи. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Окт 16, 2008 10:53 pm Заглавие:
Аз нали се заглеждам по разни интересни неща за фотощрак и всякакви манастири, църкви, крепости и тем подобни са ми слабост. Жоро само като чуе за нещо подобно и веднага пали подметките. _________________ Магия в лилаво
По принцип плановете за догодина са за Родопите, но няма да се учудя ако Вяра поиска пак манастири да обикаляме. Има време ще решим. Но това дето го казва Пламен за срещички около манастири е много добра идея. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Окт 16, 2008 11:45 pm Заглавие:
То и по Родопите има доста подобни забележителности - примерно ние на Бачково не сме ходили. А иначе ако не е нещо целенасочено то винаги се намират подобни крайпътни красоти.
п.п. Идеята на Пламен е много добра! _________________ Магия в лилаво
Много път ни чакаше този ден - от Клисурския манастир чак до Трявна, където имахме среща с Цецо и Юлия. А пътем искахме да се отбием в Черепишкия манастир. Рано рано тръгнахме. Пътя ни мина през Врачанския балкан. Високи скалисти планини и внушителна красота.
Първо малко нагоре.
После надолу през доста сериозни серпентини.
Минахме през един мост и видяхме малко паркче, табелите край което твърдяха че тук баба Илийца се сборила с кола. Изобщо в района всичко бе баба Илийца, улица баба Илийца, хотелче баба Илийца, магазин баба Илийца. Свърнахме надясно и излязохме на пътя за манастира. Пътя е много красив, минава през малки тунелчета, а отстрани се изправиха зъберите на Балкана.
Черепишкия манастир е построен току река Искър, която се вие в каньона си. Пред самия манастир има нещо като селце, е, 4-5 къщи, в стар стил, автентични. В църквата течеше кръщавка, погледахме малко, но ми се зави свят от 'Отричам се - вричам се - отричам се - вричам се' та излезнах на чист въздух.
В двора на манастира има музей на Иван Вазов. Впечатлен от творбите на Алеко той посетил манастира и скоро това му станало едно от любимите места. От разказите наоколо събрал материал за много свои разкази, между които (познайте) за баба Илийца и за 'дядо Йоцо гледа'. За благодарност по-късно монасите направили този музей. Вътре имаше един възрастен мъж който увлекателно разправяше на двама човека кое как е било, за Вазов, за манастира, за околностите. Не знаехме дали не са си платили хората затова не останахме да послушаме, само ударихме по клепалото за здраве и помолихме да ни снимат. Аз все пак нададох ухо и разбрах че Черепишкия манастир се казва така заради многото кланета в района и многото кости и черепи които е имало наоколо. Та затова - Черепишки манастир.
Като излязохме от музея видях малка табелка 'Рибарски кът' и любопитни отидохме да разгледаме. Малката пътечка минава покрай гробището на манастира и се спуска досами Искър, където прилично се накалях, но приключенския дух е важен.
Имаше още един манастир на 15-ина километра, 'Седемте престола', но щяхме много да се забавим и го оставихме за друг път, а и не бяхме сигурни дали пътя дотам е хубав, не ни трябваше още едно приключение като преди Магурата баш този ден.
Отпрашихме към Ботевград, през магистралата, Голямо задръстване на Златна Панега и по-късно много изнервени шофьори които се стрелкаха без абсолютно никаква видимост. Опазихме се до Севлиево и точно влизаме - пред нас две комбайни. Ама ШИРОКИ, няма как да ги изпреваря. И пълзят пълзят. Поне половин един час пъплехме зад тях. В един момент виждам по-широко място, насреща няма никой, ГАЗ и ги изядох, само за да видя как 20 метра след това се откланят вдясно от нашия път. Късмет. Важното е че ги бяхме задминали.
Скоро бяхме в Габрово и малка сверка по телефоните ни отведе по пътя към Трявна, където ни чакаха Цецо, Юлия и малката Ваня. Цецо поведе по серпентините към Трявна, като чат пат разменяхме бисери по радиостанциите.
Видяхме едно две подходящи места по пътя, но на Трявна спряхме да се консултираме.
Решихме да се върнем малко назад, точно където е преломната точка между изкачването и спускането има паметник на ятаци с подходяща площадка. Изследвахме и страничните черни пътчета, но определено не бяха за нас. Скоро се изтегнахме в столовете на сладка раздумка.
Спечелих възхищението на Цецо с нивелирането на Мерчо.
Вечерта бе хладна, но нямаше грам вятър. Дори Ваня остана при нас навън завита до ушите разбира се в количката. Пекохме мръвки, ядохме салати, даже дадохме едно ухо на мача. Хубаво е да срещнеш приятели по пътя.
Накрая умората ни надви и припълзяхме в кемперите да спим.
Допълнителни снимки от деня
КРАЙ ДЕН ДЕВЕТИ _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Последната промяна е направена от ls1 на Чет Май 13, 2010 9:27 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 2 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
